"Бурни времена" на кап. Коста Скутунов (откъс)

Сдружение "Българска история"

Сдружение "Българска история"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Бурни времена" с автор кап. Коста Скутунов, предоставен от сдружение "Българска история".


Спомените на адютанта на цар Борис III "Бурни времена" от кап. Коста Скутунов излезе в луксозно издание по случай 77-годишнината от смъртта на българския монарх


Без съмнение една от най-изследваните и анализирани личности от българската историография е тази на цар Борис III. Монархът стои начело на държавата в продължение на четвърт век, а днес, когато се навършват 77 години от неговата кончина, интересът към живота и управлението му далеч не е изчерпан.




В последните дни на август на българския литературен пазар излиза книга, посветена на царя и неговата роля в най-значимите обществени и политически събития от 20-те години на XX век.


"Бурни времена" събира на едно място спомените на кап. Коста Скутунов - адютант на Борис III в периода 1920 - 1928 г. Произведението излиза едва за втори път, а сегашното издание е дело на сдружение "Българска история".


В продължение на осем години авторът е част от най-близкото обкръжение на монарха и има възможност да го опознае не само като политическа фигура, но и в чисто човешки план, разказват от "Българска история". Те допълват, че заглавието на книгата еднозначно говори за хронологичните граници на нейния сюжет.


Става дума за трудните години след Първата световна война, в които Борис III постепенно успява да утвърди своята власт и да поеме държавното кормило. Същевременно е достигната и най-високата точка на обществено разделение в страната, белязано от политически убийства, атентати, бунтове и граждански сблъсъци.


Според издателите "Бурни времена" ще даде възможност на читателя да надникне зад завесата на голямата политика, да осмисли колко тежка е в действителност царската корона и най-вече - каква е цената, която Борис плаща, за да я носи през по-голямата част от своя живот.


Откъс от "Бурни времена" на кап. Коста Скутунов


Първата ми среща с цар Борис III


В момента, когато се бяхме увлекли в разговор, вратата на стаята се отвори внезапно и при нас нахлуха весело две луксозни кучета, порода дакел. Веднага след това в отвора на вратата се очерта фигурата на цар Борис, облечен в тъмен цивилен костюм. Лицето на царя се озари от една приятна усмивка и той тръгна към нас. Протегнал ръка още от вратата, царят се обърна към мен с думите: "Как сте, стари ми приятелю?".


Страшно изненадан от тази напълно неочаквана среща, в първия момент аз се почувствах в много глупаво положение и не знаех какво да правя. Царят се здрависа с мен и много любезно ме покани да седна на стола си. Седна и той при бюрото. Царят се държеше така естествено, че аз скоро се окопитих. Той каза, че чувал много пъти за мен и ме познава добре, понеже при посещенията си в семейството на бившия пълномощен министър Димитър Станчев често споменавали моето име. Действително аз бях добър приятел и желан гост у Станчеви, дето често отивах на гости.


След като разменихме няколко общи думи, царят ми каза, че научил от Багрянов за моето пристигане от странство и затова дошел да ме види. След това той почна да ме разпитва за пребиваването ми в Германия и Унгария. Разправих му подробно за службата в подводния флот, за погрома в Германия и за събитията по време на революцията. Разправих му също за нашето заминаване от Берлин и за срещата ни със стария цар и сестрите му на гара Лихтенфелс, дето той беше дошъл, за да се срещне с нас.


По време на разговора Иван Багрянов се държеше много свободно и приятелски с царя. Като се интересуваше от всичко, наравно с царя той ми задаваше отделно много въпроси. Така разговорът ни продължи неусетно почти цели два часа. След това царят стана, извини се, че трябва да напусне приятната му компания, понеже в 16:30 часа имал една аудиенция.


Той се сбогува приятелски и ми благодари за многото новини, които чул от мен. На излизане от стаята царят каза, че ще му е много приятно да се срещнем още веднъж и за по-дълго време, както подобава на добри приятели. След това, предшестван от двете си кучета, той напусна стаята.


По време на целия ни разговор двете кучета лежаха мирно до краката на царя. От време на време той вземаше ту едното, ту другото на коленете си, за да ги гали.

Бурни времена. Мемоари
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

След излизането на царя, преди да протестирам за изненадата, която Багрянов ми приготви, последният се засмя много доволен и ми каза: "Да знаеш само какво удоволствие направи на царя. Когато вчера се прибрах в двореца и разправих на царя, че съм се срещнал с теб и че идеш от Германия, той се страшно заинтересува. А когато му разправих, че съм те поканил да дойдеш при мен в Бурмовата къща, царят ме попита в колко часа ще дойдеш и сигурен бях, че ще дойде, за да се види с теб. Аз нарочно не те предупредих, за да може срещата да стане по-непринудена".


Така Багрянов не ми даде възможност да протестирам за изненадата, която беше ми приготвил. Аз останах много доволен от тази импровизирана среща с царя. Неговото непринудено и приятелско държане ми направи извънредно силно впечатление.


В тази моя първа среща с царя аз открих в неговото лице един разумен и много интелигентен човек. Той беше приятен събеседник, който с непринуденото си държание веднага привлича и предразполага хората към себе си. Неговите светлосини, малко продълговати очи гледат весело. Той има приятна и подкупваща усмивка.


Царят се интересуваше от всичко и приемаше нещата много критично. Всестранно образован, той водеше умело и много леко разговора. Въпреки това аз останах с впечатление, че царят е много стеснителен. През всичкото време на разговора ни той непрекъснато движеше ръцете си и се чудеше къде да ги сложи.


Това беше първата ми среща с царя, впечатленията от която и до днес не мога да забравя.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1700 Неутрално

    Добър повод комунетата да си припомнят нечовешката жестокост с която унищожиха елита на нацията
    Да си припомнят коя година беше осъществено връщането на Южна Добруджа в пределите на Отечеството!!!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK