Неподправената истина

Корицата опитва да привлече с чувствена еротика и контрастира напълно на съдържанието и характера на романа.

© Издателство "Персей"

Корицата опитва да привлече с чувствена еротика и контрастира напълно на съдържанието и характера на романа.



Текстът е препубликуван от "Портала Култура".


Нова доза душевен ексхибиционизъм от Норвегия получаваме в "Срещу природата" на Томас Еспедал. През 2009 г. Карл Уве Кнаусгор проправи пътя с "Моята лична борба" и световната литература постепенно обърна внимание на по-възрастния му сънародник Еспедал, проектирал подобна поредица, в която автобиография и фикция се преплитат в преследване на неподправената истина. И ако това не е достатъчна връзка между двамата, героят в настоящия роман чете книгите на Кнаусгор и коментира с любовницата си: "Как смее, невероятно е. Та той се саморазрушава".

Срещу природата
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

"Срещу природата" е втора част от изповедните дневници на Еспедал. Първата излезе у нас през 2016 г. под заглавието "Срещу изкуството", но вече трудно се открива. За разлика от Кнаусгор, Еспедал се стреми към възвишеното, към обрания стил и суровото наместване на реалността. Вместо взиране в детайлите и хиперреализъм, тук има синтезиран, почти щрихиран живот, нахвърлян като скици в бележник по време на път. В 150 страници е разказана любовната история на писателя герой, влюбен в младо момиче. Преплетена е с тази на средновековния философ и богослов Пиер Абелар и неговата Елоиза, разказана в изключителния му текст "История на Абеларовите нещастия".


Героят на Еспедал "обича да е сам, стига да е у дома". В началото е възрастен мъж с прошарена коса, писател, който консумира влечението си към младата Яне. Към края е неузнаваем, пуснал се е по течението и търси абсолютната свобода. Романът изобилства на полюси - стар мъж и младо момиче, "топло" и "студено", "естествено" и каквото там чувство руши стабилността в живота. Натрапчиво са хвърлени тези противоположности, директно, заковани чрез обсесивните мисли на героя.




Еспедал твърди, че книгите му преди всичко са за езика и това е голямото предимство на романа му. Стихийното впускане, чистотата, с която се обрисуват сцени от семейния живот, любовни отношения или възбудено от алкохола драскане в бележниците в края на книгата. Еспедал улавя това, което времето прави с нас, как то раздробява живота на епизоди, на разпадащи се парчета. Тук е цитиран Петер Хандке, който разказва за мъж, ударен от кола. Хвърлен във въздуха, той се приземява на крака и продължава по пътя си. Възможно ли е действително и сърцето да извърши същия акробатичен номер?


Постепенният разпад се случва и със самия текст, тъй като наративът в края преминава в дневник, в който героят със сетни сили разказва за липсата, за алкохола и приближаващия край.


Опитвам се да пиша колкото може по-бързо и по-директно, без да се тревожа дали става, или не, без да променям или изтривам, без да се терзая дали написаното ще бъде четено; и тук успявам да постигна жизнена свобода, мога да пиша каквото си искам.


Защо обаче срещу природата? Какво означава ключовата дума от заглавието за Еспедал? В началото тя е бурната му любов към младото момиче, естественото привличане, което разбива на пух и прах всички предразсъдъци, към края обаче се превръща в избуялата изоставена градина на психичното му състояние. Занемарена, дива, необръсната, миришеща и нечистоплътна. Природата е независима от нас, напомня норвежецът, понякога изглежда въплътена в човешкия закон, който ни ограничава, друг път ни води към абсолютно крушение.


Издателство "Персей" надскачат дори собствените си летви на непрофесионална работа, тъй като книжното тяло се разпада още преди 50-ата страница. Корицата опитва да привлече с чувствена еротика и контрастира напълно на съдържанието и характера на романа. Налице са съществени редакторски и коректорски пропуски, не е ясно и защо Маргьорит Дюрас е преведена като Дюра. Така достига до нас "литературният шедьовър на Норвегия", както сензационно примамва корицата. И въпреки всичко изброено, добре, че го има.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK