Иван Кръстев и Стивън Холмс: Как либерализмът стана жертва на собствения си успех

Откъс от книгата на Иван Кръстев и Стивън Холмс "Имитация и демокрация".

© "Обсидиан"

Откъс от книгата на Иван Кръстев и Стивън Холмс "Имитация и демокрация".



Книгата "Имитация и демокрация. Как Западът спечели Студената война, но загуби себе си" от политолозите Иван Кръстев и Стивън Холмс ще бъде в книжарниците от 8 октомври, съобщи издателство "Обсидиан".


Издадена в оригинал от английското издателство Penguin Press под заглавието The Light That Failed: A Reckoning, книгата е преведена на 18 езика, сред които арабски, испански, корейски, немски, руски, френски, японски и др. Заглавието на българското издание е променено по преценка на авторите.


Иван Кръстев е политолог, председател на Управителния съвет на Центъра за либерални стратегии в София и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена. Той е автор на стотици статии за европейската и световната политика, както и на мeсечна рубрика в "Ню Йорк Таймс". Пред 2020 г. получи престижната награда за европейска есеистика "Жан Амери". Книгата му "След Европа" (2017) е преведена на 18 езика.




Стивън Холмс е професор по право в Нюйоркския университет. Преподавал е политически науки и право в Харвард, Чикагския университет и Принстън. Автор е на книгите: "Бенжамен Констан и създаването на модерния либерализъм", "Анатомия на антилиберализма", "Теория на либералната демокрация: Желания и ограничения", "Мантията на матадора: Американският безразсъден отговор на тероризма" и "Началото на политиката".


Из "Имитация и демокрация" от Иван Кръстев и Стивън Холмс


УВОД


ИМИТАЦИЯТА И НЕДОВОЛСТВОТО ОТ НЕЯ


"Всички се раждаме като оригинали, но защо толкова много от нас умират като копия?" - Едуард Йънг


Бъдещето беше по-светло вчера. Тогава още вярвахме, че 1989 г. е границата, отделяща "миналото от бъдещето почти толкова категорично, колкото Берлинската стена отделяше Изтока от Запада". Беше ни трудно "да си представим свят, радикално по-добър от нашия, или бъдеще, което да не е демократично и капиталистическо". Днес вече не мислим така. Днес повечето от нас трудно могат да си представят бъдещето, дори и на Запада, като несъмнено демократично и либерално.


В края на Студената война надеждите, че либералната демокрация ще завладее света, бяха големи. Геополитическата сцена изглеждаше подготвена за спектакъл, подобен на "Пигмалион" на Джордж Бърнард Шоу - оптимистична и дидактична пиеса, в която професор по фонетика за кратко успява да обучи една цветарка да говори като Кралицата и да се чувства като у дома си в изискана компания.


В крайна сметка обаче, след като преждевременно отпразнуваха интеграцията на Изтока,


зрителите неочаквано откриха, че всъщност гледат друг спектакъл.


Вместо "Пигмалион" светът сякаш стана свидетел на театрална адаптация на "Франкенщайн" на Мери Шели - песимистичен роман за млад учен, решил, подобно на Господ, да сътвори в лабораторията си едно хуманоидно същество. Но несъвършеното чудовище започва да се чувства обречено на самота, изолация и омраза. Водено от завист към непостижимото щастие на своя създател, то насочва агресията си към приятелите и семейството му и погубва техния свят, като оставя в наследство от този нелеп експеримент единствено разкаяние и мъка.


Историята, която тази книга се опитва да разкаже, е как либерализмът стана жертва на собствения си триумфален успех след края на Студената война.


На пръв поглед причината е в поредицата от дълбоко дестабилизиращи политически събития: терористичния акт срещу Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 г., втората война в Ирак, финансовата криза от 2008 г., анексирането на Крим от Русия и нахлуването ѝ в Източна Украйна, безсилието на Запада на фона на затъването на Сирия в хуманитарен кошмар, миграционната криза в Европа през 2015 г., референдума за Брекзит и избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Блясъкът на либералната демокрация от годините след Студената война беше помрачен и от китайското икономическо чудо, направлявано от един политически режим, който не е нито либерален, нито демократичен. Опитите за спасяване на доброто име на либералната демокрация чрез представянето ѝ като позитивната алтернатива на незападната автокрация бяха обречени на неуспех от видимите недостатъци във функционирането на демократичните институции в самия Запад.


Показателно е, че днес атрофията и загиването на демокрацията са темата, която най-много занимава политолозите.


Самият идеал за "отворено общество" също загуби някогашната си привлекателност. За мнозина отвореността към света днес е източник по-скоро на безпокойство, отколкото на надежда. Когато Берлинската стена падна, по света имаше едва шестнайсет гранични огради. Днес те са общо шейсет и пет - изградени или в процес на изграждане. Според експерта от Университета в Квебек Елизабет Вале почти една трета от страните по света издигат бариери по границите си. Трите десетилетия след 1989 г. се оказаха "междустенен" период: кратък интервал без барикади между драматичното разрушаване на Берлинската стена, вдъхновило утопичните фантазии за свят без граници, и глобалната надпревара в изграждането на стени от цимент и бодлива тел, въплъщение на екзистенциални (макар и понякога въображаеми) страхове.


Днес повечето европейци и американци смятат, че животът на техните деца ще бъде по-лош от техния.


Обществената вяра в демокрацията се топи, традиционните политически партии се разпадат или са изтласквани от аморфни политически движения и популисти със здрава ръка, което поставя под въпрос самото оцеляване на демокрацията. Уплашени от фантома на масовата миграция, избирателите в някои части на Европа и Америка все повече се увличат по ксенофобската реторика, авторитарните лидери и милитаризираните граници. Вместо да вярват, че бъдещето ще е благотворно повлияно от либералните идеали на Запада, те се страхуват, че то е застрашено от милионите хора, нахлуващи в него. Някога възхвалявани като бариера срещу тиранията,


днес човешките права редовно са обвинявани, че ограничават възможностите на демокрациите да се борят ефективно с тероризма.


Кризата на либерализма е толкова дълбока, че позоваването на "Второто пришествие" на Уилям Бътлър Йейтс - стихотворение, създадено през 1919 г., след края на един от най-смъртоносните конфликти в човешката история - стана едва ли не задължително за политическите коментатори през 2016 г. Един век след като Йейтс пише: "в разпад е всичко; отприщва се анархия в света", тези думи се превърнаха в мантра за разтревожените защитници на либералната демокрация.


В своите мемоари, озаглавени "Светът, какъвто е", Бен Роудс, близък сътрудник и приятел на Барак Обама, споделя, че в деня, в който Обама напуска Белия дом, най-много го измъчва въпросът "Дали не сбъркахме?". Съмненията му не са "Какво се обърка?" или "Кой сгреши?", нито въпросът на Хилари Клинтън "Какво се случи?". Въпросът, който си задава Обама, е "Дали не сбъркахме?". С други думи, дали либералите не изтълкуваха погрешно периода след края на Студената война? "Дали не сбъркахме?" е правилният въпрос, чийто отговор търсим в тази книга.


И за двама ни този въпрос е много личен. По-възрастният от нас, американецът, е роден година след началото на Студената война, за да научи в гимназията, че току-що издигнатата Стена е въплъщение на нетолерантността и тиранията. По-младият, българинът, е роден от другата страна на разделителната линия между Изтока и Запада четири години след издигането на Стената, за да израсне с вярата, че събарянето ѝ ще открие пътя към политическата и индивидуалната свобода.


Макар и с различна лична история, и двамата в продължение на години сме живели в сянката на Стената,


а нейното драматично рухване, предавано на живо по телевизията, се превърна в момент, определящ политическата и интелектуалната ни идентичност. Берлинската стена, а после и нейното отсъствие оставиха неизличим отпечатък върху политическото ни мислене. Илюзията, че краят на Студената война е началото на ерата на либерализма и демокрацията, беше и наша собствена илюзия.


Книгата ни е опит да разберем не само защо някога с готовност прегърнахме тази илюзия, но и как би изглеждал един свят, в който е отприщена вълната на антилибералната и антидемократична "анархия".


УСЕЩАНЕ ЗА КРАЙ


Преди три десетилетия, през 1989 г., един философ, служител на Държавния департамент на САЩ, безпогрешно улавя духа на времето. Няколко месеца преди германците радостно да танцуват върху разрушените с чукове останки от Берлинската стена, той обявява, че Студената война е приключила. Десетилетието на икономически и политически реформи, започнати в Китай от Дън Сяопин и в Съветския съюз от Михаил Горбачов, не остави съмнение, че либерализмът е спечелил окончателно.


Елиминирането на "марксистко-ленинската алтернатива на либералната демокрация", пише Франсис Фукуяма, е знак за "пълното изчерпване на жизнеспособните системни алтернативи на западния либерализъм". След като беше коронован от марксистите като кулминация на "Историята" в хегелианския смисъл, комунизмът внезапно беше сведен до "история" в американския смисъл на думата - като събитие без значение. При тези обстоятелства "западната либерална демокрация може да бъде наречена крайната точка в идеологическата еволюция на човека".


След рухването на "фашистката и комунистическата диктатура единствената форма на управление, останала непроменена до края на ХХ в., е


либералната демокрация".


Тъй като "основополагащите принципи на либералнодемократичната държава са абсолютни и не могат да бъдат подобрени", единствената задача пред либералните реформатори е "пространственото разпространение на тези принципи, за да могат различните региони на човешката цивилизация да постигнат равнището на нейните най-напредничави образци". Фукуяма твърди, че "в крайна сметка либерализмът ще победи в целия свят", но също и че вече не е възможно "да възникнат идеологии, които да претендират, че са по-напредничави от либерализма".


Какво на практика означава твърдението, че пазарната демокрация е последният етап от политическото развитие на човечеството?


Фукуяма не дава категоричен отговор на този въпрос. Но аргументът му несъмнено води до допускането, че либералната демокрация от западен тип е единственият жизнеспособен идеал, към който трябва да се стремят реформаторите по света. Когато пише, че последният "фар на антилибералните сили" е бил загасен от реформаторите в Китай и Съветския съюз, той има предвид, че в бъдеще единствено фарът на американския либерализъм ще осветява пътя на човечеството.


Липсата на глобално привлекателна алтернатива на западния модел


може да обясни защо тезата на Фукуяма допадна не само на американската самовлюбеност, но и бе приета като самоочевидна от дисидентите и реформаторите, които живееха от другата страна на Желязната завеса. Само година по-рано, през 1988 г., някои от най-запалените привърженици на демократичния плурализъм в Съветския съюз публикуваха сборник статии под общото заглавие Иного не дано, което описателно може да бъде преведено като "Друг път няма". Тази библия на съветския реформизъм твърдеше, че не съществуват устойчиви алтернативи на западната капиталистическа демокрация.


От наша гледна точка


1989 г. постави началото на трийсетгодишната ера на имитацията.


По този начин новият, доминиран от Запада еднополюсен свят преобрази сферата на моралните идеали. Ала след като първоначалните големи надежди, породени от перспективата за имитация на Запада, започнаха да избледняват, постепенно започна да набира сила отрицанието на политиката на имитация. Вероятно това беше неизбежният отпор срещу един свят, в който отсъстват политически и идеологически алтернативи.


Според нас тъкмо тази липса на алтернативи, а не гравитационното привличане на авторитарното минало или исторически вкоренената враждебност към либерализма е най-доброто обяснение за антизападния етос, доминиращ днес в посткомунистическите общества. Самата арогантност на твърдението, че "друг път няма", създаде важен мотив за вълната от популистка ксенофобия и реакционно почвеничество, която се надигна в Централна и Източна Европа, а сега се разпростира и в други части на света. Липсата на правдоподобна алтернатива на либералната демокрация се превърна в стимул за бунт, защото на някакво елементарно равнище "човешките същества се нуждаят от избор, пък било то и само илюзия за него".


Популистите се бунтуват не толкова срещу конкретен (либерален) тип политика, колкото срещу заместването на комунистическата хегемония с либералната.


Посланието на тези бунтовнически движения - както отляво, така и отдясно - е, че нагласата "няма друг избор" е погрешна, че всичко може да бъде по-различно, по-познато и по-автентично.


Не един и два са факторите, които могат да обяснят едновременната поява на авторитарните антилиберални движения в толкова много и различни страни през второто десетилетие на ХХI в. Но според нас решаваща роля изигра недоволството от каноничния статут на либералната демокрация и от политиката на имитация като цяло, и то не само в Централна Европа, но и в Русия и САЩ.


За да развием този аргумент, в началото се позоваваме на двама от най-ярките критици на либерализма в Централна Европа. Полският философ и консервативен депутат в Европейския парламент Ришард Легутко яростно оборва твърдението, че "либералната демокрация няма алтернатива", че тя се е превърнала в "единствения допустим начин и метод за организиране на колективния живот" и че "либералите и либералните демократи са успели да заглушат и да маргинализират почти всички алтернативни и антилиберални възгледи за политическия ред".


Съгласна с това е и една влиятелна унгарска историчка: "Не искаме да копираме това, което правят германците или французите", заявява Мария Шмид, най-уважаваната от Виктор Орбан интелектуалка. "Искаме да продължим да водим нашия собствен начин на живот." И двете изказвания предполагат, че упоритото нежелание да се приеме тезата за "пълното изчерпване на жизнеспособните системни алтернативи на западния либерализъм" е спомогнало за превръщането на меката сила на Запада да вдъхновява подражание от източник на авторитет и сила в слабост и уязвимост.


Отказът да се прекланят пред либералния Запад се превърна в отличителен белег на антилибералните контрареволюционери в целия посткомунистически свят и отвъд него.


Тази реакция не може просто да бъде пренебрегната с баналното наблюдение, че "обвиняването на Запада" е най-лесният начин за незападните лидери да избягат от отговорност за собствените си провалени политики. Историята е много по-сложна и завладяваща. Освен всичко друго това е историята на либерализма, отказал се от плурализма в името на хегемонията.

Ключови думи към статията:

Коментари (38)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 3236 Неутрално

    Или, както би казал Кръстев Sr. (той пописваше в Ново време), у либерализма палучилас галавакружение ат успехав. Главозамайване от успехите.

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)
  2. 2 Профил на radelmarfx
    radelmarfx
    Рейтинг: 1012 Неутрално

    Леле колко глупости са наръсили тия двамата!

    Цитат:
    :::::::::::::::
    Тъй като "основополагащите принципи на либералнодемократичната държава са абсолютни и не могат да бъдат подобрени", единствената задача пред либералните реформатори е "пространственото разпространение на тези принципи, за да могат различните региони на човешката цивилизация да постигнат равнището на нейните най-напредничави образци"
    ::::::::::::::::

    Либералдемократична държава е нещо като оксиморон. Свободнодемократична е понятие което не съществува. Демокрацията не предполага свободи, тя е управление на мнозинството над малцинството. Следователно нейните принципи не са абсолютни и могат да бъдат променени към по добро. Индивида е подтиснат при демокрацията, и само анархията може да му предложи свободи. Демокрацията е подтиснически режим, както е и всяка друга форма на оправление от мнозиството над малцинството.

    Не поддържам никоя партия или чужда държава. Държавите са подтисници на свободния човек и на капитализма. Най удачната система която позволява най много свободи е анархическия капитализъм. Повече на моя канал: https://www.youtube.com/channel/UCtu_sd6wJycUkJwU8u4dkJw?view_as=subscriber
  3. 3 Профил на anonim440
    anonim440
    Рейтинг: 1577 Неутрално

    "Той е автор на стотици статии за европейската и световната политика"...
    Страшна реклама...
    Ако са статии в български сайтове...

  4. 4 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1990 Неутрално

    Много добър текст!
    Ще си купя и ще прочета тази книга!
    Рубладжийското словоблудство и привържениците на световната конспирация могат да започнат бълването на фе....!!!

  5. 5 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3133 Неутрално

    Либерализмът не е каквото беше.
    Европейският съюз не е този, в кото влязохме.
    Прекаленото винаги е вповече.
    Квалифицирани кадри се редяха на опашки пред посолства.
    Няколко години по-късно мигранти минаваха без документи държави граници.
    Не отричам правото на един съюз да се развива, но тоталното преобръщане не е нормално.

    Еретик
  6. 6 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1990 Неутрално

    До коментар [#2] от "radelmarfx":

    Леле, Вие сте интелектуален титан, колос и живо съкровище....
    Шегувам се!!!

  7. 7 Профил на Ramon Asvalda
    Ramon Asvalda
    Рейтинг: 1221 Весело

    До коментар [#5] от "Костадин Иванов":

    Дали ние влязохме в европейския съюз или той влезе в нас е спорен въпрос, на които историците ще могат да отговорят със сигурност в бъдещето :))

    Все сме в някои съюз... Първо на комунистите, после на комунистите с далтонизъм и либерастки наклонности :))

    Либерализма е интересно явление, защото в едно изречение слага както равенството, така и свободата, а реалистично или имаш едното или другото, освен ако не си шизофреник :))) Свободата означава, че някои ще имат повече щото могат повече или така са се уредили, късмет и прочие, а равенството означава... Еми комунистите го пробваха... Равен глад и разруха, щото ако не се възнаграждава гениалността, гениите не си дават зор да създават чудеса :)))

  8. 8 Профил на irobot
    irobot
    Рейтинг: 513 Неутрално

    Либералният запад през 80-те по времето на Тачър и Рейгън е нещо много различно от днешния запад. Липсвало е цялото чувство за виновност на западната цивилизация и в частност на белите мъже, теми като еко-съобразност са били нишови, в култ е издигана алчността – "greed is good". Идеалът на времето са били младите бели йупита в ситито, със скъпите костюми и огромните бухнали коси, с чисто нови Поршета, с мобилни телефони по 2-3 килограма, пиещи марково френско шампанско на всеки обяд.

  9. 9 Профил на Депутат 241
    Депутат 241
    Рейтинг: 5732 Весело

    А аз си мислех, че ненаучната фантастика е отмиращ жанр...

    “Комунизмът е философия на провала, вяра в невежеството, евангелие на завистта.” сър Уинстън Чърчил
  10. 10 Профил на The Shadow
    The Shadow
    Рейтинг: 1870 Весело

    Терминът "либерализъм" се превърна в гръмоотвод за всеки малкопишковец, да си избива комплекса за малоценност, лаейки по злия либерализъм как му отнема свободата да е глупав и тесногръд.

    “In a world of 7 billion people, we, 500 million Europeans, will have to stick together, or European prosperity and values will both go down the drain” A.Merkel
  11. 11 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1990 Неутрално

    До коментар [#10] от "The Shadow":

    ++++++++++++++

  12. 12 Профил на Шоршо
    Шоршо
    Рейтинг: 663 Весело

    Този кога взе завоя от тоталиратното БКП към либерастията!? Утре ако задуха вятъра откъм Москва, пак ще смени идейте и политическата ориентация..... Таива като този в България бол....

  13. 13 Профил на xm...
    xm...
    Рейтинг: 4062 Неутрално

    И после защо стискам палци за Тръмп?
    Емчи - заради това!

    Както се вижда от откъса - защото "либерастията" отказва да си признае дори не грехове, а дори само "някои грешки", дори "по места", а само, че е била лековерна да приеме априори, че никой няма да и шукне и само ще и подскачат с изплезен език и блеснали очи.
    И както чета - продължава да се твърди, че е единствената, безалтернативна и окончателна,а Фукушима, (грешката е умишлена!), го вадят отново на пиедестала на Гуруто.

    Ми уба'у!
    То мотиките са и за това. Докато поумнеят някои ...

  14. 14 Профил на Мусаши
    Мусаши
    Рейтинг: 1471 Неутрално

    Популизъм,ксенофобия-изпразнени от съдържание думи за това,което се случва в Централна и Източна Европа. Хората там са живели по време на комунизма и медиите,и управниците не могат да им промиват мозъците като на хората в Западна Европа и САЩ.Не могат да ги излъжат, че е хубаво за държавите им и за самите тях да нахлуят милиони нискоинтелигентни хора със средновековна култура и традиции, и да почнат да вършат престъпления. И да ги издържат със социални помощи.
    И аналогиите с Берлинската стена са безумни,защото в единият случай става въпрос за цивилизовани европейци, в другият за диваци,които си забулват жените и вършат престъпления.

  15. 15 Профил на Мусаши
    Мусаши
    Рейтинг: 1471 Неутрално

    Популизъм,ксенофобия-изпразнени от съдържание думи за това,което се случва в Централна и Източна Европа. Хората там са живели по време на комунизма и медиите,и управниците не могат да им промиват мозъците като на хората в Западна Европа и САЩ.Не могат да ги излъжат, че е хубаво за държавите им и за самите тях да нахлуят милиони нискоинтелигентни хора със средновековна култура и традиции, и да почнат да вършат престъпления. И да ги издържат със социални помощи.
    И аналогиите с Берлинската стена са безумни,защото в единият случай става въпрос за цивилизовани европейци, в другият за диваци,които си забулват жените и вършат престъпления.

  16. 16 Профил на PisnaMi
    PisnaMi
    Рейтинг: 2590 Неутрално

    Кой по-точно определи, че либерализмът е успял?
    Тиганът - на огъня, рибата - в морето...

  17. 17 Профил на Ramon Asvalda
    Ramon Asvalda
    Рейтинг: 1221 Весело

    Всяка добра система започва с повече свобода и деволвира в социализъм, комунизъм утопизъм... Настъпва някакъв катаклизъм, причинен от хора или не, хората се събуждат и осъзнават, че все пак трябва да се съобразяват с правилата на реалността и природата и отново правят работеща система съобразена с реалността, човешката природа и природата като цяло :))

    Това е цикъла... Трудните времена създават силни хора, силните хора създават добри времена, добрите времена раждат слаби хора, слабите хора създават трудни времена и тн.... Сега се намираме на прага на трудните времена :))

  18. 18 Профил на Торбеш
    Торбеш
    Рейтинг: 1439 Неутрално

    Между “оставете хората да търсят щастието си сами” и “загонять человечество к счастию”
    решително предпочитам ПЪРВОТО.
    Между “оставете хората свободно да разменят плодовете на труда си” и “да вземем от едни, та да дадем на други а ние по средата да краднем яко” решително предпочитам пак ПЪРВОТО.
    Между “оставете хората да решават какво управление е най-добро за тях” и “имаме теория, учение, стратегия, нЕкои сАображения за най-доброто от управленията” кой знае защо пак избирам ПЪРВОТО.
    Между успешния Запад, плод на Антична култура и Ренесанс на Античността, юдео-християнство и хуманизъм, преклонение пред закона и правилата, но и уважение към отделния човек, рационализъм и уютно място за всеки, уважение към интелекта и създаденото от него - иновациите, и,
    Изтока, плод на древна култура на подчинението, на поставянето на индивида в подчинение, както тухлата в стената няма физиономия, име и различен дизайн от съседните тухли, Изтокът, заложил на непромяната, на традицията и затвореността,
    но станал сила със взетите наготово от Запада технологии, наука и начин на функциониране,
    предпочитам ЗАПАДА.
    Затвореността, изразяваща се в Китайска стена, три хиляди шибани йероглифа срещу тридесет-четиридесет букви, ГУЛАГ и живот в лагери,
    не е нито рационалност, нито исторически оправдана.
    Взаимодействието, обмяната, свободното движение, “отвореното общество” исторически са тласкали прогреса напред.
    Затворените общества са умирали без алтернативата на другото, работещо някъде другаде решение.
    Избирам Запада, избирам Европа, избирам Свободата.
    Изтокът без Запада е исторически обречен, но обратното не е така.

    Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
  19. 19 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3997 Любопитно

    В края на Студената война надеждите, че либералната демокрация ще завладее света, бяха големи.
    ======
    Точно така. ....
    Либерализма е в апогей .....винаги в след военни периоди
    ======
    Жаждата за либералната идея е най очаквана непосредствено след мириса на барут......
    Обаче радетелите на либералния ред ......са изправени пред един сериозен проблем. ......войни вече няма .....
    Има военни конфликти .....които създадоха повод за зараждането на един друг вид ''либерални ентусиасти&корпократи''.....
    Появи се така наречения нео либерализъм.

    Bukalemun
  20. 20 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 3355 Неутрално

    "Всички се раждаме като оригинали, но защо толкова много от нас умират като копия?" - Едуард Йънг

    Тиймуърк майна. Кой чорбаджия ще търпи харктери в текезесето.

  21. 21 Профил на irobot
    irobot
    Рейтинг: 513 Неутрално

    До коментар [#17] от "Ramon Asvalda":

    Във всяка обществена система има вградено насилие и власт, дали структурно (невидимо) или явно. Западният тип демокрация плюс пазарен капитализъм има основната отличаваща характеристика, че се саморегулира чрез вграденото в него структурно насилие, без да се пролива кръв или да стават революции на 10-20-50 години. Когато например една фирма фалира за сметка на печалбата на друга, това е саморегулация на макроикономическо ниво обхващаща пазарните субекти като единици, а не като обща група, подлежаща на политически решения.

    Тоталитарните режими просто избухват в един момент като буре с барут, защото властта се изморява, управляваните събират недоволство, светът се променя, централизираните решения за цялата популация днес може да са добри утре да са лоши, и т.н.

  22. 22 Профил на rumen_s
    rumen_s
    Рейтинг: 1690 Неутрално

    Демокрацията не предполага свободи, тя е управление на мнозинството над малцинството. Следователно нейните принципи не са абсолютни и могат да бъдат променени към по добро. Индивида е подтиснат при демокрацията, и само анархията може да му предложи свободи. Демокрацията е подтиснически режим, както е и всяка друга форма на оправление от мнозиството над малцинството.
    —цитат от коментар 2 на radelmarfx


    То вече не можем да говорим за демокрация, мнозинството не се налага над малцинството. По-скоро едно ограничено (и понякога доста кресливо) малцинство си налага вижданията над мнозинството. Пресни примери са миграцията, врякането за привилегии на ЛГБТ, истанбулска конвенция и т.н. Никой и никога не е питал хората искат ли ги или не...

  23. 23 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 3355 Неутрално

    Либерално-нелиберално става въпрос за едно и също. "Къф си ти че да мислиш със собствената си глава бе? Затваряй си устата, ако ще критикуваш моите истини, че иначе..."

  24. 24 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 3355 Неутрално

    Квалифицирани кадри се редяха на опашки пред посолства. Няколко години по-късно мигранти минаваха без документи държави граници.
    —цитат от коментар 5 на Костадин Иванов


    Просто пазеха места за по расовопревъзходни емигранти.

  25. 25 Профил на Дядо Йоцо
    Дядо Йоцо
    Рейтинг: 523 Неутрално

    До коментар [#2] от "radelmarfx":

    "Как либерализмът стана жертва на собствения си успех"

    ТОТАЛ БУЛШИТ = ПРОСТО ТОВА Е ОБРАТНАТА СТРАНА НА МОНЕТАТА!!!!

    "The conscious and intelligent manipulation of the organized habits and opinions of the masses is an important element in democratic society" E.Bernays/USA-1928
  26. 26 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 3355 Неутрално

    До коментар [#21] от "irobot":

    Тоталитарните режими просто избухват в един момент като буре с барут, защото властта се изморява,

    Аз знам и от какво се изморяват. От това да се возят във Волги. Искат Мерцедеси. И ги получиха.

  27. 27 Профил на Molossian
    Molossian
    Рейтинг: 1564 Неутрално

    "Популистите се бунтуват не толкова срещу конкретен (либерален) тип политика, колкото срещу заместването на комунистическата хегемония с либералната."

    Не знам какво точно се има в предвид с употребата на думата "популисти", но всъщност точно това се получи - либерализма беше заместен с болшевизъм от най-чист вид.

    Panta rhei....
  28. 28 Профил на асен георгиев
    асен георгиев
    Рейтинг: 935 Неутрално

    До коментар [#4] от "selqnin":

    елементарен си като кръстев младши.

  29. 29 Профил на irobot
    irobot
    Рейтинг: 513 Неутрално

    До коментар [#26] от "blondofil":

    Започнаха да искат Мерцедеси децата им през 80-те години. През 50-те и 60-те, ония които все още бяха държали шмайзери са бленували светлото комунистическо бъдеще където Волгата е по-добра от Мерцедеса. След средата на 70-те просто се видя как системата стагнира най-вече в СССР, изостанаха много и с цифровите технологии, и перестройката дойде като опит за повече демокрация който евентуално може да съживи комунизма, но не успя.

  30. 30 Профил на асен георгиев
    асен георгиев
    Рейтинг: 935 Неутрално

    много са ми смешни левичарите като Кривото и неговия съявтор, за които тръмп е виновен за всичко. а нахлуването на нашествениците в европа през 2015 все едно е станало без намеката на мути ханъм. де гиди левичари недоклатени!

  31. 31 Профил на radelmarfx
    radelmarfx
    Рейтинг: 1012 Неутрално

    До коментар [#22] от "rumen_s":

    Мисля че се бъркате драги. При идеалния случай на не работеща демокрация имаме следното
    Гласоподаватели 100%
    Гласували за партия Сини 51%
    Гласували за партия Червени 49%

    Политиките на партия сини са насочени срещу партия червени. Демокрацията обаче казва че управлението е на партия сини и те могат да се разпореждат с цялата власт и да я упражняват върху партия червени.

    Надявам се че съм ясен.

    Не поддържам никоя партия или чужда държава. Държавите са подтисници на свободния човек и на капитализма. Най удачната система която позволява най много свободи е анархическия капитализъм. Повече на моя канал: https://www.youtube.com/channel/UCtu_sd6wJycUkJwU8u4dkJw?view_as=subscriber
  32. 32 Профил на radelmarfx
    radelmarfx
    Рейтинг: 1012 Неутрално

    До коментар [#25] от "Дядо Йоцо":

    С големи букви написах "Цитат" от статията.

    Не поддържам никоя партия или чужда държава. Държавите са подтисници на свободния човек и на капитализма. Най удачната система която позволява най много свободи е анархическия капитализъм. Повече на моя канал: https://www.youtube.com/channel/UCtu_sd6wJycUkJwU8u4dkJw?view_as=subscriber
  33. 33 Профил на radelmarfx
    radelmarfx
    Рейтинг: 1012 Неутрално

    До коментар [#6] от "selqnin":

    Не претендирам да съм експерт. Просто ви предоставям фактите, с тях можете да боравите както искате ама те си остават факти.

    Не поддържам никоя партия или чужда държава. Държавите са подтисници на свободния човек и на капитализма. Най удачната система която позволява най много свободи е анархическия капитализъм. Повече на моя канал: https://www.youtube.com/channel/UCtu_sd6wJycUkJwU8u4dkJw?view_as=subscriber
  34. 34 Профил на lz2
    lz2
    Рейтинг: 2467 Неутрално

    Край на либерализма! Свърши! Предаде Богу дух! Тия двамата му правят изкуствено дишане ама няма да помогне! Беше въпрос на време народите да видят на практика какво е либерализма. Е, видяха! И повече не го искат под никаква форма!

    ПравописА е поле за изява на неграмотните!
  35. 35 Профил на Ruse_Island
    Ruse_Island
    Рейтинг: 668 Неутрално

    Популизъм,ксенофобия-изпразнени от съдържание думи за това,което се случва в Централна и Източна Европа. Хората там са живели по време на комунизма и медиите,и управниците не могат да им промиват мозъците като на хората в Западна Европа и САЩ.Не могат да ги излъжат, че е хубаво за държавите им и за самите тях да нахлуят милиони нискоинтелигентни хора със средновековна култура и традиции, и да почнат да вършат престъпления. ...
    —цитат от коментар 14 на Мусаши


    Чини ми се, че не че милиони мигранти са тръгнали към източната Европа, нито че някой толкоз примира да учи източноевропейците на любов към негри, араби и гейове, колкото, че демагози и управляващи общества без солидни традиции в демокрацията и религията, имат вопиюща нужда от външен враг за сплотяване на колектива, грубо казано. Пък и разсейване от вътрешните проблеми и извращения. ВСЕКИ НАРОД СИ ИМА СОБСТВЕНИ РОДНИ ДУШМАНИ! Но звучи достатъчно кофти, за да накара 2/3 от хората, да не виждат тази очевидна истина и да се мятат на национализма и ксенофобията.

  36. 36 Профил на Сър Джон
    Сър Джон
    Рейтинг: 1076 Неутрално

    Ахахаха! Либерализът бил станал жертва на собствения си успех!
    Кога неолиберализът е имал такъв небивал успех? По-скоро на стана жертва на собствените си принципи, двойните стандарт и най-вече на малоумниците-просветители.
    Затова сега вместо либерализъм имаме някаква негова уродлива реплика, при която една малка група от гръмогласни активисти се опитват да малтретират, да вменяват вина, да налагат двойни стандарти и да рушат това, което не им допада или - по-скоро не разбират или не им отърва.

    "Хубава работа, ама либерална" - организацията на "Да, България" в Столипиново
  37. 37 Профил на Nedyalko Lazarov
    Nedyalko Lazarov
    Рейтинг: 904 Неутрално

    Отборът на производителя на велосипеди Трек отстрани Куин Симонс - световен шампион на шосе за младежи, защото е приключил Туитър разговор с емоджи на черна ръка и израза “бай”/ чао. На въпроса ‘да не би да си тръмпист?’ отговорил с ‘Да’.
    Най забавното е, че изявлението на отбора на Трек по повод отстраняването на младия колоездач започва така: “Макар че ние подкрепяме свободата на словото, ние ще държим отговорни тия, които използват езика на разделението...?”
    Каква пародия на себе си е днешният либерализъм - огледално отражение на вчерашния си смъртен враг - комунизма.

    Или както казваше великият Хегел - ОТРИЦАНИЕ НА ОТРИЦАНИЕТО.

    Олицетворение на смъртта на (либералната) демокрация са кандидатите на водещите партии за президент в САЩ - двама старци - един психично болен, срещу друг абсолютно посредствен и вече сенилен.
    Да са ви честити.

  38. 38 Профил на Günther
    Günther
    Рейтинг: 730 Любопитно

    Откакто либерализмът взе да се занимава със 72-та пола, от тогава тръгна надолу.
    Някой от вас може ли да си представи на Хелмут Кол, Вили Бранд или Герхард Шрьодер да са им минавали през ума такива прогресивни идеи? Или пък на оня доносник на ФБР - Рейгън?

    Бог да благослови Америка за България!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK