Детската свобода - играта. 70 години от гибелта на писателя Цвети Иванов

Той завършва юридическо образование в Софийския университет, а през 1940 г. става директор на издателство "Хемус".

© Държавен архив

Той завършва юридическо образование в Софийския университет, а през 1940 г. става директор на издателство "Хемус".



Росица Чернокожева изследва в статията си дейността на Цвети Иванов като автор на разкази за деца, с което дообогатява образа му на интелектуалец, журналист, главен редактор на в. "Свободен народ", директор на известното издателство "Хемус", починал преди 70 години от раните си, получени в концлагера "Белене". Тя взема повод за текста си от изследването на доц. д-р Лилия Топузова и Борислав Скочев в Портал "Култура", публикувано за годишнината от трагичната гибел на Иванов.


Росица Чернокожева е асистент, д-р в Института за литература на БАН. Работи в интердисциплинарното поле литература, психоанализа и психодрама. Автор е на книгите "Павел не е сам на света" (2002), "Драги ми, Смехурко. Антология на хумор за деца" (2002), "Българската литература за деца - психоаналитични и психодраматични прочити" (2019). Заедно с Вихрен Чернокожев е съставител на "Антология на българския смях" (1995) и "Българска литературна критика. Т. 1" (2000).


От биографията на Цвети Иванов се знае, че през 1937 година той завършва юридическото си образование в Софийския университет, а в 1940 г. става директор на издателство "Хемус". Издателство "Хемус" съществува от 1918 до 1948 г.




Интересното е, че една от годините с най-голям просперитет е 1940 г., т.е. годината,


когато Цвети Иванов става негов директор.


Това едва ли е случайно. Както дългогодишния редактор Ран Босилек (Генчо Негенцов) на "Хемус", Цвети Иванов също като него е юрист и явно много добър мениджър. Ще отбележа и факта, че голям дял от продукцията на издателството са книги и списания за деца, особено след гласувания в 1920 година Закон за литературата за деца, който поощрява писането и издаването на литература за деца и допринася за издигане на детските книги до изключително високо художествено ниво.


Друг факт, който говори за интереса на Цвети Иванов към литературата за деца, е участието му в сп. "Весело лято", 1937 г., 12 броя, лятно издание на сп. "Весела дружина" с редактор Лъчезар Станчев.


На следващата, 1938 година, излизат две малки книги за деца от Цвети Иванов -


"Златотърсачи", с подзаглавие "Приключенията на Гошо", и "Злополучните ловци".


Книгите са издания на Дружеството за народно здраве. Илюстратор и на двете е Стоян Венев. Двете книги са преиздадени през 2003 година от издателство "ИК Борина", финансирано от община Оряхово - родното място на Цвети Иванов.


Какво е характерно за тези две книги за деца на Цвети Иванов? Когато пише тези книги, той е 24-годишен млад човек. Факт е, че освен с журналистическата ангажираност той е изкушен да опита перото си и в разказване на истории за деца.


Книгите на Цвети Иванов са малки - двете съдържат общо седем разказчета.


Вероятно са били като поръчка от Дружеството за народно здраве, ако се съди по изявения дидактичен характер или поне нюанс на творбите. Знае се, че в периода на класическата литература за деца от началото на века до 1944 г. излизат и много периодични издания със здравна насоченост: "Трезво дете", Въздържателче", Спиртомразец".


Тази тематика донякъде ограничава спонтанността на наратива на разказите на Цвети Иванов, но е оправдано от гледна точка на създаване на здравни и хигиенни навици у децата. Още рисунката на корицата - хлапе с каскет и цигара в устата, ни насочва, че този герой ще е едно от лошите деца.


Веднага искам да направя и уговорката, че такъв типаж - детето - полусирак, отраснало предимно на улицата, рисуват и други български творци на литература за деца. Образ на българския Гаврош или Хък Фин на Марк Твен - рано порасналото и помъдряло момче, чийто дом е предимно улицата, дворът, околностите - с една дума - просторът, не е рядкост при българските писатели за деца


В литературата за деца - чужда и българска, описваща момчешките приключения в детството, бихме забелязали по-голямо или по-малко сходство и с Макс и Мориц, тези двама емблематични герои на Вилхелм Буш, които постоянно правят пакости. Дали това е съзнателно търсено от авторите, или правдиво създаденото изображение ни насочва понякога да видим как те се родеят с Вилхелм-Бушовите герои, не можем да кажем точно. Но това е и лесно обяснимо, защото детските лудории, детската психика, детската склонност към игри и приключения са нещо сходно.


Играта - това са първите житейски роли на детето.


Можем да наречем детската игра психограма на порастването през несъзнаваното.


С основание и без да е пресилено може да се каже, че героите от книгите на Цвети Иванов със склонността си към злосторничество донякъде гравитират към Вилхелм Бушовите Макс и Мориц. Разбира се, героите на Цвети Иванов и споменатите герои се различават значително и в художествено отношение, но можем да направим някои сполучливи аналогии и асоциации.


В тези две книжки на Цвети Иванов като че ли уместно би стояло след всеки разказ написаното от Вилхелм Буш: "Чухте първата им пакост, ето - втората ви чака." И всяка случка, приключение, пакост завършват с фиаско - някакво нараняване или болест, а в най-добрия случай героят ще яде бой. В българската класическа литература за деца има традиция на такива споменни творби, където момчешките лудории са в основата на изображението. Можем де изброим доста от тях: Симеон Андреев "Звездобройци", Константин Константинов "Босата команда", Стилиян Чилингиров "Тъй ми се стори", Добри Немиров "Когата бях малък". Ран Босилек прави дори още по-преки отпратки с подобната на комикс история в текст и картини "Сестрите не Макс и Мориц", продължаваща в поредица броеве на сп. "Детска радост". В тази традиция се вписват и двете книги на Цвети Иванов. Аз наричам тези споменни книги от детството синдромът "Амаркорд" (Спомням си).


В "Поетът и фантазирането" (1908) Фройд може би е най-близо до психогенезиса на литературата за деца: "Едно силно настояще преживяване събужда у писателя спомена за по-раншно, най-често лежащо в детството преживяване, а то поражда желание за превъплътяване в поетическа творба". Самото фантазно-художествено претворяване на теми от детството е продължение и заместител на детските игри на твореца. Писането на творба за деца е детската му игра в настоящето.


Какво е най-ценното за едно дете. Това е свободата.


Да растеш, без някой да те ограничава в игрите, постоянно да ти забранява и да ти казва какво да правиш.


Защото детето възприема играта като своя насъщна необходимост и упорито се съпротивлява и отстоява това, което чувства като свое изконно право - да играе. В играта, твърди английският психоаналитик Доналд Уиникът, детето изненадва дори себе си.


Книгата на Цвети Иванов "Златотърсачи" започва с разказа "Запознаване". Това е разказът с най-проникновеното вглеждане на Цвети Иванов в своя герой. Смея да твърдя, че това се е получило и от автобиографичния елемент, вложен в разказа - че Гошо остава рано без баща и трябва да помага за всичко вкъщи. Знае се, че Цвети Иванов също малък остава без баща и казано на психоаналитичен език, отрано е трябвало да поеме "бащината функция".


В този разказ има един много важен нюанс.


Как се стига до това, че на Гошо му е сложен този етикет "лошо момче".


Как той постепенно се идентифицира с лошото момче, с лошия герой в живота. Това става постепенно и се потенцира от обстоятелствата. В началото Гошо расте като всички добри деца. Но се случва трагедията с бащата. И тогава улицата все повече формира характера му: " Гошо заякна, изучи всички майсторлъци на улицата.Всеки се плашеше от него." Авторът много вярно психологически проследява как понякога "в малкото му немирно сърце остана една малка искрица" и той си спомня своето истинско Аз. Но инстинктът за оцеляване доминира, "малката искрица пригасва" и тогава заключението е:


".Всички познават Гошо. Всички се пазят от него. Лошо момче е той. Много лошо."


Точно тази повторена последна фраза по парадоксален начин като че ли разколебава това твърдение. Като че ли авторът сам не си вярва на тази истина и иска да се самоубеди и да убеди читателите, че Гошо е много лошо момче. Пак ще кажа, тази глава от книгата е многообещаваща с психологизма си. По-нататъшните истории с протагониста до голяма степен загубват в художествено отношение в стремежа да са подчинени на дидактическия завършък за пораженията, които лудориите и напослушанието могат да причинят на детското здраве и живот. Директно изразеният дидактизъм в края на приключенията отнема много от спонтанноста и креативността на разказваческото умение и звучи ненужно привнесено.


Да проследим Гошовите лудории в книжката "Златотърсачи."


Кое дете не е искало да открие съкровище!


Да изкопае заровено съкровище или да се изправи пред пещера и да извика: "Сезам, отвори се!"


Ето тръгва момчешката команда да търси и пресява пясъка в реката, за да открият злато. Но водата е студена, всички настиват и се разболяват. Вторият разказ обръща внимание колко опасни са битките между момчетата от двете махали, които използват стрели и камъни. И тук отново има пострадали. Опасно е и ако крадеш мед от кошерите. Пчелите не прощават и нажилват цялото лице на Гошо.


Следващият разказ предупреждава децата как, ако не спазват предписанията на лекаря, цялата махала ще пламне от дифтерит и на всяка къща ще има червен картон за заразно болен.


Втората книга "Злополучните ловци" съдържа два разказа: едноименния "Злополучните ловци " и "Чудната маска". В първия се проследяват перипетиите през които минават двете момчета - Гошо и Гоци, докато откраднат пушката на ловеца, тръгват към Балкана да дирят лисици, затрупва ги сняг, Гошо е наранен от гръмнатия с камък куршум. Най-накрая са спасени в планината от въглищарите. Поуката отново е налице. И както се полага - изяждат от ловеца един здрав бой. Последният разказ "Чудната маска" разказва как немарливостта на стопанина от изхвърления заразен, болен овен може да донесе поражения върху много хора.


Всички тези поуки от здравен характер детските читатели ще научат чрез забавните и доста опасни лудории и приключения.


Това става в хода на увлекателния разказ на Цвети Иванов и беглата характеристика на отделните герои, обикновено в диалога.


В разказите се разкрива как играта интерпретира желанията, страховете, епистемологичното любопитство, хумористичните ситуации. Защото играта е основният израз на несъзнаваното наред със сънищата и погрешните действия. Играта е невербалният израз на свободните асоциации. Ще припомня как Фройд изяснява механизма и целите на играта: "Сънят е "царският път" в несъзнаваното.


Играта също е царският път. Ако искаме да разберем вътрешния свят на детето, трябва да се научим да ходим по този царски път. Доналд Уиникът пък изтъква, че изпълваща цялото пространство на детето, играта преодолява тревожността като заместител на изгубения първичен обект (майката), който никога няма да се върне.


Играта е най-близо да психодрамата.


Тук в разказите не Цвети Иванов всичко е динамика и действие. Всичко е сътворено от въображението на децата. И, разбира се, Гошо е в основата на всички замисли за лудории и злосторства. Самата игра е една добавъчна реалност. Това не е душевният свят на детето, нито външната реалност. Това е една гранична сфера, където може де се случи всичко, което в реалността не се случва и не може да се случи. В играта протагонистът дете се среща с всички части на своя Аз.


Как се осъществява и срещата с помощните Аз-ове.


Те са всички, с които детето има досег. Играта е добавъчна реалност, където са "невидимите измерения на интрапсихични и екстрапсихичния живот" . Гошо успява да е главатар и лидер на бандата. Неговите последователи са още четири, пет момчета, които порастват в играта. Защото най-голямото желание на детето е да порасне и да бъде овластено като възрастния. Подражавайки на възрастния, детето пораства и постепенно изгражда своята идентичност. Книгите за деца на Цвети Иванов са забавни с разказаните в тях истории. Това става през смях и неловки ситуации.


Този "мъжествен и мил момък", както Стефан Бочев - журналист, дипломат, въдворяван в "Белене", нарича Цвети Иванов, търси път и към детското сърце. Същият този Цвети Иванов, демократът, който призовава да не се отдаваме на омразата и написа "Не изгаряйте всички мостове", надникна в детската душа на Гошо така:


" На вратата се спира. Вири нос, сякаш души нещо из въздуха. Откъм реката подухва топъл ветрец. Гошо се озърта, поглежда към синьото небе. Подсвирва.


- Пролет... подушвам... Царско!"


И тогава интимните думи, отправени в последните земни дни на Цвети Иванов към майка му и сестра му: "Живее ми се", добиват още по-дълбок смисъл.

Ключови думи към статията:

Коментари (25)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на doroteus
    doroteus
    Рейтинг: 1964 Неутрално

    На фона на всичко написано не личи трагедията на един интелектуалец , споделил съдбата на много именни и безименни жертви на комунистите след преврата на 9 септември 1944 г :Без съд и присъда и без да може да се "сезира " прокуратура !!!
    "На 28 юни 1946 година, ден след осъждането на лидера на социалдемократите Кръстьо Пастухов, Иванов е арестуван и осъден на 19 месеца затвор по обвинение в клевети срещу съдебната власт за критиките си в „Свободен народ“ на процеса срещу Пастухов.[2] Освободен е през февруари 1947 година. През лятото на 1948 година е арестуван отново за кратко, а през следващата година е изпратен в лагера в Богданов дол, а след това – в „Белене“.[1]

    Цвети Иванов умира на 23 юли 1950 година в болницата в Свищов от тетанус в резултат на нелекувано нараняване, получено в лагера „Белене“.[1]

  2. 2 Профил на 4ort
    4ort
    Рейтинг: 1944 Неутрално

    До коментар [#1] от "doroteus":

    "И тогава интимните думи отправени в последните земни дни на Цвети Иванов към майка му и сестра му: "Живее ми се" добиват още по-дълбок смисъл."
    ................................................
    А днес един автор ни обясняваше, че няма ляво и дясно, важното е бутнем Тиранина.
    Пък нищо, че на власт ще дойдат деца и внуци хора, "съсипали много именни и безименни жертви на комунистите след преврата на 9 септември 1944 г"

  3. 3 Профил на anonim440
    anonim440
    Рейтинг: 1797 Неутрално

    За жалост съвременният българин се е загубил някъде във времето и пространството. Не се заклеймява комунзмът и даже не се казват историчеки истини. Така както върви, българинът ще става все по-зле и все по-зле. Всички други държави се Освободиха (без доста държави от бившият СССР) от комунизма, само българите още не са се освободили.
    Само в български сайтове може да се видят коментрари на червени тролове и то много коментари на много тролове. Във всяка друга държава тези коментари няма да бъдат допускани, и тези тролове ще бъдат трити и никовете им ще бъдат блокирани. Тук някаква сатанинска (комунистическа) гнусотия продължава.
    Много ще има да чакате българите да престанат да се махат от България или да започнели да се връщат.

  4. 4 Профил на doroteus
    doroteus
    Рейтинг: 1964 Неутрално

    До коментар [#1] от "doroteus":"И тогава интимните думи отправени в последните земни дни на Цвети Иванов към майка му и сестра му: "Живее ми се" добиват още по-дълбок смисъл."................................................А днес един автор ни обясняваше, че няма ляво и дясно, важното е бутнем Тиранина.Пък нищо, че на власт ще дойдат деца и внуци хора, "съсипали много именни и безименни жертви на комунистите след преврата на 9 септември 1944 г"
    —цитат от коментар 2 на 4ort


    Кой е авторът ??? Да не е Бойкикев ???

  5. 5 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2048 Неутрално

    И като си помисля, че в Отечеството 30 години по-късно има хора, на които им е мъчно за този мракобесен и човеконенавистен комунизъм ...ми става мъчно за Отечеството...!

  6. 6 Профил на Zippie
    Zippie
    Рейтинг: 1147 Неутрално

    До коментар [#4] от "doroteus":

    Кой е авторът ?
    —цитат от коментар 4 на doroteus

    Евгений Кънев
    https://www.dnevnik.bg/analizi/4114235

  7. 7 Профил на doroteus
    doroteus
    Рейтинг: 1964 Неутрално

    До коментар [#4] от "doroteus":
    —цитат от коментар 6 на Zippie


    Не ме изненадва ! Благодаря !

  8. 8 Профил на Zippie
    Zippie
    Рейтинг: 1147 Любопитно

    До коментар [#5] от "selqnin":
    Мисля, че не са толкова много, колкото ти се струва.
    Даже, аз поне, май не познавам такива, нито такива, които да познават.
    Изключвам тези, които с умиление и носталгия си спомнят времената, когато са били млади.

  9. 9 Профил на Zippie
    Zippie
    Рейтинг: 1147 Неутрално

    До коментар [#7] от "doroteus":

    Уф, не съм доизтрил част от дългия линк и препраща към 404.
    Ето го работещ:
    https://www.dnevnik.bg/4114235/

  10. 10 Профил на anonim440
    anonim440
    Рейтинг: 1797 Неутрално

    До коментар [#8] от "Zippie":

    Доста хора са, и сред младите има вече. Родителите им са им разказвали приказки и млдите им вярват. Има толкова много комунисти, които искат да се върне точно този режим от преди 1944 г.

  11. 11 Профил на Zippie
    Zippie
    Рейтинг: 1147 Весело

    До коментар [#10] от "anonim440":

    Е, ти (и доста други) тази дума я ползваш под път и над път. Първо трябва да си уеднаквим терминологията, че да може говори нататък.

    След като пишеш една след друга думите:

    сатанинска (комунистическа)
    —цитат от коментар 3 на anonim440
    явно ползваш друг тълковен речник ... 😉

  12. 12 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2048 Неутрално

    До коментар [#8] от "Zippie":

    Изборните резултати казват друго!
    Социологическите резултати по отношение на въпроси, свързани с най-новата ни история, отношение към североизточната сатрапия казват друго, за съжаление!!!

  13. 13 Профил на anonim440
    anonim440
    Рейтинг: 1797 Неутрално

    Докато в България има комунизъм, комунисти, прикриване на истината, кадри на ДС на отговорни постове, непокаяла се и непроменена комунистическа партия в парламента като втора политическа сила България няма да се оправи.
    Сега покрай тези протерсти започнах да се чувствам като едно време, че в смисъл (пак комунистите завладяват всичко насила и) трябва да се брани демокрацията (колкото и да относителна в България).

  14. 14 Профил на Zippie
    Zippie
    Рейтинг: 1147 Весело

    До коментар [#12] от "selqnin":

    Изборните резултати казват друго!
    —цитат от коментар 12 на selqnin

    Точно в България – не. Изборните резултати в доста други държави говорят нещо в тая посока. (Ако твърденията ти са на база, че имаме социалистическа партия.)

    Накратко, нас ни няма в тоя списък:
    Other countries that have adopted and enacted socialist ideas and policies, and have seen success in improving their societies by doing so, are Norway, Finland, Sweden, Denmark, Great Britain, Canada, the Netherlands, Spain, Ireland, Belgium, Switzerland, Australia, Japan, and New Zealand.

    от тук:
    https://worldpopulationreview.com/country-rankings/democratic-socialist-countries

  15. 15 Профил на doroteus
    doroteus
    Рейтинг: 1964 Неутрално

    До коментар [#13] от "anonim440":

    (пак комунистите завладяват всичко насила и) трябва да се брани демокрацията (колкото и да относителна в България)
    Защо не продължиш , че трябва да се брани от "отровното трио" , Радев и всички по-дребни "камилчета "???

  16. 16 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4366 Неутрално

    "В крайна сметка съдът принуждава Цвети Иванов да замлъкне като го осъжда на 1 година 7 месеца и 15 дена строг тъмничен затвор. В последствие под напора на народните протести Върховния касационен съд отменя присъдата, но Държавна сигурност го прибира отново. На 24 август 1950 г. по вина на началника и лекаря на лагер “Белене” той умира трагично от тетанус."!


    Най-тъжното в новата българска история, че хилядите масови убийци, крадци и предатели, агенти, доносници, за другарите комундери/патизани става дума, не си получиха заслуженото, и стотиците хиляди убити, малтретирани, затворени, да получат поне малко възмездие...

    Икономедиа Етичен кодекс на българските медии. 3. РЕДАКЦИОННА НЕЗАВИСИМОСТ 3.1 Няма да се поддаваме на политически или икономически натиск или влияния.
  17. 17 Профил на vassilun
    vassilun
    Рейтинг: 4695 Весело

    До коментар [#9] от "Zippie":

    Но пък doroteus успя да прочете статията на Евгений Кънев! И дори си състави мнение! Нищо, че линкът не работи!

    Герберите са много способни! 🤣😂

  18. 18 Профил на vassilun
    vassilun
    Рейтинг: 4695 Неутрално

    До коментар [#10] от "anonim440":

    Режимът от "преди 1944" НЕ Е комунистически!

  19. 19 Профил на stedim
    stedim
    Рейтинг: 2069 Неутрално

    Доказателство за носталгия по комунизма е факт е, че вместо протестът да се оглавява и води от хора с десни убеждения без илюзия за миналото, речи държат трите мухоморки и всякакви червени, розови и други с тези нюанси.

  20. 20 Профил на vassilun
    vassilun
    Рейтинг: 4695 Любопитно

    До коментар [#13] от "anonim440":

    Бац€ ти да не би да е върнал партийната си книжка за членство в БКП?

  21. 21 Профил на anonim440
    anonim440
    Рейтинг: 1797 Неутрално

    До коментар [#18] от "vassilun":

    Е да грешка, режимът от преди 1989 г.

  22. 22 Профил на Мизийски
    Мизийски
    Рейтинг: 798 Неутрално

    Протестиращите искат да върнат убийците му на власт.

    Спаси, Господи, Твоите чеда и благослови наследството си, като даряваш на православния български народ победа над враговете му и го запазваш с Твоя кръст. ☦
  23. 23 Профил на konservator.bg
    konservator.bg
    Рейтинг: 905 Неутрално

    Къде другаде да умре човек, ако не в концлагер или от "народен съд", ако не е бил прост комунист!

  24. 24 Профил на konservator.bg
    konservator.bg
    Рейтинг: 905 Неутрално

    До коментар [#16] от "hamiltonf": "
    Най-тъжното в новата българска история, че хилядите масови убийци, крадци и предатели, агенти, доносници, за другарите комундери/патизани става дума, не си получиха заслуженото, и стотиците хиляди убити, малтретирани, затворени, да получат поне малко възмездие..."
    ––––––––––––––––––
    Още по-тъжно е, че същите тези не просто не получиха подобаващо им се, но изнесоха парите по външнотърговските дружества, после с 16-те фалирали банки ограбиха всички спестявания на народа, направиха си приватизация на държавата за себе си и накрая ни скараха един с друг и не спират да ни лъжат! Докато комунистите са тук, България няма да я има!

  25. 25 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4366 Неутрално

    До коментар [#24] от "konservator.bg":


    Така е... Остава възмездието горе, на другото място...

    Икономедиа Етичен кодекс на българските медии. 3. РЕДАКЦИОННА НЕЗАВИСИМОСТ 3.1 Няма да се поддаваме на политически или икономически натиск или влияния.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK