Последните стихове на Велизар Николов са събрани в "Увлечения"

Велизар Николов (1949–2018) е автор на стихосбирките "Непрежалимо", "Колона" и "Линия", както и на книгите със стихове за деца "Свирки от кайсия", "Разсеян ден", "Братя квадрати" и "Децата на кактуса".

© Издателство

Велизар Николов (1949–2018) е автор на стихосбирките "Непрежалимо", "Колона" и "Линия", както и на книгите със стихове за деца "Свирки от кайсия", "Разсеян ден", "Братя квадрати" и "Децата на кактуса".



Последните стихове на Велизар Николов, неиздадени приживе, са събрани в поетичната книга "Увлечения". Издател е "Ерго". Книгата ще бъде представена на 24 септември, четвъртък, от 18 часа в Унгарския културен институт (София).

Увлечения
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

За автора и творчеството му ще си спомнят Иван Цанев, Виктор Самуилов, Марин Бодаков, приятели и сподвижници.


Велизар Николов (1949-2018) е автор на стихосбирките "Непрежалимо", "Колона" и "Линия", както и на книгите със стихове за деца "Свирки от кайсия", "Разсеян ден", "Братя квадрати" и "Децата на кактуса". Той превежда от руски и френски. Работил е в "София прес" и в Дома на литературата и изкуствата за деца и юноши. Казва, че номерът му е да изважда думи от ръкава си - така се препитава. "Увлечения" е последната книга на този оригинален поет.


"Причудливите му творби продължават да излъчват безжалостна безутешност, балансирана само от радостта на творчеството. Дали са детски стихотворения за възрастни или "възрастни" стихотворения за деца, ще отсъди времето. Сякаш поетът-бохем си поставяше задачата да нарисува с думи света такъв, както би го нарисувал някой жесток наивист, някой перфиден сюрреалист, някой руски абсурдист... Велизар Николов знаеше, че е голям - и не му пукаше от нищо. Беше изпил и изплакал своето. Една от игрите на съдбата му беше да работи като редактор във в. "Тишина", а през последните три години да живее напълно ням. "Непрежалимо", "Колона", "Линия", смела детска поезия - след него останаха тънки книжки, които друг нямаше как да напише", написа Марин Бодаков във в. "Култура" през 2018 г.




ЛОГОМАХИЯ


В боя до последно слово,
ни едно не разхитих -
плюх тирета от олово,
запетаи с остър шип;


блъсках от стомана скоби,
с удивителни се бих.
Честен бях и злобен
до геройство, може би.


Боят свърши с черна точка
от пирон, докрай забит
в теме светло на порочен
филолог. И квит сме, квит.


НАЧАЛО


То започва с два-три реда
и важи за всички:
татко се диви приведен
върху факт в количка;
горе облакът си глади
бялата брадица,
а до него - стари, млади,
дълга върволица
мъртви. Всичко се е сляло
в нищо - сине майчин,
от голямото начало
гледай да си крайче.


КРАСОТА (СЕЛСКО)


По небето голо
ангелче хвърчи,
пият го отдолу
тайнствени очи.
Гледа от реката
биволът рогат -
по невинност братя
те са в този свят.
Изпод шипка заек
стар, забравил страх,
плаче и се кае
за несторен грях.
Утре на събора
чакам красота -
да не дойдат хора,
но да дойде тя.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK