"Как да бъдете като Уолт Дисни" на Пат Уилямс (откъс)

Издателство "Premium books"

Издателство "Premium books"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Как да бъдете като Уолт Дисни", с автор Пат Уилямс, предоставен от Издателство "Premium books"


"Прочел съм всяка книга за Уолт Дисни, написана някога, дори онези, публикувани през трийсетте години на двайсети век. Дотук "Как да бъдете като Уолт Дисни" е най-добра от всички!"
Тим О`Дей, специалист по история на "Дисни"


Уолт Дисни е повече от обикновен човек. Той е символ на ценностите, които представя: въображение, честност, упоритост, оптимизъм и визия. С безпрецедентния си достъп до хората, които са го познавали най-добре, авторът Пат Уилямс отива отвъд легендата, за да разкрие един човек, който до последната си частица е толкова забележителен, колкото и светът, който създава, като в същото време ни дава и изпълнени със сила уроци от живота си, а вие можете да ги приложите още сега. "Как да бъдете като Уолт Дисни" разкрива онова, което никоя друга биография никога не е правила: душата на една американска легенда.




"Подходяща почит на паметта на Уолт и важен принос към наследството на "Дисни". Малцина са хората в историята, чийто живот е по-достоен за изучаване и подражание, отколкото животът на Уолт Дисни. Сега, повече от всякога, се нуждаем от хора с качествата, които притежаваше Уолт."
Арт Линклетър, телевизионен водещ


"Светът познаваше татко от филмите му и телевизионните му предавания, но аз го познавах като баща. Възхищавах се и ценях човешките му качества много повече от постиженията му в развлекателната индустрия. Той просто беше добър човек."
Даян Дисни Милър, дъщеря на Уолт Дисни


"Уолт ни учи, че ако искаме да постигнем нещо велико в живота си, не трябва да се колебаем. Идете на ръба на скалата и скачайте. След това си изградете криле по пътя надолу."
Рей Бредбъри, писател


Пат Уилямс е главен вицепрезидент на "Орландо Меджик" и баща на деветнайсет деца, включително четиринайсет осиновени от различни държави. Дългогодишен почитател и ученик на Уолт Дисни, Уилямс е написал над трийсет книги, включително четири от поредицата "Как да бъдете като...". Джим Дени е автор на "Отговори, които удовлетворяват душата" и научнофантастичната поредица "Пътешественици във времето". Сътрудничил е с Пат Уилямс по няколко книги, включително "Потърси магията!", "Как да бъдете като Иисус" и "Трите успешни тайни на Шамгар".


Уолт Дисни. Как да бъдете като Walt Disney
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Откъс от "Как да бъдете като Уолт Дисни" на Пат Уилямс


Синът на дякона


Уолтър Илайъс Дисни е роден в Чикаго на 5 декември 1901-ва. Кръстен е Уолтър на преподобния Уолтър Пар, пастор в конгрегационната чикагска църква "Сейнт Пол". Малкият Уолтър е отгледан според строгите правила на конгрегационалистката традиция.


Уолт е най-малкият от четиримата синове на Илайъс и съпругата му Флора. Тримата му братя са Хърбърт (1888), Реймънд (1890) и Рой Оливър Дисни (1893). Сестра им Рут е родена през 1903-та. Бащата на Уолт е проследил произхода си до Хю Д`Исини, рицар от Исини-сюр-Мер на нормандския бряг във Франция. Д`Исини се бил в нормандското нашествие в Англия през 1066-а, след което се установил в Ирландия. Прапрадядото на Уолт емигрирал в Канада през 1834-та, а баща му Илайъс е роден в Онтарио през 1859-а.


Впоследствие Илайъс се жени за учителката Флора Кал от Охайо. В началото на деветдесетте години на деветнайсети век семейството се премества в Чикаго, където той започва работа като дърводелец за Световното изложение през 1893-та (колумбийската експозиция), като се труди седем дена в седмицата за по долар дневно.
Илайъс Дисни бил лишен от гъвкавост и въображение мъж, почти без чувство за хумор. Силно религиозен, той поддържал строг подход към възпитанието на децата: "Щадиш ли пръчката, разглезваш детето".


Веднъж, когато Уолт бил още в началото на юношеството, Илайъс го скастрил, задето се забавил в подаването на някакъв инструмент. В отговор Уолт му се сопнал:
- Работя толкова бързо, колкото мога!
Илайъс го изпратил в мазето за наказание. Брат му Рой го посъветвал:
- Недей повече да му се оставяш!


Изпълнен с решимост заради съвета на брат си, Уолт слязъл в мазето с баща си. Когато Илайъс се засилил да го удари с дръжката на чука си, Уолт измъкнал чука от ръката му.
"Държах и двете му ръце - спомня си той след години. - Бях по-силен от него. Просто ги държах. А той плачеше. Повече никога не ме докосна."


Няма извинение за насилието над деца. Обаче би било грешка бащата на Уолт да бъде описан като някакъв злодей. Илайъс Дисни обичал семейството си, а Уолт обичал баща си въпреки недостатъците му. Илайъс притежавал доста добри качества, оформили живота на сина му в положителен аспект.


На първо място била протестантската почтеност на Илайъс. Научил децата си колко са важни честността и добрата репутация - съдбоносен урок за младия Уолтър. Ако Уолт Дисни някога си бе позволил да опетни името си със скандал, достойната му за доверие корпоративна идентичност би изгубила стойността си.


На второ място била протестантската работна етика на Илайъс Дисни. Илайъс се трудил здравата и обичайно успявал да осигури на семейството си достоен живот. Когато се случвало да загуби работата си поради лош късмет, той започвал нов бизнес, обикновено в друга част от страната. Младият Уолтър гледал как баща му поема рискове и се бори срещу злощастието и така научил важни уроци за неуморния труд и упоритостта.


Бащата на Уолтър съчувствал на ближните си. Илайъс често предлагал безплатна храна и място за спане на напълно непознати. "Водеше у дома най-странните хора", по-късно си спомня Уолт. Сестра му Рут помни баща си като "лесно сприятеляващ се". "Имаше много благ подход към хората, които идваха в дома ни. Винаги съм искала да бъда такава."


"Беше стриктен и суров човек, с особен усет за честност и достойнство - споделя Рой, братът на Уолт. - Никога не пиеше. Рядко съм го виждал и да пуши Беше добър баща."


"Уолт живееше от ревностната работна етика, внушена му още от ранните му години. Наследство от майка му и баща му."
Ранди Торнтън, продуцент и носител на награди, "Уолт Дисни Рекърдс"


"Изключително силно го уважавах - признава Уолт. - Боготворях го. За него бе важно единствено семейството."
Уолт е избрал да подражава на най-добрите качества на баща си: вяра в Бога, вяра в ближния, непреклонна работна етика, честност и почтеност, постоянство, търпимост към риска, състрадание към хората, любов към музиката и любов към семейството.


Фермерчето от големия град


Характерът на Уолт е силно оформен от майка му. Флора Кал била уравновесена жена, която почти никога не показвала гняв, макар да била твърда и непоколебима, когато се налагало. Дъщеря на учител, Флора обичала хубавите книги. Научила Уолт да чете още преди да е тръгнал на училище.


Флора била опитна шивачка и шиела повечето от дрехите на децата си. Освен това я бивало с финансите и често помагала в търговските начинания на съпруга си. Начертала плановете за семейния дом на Дисни на Трип Авеню 1249 в Чикаго. Илайъс построил къщата и я боядисал бяла със сини первази. Уолт бил роден на горния етаж в тази къща.


През 1906-а, притеснени заради корупционното влияние на големия град, Илайъс и Флора закупили ферма с четиресет и пет акра земя край Марселин, Мисури, на сто и шейсет километра североизточно от Канзас Сити. Това действие оказало силно влияние върху живота на Уолт. По-късно нямало да си спомня нищо от ранните си години в Чикаго, а най-първите му спомени станали тези на фермерчето от Мисури.


Макар че Уолт щял да се превърне в човек от големия град, животът му бил оформен от времето, прекарано в Марселин. Малките градчета и ферми са част от пейзажа на повечето от негови анимации и игрални филми. Главната улица на "Дисниленд" в САЩ е идеализираната версия на Марселин, Мисури. Един от най-близките сътрудници на Уолт в проекта за "Дисниленд", Харисън Бъз Прайс, ми сподели: "Уолт беше привързан към действителността в Марселин. Там е израсъл сред истински хора. Живял е близо до земята, близо до природата. Цял живот запази това си качество - на фермерско момче".


Флора притежавала великолепно чувство за хумор и ценяла добрите шеги, дори и да били за нейна сметка (малкият Уолтър бил непоправим шегаджия). "Майка ни беше чудесна - спомня си Рой, братът на Уолт. - Можеше да разведри татко, когато беше сърдит." Любовта на Флора Дисни към смеха компенсирала сериозния характер на Илайъс. Топлотата й озарявала дома на Дисни и помагала за оформянето на оптимизма на младия Уолтър Илайъс Дисни.


Двамата по-големи братя на Уолт - Хърбърт и Рей - не можели да свикнат с фермерския живот и една нощ напуснали дома си, като взели влака за Чикаго. Заминаването им затруднило живота на Рой, третия брат Дисни, който останал единствената работна ръка.


Рой Оливър Дисни бил с осем години по-голям от Уолт. Въпреки разликата във възрастта им двамата били близки. Рой се чувствал като защитник на по-малкия си брат. Нямало как да знае, че ще направи кариера, грижейки се за него.


От най-ранните си години Уолт обичал да рискува. На няколко пъти успявал да придума сестричката си Рут да превъзмогне неохотата си и да прекосят близкото пасище. Когато го правили, винаги ги подгонвал бик. Понякога успявали да се спасят да не бъдат стъпкани в последните една или две секунди - спомен, който е в основата на сцена от филма на "Дисни" "Песента на Юга" (1946).


Малкият Уолтър гледал на животните от фермата като на приятели и сподвижници. Всяка сутрин излизал на двора, поздравявал ги по име и си измислял истории за тях. Един от най-близките му приятели било дебелото прасенце Слабушко, което го следвало като кученце.


Една година през Марселин минал пътуващ цирк. Уолтър стоял на тротоара с майка си и сестра си и наблюдавал шествието: клоуни, акробати, слонове, тигри и какво ли още не. Родителите им не можели да си позволят да ги заведат на цирк, така че Уолт се прибрал, направил шатра от конопени чували, затворил няколко животни в щайги и пуснал съседските деца да гледат домашния му "цирк" срещу десет цента на човек. Когато Флора разбрала, го накарала да върне всичките пари. Любовта на Уолт към цирка и парадите щяла да продължи цял живот.


Марселин бил малко, но оживено градче по железопътната линия Санта Фе. Чичо Майк Мартин, инженер от Санта Фе, носел сладкиши за Рой, Уолтър и Рути, после сядал на люлеещия се стол на верандата отпред и говорел за живота по релсите. Споделял за всичко - от собствените си железопътни приключения до историите за легендарния машинист Кейси Джоунс. Уолт бил запленен.


Баща му някога работил като машинист по линията Юниън Пасифик и помагал за прокарването на релси през Големите равнини и Скалистите планини. Винаги, когато чичо Майк разказвал железопътни истории, Илайъс също се включвал със свои преживявания. Уолт никога не се уморил да слуша единия от разказите - как Илайъс срещнал "Бъфало Бил" Коуди, легендарния основател на "Шоуто на Бъфало Бил от Дивия Запад".


В Марселин Уолт гледал първата си театрална постановка на пътуващ театър - "Питър Пан" с участието на Мод Адамс. Гледал и първия си филм в кинозалата на Марселин - той представял разпването и възкресението на Иисус. Силните изображения оставили продължително впечатление в момчето. Малкият Уолтър прекарал най-щастливите си дни в онази ферма край Марселин.


"Да си кажа честно, споделил той веднъж, повече важни неща съм преживял в Марселин, отколкото след това или които ми предстоят в бъдеще. Радвам се, че съм момче от малък град, и се радвам, че този град беше Марселин."


Най-много обичал да си прекарва времето, като рисува. За да развесели сестра си, която била болна от морбили, деветгодишният Уолт направил анимирана книжка с ходещи човечета-клечки. Рут се смеела щастливо, докато разгръщала страниците и човечетата се движели.


Едно от най-големите насърчения за разцъфващия си талант Уолт получил от доктор Л. А. Шерууд, пенсиониран лекар, който живеел близо до семейната им ферма. Веднъж лекарят наел Уолт да му нарисува наградения му жребец от породата "Морган". "Мисля, че докторът държа оня кон почти цял ден, за да мога да го нарисувам - по-късно си спомня Уолт. - Няма нужда да казвам, че рисунката не беше кой знае какво, но докторът ме накара да си мисля, че е върхът." Двайсет и петте цента, които спечелил, му отворили очите за възможността да рисува картинки, за да си печели хляба.


Винаги, когато чичо му Робърт или леля му Маргарет им идвали на гости, лелята носила моливи и скицници на Уолт, за да рисува. Обаче освен леля Маги и доктор Шерууд останалите възрастни не били толкова възхитени.
Баща му често го гълчал, задето си "губел" времето, като рисувал картинки, вместо да си върши задълженията във фермата или да си пише домашните. "Той просто ми се подиграваше - спомня си Уолт. - Казваше, че ако съм толкова глупав, че да се занимавам с изкуство, по-добре да се науча да свиря на цигулка. Тогава винаги съм щял да си намеря работа в някоя група, ако ми потрябват пари."


Учителят от четвърти клас веднъж го скастрил, задето упражнявал Дисниевото си въображение по време на задание в клас. Учениците трябвало да нарисуват ваза с цветя. Уолт ги нарисувал с лица - предзнаменование за очовечените цветя в "Глупави симфонии" и "Алиса в Страната на чудесата".
- Цветята нямат лица! - строго го смъмрил учителят.


Електричество в Канзас Сити


През 1909-а Илайъс се разболял сериозно. Понеже не можел да си позволи да поддържа фермата, той я продал за 5175 долара - по-малко, отколкото бил платил за нея. Напускането на дома разбило сърцето на Уолт. Плакал на глас, когато любимите му животни били продадени.


"Хората, които са работили с мен, казват, че съм "невинност в действие". Казват, че притежавам детинска невинност. Може и да е така. Все още гледам на света с неопетнена почуда и изпитвам ужасна привързаност към всички живи неща. За мен беше най-естественото нещо на света да си представям, че мишките и катеричките могат да имат същите чувства като мен."
Уолт Дисни


Илайъс се преместил със семейството си в Канзас Сити. С парите от продажбата на фермата наел фирма за разпространение на вестника "Канзас Сити Стар". Наел и няколко момчета за разнос, накарал Рой и Уолт да разнасят вестници без заплащане. Всяка сутрин в три и половина момчетата били събуждани, за да носят вестници с баща си.


Илайъс настоявал работата да се върши качествено и карал момчетата да оставят вестниците до прага на клиента, дори да се налагало да газят из преспи, високи четири стъпки. Някои си мислят, че спомените на Уолт за онези тежки зими са преувеличени. Само че биографът на Дисни, Дан Вийтс, съавтор на "Мисури на Уолт Дисни", ми каза: "Уолт ми е говорил за истината за детството си. Разказа за една зима в Канзас Сити, когато преспите стигали до гърдите му. Проверих синоптичните справки за тази зима и наистина се оказа, че е била тежка и с много сняг".


Между разнасянето на вестници, училището и работата след училище Уолт въвел еквивалента на осемчасовия работен ден. Не е за чудене, че като възрастен рядко използвал отпуск. Още от детството си се бил научил да се труди здравата.


Онези години били травмиращи за него. През целия си живот страдал от повтарящи се кошмари - сънища, в които безнадеждно се борил с виелиците, или баща му го наказвал за някоя провалена доставка.


Когато Рой станал на деветнайсет, решил да напусне дома. "Татко се отнася с мен като с дете", оплакал се той на Уолт през лятото на 1912-а. Тръгнал си от къщата посред нощ и се отправил към Канзас, като оставил Уолт без дългогодишния му приятел и закрилник.


"Бях малко момче, затънало до носа си в сняг. Още сънувам кошмари за това. Онова, което истински ми харесваше в онези ледени утрини, беше ходенето до жилищните блокове. Оставях вестниците и после лягах в топлия вход, подремвах малко и опитвах да се стопля. Все още се будя със спомените от ония дни."
Уолт Дисни


В началното училище "Бентън" Уолт се показал като посредствен ученик. Учителите му се оплаквали, че повече го влечало да мечтае и да рисува карикатури, отколкото да работи по задачите в клас. Понякога дори заспивал в час, изтощен от тежката работа.


Най-добрият му приятел от училище, Уолтър Пфайфър, си спомня за една случка от пети клас. "На рождения ден на Линкълн Уолт дойде на училище облечен като него. Носеше и шал, който предполагам, че беше взел от баща си. Беше си направил цилиндър от картон, боядисан с вакса. Беше наел и брада от място, където продаваха театрални костюми. Всичко беше направил сам. Директорът Котингъм го видя и рече: "Уолтър, приличаш на Линкълн. Защо си се облякъл така?". Уолт му отвърна: "Днес е рожденият ден на Линкълн и искам да изнеса речта му от Гетисбърг". Беше я научил наизуст. Застана пред класа, децата решиха, че това е страхотно, така че Котингъм го разведе из всички останали класове в училището. На Уолт това много му хареса."


Уолт смятал господин Котингъм за приятел и през годините изпращал на семейството му коледни картички. През 1938-а се свързал с директора, който още бил в училище "Бентън" (пенсионирал се през 1940-а) и поканил всички ученици да гледат безплатно "Снежанка и седемте джуджета".


Уолт харесвал времето, прекарано в "Бентън". Забавлявал приятелите си с убедителни имитации на героя си, звездата от нямото кино Чарли Чаплин. Освен това демонстрирал и уменията си на карикатурист. Един от учителите обичал да кара Уолт да разказва истории на съучениците си и да ги илюстрира на черната дъска, докато говори.


"Когато ходех на училище в Канзас Сити, а по-късно и в Чикаго, ме зовяха
едновременно сцената и филмите."
Уолт Дисни


Уолт и приятелят му Уолтър Пфайфър веднъж изиграли скеч по време на ученическо шоу за таланти, наречен "Забавление във фотографската галерия". Момчетата се направили, че снимат съученик с фалшива камера. Първоначално от камерата пръснала вода и намокрила нищо неподозиращия съученик. После Уолт измъкнал лист хартия от камерата - било карикатура на жертвата (разбира се, той я бил нарисувал предварително). В това ранно шоу начинание били включени три от талантите му: артистичност, комедийност и рисуване на карикатури.


Момчетата се нарекли "Двамата Уолтовци" и започнали да играят скечове на аматьорски вечерни състезания из Канзас Сити. Илайъс Дисни не одобрявал шоубизнеса, така че Уолт се измъквал тайно, за да се срещне с другия Уолт в местния театър. "Помагах му да се измъкне през прозореца, за да не разбере баща му - спомня си Пфайфър. - Когато шоуто приключеше, му помагах да влезе през прозореца, за да се прибере."


Уолт изучил тънкостите на актьорството, включително изражението на лицето, жестовете, гласовите вариации, емоциите и комедийната синхронизация. В кариерата си използвал актьорските си умения, за да драматизира персонажите в анимационните и игралните си филми. Дори измислил комична танцова стъпка, която използвал за характерен белег на мечока Балу в "Книга за джунглата" - това е последният анимационен филм, чието създаване ръководил лично.


Несъмнено Уолт Дисни е повлиян от два лунапарка в Канзас Сити. Единият е парк "Феърмаунт" в източната част на града, само на две пресечки от първия му дом там на Източна 31-ва улица 2706 (по-късно семейството се мести на улица "Белфонтейн" 3028). Имало гигантски увеселителни влакчета, голф игрище с девет дупки, зоопарк, възможност за плуване и возене с лодка в истинско езеро.


Фойерверките за Четвърти юли привличали тълпи от над петдесет хиляди души. Веднъж Рут, сестрата на Уолт, казала в интервю, че двамата с брат си надничали през оградата и си мечтаели да се промъкнат в тази "вълшебна земя", както я наричала тя, но нямали пари за вход.


Другият парк, който повлиял на въображението на Уолт, бил "Илектрик" - "Електрическият". Разположен на 46-а улица и "Пасео", той бил сред най-големите лунапаркове в Америка по онова време. Подобно на "Дисниленд" и в "Илектрик" имало концерти на музикални групи, атракциони като Спиралното увеселително влакче, Спускането с дънер и Надпреварата на Бен Хур, а вечерно време правели впечатляващи фойерверки.


В "Илектрик" имало и влакче с парен локомотив, което обикаляло парка точно както днес влакчетата обикалят "Дисниленд". Може би порасналият Уолт Дисни се сетил за "Илектрик", когато казал, че "Дисниленд" "притежава онова нещо - въображението и усещането за радостна възбуда, което познавах изпитвах като дете".


Парк "Илектрик" носел името си от стоте хиляди електрически крушки, които вечерно време го превръщали във вълшебна осветена земя. В онези дни електрическата крушка на Едисън била още новост и едва една трета от американските домове били електрифицирани. Парк "Илектрик" приемал дневно над петдесет хиляди посетители, преди да изгори до основи през 1925-а. Ако посетите "Дисниленд" вечерта и го видите осветен от хиляди светлини, може би ще добиете представа за пламенната слава на "Илектрик", такъв, какъвто се е запазил в спомените на Уолт.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 3252 Неутрално

    И най-важното бил е предан на идеите на антирасизма, антисемитизма, ЛГБТ и комунизма

  2. 2 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 882 Неутрално

    "Бащата на Уолт е проследил произхода си до Хю Д`Исини..."

    Не е Хю (Hughes), ами е Юг (Hugues).
    Ясно, че американците са тъпи и видоизменят имената по тяхному, но тук е Европа и би трябвало да познавате Франция по-добре. Срамота е да сте неграмотни.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK