"Неточка Незванова" на Фьодор М. Достоевски (откъс)

Издателство "Кръг"

Издателство "Кръг"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Неточка Незванова" с автор Фьодор М. Достоевски, предоставен от издателство "Кръг".


Незавършеният роман на Достоевски в ново издание от "Кръг" "Неточка Незванова" поставя социални въпроси, актуални и днес.


Фьодор М. Достоевски е безспорно явление в руската и световната литературна класика. Неподражаемият му стил и дълбоките послания, личността му в цялост се съдържат във всяка негова дума. Издателство "Кръг" вдъхва нов живот на един позабравен, но незабравим текст на руския автор - "Неточка Незванова", единствения му публикуван незавършен роман. Като самостоятелна книга творбата излиза в България за последно в далечната 1973 г. в превод на голямата преводачка Лиляна Минкова. Точно този превод се публикува и днес като част от поредицата "Световни литературни шедьоври". Изящната корица е дело на Виктор Паунов.




Достоевски започва работа по "Неточка Незванова" в смутни за руската империя времена. В този период той е част от кръга на Петрашевски, където на сбирките се дискутират социални теми и се обсъждат възможни държавни реформи. Писателят се вълнува от въпроси като премахване на цензурата и крепостното право. През 1849 г. той публикува първата част на "Неточка Незванова", но не успява да продължи своята работа. Арестуван е и е изпратен на заточение в Сибир по подозрения за конспиративна дейност срещу императора. Там той прекарва десет години, но дори след завръщането си в Санкт Петербург никога не довършва романа, който първоначално е замислен като обемно и мащабно произведение.


Сюжетно романът обхваща три хронологично свързани периода от израстването на малката Неточка, която неусетно се превръща в девойка. Ранното си детство тя прекарва в бедност с майка си и своя пастрок, чийто образ оставя трайни следи в съзнанието й. Ефимов - неуспял музикант, е в основата и на една от ключовите теми, които Достоевски е предвидил да разгърне в романа, а именно тази за моралните измерения в личността на артиста като такъв. Малката Неточка е запленена от собствената си представа за пастрока й, на когото тя искрено и по детски отдава сърцето си.


Втората съществена тема, разглеждана в произведението, е за мястото на жената в обществото. Достоевски има намерения да представи Неточка като силна и волева представителка на своя пол, която отказва да позволи на житейските премеждия и обществените предразсъдъци да я сломят. Според някои източници първоначално заглавие на произведението е било "История на една жена".


Макар и незавършен, този роман носи изключително силни и вдъхновяващи послания, актуални и днес. Сложните отношения между хората са подложени на безжалостна дисекция, а на показ е извадено всичко - от най-красивото до най-страшното. Майсторският стил на гениалния писател превръща и най-тежките думи в наслада за читателя.


Неточка Незванова
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Откъс от "Неточка Незванова" на Фьодор М. Достоевски


Столовата имаше три врати: една към големите стаи, друга към моята и на децата, а третата водеше в библиотеката. От библиотеката имаше и друг изход, отделен от моята стая само с един работен кабинет, който заемаше обикновено помощникът на Пьотър Александрович в работата му, негов писар и довереник, който му беше същевременно и секретар, и посредник. Той държеше ключа от шкафовете и от библиотеката.


Един следобед, когато го нямаше вкъщи, намерих ключа на пода. Обзе ме любопитство и въоръжена със своята находка, влязох в библиотеката. Беше доста голяма стая, много светла, край стените ù бяха наредени осем големи шкафа, пълни с книги. Книгите бяха извънредно много, повечето от тях Пьотър Александрович беше получил в наследство. Останалите бяха събрани от Александра Михайловна, която непрекъснато купуваше книги. Дотогава ми даваха да чета много предпазливо и аз лесно бях се досетила, че много неща са ми забранени и са тайна за мене.


Затова отворих с неудържимо любопитство, в пристъп на страх, радост и някакво особено, неопределимо чувство първия шкаф и извадих първата книга. В този шкаф бяха романите. Взех един от тях, заключих шкафа и занесох книгата в стаята си с такова странно чувство, с толкова разтуптяно и прималяло сърце, сякаш предчувствах, че в живота ми настъпва голям прелом.


Влязох в стаята си, заключих се и разтворих романа. Но не можех да чета; имах друга грижа: трябваше най-напред да си осигуря постоянен и сигурен достъп в библиотеката, та никой да не разбере, и да си запазя възможността да вземам всякаква книга и по всяко време. Затова отложих насладата си за по-удобно време, върнах книгата, а ключа стрих. Скрих го и това беше първата лоша постъпка в моя живот. Очаквах последиците, но всичко се уреди крайно благоприятно: секретарят и помощник на Пьотър Александрович, след като търси ключа цялата вечер и част от нощта със свещ по пода, на сутринта реши да повика ключар, който подбра нов от връзката донесени ключове.


С това работата беше уредена и за изчезването на ключа повече никой нищо не чу; а аз бях достатъчно предпазлива и хитра да отида в библиотеката едва след седмица, вече съвсем сигурна в пълната си защитеност от всякакви подозрения. Отначало избирах времето, когато секретарят го нямаше вкъщи; но после почнах да влизам и през столовата, защото деловодителят на Пьотър Александрович само държеше ключа в джоба си, но в други отношения с книгите не встъпваше никога и даже не влизаше в стаята, в която се намираха.


Почнах жадно да чета и скоро четенето ме погълна напълно. Всичките ми нови потребности, всичките ми неотдавнашни стремежи и още смътни юношески пориви, които се бяха надигнали така тревожно и метежно в душата ми, повикани нетърпеливо от моето преждевременно развитие - всичко се отклони за дълго към друг, неочаквано появил се изход, сякаш напълно задоволено от новата храна, сякаш намерило верния път.


Скоро сърцето и умът ми бяха така очаровани, скоро фантазията ми така се развихри, че сякаш забравих целия свят, който ме бе обкръжавал досега. Като че самата съдба ме бе спряла на прага на новия живот, към който бях така устремена, за който гадаех ден и нощ, и преди да ме пусне по непознатия път, ме изведе на височина и ми показа бъдещето като вълшебна панорама, в примамлива, блестяща перспектива.


Съдено ми бе да преживея цялото това бъдеще, като го прочета най-напред в книгите, да го преживея в мечтите, надеждите, страстните пориви и сладострастното вълнение на младия дух. Започнах да чета безразборно, от първата попаднала в ръцете ми книга, но съдбата бдеше над мен: наученото и изживяното досега беше така благородно, така строго, че вече не можеше да ме изкуси някоя лукава, нечиста страница. Пазеше ме моят детски инстинкт, ранната ми възраст и цялото ми минало.


А сега съзнанието сякаш изведнъж освети пред мен целия ми минал живот. Наистина почти всяка прочетена страница ми беше сякаш позната, вече отдавна изживяна; като че ли всички тези страсти, целия този живот, възникнал пред мене в толкова неочаквани форми и такива вълшебни картини ги бях вече изпитала. Как можех да не се увлека до забрава на настоящето, почти до отчуждаване от действителността, когато пред мен във всяка прочетена книга бяха въплътени законите на същата съдба, на същия дух на приключения, които властваха над човешкия живот, но произтичаха от някакъв основен закон на живота человечески, който беше залог за спасение, съхранение и щастие.


Същият този закон, чието съществуване подозирах, тъкмо него аз се мъчех да отгатна с всички сили, с всичките си инстинкти, пробудени в мен едва ли не от някакво чувство за самосъхранение. Сякаш ме предупреждаваха отнапред, сякаш някой ме предпазваше. Сякаш нещо пророческо изпълваше душата ми, въпреки че наред с това все по-силни ставаха и поривите ми към това бъдеще, към живота, който ме поразяваше всеки ден в прочетеното с цялата сила, присъща на изкуството, с цялата съблазън на поезията.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1821 Неутрално

    Хубаво четиво, както са повечето текстове на Дотоевски, но и твърде депресиращо каквито са били тогава времето и ивота на хората, а и както самия Достоевски е виждал нещата.

  2. 2 Профил на Fiji
    Fiji
    Рейтинг: 1567 Неутрално

    Този откъс ме върна в детството ми, когато за първи път прочетох книга, истинска книга, а не приказки, с каквито до този момент си забаламосвах фантазиите. Намерих я в скрина на баба ми, голям формат, с пожълтели страници, много старо издание, забутана кой знае кога и забравена на дъното на най-долното чекмедже. "Дейвид Копърфилд". Чудо! Точно така бях запленена, както го описва Достоевски.

  3. 3 Профил на magnas
    magnas
    Рейтинг: 568 Неутрално

    Сигурно вече се е родил новият Достоевски, който с подобна аналитичност да опише новите духовни трепети на най-новото поколение... Бих прочел с интерес. Другото, старото ми е познато, интересува ме новото, описано така дълбоко и съпреживяно, а не повърхностно, сеирджийски и присмехулно.
    Толкова бързо се задвижи съвременният свят, че няма време да спре за момент и да се погледне в огледалото...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK