Поезия и музика: "Четири квартета" на Томас Стърнс Елиът

Владимир Левчев: "Тази книга е за музиката на поезията, за музикалния аспект на поетическия език и за принципите на поезията изобщо."

© портал

Владимир Левчев: "Тази книга е за музиката на поезията, за музикалния аспект на поетическия език и за принципите на поезията изобщо."



Текстът е препубликуван от Портала "Култура" със съкращения. Пълната му версия четете тук.


"Четири квартета" (1936-1942) - четири отделни поеми с аналогична структура и тема, се смятат за едно от най-значителните произведения на Томас Стърнс Елиът. Те са философски и мистични поеми за времето и безкрайността, които имат сложна музикална структура, повлияна донякъде от струнните квартети на Бетовен. Англо-американският поет ги пише преди и по време на Втората световна война, публикува ги в една книга през 1943 г. в Ню Йорк и през 1944 г. в Лондон, четири години преди да получи Нобеловата награда за литература.


В увода Владимир Левчев пише: "Тази книга е за музиката на поезията, за музикалния аспект на поетическия език и за принципите на поезията изобщо. Но тя също така е изследване на творчеството на един от най-големите поети на миналия век, Томас Стърнс Елиът, който е и теоретик на поезията, анализирал детайлно връзката ѝ с музиката и приложил на практика своите разбирания за тази връзка".




В края на книгата на Владимир Левчев е даден и пълният превод на български език на "Четири квартета".


"Поезия и музика: "Четири квартета на Томас Стърнс Елиът", Владимир Левчев, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2020 г.


Из "Поезия и музика"


Шеста глава


МУЗИКАЛНАТА СТРУКТУРА НА "ЧЕТИРИ КВАРТЕТА"


Както знаем от есето му "Mузиката на поезията", 1942 г., Елиът смята, че "Музиката на поезията не е нещо, което съществува отделено от нейния смисъл" и че "Има възможности за стих, който показва аналогия с развитието на темата от различни групи инструменти; има възможности за преходи в една поема, сравними с различните части на една симфония или на един квартет".


Видяхме, че интересът на Елиът към музиката и към музикалния аспект на словото и стиха датира от най-ранните му стихотворения от студентските години в Харвард и Сорбоната ("Прелюди", "Рапсодия във ветровита нощ"), несъмнено и под влияние на френските символисти. Но кулминацията на тази хармония между музика и смисъл на словото, при която философски смисъл и музикална структура са трудно отделими и към която Елиът винаги се е стремял, е постигната в "Четири квартета".


Квартерите, разбира се, не са квартети, защото са четитри. И когато е писал "Бърнт Нортън", Елиът още не е имал намерение да пише още три поеми, повтаряйки същата музикална структура. Всъщност тази странна структура в пет разнородни части повтаря и структурата на "Пустата земя". Но тук, в Квартетите, имаме един чисто музикален подход към структурата и неразделност на звук и смисъл.


Впрочем в струнния квартет участват четири инструмента с по четири струни. Но основните човешки гласове са също четири - сопран, алт, тенор и бас. Хармонията между четирите инструмента в квартета често се оприличава на хармонията на четирите природни елемента, или стихии (въздух, земя, огън, вода), четирите посоки на света и четирите сезона. Квартетите на Елиът също имат съответстващи елементи и сезони.


6.1. Бетовен


Още преди да започне да пише първия си поетически квартет, в писмо до Стивън Спендър от 1931 г. Елиът казва: "Квартетът в ла минор (на Бетовен, опус 137) е на гармофона ми и го намирам твърде неизчерпаем за изучаване [] Трябва да направя нещо такова в стихове, преди да умра".
Четири години по-късно Елиът написва "Бърнт Нортън".


Това, че следващите три поеми от цикъла, идеята за които му идва по-късно, повтарят същата структура (а структурата на едно стихотворение е винаги музикална най-малкото защото поезията, като музиката, е темпорално изкуство), покава, че той много прецизно и детайлно е мислил за тази музикална структура. Всеки Елиътов квартет има пет части, както и Струнен квартет № 15 в ла минор на Бетовен, който, по всичко изглежда, е вдъхновил поета за първия квартет.


6.2. Петте части на Квартетите


Много е писано за структурата и музиката на квартетите. Хелън Гарднър в "Изкуството на Т. С. Елиът" (The Art of T.S.Eliot) и по-късно в Композирането на Четири квартета (The Composition of Four Quartets) чудесно описва петте части на струнния квартет на Бетовен и съответно на Елиътовия квартет:


"Първата част се състои от две контрастиращи идеи, които задават темата на поемата - в "Драй Сължейджес" този контраст е визуализиран чрез реката и морето - времето и вечността, или линейното изтичащо време и кръговото време. Всъщност това са тема и контратема.


Във втората част подходът е противоположен. Има една тема, но тя е интерпретирана по два контрастиращи си начина. Високо лиричен и метафоричен откъс е последван от разговорно и абстрактно третиране на същата тема. Например в "Ийст Кокър" от метрически формалното "Какво ли ще прави ноември какво ли/с оная тревога на ранната пролет"(What is the late November doing/With the disturbance of the spring.) се преминава по-надолу към разговорно-прозаичното "Би могло и така да се каже - макар че не е най-добрия начин"(That was a way of putting it - not very satisfactory).


Третата част на всеки квартер разглежда - от различен ъгъл, със специфичен обрат - идеите, представени в първите две части. Това ни подготвя за четвъртата част, която е най-кратката и най-лиричната.


Така стигаме до петата, заключителната част, в която конфликтът (контрастът), предпоставен в първата част, се разрешава.
Във всеки от четирите квартета тези пет части са развити по специфичен и донякъде различен начин, но те все пак следват същия структурен модел. Музикалното движение на словото в пет части е важна характеристика на квартетите."


Предположението, че петте части на квартетите следват структурата на Бетовеновия струнен квартет № 15 (опус 132), е много убедително - имайки предвид не само чудесната интерпретация на Хелън Гарднър, но и писмото на Елиът до Спендър. Все пак тук има нещо странно: квартетите, от друга страна, повтарят (или доразвиват) структурата - в пет чсти - на "Пустата земя".


"Пустата земя", писана петнадесет години преди първия квартет и девет години перди писмото на Елиът до Спендър за квартета на Бетовен - поема, която освен това е силно редактирана и престуктурирана от Езра Паунд. Но тя не само е в пет части, а и те вътрешно имат подобна на Бетовенов квартети структура.


В първата част има конфликт на различни гласове (историята на графиня Мари Лариш и историята на Тристан и Изолда от либретото на едниоменната опера на Вагнер - но тук, в "Пустата земя", има повече от два гласа). Във втората част има разработване на същата тема - за невъзможната комуникация - в отношенията на две семейни двойки. Третата, най-дългата част на "Пустата земя" представя един инфернален топус (Лондон) и възможното спасение. Четвъртата, най-кратката част е една стилизация върху митология и древност, а петата част, "Какво каза гърмът", дава възможния изход, възкресението и възраждането на пустата земя.


Как се съвмещават теорията, че квартетите повтарят структурата на "Пустата земя", и теорията, че те повтарят сруктурата на Струнен квартет № 15 на Бетовен? Паунд или Бетовен е "бащата" на тази структура?


Има две възможни обяснения: или Елиът е мислил за музикална структура, подобна на тази на струнните квартети, още през 1922 г. (макар че няма никакви доказателства за това), или структурата на "Пустата земя" по щастлива случайност съвпада със структурата на Бетовеновия квартет, която, вече съзнателно, Елиът имитира, или интерпретира, в поетическа форма, в "Бърнт Нортън" - първия негов квартет. Така или иначе структурата на "Пустата земя" и структурата на Квартетите съвпада.


Но нека помислим за друг проблем, което според мен е по-важно. В един музикален квартет едновременно се чуват четири гласа. В струнния квартет - четири инструмента: две цигулки, виола и виолончело. Как може това да се постигне в една поема, ако не говорим за някаква "пърформънс поезия", четена едновременно от четирима души?


Избрани стихотворения от Т. С. Елиът
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Според мен освен тази музикална структура на петте части, с различно темпо, мелодичност и мотиви, която Хелън Гарднър така добре описва, в Елиътовите квартети могат ясно да се чуят и отграничат (макар и не едновременно, а последователно, разбира се) четири различни дискурса, четири различни гласа, четири различни музикални инструмента.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK