"Популизмът на власт не се уповава на интелекта"

"Макар посткомунистическата имитация на Запада да бе свободен избор на Изтока, той бе поощряван и ръководен от Запада", пишат в "Имитация и демокрация" Иван Кръстев и Стивън Холмс.

© "Обсидиан"

"Макар посткомунистическата имитация на Запада да бе свободен избор на Изтока, той бе поощряван и ръководен от Запада", пишат в "Имитация и демокрация" Иван Кръстев и Стивън Холмс.



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс, анотацията и отзиви от книгата "Имитация и демокрация. Как Западът спечели Студената война, но загуби себе си" на Иван Кръстев и Стивън Холмс, предоставени от издателство "Обсидиан".


В началото на 90-те години надеждите за разпространението на либералната демокрация на Изток бяха големи. Но трансформацията на страните от Източна Европа доведе до отричане на самия либерализъм не само там, а и в сърцето на Запада. В своя блестящ труд по политическа психология Иван Кръстев и Стивън Холмс твърдят, че предполагаемият край на историята всъщност се е оказал само началото на ерата на имитацията. Анализирайки историята от последните 30 години, те показват, че вълната от популистка ксенофобия в Източна Европа се дължи предимно на негодуванието срещу императива на Запада регионът да стане като него.


Имитация и демокрация
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
От тази гледна точка революцията на Тръмп изглежда иронично изпълнение на свръх оптимистичното обещание от края на Студената война, че нациите, които излизат от комунистическото управление, ще заприличат на САЩ. По странен исторически обрат Тръмп видя в Русия на Путин и Унгария на Орбан примери за САЩ.


Забележителна книга, която преобръща разбирането ни закризата на либерализма. Публикувана в оригинал под заглавие"Светлината гасне" (2019), тя печели наградата "Лайънъл Гелбър"за най-добра англоезична книга по въпросите на международната политика. Отличена е от "Файненшъл Таймс", "Икономист","Проспект" и "Ивнинг Стандард" като една от най-важните книгипрез 2019 г. Преведена е на 18 езика.




ОТЗИВИ


"С голямата си ерудиция двамата изследователи и политолози изясняват причините за възхода на антилиберализма след разпадането на Съветския съюз. Информативно изследване, което съдържа изтънчен, но убедителен аргумент за привлекателността на антилибералния популизъм." - "Къркъс Ревю"


"Иван Кръстев и Стивън Холмс ни предлагат своето непоколебимо честно обяснение за това какво се обърка на Запад и Изток след 1989 г. Кръстев и Холмс отричат твърденията, че "земята ще бъде населена само от реакционен авторитаризъм и почвеничество" и смятат, че "презреният либерализъм, възстановил се от стремежите за глобална хегемония, продължава да бъде политическата идея, която си остава най-подходяща и през ХХI в." - Тони Барбър, "Файненшъл Таймс"


"Това е книга за подражанието, написана от двама неподражаеми автори. Тя е най-оригиналното обяснение, което съм чел за самоунищожаването на универсалната утопия за либералния Запад. Техният анализ се основава на дълбокото им разбиране за подхранения от негодуванието бунт (и от разбунтувалото се негодувание) на политическите елити, които поискаха да изкопират Запада, но по същата причина започнаха да го мразят. Язвително, но вярно." - Питър Померанцев, автор на "Нищо не е вярно и всичко е възможно"


"Това е книга за имитацията с оригинална гледна точка. Тя ни припомня, че либералната демокрация не е следствие от механични процеси, а от човешката оригиналност." - Тимъти Снайдър


Иван Кръстев е политолог, председател на УС на Центъра за либерални стратегии в София и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена. Той е автор на ежемесечна рубрика в "Ню Йорк Таймс" и на получилите широк отзвук книги "След Европа" (2017) и "Утре ли е вече?" (2020). Носител на наградата за европейска есеистика "Жан Амери".


Стивън Холмс е професор по правов Нюйоркския университет. Преподавал е в Харвард, Чикагския университет и Принстън. Той е автор на много книги за историята на либерализма,сред които: "Анатомия на антилиберализма", "Теория на либералната демокрация" и "Началото на политиката".


Из "Имитация и демокрация" от Иван Кръстев и Стивън Холмс


ПЕЙ


Филмът "Пей" на унгарския режисьор Кристоф Дийк печели "Оскар" за най-добър късометражен филм през 2017 г. Той улавя смесицата от желание и унижение, характерна за демократичния преход в Централна Европа след 1989 г. Събитията, описани във филма, се развиват в Будапеща в началото на 90-те години. Наскоро постъпила в ново училище, младата Софи е развълнувана от перспективата да пее в известния училищен хор. Учителката по музика, Ерика, приема Софи в хора, но ѝ разрешава само да си движи устните, за да не разваля със своето аматьорско пеене цялостното изпълнение на хора.


Обезсърчена, Софи с неохота се съгласява. Но когато разбира за този пакт за мълчание, нейната най-добра приятелка Лиза протестира пред учителката, която обяснява, че хорът се съревновава за конкурс в Швеция, затова и всички участници имат интерес да се чуват само най-талантливите певци. А тези, които само имитират пеене, трябва да бъдат благодарни за възможността да играят дори тази роля.


Оказва се, че Софи не е единственото разочаровано дете, превърнато от Ерика в ням член на хора. Всъщност разрешението да пеят само най-добрите се оказва тайната стратегия за победа на учителката. Но колективното съчувствие към децата с намордници предизвиква целия хор към открит бунт срещу желанието на учителката за победа на всяка цена.


След като в деня на конкурса хорът се качва на сцената, от солидарност със Софи всички "запяват", без да издават звук. Едва след като покрусената Ерика слиза от сцената, всички започват да пеят свободно. Централноевропейските популисти като Орбан и Качински обичат да представят своя бунт срещу обичания някога и омразен днес подражателен императив като аналогичен на този ученически бунт срещу манипулативната учителка. Те твърдят, че са върнали истинския глас на Централна Европа.


Без съмнение това е интерпретация, която ги устройва.


Но докато Брюксел се самоласкае, като представя разширяването като акт на щедра откритост към поробените доскоро нации, мнозина в Централна и Източна Европа започват да виждат в него форма на мека колонизация.


Разкъсали имперската прегръдка на Москва и получили обещанието, че ще се присъединят към либералния свят като политически равноправни партньори, бившите комунистически страни от региона усещат, че към тях се отнасят с пренебрежително снизхождение, сякаш принадлежат към незападната "останала част от света", сякаш не са истински "европейци", а трябва да бъдат в една група с народите на Африка, Азия и Близкия изток. За да разберем психологическите последици от такова отношение, можем да си припомним възмущението, с което колонизираните народи извън Европа гледат на подражателния императив през епохата на колониализма.


Вече цитирахме Франц Фанон по този въпрос, но той е само най-известният пример за възмущението на хората извън Запада от задължителното изискване за имитация на западните форми и норми. Говорейки за египетските имитатори на Европа от XIX в., роденият в Ливан френски учен Амин Маалуф обяснява по следния начин травмата, причинена от имитацията:


От тях се очакваше да признаят, че пътищата им са овехтели, а всичко, произведено в страната, е без никаква стойност в сравнение с произведеното на Запад, че привързаността им към традиционната медицина е суеверие, военната им слава е само минало, великите хора, които те са възпитани да почитат - поети, учени, бойци, светци и пътешественици, - са маловажни за останалата част от света, религията им е подозирана във варварство, а езикът им е изучаван само от шепа специалисти, докато от тях се искаше да изучават езиците на други народи, ако искаха да оцелеят, да работят и да бъдат свързани с останалата част от човечеството.


Както беше посочено в Увода и както потвърждава наблюдението на Фанон за "отвращението от подражанието" на Запада,


в живота на имитатора неизбежно се преплитат чувството за неадекватност, малоценност, зависимост, изгубена идентичност и нежелана неискреност.


Антиколониалната съпротива срещу западноевропейските сили е толкова различна в случаите на Северна Африка и Централна Европа, че сравненията неизбежно започват да изглеждат безнадеждно повърхностни. Но можем поне да посочим, че в случая с Централна Европа раздразнението се дължи на убеждението на имитаторите, че принадлежат към същото културно пространство като имитираните, и на вярата, че са поканени да се присъединят към "свободния свят" наравно със своите съграждани от Европа.


Тази съвкупност от фактори ни дава основание да изберем сред множеството причини за вълната на авторитарната ксенофобия, заливаща днес Централна и Източна Европа, да акцентираме най-вече върху чувството за малоценност, зародило се през първото десетилетие след падането на комунизма от процеса, определен от Габриел Тард като "заразна имитация" на Запада.


Смятаме, че фокусирането върху реакцията срещу исторически специфичния и социално болезнен опит от имитационната политика е по-плодотворен начин за обяснение на популистката контрареволюция в Централна и Източна Европа, отколкото преувеличаването на "незаличимите" традиции на антидемократично и нетолерантно почвеничество в региона.


Защо не можем да обясним този популистки обрат по-просто - като израз на разочарование от самия либерализъм? Първоначално гражданите възприемат демократично-капиталистическия модел с очакването, че той ще донесе благоденствие, а когато това не се случва, те се обръщат срещу него. Подобно обяснение може да изглежда правдоподобно на теория, но не отговоря на фактите.


Полският случай показва, че завоят на Централна Европа надясно не може да бъде обяснен само с "икономиката, глупако".


Относителният икономически успех на Полша не успява по никакъв начин да имунизира електората срещу посланието на популистите. Както доказва полският социолог Мачей Гдула, пролибералните и антилибералните политически нагласи в Полша не могат да бъдат обяснени с това кой е спечелил и кой е загубил от посткомунистическата икономическа трансформация на страната. Партийната база на Ярослав Качински включва много хора, които живеят охолно и изглеждат напълно удовлетворени от своя живот.


Възражението им срещу либералния ред се състои основно в това, че - особено за консервативните католици, съпротивляващи се яростно срещу легализирането на абортите и гей браковете - либерализмът е равнозначен на предателство към самите тях.


Наред с това "идентичността" се възприема по същество като пакт с мъртвите предци. И този пакт е застрашен от сили, които изглеждат склонни да принудят унгарците и поляците да се откажат от "своя начин на живот". Най-мразени сред тези сили са бюрократите от Брюксел, които според много унгарци и поляци плетат някаква тъмна конспирация с имигрантите от Африка и Близкия изток.


През март 2018 г., говорейки в югозападната част на Полша на събитие по повод 100-годишнината от независимостта на Полша, президентът на страната Анджей Дуда сравнява членството в Европейския съюз с предишните периоди на чужда окупация на страната от Прусия, Австрия и Русия. "Между 1795 и 1918 г. ‒ казва той ‒ поляците се подчиняваха на окупационните сили, изпратени от далечни столици, които вземаха решенията вместо нас."


И заявява,


че посткомунистическа Полша и днес преживява подобна форма на чуждо господство и експлоатация - тече процес на заличаване на полския национален суверенитет и католическата традиция


от проекта на Европейския съюз за включването на страната в постнационална и антирелигиозна конфедерация. Погледнато от тази перспектива, няма голяма разлика между комунистическия авторитаризъм и либералната демокрация. И двете "налагат" ‒ със или без танкове ‒ волята на едно безбожно чуждо малцинство над "обикновените поляци".


Ако приемем думите на лидерите на това движение за истина, произходът на антилиберализма в Централна и Източна Европа трябва да бъде търсен в стаеното недоволство, предизвикано от централната роля на мимезиса в процесите на реформи, предприети на Изток след 1989 г. Когато разделението между комунисти и демократи от времето на Студената война бива заменено от разделение между имитатори и имитирани в епохата след 1989 г., се установява морална йерархия, която по-късно се оказва дълбоко дестабилизираща.


Коментирайки начина, по който западните медии отразяват Унгария на Орбан, Мария Шмид посочва, че те "говорят толкова високомерно, сякаш говорят за хора от колониите". Би било погрешно историята на колониалното господство и експлоатацията на незападния свят да бъде приравнена с първоначално доброволното решение на Централна Европа да поеме бремето на хармонизацията с постнационалния Европейски съюз.


Но и в двата случая доброволният внос на западни норми и институции предполага не само явното приемане на понякога обременяващи трудности и задължения, но и мълчаливото поставяне в подчинено и дори унизително положение. Антилибералните движения в региона са реакция на оскърбителното състояние на подчинение, което е непоносимо за онези, които очакват да бъдат приветствани от Запада като истински европейци.


За да преобърнат йерархията, заложена в отношенията между имитатори и имитирани, централноевропейските лидери заявяват,


че главната разлика между Изтока и Запада отново се е променила.


Тя не се състои нито в противопоставянето на комунисти срещу демократи, нито на имитатори срещу имитирани. Това е вече разликата между етнически хомогенни и етнически многообразни общества, между държави, в които управляват традиционни мнозинства, и такива, където управлява "миш-маш" от малцинства, които налагат волята си на мнозинството.


Това въображаемо противопоставяне между "чистите" и "мелезите" очевидно има за цел да обърне играта и да утвърди Централна Европа като истинската Европа, която води последната битка за съхраняването на бялата християнска идентичност.


Това, което прави имитацията толкова непоносима в национален и регионален мащаб, е не просто имплицитното допускане, че подражателят стои по-ниско в морално, културно и човешко отношение от образеца. Тъй като имитиращите нации са оторизирани плагиати, те трябва постоянно да търсят благословията и одобрението на онези, които държат лиценза на политическите и икономическите рецепти. Те също така трябва безпрекословно да приемат правото на Запада да оценява техния успех или провал в прилагането на западните стандарти.


Изненадващата пасивност на Брюксел пред лицето на скандалните нарушения на независимостта на съдебната власт и пресата


както в Полша, така и в Унгария означава, че това е не толкова практически, колкото символичен въпрос. Което не прави западната предубеденост по-малко значима в психологически план. Дори и без принуда или налагане постоянното оценяване от чужди съдии, лишени от сериозни познания за страните, може да предизвика ответна политика на гнева.


Макар посткомунистическата имитация на Запада да бе свободен избор на Изтока, той бе поощряван и ръководен от Запада. Не твърдим, че регионът щеше да процъфти политически, ако Западът беше стоял безучастно и не беше правил нищо.


Опитваме се само да обясним защо приспособяването към чуждестранни стандарти, което в началото беше желано, накрая предизвика усещането, че е било наложено и нежелано. В начина на мислене на новите антилиберали от региона по-важно място заема не ограничаването на националния суверенитет, а оскърблението на националното достойнство.


Корените на авторитарния шовинизъм и ксенофобия в Централна и Източна Европа се крият в политическата психология,


а не в политическа теория. Където популизмът е на власт, той не се уповава на интелекта. Популярността му се дължи на дълбокото отвращение към възприетия след 1989 г. подражателен императив с всички негови унизителни и оскърбителни последици. Той е подхранен от отричането на ориентираната към малцинствата културна трансформация, последвала протестното движение на Запад от 1968 г.


А това означава, че антилиберализмът в Централна и Източна Европа има емоционален и предидеологически произход и се корени в "хилядократните унижения", понесени в хода на един десетилетен проект, който предполага признанието, че чуждите култури превъзхождат собствената.


Във философски смисъл антилиберализмът е мантия,


чиято цел е да покрие с патината на интелектуален респект широко споделеното и силно желание за отърсване от "колониалната" зависимост; непълноценност, заложена в самия проект на копирането на Западния свят. Когато Качински обявява, че "либерализмът е против самата концепция за нация" и когато Мария Шмид казва: "Ние сме унгарци и искаме да запазим нашата култура", тяхното своеобразно почвеничество изразява несъгласието да бъдеш съден от чужденци по чужди стандарти.


Същото се отнася и за думите на самия Виктор Орбан: "Трябва да заявим, че не искаме да бъдем многообразни и не искаме да се смесваме с други. (...) Искаме да бъдем такива, каквито сме станали преди единайсет века тук, на Карпатите".


Тези думи са добър пример за това как популистите си избират една от многото минали епохи на страната и започват да твърдят, че тъкмо това е автентичното минало на нацията, което трябва да бъде спасено от примесите на западната модерност. (Забележително е наистина, че унгарският министър-председател си спомня толкова ясно какво е означавало да бъдеш унгарец преди единайсет века.) И когато той казва на Запада: "Не се стремим да ви копираме и затова няма смисъл чужденците да разглеждат унгарците като второкласни или половинчати свои копия", той също така заявява, че имитацията на далечни предци, следите от които са незначителни, не изисква по-голямо усилие от това да бъдеш себе си.


Антилибералните политици дължат своя успех на общественото недоволство срещу двете десетилетия,

Утре ли е вече?
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
След Европа
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

преминали в следване на канонични чужди модели. Това обяснява защо в острите речи на популистите за Европейския съюз и за Съветския съюз се говори като за взаимозаменяеми реалии. Както Москва в края на 40-те години, така и Брюксел в края на 90-те години "създадоха набор от географски близки реплики в Източна Европа".


Няма нужда да бъде доказвана неадекватността на тази аналогия, защото имитацията на съветския комунизъм е била наложена, докато имитацията на европейския либерализъм ‒ приветствана. Въпреки това популистите ги приравняват в морално отношение, защото според тях и Москва, и Брюксел очакват от своите "васали" унизително подчинение.


Но националистическата съпротива срещу общоприетия подражателен императив крие в себе си и една коварна и непредвидена последица. Страстното позоваване на традицията като противоотрова срещу имитацията принуждава популистите в Централна и Източна Европа постоянно да пренаписват своите национални истории.


В епохата на Студената война, когато се съпротивляват на искането на Москва да копират съветския модел, централноевропейците описват своите традиции като фундаментално либерални и европейски. Тогава те са просто един от притоците в голямата река на западната цивилизация. Днес те се позовават на "собствената си традиция", за да оправдаят съпротивата си срещу принудителното им включване в либералния Запад.
Това е и доказателство, че такова нещо като "собствена традиция" не съществува.


Може да се каже, че всяка страна има множество минали епохи и множество традиции, които нерядко противоречат една на друга.


Реторичният гамбит на популистите изисква да бъде избрана най-враждебната и най-нетолерантна част от миналото,


примерно на Унгария или Полша, и тя произволно да бъде повишена до статута на "автентичното" минало, което трябва да бъде опазено от корозивното въздействие на Запада.


А това, в заключение, ни връща към "Франкенщайн" на Мери Шели. Без да отива твърде далече в тази аналогия, американската социоложка Ким Шепеле описва днешна Унгария (водена от друг Виктор) като "Франкенщат" - антилиберален мутант, създаден чрез съчетанието на автентични елементи от западните либерални демокрации. Тя показва как Орбан по забележителен начин успява да парира заплахите срещу своята власт, като ловко използва политиката на частичната имитация.


Когато е критикувано от Брюксел заради антилибералния характер на неговите реформи, правителството винаги разполага с готов отговор, че всяка спорна промяна в закон, правило или институция е вярно подобие, заето от правната система на някои от членовете на Европейския съюз. Вместо да подхожда пасивно към имитацията, министър-председателят се възползва от нея стратегически. Селективната имитация позволява на Орбан да парира опитите на Европейския съюз да накаже Унгария за ограничаването на свободата на пресата или независимостта на съдебната власт. Сглобявайки антилиберална цялост от либерални части,


Орбан успява да превърне самата същност на западния подражателен императив в подигравка в лицето на Брюксел.


Вместо да цензурира пресата по стар комунистически образец, Орбан принуждава опозиционните вестници да бъдат закрити по измислени икономически причини. След това помага на богатите си приятели и съюзници да изкупят голяма част от националните и местните медии и да превърнат телевизионните канали и пресата в органи на държавната власт.


По този начин той скрива от публичния контрол както своите изборни манипулации, така и епичните равнища на корупция на своя режим. Като запълва съдилищата с лоялни съдии, той също може да претендира, че законът и конституцията са на негова страна. Легитимността на подобна система се основава по-малко на изборните победи, отколкото на претенциите на управляващия, че защитава една произволно очертана "истинска нация" срещу нейните вътрешни и външни врагове.


Следователно антилибералните режими като този на Орбан, които са във възход в Източна Европа, съчетават разбирането на Карл Шмит за политиката като поредица от мелодраматични сблъсъци между приятели и врагове и институционалната фасада на либералната демокрация.


Тази игра на криеница позволява на Орбан не само да оцелява в рамките на Европейския съюз, който дефинира сам себе си като съюз на ценности, а и да стане лидер на една все по-могъща паневропейска "коалиция Франкенщайн", поставила си за цел да превърне Европа в конфедерация на антилибералните демокрации.


Няма много причини, които да подхранват увереността, че този проект е обречен на провал.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (44)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  2. 2 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2607 Неутрално

    Стойностна и смислена книга!
    Много добро заглавие!!!

  3. 3 Профил на palav_nik
    palav_nik
    Рейтинг: 1478 Весело

    "Иван Кръстев е политолог, председател на УС на Центъра за либерални стратегии в София"

    А баща му Йото Кръстев е завеждащ отдел „Средства за масова информация“ при ЦК на БКП.
    О, времена! О, нрави!
    Е казал преди повеке от 20 века Цицерон...

  4. 4
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  5. 5
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  6. 6
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  7. 7
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  8. 8 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 4231 Неутрално

    ВИИ Маркс имени В.И.Лелина

    Амчи как.
    Грозно антиумни: "против".
    Убави шмекери: "за".

    Баланс и равноденствие

    "Популизмът на власт не се уповава на интелекта"

  9. 9 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4088 Неутрално

    Западната цивилизация просто няма алтернатива,останалото е бошлаф!

    klimentm
  10. 10 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4515 Весело

    До коментар [#9] от "klimentm":

    Хайде да ти припомня Чърчил: "Американците винаги избират правилното решение, след като са изчерпали всички останали." :-)
    Шегата настрани, но концепцията на авторите, макар и доста ободна при първо четене, е оригинална: подражаващи и контролиращи подражанието. В такъв момент като сегашния ще се чете и ползва с успех от различни идеологии.

  11. 11 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 2545 Весело

    Да проследим лексиката на още прясната резолюция на ЕП, където либерализмът вирее в чист вид. Тази лексика дава повече отговори от 100 Кръстеви книги взети заедно.

    • Изразява дълбоко съжаление
    • Подчертава, че
    • Изразява дълбока загриженост
    • Призовава българските органи
    • Изразява недвусмислената си подкрепа
    • Осъжда нехуманните условия
    • Осъжда всички случаи на
    • Изразява съжаление за атмосферата
    • Счита, че е необходимо
    • Подчертава необходимостта

    И ако татко Йото Кръстев пропагандираше едни други тезиси, днешните също вонят на болшевишки партенки. Разбираемо е, крушите са капнали точно до дървото.

  12. 12 Профил на schwimmwagen
    schwimmwagen
    Рейтинг: 1628 Неутрално

    До коментар [#3] от "palav_nik":

    Цецерон настоящий обаче, ако напише книга, за което има вероятност , то Кръстев ще ни се стори , като древния Цицерон :))

    "...Thereafter the man-loving God who arranges everything, and who did not abandon man without an intellect, sent unto him Saint Constantine the Philosopher, called Cyril, a righteous and truth-loving man, and he created for them thirty-eight letters..."
  13. 13 Профил на simChо
    simChо
    Рейтинг: 2793 Неутрално

    Западната цивилизация просто няма алтернатива,останалото е бошлаф!
    —цитат от коментар 9 на klimentm


    Освен , ако такава алтернатива не бъде наложена отвърте, от неомарксистчетата от Франкфуртската школа ..
    По този начин западната християнска цивилизация , в един момент започва да се променя, самата тя ..

    .. появяват се Истанбулските конвенции, Глобалния пакт за Миграция, Стратегията на детето , джендър идеологията, black lives matter, #MeToo , политкоректността , мълчи се за пакистанци-педофили - и "западната цивилизация" в един момент става един голям Мьоленбек.. или едно Столипиново, ако ще ни е по-близко ..

  14. 14 Профил на simChо
    simChо
    Рейтинг: 2793 Неутрално

    Западната цивилизация просто няма алтернатива,останалото е бошлаф!
    —цитат от коментар 9 на klimentm


    Но не бива, да се успокояваме ..

    Да, европейската християнска цивилизация просто няма алтернатива, но такива като Кръстев, постоянно ръчкат против нея ..

    А ние му мълчим!

  15. 15 Профил на Ruse_Island
    Ruse_Island
    Рейтинг: 793 Неутрално

    Много интересен откъс! Явно книгата си заслужава.

  16. 16 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3307 Неутрално

    До коментар [#11] от "Lemmy":

    Може ли да дадеш предложение какво да прави ЕС с Борисов? Питам сериозно.

  17. 17 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4088 Неутрално

    До коментар [#14] от "simChо":

    Кръстев не е причината а само следствие на ставащото

    klimentm
  18. 18 Профил на 4okuto
    4okuto
    Рейтинг: 765 Неутрално

    Знаем третия закон на Нютон. След като изместиш класическата либерална идея от центъра към почти крайно ляво, то е нормално да очакваш ответна реакция от другата страна... Та Иван Кръстев пише за "либерализъм", но не уточнява, че това не е либерализма на Джон Лок или на основателите бащи на Западната цивилизация в САЩ, а е продукта на такива левичари като Маркузе. И принципите на двата са коренно различни. В днешно време "модерните либерали" смятат класическите за "крайно дясни" и дори "нацисти". Толкова голяма е разликата.

  19. 19 Профил на Бубенце
    Бубенце
    Рейтинг: 437 Неутрално

    До коментар [#18] от "4okuto":

    Именно. Имаме подмяна на терминологията с цел плитка политическа измама. И така педо-гейският комунизъм ни се представя предрешен като либерална(!?) демокраия. Когато бъде прехвърлена мярката на търпимост, обществото реагира и сгащва либерастията неподготвена. Но е хубаво да видим как махалото на историята се завръща и изтрещява по главата Кръстев и компания.

  20. 20 Профил на Котаракът на Шрьодингер
    Котаракът на Шрьодингер
    Рейтинг: 1415 Неутрално

    ”В началото на 90-те години надеждите за разпространението на либералната демокрация на Изток бяха големи. ”

    Още с първото изречение изпадам в недоумение.
    Кой е либералния политик спечелил избори на Запад през 90те години?

    В САЩ президент е консерватора Роналд Рейгън.
    Министър председател на Англия е консерватор - Маргарет Тачър. Във ФРГ Бундесканцлер е консерватора Хелмут Кол. Франция и Испания са управлявани от социалисти - Франсоа Митеран и Фелипе Гонзалес. В Италия не помня, но там кьорав либерал не е имало по това време...
    Къде ги измисли Кръстев тия либерали на Запад през 90те години? Неолибералният популизъм се настани на Запад след това.

  21. 21 Профил на Котаракът на Шрьодингер
    Котаракът на Шрьодингер
    Рейтинг: 1415 Неутрално

    ”В началото на 90-те години надеждите за разпространението на либералната демокрация на Изток бяха големи. ”

    Още с първото изречение изпадам в недоумение.
    Кой е либералния политик спечелил избори на Запад през 90те години?

    В САЩ президент е консерватора Роналд Рейгън.
    Министър председател на Англия е консерватор - Маргарет Тачър. Във ФРГ Бундесканцлер е консерватора Хелмут Кол. Франция и Испания са управлявани от социалисти - Франсоа Митеран и Фелипе Гонзалес. В Италия не помня, но там кьорав либерал не е имало по това време...
    Къде ги измисли Кръстев тия либерали на Запад през 90те години? Неолибералният популизъм се настани на Запад след това.

  22. 22 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3307 Неутрално

    До коментар [#20] от "Котаракът на Шрьодингер":

    Рейгън беше президент до към края на 80-те години. Иначе - да,псевдо-либерализмът се появи по-късно с идването на власт на Барак Обама...

  23. 23 Профил на Котаракът на Шрьодингер
    Котаракът на Шрьодингер
    Рейтинг: 1415 Неутрално

    До коментар [#22] от "deaf":

    Тъй де, в Източна Европа комунизмът се срути в 1989-1990 година. По това време няма кьорав либерал болшевик да управлява на Запад. Никъде.

  24. 24 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3307 Неутрално

    До коментар [#23] от "Котаракът на Шрьодингер":

    За мен в Европа псевдо-либеразмът се появи когато в ЕП беше внесено предложението за "щастливите кокошки"! Беше смешно,но и зловещо това утопично предложение...

  25. 25 Профил на дерибеев
    дерибеев
    Рейтинг: 3141 Неутрално

    Разочарование от несбъдналото се светло бъдеще?

    всеки коментар може и ще бъде използван срещу вас
  26. 26 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3956 Любопитно

    До коментар [#9] от "klimentm":

    Западната цивилизация просто няма алтернатива
    =======
    Това е радващо.....

    Научим ли се да произнасяме истините на глас.....и то на висок глас.....изход от ситуацията винаги ще има...!
    В противен случай ще има само ситуация, но без изход.

    Bukalemun
  27. 27 Профил на 4okuto
    4okuto
    Рейтинг: 765 Неутрално

    Има и нещо друго. "Неолиберализмът" е много по-лесен за смилане от масата в сравнение с класическия либерализъм. Просто защото е лява утопия, а на всичкото отгоре проповядва някакъв псевдо морал. Хората без аналитични способности считат, че са от "добрите". Те са "модерни" и "извисени". И помагат на вечно онеправданите малцинствени "жертви", или пък на бедните. Звучи като приказка, докато не се сблъска с реалността и не се превърне в ляв тоталитаризъм. Класическият либерализъм от своя страна произлиза от индивидуализма. Основен принцип е личната отговорност на всеки. Той не залага на нищо повече извън неприкосновена частна собственост, равенство пред закона на всички граждани без значение на външни белези и минимална, но готова да реагира на външна или вътрешна заплаха държава. Там всеки успява на база качества, инициативност и пробивност. Мрънкачите са на дъното, трябват действия и работа за себе си, и обществото. Много силни индивидуалности с манталитет на победители, формиращи здраво и твърдо цяло.

  28. 28 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3956 Любопитно

    До коментар [#25] от "дерибеев":

    За мен, липсата на светло бъдеще не е много фатално...
    Повече ме притеснява света на илюзиите....
    А една от най големите илюзии на съвремието ни е....че се е срутил някакъв комунизъм....
    Жалко че не е нещо видимо.....
    Ако комунизЪма беше някаква сграда.....всеки щеше да се убеди, че тя е цяла, но само пребоядисана.....

    Bukalemun
  29. 29 Профил на realguru
    realguru
    Рейтинг: 2535 Неутрално

    Айде пак внушения оня бил лош, този бил лош, Орбан това, Орбан онова. :)

    Да си го кажем направо западния модел последните години се променя към по-лошо.

    Ние искаме Западния модел от 90-те когато падна Берлинската стена.

    В момента там тотално са обсебени от левичарски идеи и политкоректност. Чрез разни добре звучащи думички но изпразнени от съдържание изкарват, че престъпниците имат повече права от жертвите си. Всяко малцинство, всеки обявил се за малко по-различен, всеки престъпник от предните среди има повече права, които правителството е длъжно да му гарантира. Съответно така се накърняват правата на останалите членове на обществото. Но те като надигнат леко глас и веднага биват заклеймявани като нацисти, расисти и пр.



  30. 30 Профил на cinik
    cinik
    Рейтинг: 2412 Неутрално

    "Бате, ако треъ че си У-мрем у цопцтвените лайна, но неъ ъ им глацуъм Ицтамбулцката конвенция"

    Гяурбаджийски, червени и "патриотични" евнуси на Сараите, развейте бялото знаме! Ако нямате бял плат, събуйте си гащите! Под тях нямате нищо за криене!
  31. 31 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3307 Неутрално

    До коментар [#27] от "4okuto":

    През 19-ти век либералистите са били...националисти! Партията на Стефан Стамболов се е казвала либерал-национална.

  32. 32 Профил на simChо
    simChо
    Рейтинг: 2793 Неутрално

    До коментар [#14] от "simChо":Кръстев не е причината а само следствие на ставащото
    —цитат от коментар 17 на klimentm


    Да се смята, че Кръстев е в дъното на Джендър-идеологията, политкоректността, Глобалния пакт за миграция подскачането срещу Орбан и Тръмп - що правят огради против мигрантите, и че Кръстев е наредил на Станишката да се ерчи, под мишка с Истанбулската конвенция, дето ни я донесе от дъждовния Брюксел е доста смело ..

    Нито Кръстев, нито Станишката са важни фигури в ставащото , колкото и да му проблясват на Станишката очилцата и да е превъзбуден ..

    Въобще, идеята че в дъното на опита за подмяна на Западната европейска, християнска цивилизация стои Кръстев ми се струва странна ..

    Че Кръстев не бил роден, когато Адорно и Маркузе си издават книгите! Значи - не Кръстев им е дал пари ..

  33. 33 Профил на simChо
    simChо
    Рейтинг: 2793 Неутрално

    Западната цивилизация просто няма алтернатива,останалото е бошлаф!
    —цитат от коментар 9 на klimentm


    Всъщност алтернативи има няколко ..
    Африка да дойде в Европа и да се повтори развитието в Зимбабве, например - страната на победилата толерантност!

    Кръстев, Станишката и ред други опитват да го постигнат - с някаква си тяхна цел ..

    И не, според мене не Кръстев стои в дъното на всичко, не той е организирал , black lives matter, #MeToo , политкоректността , корабите за "спасяване" в Средиземно море , мълчанието за пакистанците - педофили в Британия ..

    Кръстев?
    Е купил кораби и ги е пратил в Средиземно море?

    Кръстев?
    Е влиял на британската полиция?

    Кръстев, да е в дъното на black lives matter и?
    Въобще не ми се вярва ..


    До коментар [#14] от "simChо":Кръстев не е причината а само следствие на ставащото
    —цитат от коментар 17 на klimentm


    Разбира се, че Кръстев не е причината!
    Той си е просто платен глашатай, момчето, на тези сили .. но въобще не е и не може да бъде причината!

    Да има толкова много пари ,та той да е причината?
    Наш Кръстев? ..

    Не ми се вярва , ама въобще .. и въобще, да се мисли че Кръстев би могъл да е причина, за каквото и да е е доста смело ..
    Камоли за подмяна на Западната Цивилизация ..

  34. 34 Профил на Николай Бучков
    Николай Бучков
    Рейтинг: 3720 Неутрално

    Отново спорове за очевидни неща , нека те да се пренесат към актуалността , защото този случай е вече с остаряла давност , кой-къде-как......

  35. 35 Профил на simChо
    simChо
    Рейтинг: 2793 Неутрално

    Отново спорове за очевидни неща , нека те да се пренесат към актуалността , защото този случай е вече с остаряла давност , кой-къде-как......
    —цитат от коментар 34 на Николай Бучков


    Точно за актуалността и за опита за подмяна на Западната Цивилизация, изясняваме нещата..

    Кръстев ли е причината, той ли дава средства в джобовете на мигрантите, той ли купува корабите в Средиземно море, той ли плаща пътни и дневни на Станишката да му светкат очилцата и да агитира за Истанбулската ..

    Или Кръстев не е причина, а е следствие ..

    Повечето мислим - Кръстев е следствие, просто едно платено глашатайче ..
    Който ги купува корабите - е отделил за прехрана на Кръстев някоя хиледарка ...

  36. 36 Профил на simChо
    simChо
    Рейтинг: 2793 Неутрално

    Отново спорове за очевидни неща , нека те да се пренесат към актуалността , защото този случай е вече с остаряла давност , кой-къде-как......
    —цитат от коментар 34 на Николай Бучков


    Точно за актуалността и за опита за подмяна на Западната Цивилизация, изясняваме нещата..

    Кръстев ли е причината, той ли дава средства в джобовете на мигрантите, той ли купува корабите в Средиземно море, той ли плаща пътни и дневни на Станишката да му светкат очилцата и да агитира за Истанбулската ..

    Или Кръстев не е причина, а е следствие ..

    Повечето мислим - Кръстев е следствие, просто едно платено глашатайче ..
    Който ги купува корабите - е отделил за прехрана на Кръстев някоя хиледарка ...

  37. 37 Профил на Мусаши
    Мусаши
    Рейтинг: 1113 Неутрално

    Истината е една-хората в Източна и Централна Европа не желаят държавите им да бъдат превзети от диваци от Африка и Азия,които да грабят, убиват,изнасилват. Не искат да се случват събития като на гарата в Кьолн, хиляди изнасилвания като в Швеция и Великобритания, терористични атаки. Не искат на децата им да им преподават в училище и детската градина, че е нормално да са хомосексуални, да си избират пола,да се легализират наркотиците.

  38. 38 Профил на 4okuto
    4okuto
    Рейтинг: 765 Неутрално

    "Неолиберализмът на власт не се уповава на истината"

  39. 39 Профил на Molossian
    Molossian
    Рейтинг: 1842 Неутрално

    Големи бисери ражда либералната мисъл:
    "Първоначално гражданите възприемат демократично-капиталистическия модел с очакването, че той ще донесе благоденствие, а когато това не се случва, те се обръщат срещу него. Подобно обяснение може да изглежда правдоподобно на теория, но не отговоря на фактите."

    Ми нали това са фактите бе другарю потоимък на комунисти.
    През 1989 г. какви бяха хората, които срутиха социализъма.
    Либерали? Друг път.
    Не. По - скоро войнстващият либерализъм отвратиха от себе си нормално мислещите индивиди.

    Panta rhei....
  40. 40 Профил на Santos
    Santos
    Рейтинг: 1130 Неутрално

    До коментар [#25] от "дерибеев":За мен, липсата на светло бъдеще не е много фатално...Повече ме притеснява света на илюзиите.... А една от най големите илюзии на съвремието ни е....че се е срутил някакъв комунизъм....Жалко че не е нещо видимо..... Ако комунизЪма беше някаква сграда.....всеки щеше да се убеди, че тя е цяла, но само пребоядисана.....
    —цитат от коментар 28 на eti mehter


    Браво за този коментар: „Ако комунизЪма беше някаква сграда.....всеки щеше да се убеди, че тя е цяла, но само пребоядисана....“! А тука някои се смятат за по-проницателни от теб! Евала!

  41. 41 Профил на dlagnikov
    dlagnikov
    Рейтинг: 799 Неутрално

    Проектът на Орбан да направи Европа конфедерация на антилиберални демокрации е обречен на провал, тъй като самите автори подчертават:
    "презреният либерализъм, възстановил се от стремежите за глобална хегемония, продължава да бъде политическата идея, която си остава най-подходяща и през ХХI в."

  42. 42 Профил на lil_alex
    lil_alex
    Рейтинг: 1043 Весело

    Достигането на еджи интернет идеи до мейнстрийм третиране от Иван Кръстев е малко като пътя от дизайн на Прада до Лидл...

  43. 43 Профил на lil_alex
    lil_alex
    Рейтинг: 1043 Весело

    Достигането на еджи интернет идеи до мейнстрийм третиране от Иван Кръстев е малко като пътя от дизайн на Прада до Лидл...

  44. 44 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8066 Неутрално

    То за такъв народ, за какъвто наример Борисов смята българите, популизъм им стига.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK