"Последният сеанс" на Агата Кристи (откъс)

Издателство "Ера"

Издателство "Ера"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Последният сеанс" с автор Агата Кристи, предоставен от издателство "Ера".


Агата Кристи е най-популярният криминален автор в света. Нейните произведения са преведени на над сто езика, продадени в повече от два милиарда екземпляра. Ексцентрична, непредсказуема и вечно интригуваща, Агата Кристи е обявена за Първата дама на криминалния жанр.


"Последният сеанс" е специално подбрана колекция, която потапя читателя в свят на суеверия и окултизъм.
В сборника са включени разкази с участието на емблематичните герои на Агата Кристи - Еркюл Поаро и госпожица Марпъл. "Последният сеанс" събира четиринайсет смразяващи истории, които ни срещат с необяснимото.




Фантастични призрачни видения, сенки на паранормални същества, човек, който разменя тялото си с това на котка... Кристи създава неповторима мрачна атмосфера, от която побиват тръпки.
Не забравяйте да оставите светлините включени, докато четете тази книга.


Последният сеанс (ново издание)
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Откъс от "Последният сеанс" на Агата Кристи


"Куклата на шивачката"


Същата вечер Сибил и Алиша Кум отново заключиха вратата отвън.
- Все пак мисля - рече Сибил, - че някой може наистина да ни играе номера, въпреки че просто не виждам защо...
- Мислите ли, че утре сутринта отново ще е зад писалището? - попита Алиша.
- Да - отвърна Сибил, - мисля.


Но грешаха. Куклата не беше на писалището. Вместо това бе на перваза на прозореца и гледаше навън към улицата. И отново в нейната поза имаше нещо изключително естествено.
- Това е ужасно глупаво, нали? - каза Алиша Кум същия следобед, докато пиеха по чаша чай.
По взаимно съгласие не седяха в пробната, както обикновено правеха, а в стаята на Алиша Кум отсреща.
- В какъв смисъл глупаво?


- Е, искам да кажа, че няма нищо, за което да се хванеш. Просто една кукла, която всеки път е на различно място.
С всеки изминал ден тази констатация се потвърждаваше. Сега куклата се движеше не само през нощта. Всеки път, когато влизаха в пробната, след като са отсъствали само минута-две, те я намираха на различно място. Оставяха я на канапето и я откриваха на стола. После пък тя се местеше на друг. Понякога се настаняваше в еркера на прозореца, а друг път се връщаше на писалището.


- Тя просто си ходи където си иска - рече Алиша Кум. - И мисля, Сибил, наистина мисля, че това я забавлява.
Двете жени гледаха отпуснатата фигура, безжизнена в дрехите си от меко кадифе и с изрисувано копринено лице.
- Няколко стари парчета кадифе, коприна и боя, мацната тук-там - това е тя - каза Алиша Кум, а гласът ѝ бе напрегнат.
- Предполагам, знаеш, че можем да... ъ-ъ-ъ... можем да се отървем от нея.
- Как така да се отървем от нея? - попита Сибил ужасено.


- Ами можем - продължи Алиша Кум - да я хвърлим в огъня, ако имаше огън. Да я изгорим, искам да кажа, както се горят вещици... или, разбира се - добави сухо, - можем просто да я хвърлим в кофата за смет.
- Не мисля, че това ще помогне - рече Сибил. - Сигурно някой ще я извади оттам и ще ни я върне.


- Или можем да я пратим някъде - каза Алиша Кум. - Нали знаете, на някое от онези дружества, които все пишат и молят за нещо... на разпродажби с благотворителна цел или базар. Мисля, че така ще е най-добре.


- Не знам... - започна Сибил. - Като че ли ме е страх да го сторя.
- Страх?
- Мисля, че тя ще се върне.
- Искате да кажете, че тя ще се върне тук?
- Да.
- Като пощенски гълъб?
- Да, точно това исках да кажа.


- Предполагам, че не сме си загубили ума, нали? - попита Алиша Кум. - Може би наистина откачам, а вие най-вероятно ми се присмивате, нали?
- Не - отвърна Сибил. - Но имам ужасно неприятното усещане... ужасно зловещото чувство, че тя е по-силна от нас.
- Какво? Тази купчина парцали?


- Да, тази ужасна, отпусната купчина парцали. Защото, видите ли, тя е толкова упорита.
- Упорита?
- Да стане на нейното. Искам да кажа, че това сега е нейната стая!


- Да - рече Алиша Кум, като се оглеждаше. - Вярно е, нали? Разбира се, като се замислиш, май винаги е било така... цветовете и всичко... Мислех, че тя подхожда на стаята, но всъщност е обратното. Трябва да кажа - добави шивачката енергично, - че е доста нелепо, когато една кукла дойде и обсеби всичко по този начин. Знаете ли, госпожа Гроувс вече няма да идва да чисти тук.
- Да не би да се страхува от куклата?


- Не, просто се оправдава с едно-друго - после Алиша добави с нотка на страх: - Какво ще правим, Сибил? Да знаете, това ме съсипва. От седмици вече не мога да създам и един модел.
- А аз не мога да си събера ума и да работя върху кройките - призна Сибил. - Правя всевъзможни глупави грешки. Вероятно - каза колебливо - вашата идея да пишем на хора, които се занимават с изследване на паранормалното, може да се окаже полезна.


- Така ще изглеждаме като пълни глупачки - отбеляза Алиша Кум. - Не го мислех сериозно. Не, предполагам, че ще трябва да я караме така, докато...
- Докато какво?
- О, не знам - Алиша неуверено се засмя.


На другия ден, когато Сибил пристигна, намери вратата на пробната заключена.
- У вас ли е ключът, госпожице Кум? Да не би да сте заключили снощи?
- Да, заключих и така ще си остане.
- Какво искате да кажете?


- Искам да кажа, че ѝ преотстъпвам стаята. Може да си я ползва. Не ни трябват две стаи. Дрехите ще се пробват тук.
- Но това е вашата стая, която използвате за дневна.
- Е, вече не ми трябва, имам си чудесна спалня. Мога да я превърна в спалня-дневна, нали?
- Да не би да искате да кажете, че вече няма да влизате в пробната? - попита невярващо Сибил.
- Точно това искам да кажа.


- Ами... как ще я чистим? Ще потъне в мръсотия...
- Нека! - рече Алиша Кум. - Щом това място е обсебено от някаква си кукла - добре! Нека бъде така. Но тя сама ще си я чисти! - после добави: - Знаете ли, че тя ни мрази?
- Как така? - попита Сибил. - Куклата да ни мрази?


- Да - рече Алиша. - Не знаехте ли? Трябва да сте на¬ясно с това. Трябва да сте го забелязали, когато сте я гледали.
- Да - замислено произнесе Сибил. - Навярно съм го забелязала. Предполагам, че през цялото време съм го усещала. Това, че тя ни мрази и иска да се махнем оттам.


- Тя е едно малко злобно същество - каза Алиша Кум. - Както и да е, сега би трябвало да е доволна.
От този момент нататък всичко тръгна постарому. Алиша Кум уведоми персонала си, че за момента няма да ползват пробната, защото, поясни тя, се събирали прекалено много стаи за чистене.


Но същия ден вечерта тя дочу как едно от момичетата рече на друго:
- Ама, наистина, госпожица Кум съвсем се е побъркала. Винаги съм мислела, че е малко странна... Все губи разни неща или ги забравя, но сега това надмина всичко, нали? Въобразила си е нещо за онази кукла долу.
- О, нали не мислиш, че съвсем ще откачи? - рече другото момиче. - Че ще вземе да ни накълца или нещо такова?


После те се отдалечиха, като продължиха да си бъбрят, и Алиша възмутено седна в креслото си.
- Побъркала съм се значи! - после тъжно си рече: - Предполагам, че ако не беше Сибил, и аз щях да си мисля, че откачам. Но същото става с нея, и с госпожа Гроувс - значи наистина в тази работа има нещо. Как ли ще свърши всичко?


Три седмици по-късно Сибил рече на Алиша Кум:
- Все някога ще трябва да влезем в онази стая.
- Защо?
- Ами... искам да кажа, че сигурно е потънала в мръсотия. Ще се появят молци и... знае ли човек какво още. Трябва само да оберем праха, да преметем и после пак ще я заключим.


- Бих предпочела да си стои заключена и да не влизаме там - възрази Алиша Кум.
- Вие като че ли сте по-суеверна и от мен - рече ѝ Сибил.
- Може би е така. Аз бях по-склонна от вас да повярвам във всичко това, но първо, нали знаете... аз... е, всичко това ми се струваше вълнуващо по някакъв особен начин. Не знам. Сега просто ме е страх и никак не ми се влиза отново там.


- Е, аз пък искам - рече Сибил. - И ще вляза!
- Знаете ли какъв ви е проблемът? - каза Алиша. - Просто сте любопитна, това е.
- Добре, любопитна съм. Искам да видя какви ги е вършила куклата вътре.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4209 Любопитно

    Въпреки че този разказ е в "Последните истории на Мис Марпъл" това не е история с Мис Марпъл. Публикувана е 1956 г.
    Ето един линк към радиопредаване с отлично изпълнение на разказа като радиопиеса, ако някой има 28 минути време и желание.
    https://www.youtube.com/watch?v=vsXkELgGy6Y





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK