Роман №1 в категория "Научна фантастика" на Goodreads излиза на български

Блейк Крауч базира сюжета в "Променлива реалност" на научната предпоставка, че паметта прави реалността.

© "Ибис"

Блейк Крауч базира сюжета в "Променлива реалност" на научната предпоставка, че паметта прави реалността.



Променлива реалност" - романът №1 в категория "Научна фантастика" на Goodreads Choice Awards 2019, излиза на български, съобщи издателство "Ибис". Преводач на трилъра на Блейк Крауч е Мария Димитрова. Книгата ще бъде в книжарниците от 20 октомври.


Сюжетът на "Променлива реалност" е базиран на научната предпоставка, че паметта прави реалността. Главен герой е Бари Сътън от полицейското управление на Ню Йорк. Докато разследва ужасяващия феномен, който медиите са нарекли Синдром на фалшивите спомени - мистериозна болест, при която засегнатите имат спомени за животи, които никога не са живели. Заедно с невроложката Хелена Смит, той се изправя срещу противник, който е по-ужасяващ от всяка болест - сила, която напада не само умовете на хората, но и самата тъкан на миналото.


"Авангардна наука движи този интелигентен, наелектризиращ трилър Крауч ловко вплита сложни философски концепции в завладяващ сюжет. Феновете на Майкъл Крайтън няма да искат да пропуснат тази книга", е оценката в "Пъблишърс уикли" за "Променлива реалност".




Блейк Крауч (42) е американски сценарист, продуцент и писател в жанра трилър, хорър и научна фантастика. На български са излизали романите му "Тъмна материя" ,"Живи или мъртви" и "Уейуърд".


Из "Променлива реалност" от Блейк Крауч


БАРИ


2 ноември 2018 г.


Променлива реалност
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Бари Сътън отбива в лентата за пожарни коли на главния вход на Поу Билдинг - кула в стил артдеко, обляна в бяла светлина от фасадното си осветление. Излиза от своя автомобил "Форд Краун Виктория", прекосява тротоара и се втурва във фоайето през въртящата се врата.


Нощният пазач е застанал до асансьорите и държи вратата на един от тях, когато Бари се втурва към него с отекващи по мрамора стъпки.
- На кой етаж? - пита Бари, влизайки в асансьора.


- Четиресет и първи. Щом стигнете, завийте надясно и продължете до края на коридора.


- След минута ще дойдат още ченгета. Предайте им, че съм наредил да задържат, докато не им подам сигнал.


Асансьорът потегля бързо нагоре в ярък контраст със старата сграда, в която се намира, и след няколко секунди ушите на Бари заглъхват. Когато вратите най-после се отварят, той излиза и подминава табела на адвокатска кантора. Тук-там се вижда включено осветление, но по-голямата част от етажа тъне в тъмнина. Той се затичва по килима, подминавайки зат­ворени офиси, конферентна зала, зала за почивка и библиотека. Най-накрая коридорът води към приемна зала, която е част от най-големия офис.


На приглушената светлина всичко изглежда оцветено в различни нюанси на сивото. Огромно бюро от махагон, скрито под безброй папки и документи. Кръгла маса, покрита с бележници и чаши със студено кафе с горчив аромат. Бар, зареден предимно с бутилки "МакалънРеър" . Светещ аквариум, който бръмчи от отдалечения край на помещението и в който се помещават малка акула и няколко тропически риби.
Бари изключва звука на телефона си и събува обувките си, щом достига до френските прозорци. Натиска бравата, отваря вратата и пристъпва на пръсти към терасата.


Заобикалящите небостъргачи на Горен Уест Сайд приличат на митични същества, обгърнати от светеща мъгла. Шумът от града е оглушителен, сякаш се чува в непосредствена близост - автомобилните клаксони рикошират между сградите, а в далечината се чуват линейки, които препускат бясно към нечия друга трагедия. Върхът на Поу Билдинг е на по-малко от петнайсет метра нагоре - корона от стъкло и стомана и готически форми.


Жената е седнала на около четири метра и половина от него, близо до рушащ се водоливник, с гръб към Бари и крака, висящи на ръба.


Той се промъква към нея, а чорапите му вече са подгизнали от мокрите плочки. Ако успее да стигне достатъчно близо, без да бъде забелязан, ще я издърпа от ръба, преди тя да разбере какво...


- Усещам мириса на одеколона ви - казва тя, без да се обърне.


Той спира.


Тя обръща глава към него и казва:


- Още една крачка и край с мен.


Изглежда на около четиресет години, макар че е трудно да се каже при оскъдната заобикаляща светлина. Носи тъмно сако и пола в същия цвят и вероятно седи тук от доста време, съдейки по косата ѝ, сплескана от влагата.


- Кой си ти? - пита тя.


- Бари Сътън. Детектив съм в централен отдел "Кражби" в полицейското управление на Ню Йорк.


- Изпратили са човек от отдел "Кражби"?


- Случи се така, че бях най-наблизо. Как се казвате?


- Ан ВосПитърс.


- Може ли да ви наричам Ан?


- Разбира се.


- Искате ли да се обадя на някого от ваше име?


Тя поклаща глава отрицателно.


- Ще се преместя ето тук, за да не се налага постоянно да напрягате врата си, за да погледнете към мен.
Бари се отмества встрани от нея под ъгъл, така че да е по-близо до парапета, на два метра и половина от мястото, където е седнала. Хвърля поглед над ръба и стомахът му се свива.


- Е, добре, слушам ви - казва тя.


- Моля?


- Не сте ли тук, за да ме разубедите? Хайде, давайте, направете опит.


Беше решил какво да ѝ каже, докато се качваше с асансьора, припомняйки си обучението за действия в случай на опити за самоубийство. Но сега, когато моментът за това е настъпил, вече не се чувства толкова уверен. Единственото нещо, в което е сигурен, е, че краката му замръзват.


- Зная, че в момента всичко ви се струва безнадеждно, но това е само един миг и той ще отмине.
Ан се взира право надолу и встрани от сградата, на височина сто и двайсет метра от улицата, с длани, опрени в камъка, разрушен под влиянието на десетилетия киселинни дъждове. Достатъчно е само да се изтласка напред. Той подозира, че в момента си представя всяко движение, бавно приближавайки до мисълта да го направи. Събирайки пос­ледна доза кураж.
Забелязва, че трепери.


- Може ли да ви услужа с якето си? - пита той.


- Сигурна съм, че не бихте искали да ме доближавате повече, детектив Сътън.


- Защо мислите така?


- Страдам от СФС.


Бари потиска импулса си да побегне. Разбира се, вече е чувал за синдрома на фалшивите спомени, но никога не е познавал и не е срещал човек, страдащ от това състояние. Никога не е дишал един и същ въздух с такъв човек. Вече не е сигурен дали е разумно да прави опит да я хване. Дори не желае да е толкова близо. Не, по дяволите. Ако тя направи движение, за да скочи, той ще се опита да я спаси, а ако това означава междувременно да прихване СФС, нека бъде така. Това е рискът на професията му на ченге.


- Откога страдате от него? - пита той.


- Една сутрин, преди около месец, вместо в дома си в Мидълбъри, Върмонт, внезапно се озовах в един апартамент тук, в града, с пробождаща болка в главата и ужасно кръвотечение от носа. Първоначално нямах представа къде съм. А след това си спомних... и този живот. Тук, в този живот, аз съм неомъжена, работя като инвестиционен банкер и съм с моминското си име. Но имам... - изрича бавно думите, очевидно борейки се с напиращите чувства - спомени за другия си живот във Върмонт. Бях майка на деветгодишно момче, на име Сам. Заедно със съпруга ми Джо Берман притежавахме фирма за озеленяване. Казвах се Ан Берман. Бяхме толкова щастливи, колкото се очакваше да бъдем.


- Какво е усещането? - пита я Бари, придвижвайки се незабелязано още една крачка по-близо.


- Какво е усещането за кое?


- За фалшивите ви спомени от живота във Върмонт.


- Спомням си не само сватбата. Сещам се как спорехме каква да бъде сватбената торта. Спомням си най-малките детайли от дома ни. Сина ни. Всеки миг от неговото раждане. Смеха му. Родилния му белег на лявата буза. Първия му ден на училище и как не искаше да го оставям. Когато обаче се опитам да си представя Сам, споменът е черно-бял. Очите му нямат цвят. Казвам си, че са били сини. Но виждам само черно. Всичките ми спомени от онзи живот са черно-бели, като кадри от филм ноар . Изглеждат реални, но същевременно са призрачни, илюзорни спомени.
Тя избухва в сълзи.


- Всеки мисли, че СФС представлява просто нереални спомени за важните моменти от живота, но това, от което наистина боли, са спомените за малките неща. Помня не просто съпруга си. В съзнанието ми изниква споменът за дъха му сут­рин, когато се обръща с лице към мен в леглото. Как всеки път, когато се събуждаше преди мен, за да измие зъбите си, знаех, че ще се върне в леглото и ще поиска да правим секс. Именно това ме убива. Дребните, съвършените детайли, които ме карат да съм сигурна, че това се е случило.
- А в този живот? - пита я Бари. - Има ли нещо важно за вас в него?


- Може би има хора със СФС, които предпочитат настоящите си спомени пред фалшивите, но за мен няма нищо в сегашния ми живот, което да искам. Опитах. В продължение на четири дълги седмици. Повече не мога да се преструвам.
Сълзите оставят черни следи по лицето ѝ от грима ѝ.


- Синът ми никога не е съществувал. Разбирате ли? Той е просто една красива засечка на мозъка ми.


Бари прави още една крачка към нея, но този път тя го забелязва.


- Не смейте да се приближавате.


- Не сте сама.


- Напротив, ужасно и непоносимо сама съм.


- Познавам ви едва от няколко минути, а бих бил съсипан, ако го направите. Помислете за хората в живота си, които ви обичат. Помислете как ще се почувстват.


- Открих Джо - прекъсва го Ан.


- Кого?


- Съпруга ми. Живееше в голямо имение в Лонг Айлънд. Държеше се така, сякаш не ме познава, но съм сигурна, че ме позна. Водеше съвсем различен живот. Беше женен, не зная за кого. Не зная дали имаше деца. Държеше се, сякаш аз съм луда.


- Съжалявам, Ан.


- Боли прекалено много.


- Вижте, зная как се чувствате. И на мен ми се е искало да сложа край на всичко. Но ето ме тук, точно сега, пред вас, и ви уверявам, че се радвам, че не го направих. Радвам се, че събрах сили да продължа напред. Този тежък момент не е определящ за живота ни. Това е само период.


- Какво ви се е случило?


- Загубих дъщеря си. И аз съм страдал от живота.


Ан поглежда към светещите очертания на високите сгради.


- Имате ли нейни снимки? Говорите ли все още за нея с другите?


- Да.


- Е, поне тя е съществувала някога.


Няма какво да каже в отговор на тази нейна констатация.


Ан отново поглежда надолу между краката си. Изритва едната си обувка.


Гледа я как пада.


След това изпраща и другата право надолу.


- Ан, моля ви.


- В предишния ми живот, този от фалшивите спомени, първата съпруга на Джо, Франи, се беше хвърлила от тази сграда, всъщност точно от този ръб, преди петнайсет години. Страдала е от клинична депресия. Зная, че той се обвиняваше за това. Преди да си тръгна от къщата му в Лонг Айлънд, казах на Джо, че ще скоча от Поу Билдинг тази вечер, също като Франи. Звучи глупаво и отчаяно, но се надявах той да дойде тук тази вечер и да ме спаси. Нещо, което не е успял да направи за нея. Първоначално, когато приближихте, си помислих, че може да е той, но той никога не е ползвал одеколон.


Усмихва се тъжно, след което добавя:


- Жадна съм.


Бари отправя поглед през френските прозорци към тъмния офис и вижда двама полицаи, застанали в готовност до рецепцията. Поглежда отново към Ан.

Тъмна материя
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

- Тогава защо не слезете от там, след което ще влезем заедно вътре и ще ви вземем чаша вода.


- Бихте ли ми донесли вода тук?


- Не мога да ви оставя.


Ръцете ѝ вече треперят и той забелязва неочаквана решителност в очите ѝ.


Тя поглежда към Бари.


- Вината не е у вас - казва тя. - Така или иначе, щях да свърша по този начин.


- Ан, не...


- Синът ми беше изтрит от живота ми.


След което с непринудена грация тя скача от ръба на сградата.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на pinoccio
    pinoccio
    Рейтинг: 1082 Неутрално

    Четох "Тъмна материя" - слаба работа...

  2. 2 Профил на Deaddark
    Deaddark
    Рейтинг: 2426 Весело

    Този е описал ефекта на марихуаната след тригодишна редовна употреба. Иначе научна фантастика - ма'ас - че и с претенции за дъ бест - сега Бегинс и Потър и те ли са научна фантастика? Ама к'вато днешната наука - некви анимацийки - такава и научната фантастика - некви анимацийки.

  3. 3 Профил на The Shadow
    The Shadow
    Рейтинг: 1226 Неутрално

    Сегашно време!
    Не понасям книги написани в сегашно време!

    “In a world of 7 billion people, we, 500 million Europeans, will have to stick together, or European prosperity and values will both go down the drain” A.Merkel
  4. 4 Профил на Росен    Радославов
    Росен Радославов
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    До коментар [#1] от "pinoccio":

    Така ли? Аз тъкмо се зарадвах, че има нова фантастика.

    Явно никога вече няма да има класа като на Хайнлайн, Фредерик Пол, Бредбъри, Кларк..........................

    в двубоя между Цветната телевизия и Черно-белия хладилник... печели винаги...хладилника...сеш'се...ХЛАДИЛНИКА! o_sando
  5. 5 Профил на Росен    Радославов
    Росен Радославов
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    До коментар [#2] от "Deaddark":

    Те са да.
    И във фантастиката влезе "новото нормално".

    НВО и трите и Синемаксите бълват някакви простотии.
    Вече гледам само филми произведени преди 2015-та година.
    За книгите ясно.

    в двубоя между Цветната телевизия и Черно-белия хладилник... печели винаги...хладилника...сеш'се...ХЛАДИЛНИКА! o_sando
  6. 6 Профил на ivanpopov
    ivanpopov
    Рейтинг: 2082 Неутрално

    Много особено произведение, което едва ли ще допадне на запалените любители на фантастиката. По-скоро е "фантастика" за почитателите на други жанрове...

  7. 7 Профил на Росен    Радославов
    Росен Радославов
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    До коментар [#6] от "ivanpopov":

    Прилича на опит за социална фантастика, но от прочетено съдя, че и това не е или поне не е постигнат ефекта.

    в двубоя между Цветната телевизия и Черно-белия хладилник... печели винаги...хладилника...сеш'се...ХЛАДИЛНИКА! o_sando
  8. 8 Профил на mihail_p
    mihail_p
    Рейтинг: 708 Неутрално

    след Уилям Губсън и Върнър Виндж
    нещо няма яка фантастика.
    сега Анди Уеър е готин, ма само
    Марсианецът. Артемида му е
    нищо особено.

  9. 9 Профил на pinoccio
    pinoccio
    Рейтинг: 1082 Неутрално

    До коментар [#4] от "Росен съм аз а Путлер да спасява Русия":

    Виж Трите тела на Лиу Цъсин и Хартиената менажерия от Кен Лиу - много добри роман и сборник с разкази.

  10. 10 Профил на Sinergy
    Sinergy
    Рейтинг: 479 Неутрално

    Откъсът звучи като тъпичък трилър каквито нашумяха последните 10-15 години. Като споменахте и Живите Мъртви и Тъмна Материя съвсем ме изгубихте. Не, благодаря, нивото ми не е паднало чак толкова....

  11. 11 Профил на Храбър
    Храбър
    Рейтинг: 3786 Неутрално

    Съвременната фантастика не се обляга на машини, пътуване във времето и пространството...и т.н.
    Тя набляга повече на човешкото съзнание и неговото отражение на случващото се около него, което често се оказва нещо неизвестно до дадения момент.

    "Безнаказаността на похищенията и произволното разполагане с притежанията на повалените стари имуществени прослойки след 9-ти септември има като пряко следствие създадената и поддържана политическа обстановка за корупция"
  12. 12 Профил на zhobov
    zhobov
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#4] от "Росен съм аз а Путлер да спасява Русия":

    Опитай Лукяненко.

  13. 13 Профил на Ivan Stoev
    Ivan Stoev
    Рейтинг: 721 Неутрално




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK