Какво се крие зад невероятните спортни постижения

Важен мит, който Дейвид Епстийн развенчава в "Спортният ген", е този за генетичната предразположеност на ямайците като спринтьори и на кенийците и етиопците като маратонци.

© "Жанет 45"

Важен мит, който Дейвид Епстийн развенчава в "Спортният ген", е този за генетичната предразположеност на ямайците като спринтьори и на кенийците и етиопците като маратонци.



Текстът е препубликуван от "Капитал". Заглавието е на "Дневник".


В книгата си "Спортният ген" дългогодишният журналист на "Спортс илюстрейтид", специализиран в материали на тема спортни науки, медицина и олимпийски спортове, Дейвид Епстийн е представил съвременните генетични изследвания и постижения по-най разбираемия за широката публика начин, а именно чрез спорта. Познаването и най-вече проумяването на генетиката означава по-малко въздействие на пропагандните расистки митове и предразсъдъци, които не взимат предвид културните и социалните фактори.


Епстийн използва интердисциплинарен подход, който включва представянето на резултатите от генетичните изследвания, задълбочени антропологични данни, case studies, дълбочинни интервюта с най-добрите спортисти на планетата, етнологични и културологични проучвания, и всичко това не за да наложи една-единствена теза, а за да покаже, че както в живота, така и в спорта няма абсолютна истина, няма винаги работещ тренировъчен метод.




Така той започва книгата си с въпроса дали талантливите баскетболисти, волейболисти или художествени гимнастички не дължат предимството си пред останалите на вродените си рефлекси да улавят летящи предмети. Оказва се, че на тестовете за бързина на реакциите професионалистите показват резултати, близки до тези на начинаещите.


Спортният ген: Какво се крие зад невероятните спортни постижения
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Друго изследване обаче показва, че при анализ на отделни снимки, направени по време на състезания, най-добрите спортисти извличат много повече информация от всеки кадър. Ключовата разлика е в заученото умение да тълкуват обстановката, а не във вродената бързина на реакция. Само от една снимка добрият баскетболист знае къде на игрището се намира топката, какви са следващите му действия, от коя година е този мач, в коя зала се е играл и още ред подробности, за които недотам добрите играчи нямат никаква представа.


Епстийн стига до извода, че освен добри реакции отличните състезатели познават историята на играта, гледали са стотици мачове и са обръщали внимание на всеки детайл. Така например повечето бейзболни играчи имат отлично зрение, но най-добрите могат да предвидят движенията на съперниците, а това става с познаване на самата игра.


Епстийн обяснява върховите спортни резултати с "Големия взрив на човешките пропорции". През ХХ век височината на баскетболистите се е увеличила с близо 20 см, а на гимнастиците е намаляла. Гюлетласкачите са станали по-тежки, а жокеите по-леки. Спортно-техническата база, тренировъчните техники са все по-специализирани и ако преди лекоатлетите са бягали в сгурия с кожени шпайкове, сега бягат с високотехнологични обувки, изработени по поръчка, по писти с отлично сцепление.


Ставите на Джеси Оуенс се движат точно толкова бързо (през 30-те години), колкото и ставите на Карл Люис (през 80-те години), но разликата в резултатите им е съществена. Все пак подобрените постижения са до време. Високите спортисти не стават по-високи с темповете отпреди две десетилетия, а ниските в съответните дисциплини не стават по-ниски със същата скорост. Следователно непрекъснатото подобряване на световни рекорди е напът да секне, защото стигаме до един праг на човешките възможности.


Епстийн се противопоставя и на правилото за 10-те хиляди часа, според което, за да си професионален спортист, следва да тренираш почти непрекъснато, за да се усъвършенстващ. За него ранната специализация е погрешна: има доста примери на спортисти, които са започнали прекалено рано да се подлагат на усилени тренировки, прегорели са и това ги е провалило.


За сметка на това има други гениални спортисти, като например баскетболистите Майкъл Джордан, Мануте Бол и други, които, въпреки че са започнали късно да се състезават професионално, имат огромни успехи. Епстийн застава зад "трансфера на таланти" - каквито са Щефи Граф и Борис Бекер, които са започнали с лека атлетика, но после са насочени към тенис като по-подходящ за тях и са постигнали много.


Важен мит, който Епстийн развенчава, е този за генетичната предразположеност на ямайците като спринтьори и на кенийците и етиопците като маратонци. Оказва се, че в тези страни се развиват само тези спортове. Децата от малки участват в многобройни държавни първенства и се избират най-добрите. Всички деца спортуват, а бягането е единствен начин за придвижване.


Защо няма толкова европейци в първата тройка на маратоните? Защото "я няма културата". В Европа децата са обездвижени, стигат до училище с коли и не се натоварват физически всеки ден. Малко спортуващи деца = малко елитни състезатели, формулата е ясна.


И все пак какво прави добрия спортист уникален? Епстийн избира компютърна метафора. Генетиката е добрият хардуер, но дали ще се развие състезателят зависи от софтуера - от тренировките, културата, желанието и не на последно място - късмета.


Из "Спортният ген" от Дейвид Епстийн


В началото на четиридесетте години на миналия век холандският шах майстор и психолог Адриан Де Гроот се заел да изследва какво се крие зад великите шахматни постижения. Изучавал шахматисти от различен ранг и се опитвал да разбере какво прави гросмайстора по-добър от обикновения професионалист, а обикновения професионалист - многократно по-добър от клубния състезател.


По онова време се считало, че добрите шахматисти мислено разиграват много повече ходове отколкото не толкова добрите. Това е така, ако сравняваме опитни шахматисти с начинаещи. Но когато Де Гроот помолил гросмайстори и редови клубни шахматисти да обяснят решенията си в непозната ситуация, установил, че състезателите от различен ранг разсъждават върху еднакъв брой фигури и предлагат един и същ набор отвъзможни ходове. Тогава защо, питал се той, гросмайсторите неизменно взимат по-добри решения?


Де Гроот събрал група от четирима шахматисти, представители на различни ешелони: гросмайстор и световен шампион, майстор, градски шампион и обикновен клубен състезател.


След това помолил друг майстор да състави шахматни ситуации на базата на слабо известни партии и направил нещо много сходно с тестовете на Старкс:показвал на участниците снимка на ситуацията и ги карал да я възстановят върху празна дъска. Разликите между отделните категории шахматисти, и най-вече между майсторите и другите двама шахматисти, се оказали "толкова значителни и недвусмислени, че почти не се нуждаят от допълнителни доказателства", писал Де Гроот.


В четири от изследванията гросмайсторът възстановил разположението на всички фигури на дъската само след три секунди съзерцание. Майсторът постигнал същия подвиг два пъти по-бавно. Никой от по-слабите шахматисти не успял да възпроизведе която и да било от ситуациите с пълна точност. Като цяло, гросмайсторът и майсторът възпроизвели местоположението на над 90 процента от фигурите, градският шампион - на 70%, а клубният състезател - едва на 50%.


Само за пет секунди гросмайсторът проникнал в ситуацията на дъската много по-задълбочено отколкото клубният състезател за петнайсет минути. Тези изследвания, пише Де Гроот, "показват, че именно опитът е в основата на резултатите". За съжаление ще минат цели три десетилетия преди теорията на Де Гроот да бъде потвърдена - а именно, че става дума за придобити умения, а не за изключителна, вродена памет.


В авторитетно проучване, публикувано през 1973 година, психолозите Уилям Г. Чейс и Хърбърт А. Саймън (бъдещ носител на Нобелова награда) от университета "Карнеги Мелън" повтарят експеримента на Де Гроот, като добавят нов елемент: използват шахматни ситуации с произволна конфигурация на фигурите, която не би могла да се получи в хода на стандартна партия. Всеки от шахматистите разполагал с пет секунди, за да разгледа случайните комбинации, след което да ги възстанови на празна дъска. И ето че предимството на майсторите се стопило. Внезапно паметта им се оказала досущ като на обикновените шахматисти.


За да обяснят получените резултати, Чейс и Саймън предлагат теорията за "структурните единици" - ключова концепция в игри като шаха, а и въобще в спорта, която обяснява резултатите на Старкс в проучването на волейболисти и хокеисти.


Шахматните майстори и елитните спортисти "структурират" информацията, съдържаща се на дъската или игрището. С други думи, вместо да се опитват да запаметят голям брой индивидуални фигури, несъзнателно групират информацията в по-малък брой логически единици въз основа на вече срещани модели.


И докато обикновеният клубен състезател от проучването на Де Гроот се взирал съсредоточено и се опитвал да запомни подредбата на двайсет отделни фигури, гросмайсторът запаметявал няколко групи от фигури,тъй като за него взаимовръзката между фигурите носи по-голям смисъл.*(* Всички използваме една или друга форма на групиране на еж едневна основа. Ако ви изрецитирам изречение от двайсет думи и ви помоля да го запомните, ще се справите далеч по-добре, отколкото ако ви изредя двайсет произволни думи без никаква смислова връзка. Б. а.)


Гросмайсторът владее езика на шаха и притежава умствена база данни от милиони комбинации, сведенидо около 300 000 структурни единици, които от своя страна са групирани в "шаблони" - големи комбинации от фигури (или състезатели, в случая със спортистите), в рамките на които някои от елементите могатда бъдат преместени без това да наруши цялостната подредба.


Там, където неопитният състезател се задъхва от нова информация и привидната случайност на ситуацията, майсторът вижда ред и структура, които му позволяват да се съсредоточи върху информацията, от която зависи конкретното решение. "Вместо да разсъждават бавно, осъзнато и аналитично, както в началото на кариерата си, те стигат до решението чрез бърза, несъзнателна обработка на видяното - пишат Чейси Саймън. - Шах майсторът съвсем не преувеличава,когато каже, че "вижда" правилния ход."


Проучвания върху движенията на очите у професионалисти - било то шахматисти, пианисти, хирурзи или спортисти - установяват, че с натрупването на опит експертите все по-бързо отсяват визуалната информация и отделят зърното от плявата. Съумяват да загърбят маловажната информация и да се насочат към онези данни, които имат пряко значение за следващия ход. Докато новаците губят време в разсъждения върху отделни фигури или играчи, експертите се фокусират върху пространствата между елементите, които разкриват взаимовръзките и ги обединяват в едно цяло.


В спорта усетът за ред и структура позволява на елитните спортисти да извлекат важна информация от разположението на играчите или от беглата промяна в позата на опонента, за да преценят, на несъзнателно ниво, какво ще се случи в следващия момент.


* * *
В края на 70-те Брус Абърнети, студент от Куинслендския университет и запален състезател по крикет, се захванал да доразвие оклузионните методи на Джанет Старкс. Като начало използвал 8-милиметрова кинолента, за да запише действията на боулърите* (* В крикета - играчът, който хвърля топката от единия край на полето към другия, където се намира удрящият играч (батър). Б. пр.). След това показвал кадрите на батъри, но спирал записа точно преди самото хвърляне, като ги карал да предвидят накъде ще полети топката. Естествено, добрите играчи предвиждали траекторията с далеч по-голяма точност от неопитните.


В десетилетията след тези първи изследвания Абърнети, понастоящем заместник-декан по научни изследвания в университета, значително усъвършенствал подхода си. Прехвърлил експериментите от екрана към игрището и корта. Оборудвал тенисистите със специални очила, които се замъгляват в момента, в който опонентът посегне да удари топката, а батърите - с контактни лещи, които размазват зрението в различна степен.


Заключението му гласяло, че елитните спортисти се нуждаят от по-малко време и по-малко количество информация, за да разберат какво ще се случи в следващия момент. Освен това несъзнателно се съсредоточават върху критично важната визуална информация, досущ като опитните шахматисти. Елитните спортисти групирали информацията за съперниците - позата и подредбата им на игрището - по същия начин, по който гросмайсторите "структурират" разположението на топовете и офицерите.


"В някои от тестовете батърите виждат единствено топката, дланта, китката и предмишницата и пак се справят многократно по-добре отколкото ако налучкват - разказва Абърнети. - Оказва се, че положението на дланта спрямо останалата частна ръката крие важна информация за ситуацията."


Елитните тенисисти, установил Абърнети, били в състояние да доловят едва забележимо извиванена торса миг преди опонентът им да бие сервис и да преценят дали топката ще полети към форхенда или бекхенда им, докато обикновените тенисисти били принудени да изчакат движението на ракетата, което им коствало ценно време. (В бадминтона, когато Абърнети скриел ракетата и предмишницата, елитните състезатели губели преимуществото си пред новаците - явен знак, че информацията, съдържаща се в позата на предмишницата, е критична за този спорт.)


Професионалните боксьори притежават сходни умения. Крошето на Мохамед Али застига лицето на жертвата, отстояща на петдесет сантиметра, само за четиресет милисекунди. Ако опонентите му не можели да предвидят посоката на удара въз основа на движенията на тялото му, щели да паднат още в първи рунд. (Али отлично умеел да прикрива траекторията на юмрука си, така че съперниците му действително падали, макар и няколко рунда по-късно.)


Дори умения, които изглеждат напълно инстинктивни, като например скокът за овладяване на баскетболна топка, в действителност са резултат от заучени модели и натрупана база данни от впечатления - скачащият е наясно как едва доловимото извъртане на стрелящия ще промени траекторията на топката. А тази база данни може да бъде натрупана единствено чрез тренировки.*(Професионалните отбори по крикет все по-често се отказват от боулинг машините, тъй като машината не може да научи батъра да разпознава така важните движения на тялото на боулъра.)


Без нея спортистът ще се окаже в положението на шахматен майстор пред дъска с безразборно наредени фигури - лишен от информацията, която му позволява да предвиди бъдещето.

Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Сд
    Сд
    Рейтинг: 750 Неутрално

    А защо африканците са бедни,а европейците-не

  2. 2 Профил на KRAFTWERK
    KRAFTWERK
    Рейтинг: 751 Неутрално

    Сещам се за един брадат виц.....Репортаж от Олимпийските игри :
    - Както винаги , тъмнокожите доминираха в бягането , а светлокожите в стрелбата.....

    Ако пък някой е фен от детството си на Джек Лондон и е чел разказа " Неизбежният бял" , ще разбере и автора на книгата.....

  3. 3 Профил на z_z_z
    z_z_z
    Рейтинг: 238 Неутрално

    Дневник, в духа на темата: кога ще пишете за момчетата-гребци от Невърест? Те току що се приземиха в Барбадос 115 дни след потеглянето си.

  4. 4 Профил на samoedin
    samoedin
    Рейтинг: 4226 Любопитно

    "Проучвания върху движенията на очите у професионалисти - било то шахматисти, пианисти, хирурзи или спортисти - установяват, че с натрупването на опит експертите все по-бързо отсяват визуалната информация и отделят зърното от плявата. Съумяват да загърбят маловажната информация и да се насочат към онези данни, които имат пряко значение за следващия ход. Докато новаците губят време в разсъждения върху отделни фигури или играчи, експертите се фокусират върху пространствата между елементите, които разкриват взаимовръзките и ги обединяват в едно цяло."

    Наистина много важни наблюдения и изследвания върху това дали таланта е просто вроден, в случая за спортни постижения, или опита е от ключово значение ! Оказва се, че опитът има решаващо значение , което значи много труд и прекарано време в упражнения и усъвършенстване в дадената област ! Много полезна статия !

  5. 5 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 827 Неутрално

    До коментар [#4] от "samoedin":
    не "мно олезна", ами мноо пулиткуретктна. и оште по цинична. смех.

  6. 6 Профил на ogp03622986
    ogp03622986
    Рейтинг: 1079 Неутрално

    Горното творение е левичарски опит да се отрече генетиката и да се припишат всички качества на индивида на външните фактори - най-вече възпитанието.
    Най-крайният извод на левичарската неомарксистка джендър теория е, че нямя мъже и жени, половете с а социален конструкт.
    Същото, но по-завоалирано твърди авторът - гени нема. Всеки европеец може да стане шампион в маратона и да победи всеки чернокож, само благодарение на много тренировки...
    Пълна глупост. При равни условия: трениронки и т.н, чернокожите има явен превес в някои спортове и това е ясен генетичен белег

    Но...както казах, генетиката е враг на левичарския неомарксизъм. Те смятат, че чрез възпитание ще съдадат Новия човек, който ще изгради Щастливия Нов Свят...

  7. 7 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2437 Неутрално

    А защо африканците са бедни,а европейците-не
    —цитат от коментар 1 на Сд


    А най-бедни са африканските американци.

  8. 8 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2437 Неутрално

    Приз имени Мичурина, за творческо приложение на работчическо-селската идеология в точните дисциплини.

  9. 9 Профил на fpyyh
    fpyyh
    Рейтинг: 2554 Неутрално

    Генетиката също има значение, но е много по-сложна от просто един или друг ген. Комбинация е от много фактори, например преди Шак не се е предполагало, че човек с такива размери може да се движи толкова бързо и да не е постоянно контузен. Неговото е щастливо стечение на няколко обстоятелства - ръст, стави, мускули, но също и обучение, роден е в правилното време, на подходящо място, да е тренирал който трябва спорт. От всички хора на земята сигурно има много, които са добра генетична комбинация за даден спорт, но никога не са се заели с него. И след това - не са расови коне, за да се размножават за гените, така че остава на съдбата да се получават печеливши комбинации.

    за да разберете всичко за белодробния рак, продължавайте да пушите
  10. 10 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4262 Весело

    Спортният ген на една нация, например, Британия като едно цяло, изключва да са сериозни борци, щангисти или шахматисти, още повече да имат едновременни световни шампиони и при жените и при мъжете в шахмата...

    Старши подофицер Сава Геров, Първа пехотна софийска дивизия, герой, за когото се знае твърде малко... Вечна му памет!
  11. 11 Профил на wpo34378687
    wpo34378687
    Рейтинг: 542 Неутрално

    Статията е прекалено кратка за да се коментира като цяло.Но без ген няма успехи. Вярно е че смного труд се постига много,но не е достатъчно.Да вземем великите Меснер,Проданов,как без кислород,а другите и до базата не могат?? Всъщност сега и Ат.Скатов,уникални са.

  12. 12 Профил на vassilun
    vassilun
    Рейтинг: 5161 Неутрално

    До коментар [#1] от "Сд":

    "А защо африканците са бедни, а европейците-не"

    Шетам из Африка от 2013 и бих могъл да отговоря на този въпрос, но ще ме баннат задълго!

  13. 13 Профил на vassilun
    vassilun
    Рейтинг: 5161 Весело

    До коментар [#2] от "KRAFTWERK":

    И аз се сещам за един виц:

    - Каква е разликата между турист и расист в Африка?
    - Една седмица!

  14. 14 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2717 Неутрално

    До коментар [#13] от "vassilun":

    Тоя виц не го разбрах?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK