"Няма по-фини познавачи на езика от качествените преводачи"

"Знам какво да очаквам от съответната книга, така че рядко се разочаровам. Научила съм се да нюансирам очакванията си", казва Амелия Личева.

© Личен архив Амелия Личева

"Знам какво да очаквам от съответната книга, така че рядко се разочаровам. Научила съм се да нюансирам очакванията си", казва Амелия Личева.



В поредицата "Книжен плъх" в рубриката "Книги" гостува Амелия Личева - поетеса, литературен критик, доктор по филология, преподавател в Катедрата по теория на литературата към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор на литературоведски и интердисциплинарни изследвания: "Истории на гласа" (2002), "Теория на литературата. От Платон до постмодернизма" (2005), "Гласове и идентичности в българската поезия" (2007), "Политики на днешното" (2010), както и на стихосбирките: "Око, втренчено в ухо" (1992), "Втората Вавилонска библиотека" (1997), "Азбуки" (2002), "Моите Европи" (2006), "Трябва да се види" (2013), "Зверски кротка" (2017). Носител на Националната награда "Биньо Иванов" за принос в развитието на българския поетически синтаксис за "Зверски кротка" (2017).


Защо четете?


- Най-баналното е да кажа - защото не мога да не чета. Но е точно така. Четенето е нещо, с което е свързан целият ми живот. Дядо ми беше университетски преподавател, вкъщи имахме огромна библиотека, включително с ценни стари книги - първи издания на Пенчо Славейков, Гео Милев.


Световен ли е „Нобел“?
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете




Той имаше и много книги, подарявани му с автографи - от Владимир Русалиев, Михаил Кремен. Така че и дядо ми, и баба ми, и - разбира се - майка ми, която дори името ми е избрала от любима книга, формираха у мен любов към четенето и вкус към книгите.


Никога не са ме ограничавали, така че от малка четях книги, които не бяха от задължителните в училище, а и за които се смяташе, че не са за възрастта ми.


Мисля, че това също е много важно, за да стане четенето насъщна част от живота и да не се отъжествява със задължения, които винаги ни карат да ги избягваме.


Съвсем закономерно свързах и професията си с книгите, така че сега имам рядката привилегия да чета и защото това работя, и защото го обичам и ми доставя удоволствие.


Какво четете?


- На първо място художествена литература, защото тя развива езика и ни позволява да удвояваме, че и утрояваме съществуването си. Освен това литературоведски книги, което е част от професията ми, както и философски, културологични, изобщо - хуманитаристика.


По-лесно би ми било да кажа какво не чета, макар че знам, че с това ще отблъсна част от читателите ви - рядко посягам към фентъзи и фантастика. Чела съм класиката от тези жанрове, но не следя особено новите тенденции.


Това не се отнася обаче до антиутопиите, които са ми важни. Опитвам се също така да следя широките зони на литературата, не само европоцентричната и тази от Щатите, но и всички автори, които в момента са сред най-интересните и идват от територии, които сме свикнали да определяме като маргинални. Защото разноречието е един от големите плюсове на художественото.


Как избирате четива?


- Следя конкретни писатели и поети. Не пропускам дебюти, за които започва да се говори. В хуманитаристиката са ми важни конкретни теми и си поръчвам книги от "Амазон" или по Университетския обмен. Гледам да съм в курса на новите тенденции. Също така се информирам от сайтовете на издателствата и този на "Български книжици", за да не изпусна нещо съществено.


И не на последно място - важно ми е професионалното критическо мнение - чета "Гардиън", защото има великолепни културни страници и не изпуска събитията в литературата. Имам поглед и над ставащото във Франция и Италия. Продължавам да купувам много книги, независимо че отдавна съм във фазата с мъка да откривам каквото търся, ако изобщо го открия.


Какво за четене има върху нощното ви шкафче?


Измамният живот на възрастните
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Имитация и демокрация
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
- О, две купчини, но на бюрото ми. В момента дочитам Елена Феранте - "Измамният живот на възрастните" в превод на Иво Йонков. Чакаме един Георги Данаилов - "За Русо и градските идиоти и Убийството на Моцарт", защото за мой срам трябва да призная, че едва сега по-цялостно изчитам този чудесен български писател, който не знам как съм пропуснала.


Чакат също така книгата на Иван Кръстев и Стивън Холмс "Имитация и демокрация", "Скиталецът" на Одън, новите стихосбирки на Кева Апостолова и на Димана Йорданова, "Нора Уебстър" на Колъм Тойбин и да не изреждам повече.


Нора Уебстър
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
България и бъдещето на славяните
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Коя е последната книга, която ви впечатли?


- Четох с голямо удоволствие една книжка от Джузепе Менарини - "България и бъдещето на славяните" в превод на Дария Карапеткова, която е част от историческата поредица на издателство "Колибри" със свидетелски показания на италиански пътешественици и публицисти за България от времето около Съединението.


Впечатли ме не просто с много щедрата оценка, която италианецът дава на България от онова време, но и с факта колко потенциал сме имали като държава, колко уверено сме се вписвали в своя европейски път. Накара ме и за пореден път да се замисля какво сме загубили в годините след 44-та.


Какъв е вашият ритуал, свързан с четенето - кога, къде, колко?


- Чета вкъщи. Не мога да се концентрирам особено навън, макар че когато пътувам, чета в самолета или в автобуса. През деня чета повече хуманитаристика, поезия, но вечер задължително чета роман или разкази. Не заспивам, без да съм чела. За разлика от преди години, когато имах чувството, че трябва да наваксвам, за да изчета класиката, да запълня пропуските си и поглъщах книгите, сега предпочитам да чета по-бавно, с повече осмисляне.


Не ми харесва да препускам и да претупвам. Дори преди години, когато водих рубрика във вестник "Култура" за книги, си дадох сметка, че принудата непременно да си прочел книга, за да я рецензираш в конкретната седмица, не е добра.


Сега рецензирам и пиша за книги не по принуда, а само защото действително искам да пиша за дадена книга. Освен това нямам навика да недочитам, трябва книгата да е много елементарна и да съм се излъгала да я зачета, за да оставя. Иначе търпеливо изчитам докрай и това понякога се отплаща.


Електронна книга, аудио или на хартия?


- Чета основно на хартия, макар да имам и четец, разбира се, който е много удобен при пътувания. Но чета и много книги на компютъра си, особено тези, свързани с професията ми. Но когато се каже книга, все още мисля за издание на хартия.


Четете ли на друг език, освен на български? Има ли разлика в преживяването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?


- Чета и бих казала, че съм минала през различни фази. Като студентка четях много на руски, защото много от недостъпните за нас книги ги имаше на руски, а и руските книжарници бяха страхотни. Много хуманитаристика, а и художествена литература прочетох на този език и все още имам много от тези книги в библиотеката си. Кафка, Джойс, Сол Белоу четох за първи път на руски.


А в Народната библиотека четях основно на английски, отново главно хуманитаристика. С идването на промените достъпът до англоезична литература се увеличи, така че започнах да чета и художествена литература на английски.


Чела съм хуманитаристика и на френски. Сега чета главно на английски и малко на италиански. На руски не съм чела нищо от много години. Но някак целенасочено държа да чета художествената литература в превод, освен ако не е за някакво по-специфично литературоведско занимание.


Защото именно преводът, както казах, четенето на български, с всичко, което добрите преводачи постигат, ни помага да усъвършенстваме езика си. Няма по-фини познавачи на езика от качествените преводачи, затова направеното от тях е школа.


Какво търсите в книгите - емоция, знание, развлечение, интелектуално предизвикателство?


- В добрите книги всичко това е комплексно. Не обичам и не чета еднопланови и елементарни книги, написани на клиширан език. Обичам книгите, които експериментират с езика и които наистина са интелектуално предизвикателство. Това не значи, че не търся и емоцията. Има толкова много книги, които ни разтърсват така, както ни разтърсва и животът. А в хуманитаристиката търся идеи, знание.


Предпочитаният от вас жанр?


- Вече донякъде отговорих, по-скоро мога да кажа какво не чета - традиционни криминални романи (но съм чела много), трилъри в стил Дан Браун, научна фантастика, фентъзи.


Коя е най-добрата книга, която сте получавали като подарък или препоръка?


- Това е било някъде в детството ми - мисля книгите на Астрид Линдгрен. И разбира се, някои книги, подарени ми от писатели и преводачи, които безкрайно харесвам и ценя.


Любимият ви литературен герой?


- Пипи, защото като всяко дете исках да съм като нея. Не исках да раста, не исках да ми се случва бъдещето, защото инстинктивно знаех, че освен хубавото, то носи и болката от загубите, през която, щом пораснем, ще минем.


Имате ли любима книга, за която никой друг не е чувал?


- Не мисля. За да не е чувал никой, трябва да е още в ръкопис.


На кои автори се възхищавате най-много, в това число поети, сценаристи, журналисти?


Интервю със себе си. Апокалипсис
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
- Няма нищо особено оригинално във вкуса ми - сред любимите ми автори са Софокъл, Шекспир, Кафка, Рилке, Емили Дикинсън, Борхес, Бекет... Сред българските Светослав Минков, Димитър Димов, Атанас Далчев, Виктор Пасков, Георги Рупчев... Сред журналистите - Ориана Фалачи, Тициано Терцани и всички, които развиват жанра на репортажа.


Как съхранявате книгите си?


- Имам библиотеки във всички стаи без кухнята. Преди много ми се искаше да опиша всички книги, да ги подредя по някакъв ред, но отдавна се убедих, че това е абсурдно начинание, и се отказах.


Коя е последната книга, която ви разсмя? Коя ви разплака?


- "Къща отвъд света" на Георги Данаилов - разсмяха ме някои от историите, а ме разплака усещането за безвъзвратната отминалост на времена и хора.


Последната книга, която ви разочарова?


- Знам какво да очаквам от съответната книга, така че рядко се разочаровам. Научила съм се да нюансирам очакванията си.


Кой бихте искали да напише историята на вашия живот?

Отражения в мъжки поглед
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Материалният живот
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

- Не се лаская, че това би могло да се случи. Иначе ако питате за писател, който пише за писатели, много харесвам как го правят Колъм Тойбин и Нанси Хюстън.


Как ще се казва вашата автобиография?


- Мисля, че разголването, което правя в поезията си, е пределното, което мога да понеса като навлизане в личния ми свят.


Една книга, която не успяхте да дочетете до края?


- Опитах да прочета "Живот в скалите", защото много мои студенти я харесват и исках да мога по-обосновано да говоря с тях, но след първите две-три страници я оставих.


Кое класическо литературно произведение никога не сте чели (и ви е неудобно от това)?


- "Бдение над Финеган" на Джойс.


Коя книга няма да спрете да препрочитате?


- Препрочитах в ученическите си години - препрочитала съм "Брулени хълмове", романите на Джейн Остин. С времето започнах да препрочитам проза само ако работя по конкретния текст. Има твърде много нови книги, които искам да прочета, и затова не мога да си позволя препрочитите за удоволствие. Но последното не важи за поезията, там се връщам периодично към любими автори. Напоследък препрочитам Рилке.


Как се променя вкусът ви във времето?


- Мисля, че преди предпочитах класиката, докато сега определено ми се четат повече съвременни книги.


Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга напоследък?


- Много интересен ключ към писането на Маргьорит Дюрас дава книгата й "Материалният живот", която се появи съвсем наскоро на български в превод на Тодорка Минева.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4491 Неутрално

    И те имат пропуски, и то не малки...

    Икономедиа Етичен кодекс на българските медии. 3. РЕДАКЦИОННА НЕЗАВИСИМОСТ 3.1 Няма да се поддаваме на политически или икономически натиск или влияния.
  2. 2 Профил на olga_kokoshkina
    olga_kokoshkina
    Рейтинг: 790 Неутрално

    Има хора, които четат почти всичко, почти през цялото време, но винаги съм си мислела, че такива хора не могат наистина да оценят или да се насладят на една книга. Аз си признавам, че не чета толкова често, колкото би ми се искало, но всяка прочетена книга за мен е нещо специално, за което продължавам да си мисля дълго след като съм я прочела. Просто не мога автоматично след това да се прехвърля на следващата книга като на поточна линия. Това е моето мнение, motherfuckers, но все пак аз съм само една кокошка - какво знам аз за живота!?

  3. 3 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3956 Неутрално

    До коментар [#2] от "olga_kokoshkina":

    И мен ме дразни бурната надпревара за повече прочетени книги.....но със заглавието на статията съм напълно съгласен.

    Bukalemun
  4. 4 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 4089 Неутрално

    Амелия, ще се намери ли някой да преведе от френски "Les fosses carolines" на Cavanna (Каналът на Карл Велики, Кавана)?
    Ще е бестселър.

  5. 5 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 4089 Неутрално

    До коментар [#4] от "historama":

    "Рововете на Карл Велики" ("Les fosses carolines")

    ...През лятото Карл поиска да дойде във Франкия със своите кораби, и заповяда да се прокопае един ров между две реки, между Алтмухл и Регнитц..." (ров или канал, който е трябвало да свърже Рейн с Дунав, Атлантика с Черно море)
    Аналите на Лорш

    "...ПРЕДГОВОР

    Това е един роман. Приключенски роман. Действието му се развива в далечни времена. Следователно е исторически роман.
    Това не е роман, който любителят би окачествил като “епохален” или “бен-хур”. Не е и разказ за укрепени замъци, кули, благородни дами и милостиви величества, всички дрънчащи от ризници и пояси на целомъдрието. Този роман е някъде по средата. Там, където има една голяма черна дупка в историята ни.
    Тези времена винаги са будили моето възхищение, интригували са ме. Времена на бурни промени. Тъмнината и чудното бълбукане на един гъст бульон, какъвто е бил тогава Европа – светът тогава – от победоносното изригване на варварите в Римската империя до разцвета на феодализма. Това, което основното училище наричаше “Великото преселение на Народите”, и тяхното следствие: варварски княжества и кралства. Напр. в Галия: Меровинги, Каролинги, първите Капетинги. Минавайки бързо през бурните и покварени векове на кралете - убийци като Хилперик, Гонтрамaн, Фредегонд..., или кралете-безделници..! Е, между тях няма да наредим един Гловис, един Дагобер, или един Карл Велики, не че са били по-малки злодеи от другите, но защото те успяха да получат нашето уважение увеличавайки “наследството”. Такъв беше критерия, по който републиканското училище съдеше кралете на Франция: един добър крал печелеше войни и покоряваше провинции, един лош крал правеше обратното.
    И така тези омразни презрени времена се оказаха най-важните в историята на Европа. Защото това бяха времената на Великото смесване. Времената когато скитащите народи след като достатъчно време бяха бушували и взаимно се унищожавали, най-после се установиха на едно място, за да не мърдат повече.
    Времената, когато се сблъскваха, взаимно се унищожаваха и се смесваха човешките маси, дошли от къде ли не: от степите на Азия, от горите на Севера, от пустините на Африка...
    Времената, когато отседналите романизирани земеделци: келти, иберийци или италийци, поглъщаха и претопяваха своите нашественици, тевтонци, викинги или араби, а в далечните необятни територии непознати за Рим, многобройните славянски племена, изхвърлени от техните територии от непрестанните през вековете вълни на тюрко-монголските орди – хуни, авари, хазари, българи, татари, маджари.... поглъщаха своите победители, или понякога им отстъпваха своите места.
    Времената, когато новите религии, закачени на конската опашка на победителите, променяха света с острието на сабята. Ислямът за малко не успя да се наложи, но религията на кръста, откъсната от земите на своето рождение и захвърлена на север се наложи над груби и сурови народи, които щяха да завладеят цялата планета.... И голямата пукнатина между Изтока и Запада, която щеше да стане с Голямата Схизма, щеше да раздели християнския свят на две.
    ...Времената, когато се появи Европа на смесените народи. Нашата Европа. Защото май всички ние сме мелези. И толкова по-добре за Европа..."

    Каванна

  6. 6 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4088 Неутрално

    Ориана Фалачи е жестока,мир на душата и.

    klimentm
  7. 7 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 4089 Неутрално

    До коментар [#5] от "historama":

    Събитията в книгата са от 9 в., когато Европа е поделена между 3-те империи: Франкската, Източно римската (Византия) и ПБЦ. Могъщият франкски крал Карл Магнум (Велики) решава да стане император, и най-лесният път това да се осъществи е да се ожени за Ирина от Константинопол. Крум научава за този проект, заплашващ българия, и прави всичко възможно за да възпрепятства този брак, и пратеникът на Карл е убит. Ирина наема франкския рицар Рено и оръженосеца му Реймон да предадат отговора й на Карл. Романът описва приключенията на двамата, и най-вече прехода им през България от времето на Крум Страшни.

  8. 8 Профил на mandzo
    mandzo
    Рейтинг: 578 Неутрално

    До коментар [#5] от "historama":

    Непознат извън Франция/франкофонските страни както изглежда.

  9. 9 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3956 Любопитно

    До коментар [#5] от "historama":

    Ислямът за малко не успя да се наложи, но религията на кръста, откъсната от земите на своето рождение и захвърлена на север се наложи над груби и сурови народи,
    ========
    Орбан е обеснявал същото.....с цел да събира европейските безделници и да ги облича в кръстоносни дрехи......
    Накрая се е оказало, че това е една огромна лъжа.....
    В града на религиите, Kudüs ( Jerusaleem)....е царял безгрижен мир и разбирателство между всички вероизповедания.....
    Учудените рицари на кръста.....са видели с очите си.....че Орбан ги е мамил.....но било твърде късно.....
    Трябвало е да се убива "в името на Христа".....
    Просто да се убива.....
    Независимо каква е причината.....

    Bukalemun
  10. 10 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 4089 Неутрално

    До коментар [#5] от "historama":Непознат извън Франция/франкофонските страни както изглежда.
    —цитат от коментар 8 на mandzo


    Журналист. вероятно с интереси в историята. Чел съм 2 книги от него: "Рововете на Карл", и "Короната на Ирина". Четат се на един дъх, първата ми бе по-интересна (като свързана с нашата история).

    Споменава и за местния ни фолклор, свързан със змейовете, типичен за югоизтока ни, и изобщо земите на Странджа (на север от Истанбул). А и всички сме чели мащабната приказка за "Тримата братя и златната ябълка", преразказана от Ангел Каралийчев (странна история с паралелни светове).

  11. 11 Профил на bnc59488372
    bnc59488372
    Рейтинг: 1140 Неутрално

    До коментар [#5] от "historama":

    а настоящата политика по африканизация и ислямизация на европа провеждана от ес добра ли е за европа

  12. 12 Профил на bnc59488372
    bnc59488372
    Рейтинг: 1140 Неутрално

    До коментар [#9] от "eti mehter":

    Ети има ли смисъл да спорим коя религия е причинила по-вече кръвопролития,със съгурност обаче християнската религия е единствената ,която може да убива от любов,пълен абсурд но исторически факт,заради неразбирането на посланието на ИСУС от т.нар му ученици,които са и си остават евреи и създават една нова синагога наречена църква,благодарение на която ориентът с примитивизма си на една религия на пастири и полуномади(юдаизма) налазва европа.отИСУС е останало нещо -равенството на жените премахването на примитивните бмутилация на тялото-обрязването-нещо ,което римляните никога не биха приели,докът ислямът си е чист протоюдаизъм (базиран е на 5 най стари глави на стария завет,затова и няма почти никаква разлика между един свръхконсервативен еврейски квартал в иерусалим или ню иорк и ислямски такъв в рияд или ерзурум- жертвоприношения,табуизация и сегрегазция на полов признак,ритуализъм , догматизъм ,супрематизъм.От християнството е взел прозелитизма в МЕГАагресивна форма,като за номади бандити,ограбвачи на кервани

  13. 13 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 4231 Неутрално

    ВИИ Маркс имени В.И.Лелина

    тъй, тъй ;)

    Чети/пиши, чети/пиши...
    Пропуснато... да не личи.

    Затова пък:
    1. Колкото по-дълъг, дълъг повече ;
    2. Тулуп тройно уголемен...
    с художническо перо на литератор.

    Препоръчително четиво: "Големанов".
    Пет в едно класика.
    Спестява усилия.

    "Какво четете?
    - На първо място художествена литература, защото

    тя развива езика и

    ни позволява да удвояваме, че и утрояваме
    съществуването си. "

  14. 14 Профил на Торбеш
    Торбеш
    Рейтинг: 1245 Неутрално

    "Няма по-фини познавачи на езика от качествените преводачи".
    Това е напълно вярно!
    Един българин например, преводач от френски, е на порядък по-знаещ френския, отколкото един среден французин. И това е разбираемо - в ежедневния си живот рядко надхвърляме ползването на речник от хиляда думи, а телевизията е клиширала изразите до степен да редим някакъв много познат пъзел от напълно изтъркани готови фрази. Това клиширане се прехвърля и върху интернет-форумите, където основно пишат хора-продукти на масовата "култура".
    Световна тенденция - изпростяваме!
    Или не точно - хората от слоеве, които досега (добре, че) са мълчали по ред причини, днес активно са насърчавани да говорят. Говорят от телевизионния екран, говорят от катедрата на институциите, говорят в интернет-форумите. Говорят, често ползвайки най-ниските регистри на речника, пропагаДни клишета, виждаме образци на най-примитивно (не)мислене и на елементарна неосведоменост.
    (Ето защо) четенето на литература е крайна необходимост, по възможност в оригинал.
    Четенето спасява и мисленето, и душевността ни, и нуждата от досег с красотата на речта, мисълта, емоцията. Четенето, извинете за крайно неподходящото сравнение, е вид къпане - пречистваш се, а удоволствието от познанието ти носи допълнителен, несравним комфорт.
    Стана ми приятно - Амелия Личева харесва/нехаресва приятно учудващо същото, което и моя милост. (Георги Данаилов е чудесен, сладкодумен разказвач - имах удоволствието лично да го познавам от Ковачевица).
    Благодаря за това интервю!

    Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
  15. 15 Профил на mihail_p
    mihail_p
    Рейтинг: 1701 Неутрално

    да де, ама има едно нещо,
    което малко ме дразни.
    примерно се превежда
    поредица от 5 книги на някой
    автор. първите две са на един
    преводач, а другите две са на други двама.
    и се познава. мен ми хареса много как звучеше превода
    на първите две книги. след тоа стана уажас. все едно
    чета някаква друга история. писах до издателя,
    ма той май изобщо не го интересуваше.
    жалко.

  16. 16 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3956 Неутрално

    До коментар [#12] от "bnc59488372":

    християнската религия е единствената ,която може да убива от любов,пълен абсурд но исторически факт
    =======
    Любовта винаги е водила до живот, а не до смърт.....
    Любовта, религията и изкуството са трите неща пред които науката е безпомощна.....и не е в състояние да даде смислен отговор.....

    Bukalemun
  17. 17 Профил на shumkar
    shumkar
    Рейтинг: 831 Неутрално

    До коментар [#5] от "historama": ....През лятото Карл поиска да дойде във Франкия със своите кораби, и заповяда да се прокопае един ров между две реки, между Алтмухл и Регнитц..."

    https://fr.wikipedia.org/wiki/Fosse_caroline





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK