Ако това, което чета, не ме убоде като игла по пръста, не ми е интересно

"Сали Яшар е велик не с каруците си, а със звездите и любовта си", казва поетът Николай Милчев.

© Личен архив на Николай Милчев

"Сали Яшар е велик не с каруците си, а със звездите и любовта си", казва поетът Николай Милчев.



В поредицата "Книжен плъх" в рубриката "Книги" гостува Николай Милчев - поет, писател, журналист, учител. Автор е на близо 20 книги - последните две са "Ябълковият човек" и "Ти и котките следобед". Негови стихове са превеждани на руски, английски, немски и унгарски. Носител е много национални литературни награди.


Защо четете?


- Сигурно защото дишам и гледам. Като чета, аз гледам, а като дишам - все едно чета това, което виждам. Честно казано, никога не съм мислил защо чета. Четенето е било част от мен още преди да мога да чета, така да се каже. Като дете определях дали възрастните са добри или не по това дали ми четат книги.




Какво четете?


- Някога четях всичко, което пристигаше в книжарницата в Ловеч. После четях това, което трябваше да прочета в университета. После четях книги на приятели и неприятели, четях това, за което се говореше. И сега много съжалявам и същевременно много се радвам, че съм постъпвал точно така. Съжалявам, защото съм могъл да си спестя усилия, които водят доникъде, и се радвам, защото съм си усладил или разплакал душата.


Последните няколко години чета предимно религиозна литература, свързана с православието и най-вече със Света гора. Бях на Света гора и това промени много неща в мен.


Как избирате четива?


- Нямам никаква система, винаги съм го правил по-скоро по интуиция. Дълбоко в себе си съм усещал какви страници са ми нужни. Лека-полека през годините съм нагаждал това, което чета, към светоусещането си и обратно.


Ще ви кажа и нещо ирационално - обичам, докато държа книгата в ръцете си, тя да е като перце. Да не ми "тежи" на дланите, да е ефирна и ако щете, да прозира, така че само като я погледна - през кориците ѝ да виждам какво се случва.


Какво за четене има върху нощното ви шкафче?

Рапорт пред Ел Греко
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

- Никога не съм имал нощно шкафче. Според мен нощното шкафче "изравнява" съня и действителността, а аз искам действителността да е действителност, а сънят - сън.


Моите "нощни шкафчета" винаги са били малки библиотеки и стелажи над леглото и главата ми. Даже преди много години една такава "остъклена" библиотечка до мен ми поряза крака една нощ. Само ще вметна, че аз много често се порязвам на книги - докато чета, листите на книгите ме порязват.


А сега до мен могат да се забележат книгите за Йосиф Исихаст, спомени за светогорски отци, Нов атонски патерик, няколко книги на Йосиф Бродски, "Рапорт пред Ел Греко" на Казандзакис, Задочните репортажи на Георги Марков, житията на свети Франциск и Тома Аквински.

Розата на Балканите – том 1: България до края на XIX век
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Розата на Балканите – том 2: България до края на XX век
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Коя е последната книга, която ви впечатли?


- "Розата на Балканите" на професор Иван Илчев.


Какъв е вашият ритуал, свързан с четенето - кога, къде, колко?


- Нямам никакъв ритуал. "Ритуалът" ми е да направя така, че между бита ми и четенето да няма никаква разлика - едното да преминава най-естествено в другото.


Ще ви дам пример - за мен е едно и също дали си пия безкофеиновото кафе и гледам Балкана от терасата на къщата си в Гложене, или чета книги. За мен гледането и четенето са едно и също нещо. Ако има ритуал за четене и за живот, това е моят ритуал.


Електронна книга, аудио или на хартия?


- Досега винаги само хартия. Мирисът на лепило ми завърта главата и прелистването на страниците ме изпраща в другия ден или в другата нощ. Томчето не само прилича на прозорец - то е прозорец. Забележете - прозорец, но не екран. На екрана на електронната книга по-скоро има филми. Което също никак не е лошо.


Непрекъснато слушам как една електронна книга била равна на библиотека, че и повече. Забавно ми е, като си помисля, че малката електронна книга тежи колкото библиотека, но това по-скоро ми е любопитно, отколкото важно. Стремежът вечността на книгите и Космосът на книгите да се събере в малко пространство не ми е най-интересната Вселена. Но, да, понякога - вярно, рядко, чета и електронни книги. Като непрекъснато имам усещане, че чета статии.


Четете ли на друг език, освен на български? Има ли разлика в преживяването? Ако имате избор, какво предпочитате - оригинала или превода?


- Понякога чета на руски език, но честно казано, се затруднявам, така че се осланям на преводите.


Когато чета преводна поезия обаче, веднага "подушвам" като куче къде работата е побългарена и къде има престараване. Преводът е като запознанство между двама души и трябва да мине доста време, за да се роди доверие и евентуално любов.


Напоследък обаче българските преводачи (и това само го вметвам) поизоставиха преводите за сметка на лично творчество. Сякаш им отесня дрехата на преводач. Така де - защо да превеждат на чужди езици други български автори освен себе си?


Какво търсите в книгите - емоция, знание, развлечение, интелектуално предизвикателство?


- В книгите търся природа. Природа, която сме изгубили. И то не само пейзажи - планини, реки и хоризонти, а главно природа, която е била в нас и от която сме се отказали. Сюжетите и героите в книгите не са ми толкова интересни, много по-интересно ми е какво природата в книгите мисли за сюжетите и героите. Едно лешниково дърво в двора на къщата казва почти всичко за стопаните и един здравец между камъните на склона казва всичко за своето време.


Предпочитаният от вас жанр?


- Поезия, разбира се. Разказът, сентенцията, миниатюрата. Романите например ме уморяват, защото се опитват да ме накарат да съпреживея повече неща, отколкото мога да поема. Много романи се навъдиха напоследък, много претенции за романи.


Винаги съм предпочитал глътката вино пред бутилката вино.


Коя е най-добрата книга, която сте получавали като подарък или препоръка?


- Томовете с приказки на Братя Грим и на Андерсен. Намерих ги под елхата, когато бях осемгодишен, и оттогава по-голям подарък на словото и магията не съм получавал. И сега непрекъснато си подарявам удоволствието да чета приказки.


Любимият ви литературен герой?


- Сали Яшар от "Песента на колелетата". Но не толкова, докато прави каруци, а докато си почива вечер на пейката и гледа звездите. И най-вече, докато чака любимата си дъщеря Шакире. За мен Сали Яшар е велик не с каруците си, а със звездите и любовта си.


Имате ли любима книга, за която никой друг не е чувал?


- Нямам такава, за която никой не е чувал, но имам такава, за която мнозина се правят, че не са чували - стихосбирката "Планински вечери" на Разцветников. Никога няма да разбера защо тази книга не се учи в училище. И защо Разцветников все още не е поставен там, където заслужава - между най-големите на българското слово.


На кои автори се възхищавате най-много, в това число поети, сценаристи, журналисти?


- Христо Смирненски, Асен Разцветников, Йордан Йовков, Иван Хаджийски, Емилиян Станев, Иван Пейчев, Йордан Радичков, Станислав Стратиев.


Как съхранявате книгите си?


- Като ги подарявам. И като се опитвам да запомня усещането си за тях. По-точно - не да запомня усещането си, а да не го забравям. Истината е, че книгите ми са пръснати по къщи, библиотеки, по тавани и дето се казва - на два континента.


Коя е последната книга, която ви разсмя?


- Разсмиват ме средни книги на прехвалени автори. Като чуя, че всяка следваща книга на прехвален автор е нов връх, това много ме разсмива.


Коя ви разплака?


- Разплаква ме мисълта, че майка ми вече не може да чете книги.


Последната книга, която ви разочарова?


- Ако почна да изброявам, ще се скарам с много хора. А това упражнение вече съм го правил много пъти и то не е най-доброто нещо.


Кой бихте искали да напише историята на вашия живот?


- Най-големият ми приятел Дачо Тодоров. Но той е на небето.


Как ще се казва вашата автобиография?


- "До реката".


Една книга, която не успяхте да дочетете до края?


- "Щиглецът" на Дона Тарт. И още поне хиляда.


Кое класическо литературно произведение никога не сте чели (и Ви е неудобно от това)?


- "Одисей" на Джойс, но не ми е неудобно.


Коя книга няма да спрете да препрочитате?

Спасителят в ръжта
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

- "Спасителят в ръжта".


Как се променя вкусът ви във времето?


- Вкусът ми се е формирал бавно, защото никога не съм мислил за това. Осъзнах, че имам някакъв вкус, едва когато да чета вече не ми беше толкова интересно. Вкусът ми е свързан с лекотата на ефира, на детайла и на нещо, което преминава през сърцето. Ще го кажа просто - ако това, което чета, не ме убоде като игла по пръста, не ми е интересно. Ако не ми напълни очите, не ми е интересно. Не чета, за да науча кой знае какво или за да стана по-умен - това никога няма да се случи. А за да ми е хубаво и светло.


Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга напоследък?


- Най-интересното нещо, което научих напоследък, е от една светогорска книга. Там един старец казва следното: "Тук, на Света гора, трябва да имаш две очи. А в света са нужни четири".


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4496 Неутрално

    Случайно някой да е чел "Розата на Балканите", том 1?

    Икономедиа Етичен кодекс на българските медии. 3. РЕДАКЦИОННА НЕЗАВИСИМОСТ 3.1 Няма да се поддаваме на политически или икономически натиск или влияния.
  2. 2 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2029 Неутрално

    До коментар [#1] от "hamiltonf":

    Много добър, човешки, топъл и откровен текст за нас, българите и за балканците!
    Аз лично харесах тази книга и мисля, че си струва да бъде прочетена

  3. 3 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4496 Неутрално

    До коментар [#2] от "selqnin":

    Ок, поръчвам си я. Преди дни си мислех, колко малко се знае за българите през онези, тъмните векове

    Икономедиа Етичен кодекс на българските медии. 3. РЕДАКЦИОННА НЕЗАВИСИМОСТ 3.1 Няма да се поддаваме на политически или икономически натиск или влияния.
  4. 4 Профил на uyg44365835
    uyg44365835
    Рейтинг: 13 Неутрално

    Кое класическо литературно произведение никога не сте чели (и Ви е неудобно от това)?


    - "Одисей" на Джойс, но не ми е неудобно.

    Поредният гост на чудесната рубрика,който като че ли се гордее, че не чел Джойс,което, меко казано, буди съжаление.Иначе, и аз, прхвалената Дона Тарт не можах да понеса, и не ми е неудобно от това.

  5. 5 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7974 Любопитно

    До коментар [#1] от "hamiltonf":

    Аз - не е върха, добре е написано, има много картинки, но няма нова информация.

    [email protected]
  6. 6 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7974 Неутрално

    До коментар [#3] от "hamiltonf":

    От тази книга няма да научиш нищо ново !

    [email protected]
  7. 7 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7974 Весело

    До коментар [#3] от "hamiltonf":

    А за 50 лева, да ти стой красиво направена книга в библиотеката, може..:)

    [email protected]
  8. 8 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4496 Неутрално

    До коментар [#7] от "karabastun":

    Виж едно хубаво интервю на покойния Божидар Димитров на тема цар Калоян, интересни неща казва: http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=7531

    Икономедиа Етичен кодекс на българските медии. 3. РЕДАКЦИОННА НЕЗАВИСИМОСТ 3.1 Няма да се поддаваме на политически или икономически натиск или влияния.
  9. 9 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 3223 Неутрално

    Докато съучениците ми цомбеха съучеенички, аз четях Как се каляваше стоманата.

  10. 10 Профил на pinoccio
    pinoccio
    Рейтинг: 734 Неутрално

    В литературата днес политкоректността и зависта убиват стабилно, каквото и да се напише, все ще се намери някой обиден, засегнат или спал накриво...

  11. 11 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 2680 Неутрално

    До коментар [#4] от "uyg44365835":

    "Поредният гост на чудесната рубрика,който като че ли се гордее, че не чел Джойс,което, меко казано, буди съжаление.Иначе, и аз, прхвалената Дона Тарт не можах да понеса, и не ми е неудобно от това."
    ===========
    Понякога един човек, дори да е творец или филолог, не може да се съгласи с книги, които уж са голяма работа. Толстой не е харесвал Шекспир, аз не харесвам Толстой, Тургенев не искал да ходи на 50-годишния си юбилей, за да не му казват какво искал да каже...
    Ако човек е наясно със световната литература, може да си позволи да не харесва нещо, което традиционно се харесва.

    Еретик
  12. 12 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 2680 Неутрално

    До коментар [#9] от "blondofil":

    "Докато съучениците ми цомбеха съученички, аз четях "Как се каляваше стоманата"."
    ============
    Корекциите на правописните грешки са мои.
    Вниманието към момичетата никога не е изключвало вниманието към книгите.

    Еретик
  13. 13 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3663 Неутрално

    Учудвам се, че Николай Милчев не е имал желание да дочете романа на Дона Тарт.
    За мене и "Щиглецът", и "Тайната история" са стойностни творби, които, обаче, не се четат "на един дъх".
    За тези, които тепърва ще прочетат романите - препоръчвам да ги четат на ел. книга. Романите на Тарт на хартия са обемни, тежки и неудобни за четене. :)

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  14. 14 Профил на pinoccio
    pinoccio
    Рейтинг: 734 Неутрално

    До коментар [#13] от "Bramasole":

    Аз пък съм съгласен с него, че тези два романа на Тарт не са нищо особено, камо ли нещо велико, както ги изкарват някои.

    Прочетете двата преведени на български романа на Виктор дер Арбол - ето това са истински роани.

  15. 15 Профил на pinoccio
    pinoccio
    Рейтинг: 734 Неутрално

    До коментар [#13] от "Bramasole":

    Аз пък съм съгласен с него, че тези два романа на Тарт не са нищо особено, камо ли нещо велико, както ги изкарват някои.

    Прочетете двата преведени на български романа на Виктор дер Арбол - ето това са истински роани.

  16. 16 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3663 Неутрално

    До коментар [#14] от "pinoccio":

    Ако всички имахме еднакви предпочитания, щяхме да сме безкрайно скучни един на друг, не ли. Както се казва - Разни хора, разни вкусове...
    Не съм чела нищо от Виктор дел Арбол. Доколкото няма негов роман в Читанка-та, ще си взема първо „Живи рани”, а втория роман - ако ми допадне.
    Благодаря Ви за препоръката.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  17. 17 Профил на pinoccio
    pinoccio
    Рейтинг: 734 Неутрално

    До коментар [#16] от "Bramasole":

    Да, права сте.

    Приятно четене.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK