"България на Олимп" на Владимир Памуков, Тодор Шабански, Бончук Андонов (откъс)

Издателство "Софтпрес"

Издателство "Софтпрес"



В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "България на Олимп", с автор Владимир Памуков, Тодор Шабански, Бончук Андонов, предоставен от Издателство "Софтпрес"


289 български призьори, милиони български сърца, които туптят с триумфалното звучене на химна. 1 книга, която пази спомена за вчера и вдъхновява за утрешния ден.


"България на Олимп" е събрала националното спортно богатство като послание и завещание за бъдещите поколения. Във времето тази книга няма да позволи на великите моменти на България в най-големия състезателен форум да минат покрай нас!" - СТЕФКА КОСТАДИНОВА, председател на Българския олимпийски комитет




"България на Олимп" е луксозно издание, което събира най-важните лица и най-големите постижения на славните български спортисти. Библия на родния спорт, с която почитаме и благодарим на онези ярки личности, които са вдигали нацията на крака и до днес славят името на страната ни.


400 страници предават десетилетия история, разказват за отличниците в 19 олимпийски дисциплини, в които родните спортисти са покорили спортния Олимп и са донесли 52 златни, 88 сребърни и 82 бронзови медала на България. Заедно изминаваме пътя до отличията на всички наши олимпийски призьори, четем историите на шампионите, богато илюстрирани с непубликувани досега фотоси, статистики и инфографики. И имаме уникалната възможност да надникнем зад кулисите с ексклузивен достъп до куриозни, весели, неизвестни и странни случки, за които споделят спортните герои на България.


Имената на тримата автори на книгата, в която е попаднал всеки един от олимпийските медалисти на страната ни, са гаранция за успеха на изданието. Владимир Памуков, написал в съавторство абсолютния бестселър с вече 70-хиляден тираж само у нас "Христо Стоичков. Историята", популярният журналист енциклопедист Тодор Шабански и доайенът на спортните ни фотографи Бончук Андонов ни представят спортната слава на нацията в "България на Олимп".


България на Олимп
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Откъс от "България на Олимп"


Екатерина ДАФОВСКА


Родена на 28 ноември 1975 г. в Чепеларе, Смолянско
Ръст 163 см, тегло 54 кг


Биатлон


Дафовска - девета без грешка след първа стрелба с 10:57,2 мин.
Дафовска - четвърта без грешка във втора стрелба с 22:12,4 мин.
Дафовска - седма след една грешка с втори патрон на трета стрелба с 34:02,0 мин.
Дафовска - първа без грешка в четвърта стрелба с 45:21,9 мин.
Дафовска - победа на финала с 54:52,0 мин. (осмо бегово време)
Крайно класиране: Екатерина ДАФОВСКА - 54:52,0 мин. (1 грешка),
Олена Петрова (Украйна) - 55:09,8 мин. (1), Уши Дизъл (Германия) - 55:17,9 мин. (1)
ЗЛАТО НА ОЛИМПИАДАТА В НАГАНО,1998
Олимпийски игри Нагано 1998, биатлон - 15 км с 4 стрелби, 9 февруари, Биатлонски комплекс в Нозава Онсен


ПЪТЯТ ДО ЗЛАТОТО
4-та на олимпиадата в Солт Лейк сити 2002 в щафета
5-а на олимпиадата в Солт Лейк сити 2002 на 15 км
8-а на олимпиадата в Торино 2006 на масовия старт
8-а на олимпиадата в Торино 2006 в щафетата
10-а на олимпиадата в Солт Лейк сити 2002 в преследването
Бронз на световните първенства в Антхолц 1995 и в Осърбле 1997 на 15 км
Злато на европейското в Минск 2004 на 15 км
Сребро на европейското в Лангдорф 2006 в щафета
Бронз на европейското в Лангдорф 2006 на 7.5 км
С пет победи за Световната купа, 4-та в крайното генерално за трофея през сезон 2002/2003


СНЕЖНАТА КРАЛИЦА ОТ РОДОПИТЕ


На 4 години тя вече се е качила на ските, както повечето деца в планинското градче Чепеларе. На 15 хваща за първи път пушка и пробва изстрели сред вековните родопски борове. А на 22 комбинира така умело двете неща, че сюрпризира света с олимпийско злато в биатлона. Първото за България в зимните спортове.


Нейният бум предизвиква тотален фурор в страната. Не само заради сензацията, която обходи света, но и защото родината ни намери своята зимна кралица! За 54 минути и 52 секунди едно чаровно и отдадено на спорта момиче стана Екатерина Велика в биатлона. И така най-после постави България на шампионската карта в белите спортове. Да проходиш със ски на краката и да се качиш на "писалките" в най-ранна детска възраст се приема за нещо съвсем нормално в сърцето на Родопите. Така се случва и с Екатерина Дафовска, родена на 28 ноември 1975 г. в Чепеларе. В един период тя се занимава със спортно ориентиране, но родителите ѝ често излизат на лов и това оказва влияние за насочването на Катя към биатлона.


"В осми клас реших да сменя училището и трябваше да си избера с кой спорт да вляза в новото - припомня си снежната кралица на България. - Вече можех да карам ските за бягане. Съветите на моите родители ловци наклониха везните към биатлона. Прецених, че може би и аз ще мога да стрелям, след като те имат такова хоби."


Дафовска расте дребничко и скромно момиче, но впечатлява специалистите с целенасоченост, дисциплина и трудолюбие. Нищо не може да я отклони от пътя, който следва. Външно изглежда някак "извън нещата". Понякога се "самоизключва" от действителността и шумотевицата дори и с шиене на гоблени.


Но вътрешно винаги гори и не допуска компромиси при преследването на целите си. Успехите на младата биатлонитска не закъсняват, както и първият медал от голямо първенство. През 1993-та си отвоюва бронз на световния шампионат за девойки. По това време събитията в белите спортове се развиват турбулентно, тъй като зимните олимпиади сменят термина си, за да се разминат с летните игри. Така "бялата" олимпиада Лилехамер 1994 е само 2 години след предишната в Албервил.


Бронзът от световното младежко първенство е ключът на Катя за влизане в олимпийския отбор. На откриването в Лилехамер едно дребничко девойче застава редом до тогавашните суперзвезди на българския и световния биатлон, останали на крачка от медалите на предишните игри в Албервил - Надежда Алексиева, Ива
Шкодрева, Мария Манолова


"Бях само на 18 години и първата ми олимпиада бе просто едно докосване до този форум, участвах само в спринта - признава Катя. - Показах много бърза стрелба и се наредих 29-а, което за девойка е едно прилично класиране. Дори сравняваха стрелбата ми с мъжките стандарти. Това бе силното ми оръжие - стрелях точно и бързо."


Година след олимпиадата, все още на възраст за състезания за девойки, Дафовска грабва бронз от световното първенство за жени в Антхолц. Същата зима печели медал и от младежкия шампионат на планетата. На тези надпревари един руски треньор ѝ поднася изненадваща прогноза - ще стане олимпийска шампионка. Но за останалите Катя все още е твърде далеч от златото и специалистите не я слагат сред фаворитите за игрите през 1998 г.


Катя заминава за японския град Нагано в твърде изнервена обстановка. Тя има във визитката си два бронза от световни първенства (Антхолц 1995 и Осърбле 1997), но олимпийският ѝ сезон е трагичен. Най-доброто нейно класиране е 34-то място


"Тръгнах отчаяна, но майка ме изпрати с пожеланието: "Хайде, успех и може да се върнеш с медал - разкрива Дафовска. - Аз пък отговорих: "Ако нищо не направя, ще се откажа и сигурно това ще бъде краят на кариерата ми"


Много хора тогава ѝ подмятат, че е тръгнала с голяма кошница. Обърканият сезон е опънал до скъсване нервите на Катя. И тя дори заявява на треньорите, че не иска да се месят в нейната подготовка, а само да ѝ прострелват оръжието.


Дафовска пристига в Нагано 12 дни преди коронната си дисциплина 15 км с 4 стрелби. Фаворити са легендарната германка Уши Дизъл, украинката Олена Петрова и бившата скибегачка Магдалена Форсберг (Швеция), която печели 7 пъти поред Световната купа.


Екатерина е със стартов номер 18. Денят 9 февруари се оказва много странен. Времето в комплекса Нозава Онсен е изключително динамично. Метеорологичната обстановка се мени интензивно, дори тотално на всеки час - от снежна виелица през слънце, после пак сняг, дъжд и накрая пак ярко слънце със синьо небе.


При тези условия много важна се оказва подготовката на ските, а за щастие в родния щаб са свършили добра работа по този въпрос. Няколко дни по-рано са уредили всички писалки да минат допълнителна обработка на структура при японците. Това също помага за сензацията. На прострелката обаче нашите нямат този късмет.


Извива се виелица, но в българския лагер нямат нужната оптика и Дафовска не получава никаква информация за корекции в стрелбата. Като за капак Катя се чувства най-добре с тренировъчните ски и рискува, потегляйки с тях, което се случва за първи и последен път в кариерата ѝ.


След първата стрелба Дафовска е девета, но след втората излиза на четвърта позиция. До този момент е без грешка с пушката, но при третия престой на рубежа прави първи пропуск с втория си патрон от серията. Това я праща на седма позиция, но с малка разлика от най-бързите.


Руски треньор предрича, че ще стане шампионка


Решаваща за титлата се оказва четвъртата последна стрелба. Катя съумява да излезе от нея без грешка и така вече е лидер. И тук става видно, че е в орбитата на златото, защото останалите грешат и трупат наказателни минути към беговите си резултати. Метър след метър Катя наближава финала с отлично общо време. Финишира и започва голямото очакване. Дизъл също греши само веднъж на рубежа и изостава с 25,9 сек от българката. Световната шампионка от 1996-а и 1997-а Магдалена Форсберг прави цели 3 пропуска и се срива чак 14-а.


Последната стартирала от големите е Олена Петрова (Украйна). С по-заден номер тя успява да изпревари Дизъл, но не и Катя. Най-бързо бегово време регистрира малко известната тогава словенка Андрея Грашич, но 4 пропуска на рубежа я пращат на петото място. Тук вече сензацията е необратима. Сътворява я Катя Дафовска! България има своята първа олимпийска шампионка в зимните спортове! Журналисти и треньори понасят засмяната родопчанка на раменете си за знаменитите снимки, които ще обиколят света.


Родният триумф в Нозава Онсен се засилва от друга българка. Павлина Филипова остава на крачка от медалите - само 2 десети от секундата я разделят от бронза на Уши Дизъл. След това всичко се завърта пред очите на Катя като филм на бърз каданс. Следват празненства в хотела на МОК, където Иван Славков-Батето, тогавашният президент на БОК, дава импровизиран прием. И още - интервюта, поздравления от непознати по улиците и фееричното награждаване в центъра на Нагано. Плюс уникалното посрещане в България, където директно на пистата на летище София се изсипва едва ли не цяло Чепеларе заедно с гайдите и тъпаните.


Четири години по-късно Катя се подготвя с амбиция да защити титлата си, но след много заболявания и пневмонии записва на олимпиадата в Солт Лейк сити 2002 четвърто място с щафетата, пето на 15 км и десето в преследването. По-късно, през 2004-та, снежната ни кралица триумфира в Минск с европейска титла на 15 км. А Торино 2006 е нейната четвърта поредна олимпиада, на която регистрира нови класирания в топ 10 - осма в масовия старт и в щафетата.


"Като цяло съм доволна, защото на три поредни олимпиади имам първо, пето и осмо място - доверява Катя. - Наистина малко състезатели, дори и в нашия спорт или в държавата, са постигали това." Във визитката си единствената олимпийска шампионка на България в зимните спортове има общо 15 старта на 4 поредни олимпиади.


Застигната от травми и контузии, през 2006-а тя претърпява опе- рация на рамото в клиника в Щутгарт, но не успява да се възстанови напълно. И логично през март 2007 г. обявява, че прекратява състезателната си кариера. Остава обаче близо до спорта. За олимпийската титла община Чепеларе ѝ предоставя парцел, върху който Катя построява и менажира хотел в курорта Пампорово. И от години е лице на този световно известен зимен център Става и президент на Българска федерация биатлон. И до днес не само приема покани, но и участва с успех в демонстративни мастърс стартове в чужбина. Родните медии ѝ засвидетелстваха признание, коронясвайки я за "Спортист №1 на България" за 1998 година.


Екатерина Дафовска - зимната кралица на българския спорт: Точната стрелба е решаваща за титлата в Нагано


Много емоционално изживях завръщането с олимпийското злато в България. Самолетът кацна на правителствения ВИП и там, директно на пистата, ни посрещна огромно множество хора, повечето от Чепеларе - гайди, тъпани, музика, танци, транспаранти Всичко това пред ВИП сградата и пред ококорените погледи на охранителите. Президентът Петър Стоянов беше наредил да пуснат хората зад оградата, на самата писта, и така всичко се смеси в едно национално тържество. Оттам - директно в президентството. Пак в разрез с всякакви мерки за сигурност и протокол. Неколкостотин души се изсипаха в Гербовата зала и изправиха косите на охранители и гвардейци - без никакъв входен контрол, скенери и проверки. И пак гайди, ручила, песни, танци... Празненства без край! И после - направо към Чепеларе, където тържествата не секнаха цяла седмица. Имах чувството, че цялата Родопа планина, цяла България празнува"


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1156 Неутрално

    еми ето това е нешто дето си засложава!!!!!!!!!!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK