© "Сиела"
Текстовете на Деян Енев от "Портал Култура" са събрани в две книги: "Малката домашна църква" и "По закона на писателя".
Разказът е препубликуван от "Портал Култура". Текстовете на Деян Енев от сайта са събрани в две книги: "Малката домашна църква" и "По закона на писателя".
Слязох от тролея, свалих маската, пъхнах я в джоба на якето и влязох в павилиончето до спирката да си купя цигари, кафе и вода.
- Слагай маската - започна да ръкомаха продавачът. - Тръгнали са на проверки.
Излязох отвън, сложих маската и пак влязох. Сетне с кафето в едната ръка, бутилката вода под мишницата на същата ръка и цигарите в джоба изтръгнах маската от ушите си със свободната ръка и поех към ведомството си. Влязох вътре с широка крачка, демонстрирайки жар за работа и бодър дух.
- Слагай маската - изхриптя портиерът от стъклената си кабинка. - Тръгнали са на проверки. Ще глобяват.
Оставих кафето на масата пред будката, надянах маската на ушите и продължих нагоре по стълбите. Отключих кабинета си и влязох. Свалих маската и я пъхнах в джоба. Отворих прозореца към вътрешния двор, поех хладния есенен въздух, порадвах се на свраките по клоните на двете високи дървета, изчаках да се проветри, затворих прозореца и се настаних зад бюрото.
След четвърт час в кабинета ми надникна зам.-началникът.
- Трябва да стоиш с маска. Тръгнали са на проверки. Да не изгърмим, че ще удържам глобите от заплатите.
Само това остава - на тази заплата да ми фраснат и една глоба. Ще мога да си купя само кибрит, няма да има и за цигари.
Станах, извадих маската от джоба на якето, провесено на закачалката, опънах ластиците зад ушите и пак седнах зад компютъра.
След пет минути с маската очилата ми се изпотиха. Продължих да работя със замъглени стъкла. Така де. По-добре производствен брак, отколкото глоба.
В дванайсет излязох за обедна почивка. Като прекрачих прага на ведомството, с наслада свалих маската и отидох в кафенето зад ъгъла с две масички вътре и две масички отвън, където правеха сандвичи. Влязох вътре да си поръчам сандвич. Съдържателят, един симпатичен плешо, този път беше неузнаваем. С маската приличаше на касоразбивач. Започна да ръкомаха и да сочи с ръка към устата си. Разбрах. Трябваше да сложа маската. Сложих я, загащих си я на ушите и започнах да поръчвам сандвича. После, докато чаках да стане, реших малко да се озъбя. Беше ми писнало. И се озъбих през маската.
- Е нали в кафенето може без маска?
- Ако седнеш да консумираш - да. Но ако си прав - не.
Махнах с ръка. И така ми тръгна през цялата втора половина от деня - да махам с ръка.
На другата сутрин влизам в банята и се поглеждам в огледалото. И ми си стори, че едното ми ухо е клепнало. Даже и двете, но едното повече. Набързо си измих зъбите и тичам при жена си.
- Я виж! - заставам в очакване пред нея.
Тя се оправя за работа и ѝ е само до мен.
- Какво да гледам?
- Не са ли ми клепнали ушите?
- Я ми се разкарай от главата!
Ако беше ме приласкала, ако беше ме успокоила, ако беше се пошегувала, най-сетне, проблемът сигурно щеше да отшуми от само себе си. Но така моето подозрение се вкорави, обрасна, как да кажа, с козина.
Вървя по улицата, въртя си главата и се гледам във витрините. Няма лъжа - ушите ми са клепнали доста. Да съм някой палавник на пет-шест години - иди-дойди. Но аз съм на възраст, няма да крия, за малко да стана доцент. И изведнъж - ушите му клепнали.
Скоро това се превърна в нещо като тик - да си следя ушите. Колко са клепнали, дали са клепнали равномерно или едното повече.
След месец разбрах, че така повече не може да продължава. От една страна - маските трябва да се носят. От друга - ушите клепват все повече и повече. И реших да приложа тактиката на Хъмфри Богарт - да превърна недостатъка в предимство.
Обадих се на едно приятелче от славните години на литературните кръжоци, срещнахме се и след два часа планът беше готов. Приятелчето имаше едно голямо предимство, той беше клепоух по рождение. Точно такъв човек ми трябваше, забележително, красноречиво клепоух.
С една дума, решихме да основем партия. Партия на клепоухите. Искането ни щеше да е много просто. Щяхме да пледираме за реципрочност. Ние спазваме правилата и искаме от държавата същото. Девизът ни щеше да е още по-прост. "Много сме!"
Мисля, че скоро ще чуете за нас. С това искане и с този девиз няма как да е иначе.
zlo38528262
Рейтинг: 624 НеутралноТова пък що за тъпотия е?
Dariya Koleva
Рейтинг: 2815 ВеселоЦитат от статията С една дума, решихме да основем партия. Партия на клепоухите.
___________________________________
Сигурно визира мераците на Отровното трио да правят партия?
swy46682091
Рейтинг: 251 НеутралноКриво ми е (носът ми е крив), намирам още 2-ма кривоноси и си правим криво трио (партия).
Просто решение, което ме кара да се чувствам важен и с повече права от останалите.
klimentm
Рейтинг: 3812 ВеселоДо коментар [#2] от "Dariya Koleva":
klimentm" Щяхме да пледираме за реципрочност. Ние спазваме правилата и искаме от държавата същото."
А не може ли да е това? Или това е кофти?!
Gretel
Рейтинг: 1428 НеутралноДо коментар [#1] от "zlo38528262":
Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)“ Това пък що за тъпотия е?”
——
Сигур му викат “съвременен български разказ” ... макар, вярно, да прилича повече на нов “политически проект” като оня там, на длъгнестия шут. Климе мой на светне по въпроса ... гледам, че са изказва с разбиране
До коментар [#4] от "klimentm":
Таралеж
Рейтинг: 2424 НеутралноКлепоухите? Не, излъганите, и лъжещите! Хареса ми това “слагай маската щото ще ни глобят”. Другаде по света ще е “бихте ли си сложили маската ако обичате?”. И ако добавят нещо ще е “за вашата и моята безопасност моля”.
Хубаво разказче!
Разказва за поколението на нашите родители, и прародители. Лъгани, и принуждавани да имитират дейност. Да ръкопляскат на събрания, да размахват байрячета на манифистации.
Разказва за вашето поколение. Опитващо се да излъже данъци, да открадне от роднини, да се подмаже на властта.
Разказва за бъдещето на децата ви. Ако не отидат на Запад. Разказва как ще продължат с имитациите, с циганизирането.
Тъжен разказ. Хубав разказ!
Боби Колев
Рейтинг: 1588 НеутралноИ на мен ми хареса.
Една от причините да ми хареса е, че не натрапва авторовото мнение по въпроса какво е добро или лошо, а позволява интерпретации.
Напоследък не са много материалите в Дневник които могат да се похвалят със същото.
Споделям Вашия прочит с изключение на едно - децата и Запад.
Като възпитан в България и живеещ "На Запад" много пъти съм споделял мнението, че разликите не са чак толкова големи.
И ако на Запад нямат едни проблеми, то други ги имат, дори да не знаят още за това. http://www.bbc.com/news/magazine-37612083
jmf29537805
Рейтинг: 344 НеутралноА колко грозотии са доволни от тия маски!
Таралеж
Рейтинг: 2424 Неутрално[quote#7:"Боби Колев"][/quote]
Уф, не знам. Всеки да си решава за себе си. И аз имам няколко познати които настройват децата си против "тъпите" американци, австаралийци и т.н. И децата стават горди българи, после страдат в циганизирана България. Прав си че навсякъде има и добро и лошо, на мен просто ми идва в повече ковидиотизма добавен към мръсотията и към други нашенски проблеми. Със здраве!
matematika
Рейтинг: 334 НеутралноИ на мен ми хареса! Къс, злободневен разказ и хубава закачка с бивши, настоящи и бъдещи управници. Искаме реципрочност!
pag
Рейтинг: 1178 Неутрално"Щяхме да пледираме за реципрочност. Ние спазваме правилата и искаме от държавата същото. Девизът ни щеше да е още по-прост. "Много сме!"
Знанието е сила, информацията - властЦелият разказ описва авторското НЕприемане на "правилата", обаче накрая иска "реципрочност от държавата".
Държавата, г-н Енев, сме самите ние, затова и реципроичността гарантирано е 100%. Колкото и както ние спазваме правилата, толкова ги спазва и държавата...
Анти Шишковци
Рейтинг: 606 НеутралноПрост народ, слаба държава.
В България на свестните гледат като на луди.
Не сме народ а мърша.
Като резултат от гореказаното, получавате Тиквата.
За тези, които не разбират какво иска да каже автора с "клепоухите" да се погледнат в огледалото. Там ще видят муцунките на едни чифтокопитни. Ако не се сещат за какво става въпрос, ще ги подсетя - тези чифтокопитни блеят. От време на време ги карат на заколение.
pag
Рейтинг: 1178 ВеселоА вие като се погледнете в огледалото, виждате Феята Камбанка, нали?
Въобще нямате комплекси, даже хич..... Знанието е сила, информацията - власт
Bramasole
Рейтинг: 3462 Неутрално"Искането ни щеше да е много просто. Щяхме да пледираме за реципрочност. Ние спазваме правилата и искаме от държавата същото. Девизът ни щеше да е още по-прост. "Много сме!"
"Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис КоулПоредният уж простичък разказ на Деян Енев, а заставя читателя да се замисли.
Партията на клепоухите може да съперничи на ППЧК на Тони Филипов... Как да избере човек между идеите на двама умни мъже?
Убедена съм, че за членовете и феновете на тези партии няма да е валиден цитатът от "Големанов". :)