"Меси. Уроци по стил" на Жорди Пунти (откъс)

Издателство "Ера"

Издателство "Ера"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Меси. Уроци по стил" с автор Жорди Пунти, предоставен от издателство "Ера".


От самото начало в младежката формация на Барселона, тринайсетгодишният Лионел Меси демонстрира вродения си талант, който внушава страхопочитание към футбола. Талант, който с времето се разгръща в чиста поезия в играта.


Каталунският писател Жорди Пунти е вероятно най-страстният фен на Меси. Той изследва красотата, грацията и гениалността на играта на футболната легенда. Пунти ни връща назад до почти митичната история на аржентинския младеж, когато светът все още е едно "безкрайно футболно игрище".




През стремглавия възход на терена, ожесточените битки и тежестта на славата, до пълното превземане на футболния свят. Пунти представя Лео Меси в различна светлина - вдъхновяваща и вълнуваща.


"Меси. Уроци по стил" е смел, проницателен и вдъхновяващ портрет на може би най-добрия футболист на всички времена.


Откъс от "Меси. Уроци по стил" на Жорди Пунти


Да ходиш


Малцина играчи ходят по време на мач по-добре от Меси. Някои бягат повече, по-пъргави са или покриват повече терен с пробезите си, но начинът, по който ходи Меси, е уникален. Бекенбауер ходеше сред защитата сякаш на разходка в градината на собственото си имение: "ти можеш да влезеш, а ти - не". Когато не участваше в атаката, Гонсалес (Ел Махико) се шляеше из противниковата половина с класическото безгрижие на фланьор, тоест скитащ се безцелно персонаж. Ибрахимович ходи с величествения вид на дългокрака птица, на фламинго, което знае, че му се възхищават.


При Меси не е така. Меси ходи сякаш си е загубил ключовете и ги търси. Забил очи в тревата, обикаля на малка площ и понякога ти се струва, че преценява колко далеч е от противниците и дали си струва да се приближи. Някои по-изнервени вратари ходят повече от Меси по време на мач, напред-назад, напред-назад. Ако ставаше дума за друг играч, бих го подканил да тича повече, но знаем, че при Меси това не е необходимо: той никога не изпуска от поглед играта и знае как да пести усилията си.


Странно, но ходенето на Меси притеснява феновете на "Барса" само когато отборът не играе добре. В годината, когато ги тренира Тата Мартино например, сезон 2013-2014, Меси ходи повече от всякога. "Пести се за Световното първенство", казвахме в стремеж да оправдаем разходките му.


През октомври 2013 г., първата година на Пеп Гуардиола начело на "Байерн" (Мюнхен), гостувах в щаба му на "Зебенерщрасе". Пеп ми показа тренировъчните терени, свръхмодерното обзавеждане, после пихме кафе в кабинета му, който приличаше на космически кораб. Този следобед Гуардиола се готвеше за мача от Шампионската лига срещу "Виктория" (Пилзен) от Чехия. Показа ми компютърния монитор, на който гледаше последния мач, изигран от "Виктория" в националното им първенство. Скоро забелязах, че картината изглежда странно.


Той ми обясни защо: неговият екип от асистенти записвал мачовете на противниците с фиксирана камера, която обхваща целия терен. Той искал не толкова да вижда индивидуалните действия на играчите, а по-скоро да придобие обща представа за придвижванията на съперниковия отбор напред и назад, за зоните на пресиране, за обичайните движения на всеки играч. Сега си спомням, че тогава ми се прииска да можех да гледам цял мач на "Барса" от такава статична перспектива - все едно стоиш на този наблюдателен пост на стадиона.


Бих искал да се съсредоточа единствено върху Меси и да гледам как ходи безспир, сякаш забравил всичко наоколо, да следя движенията и реакциите му: привидно случайните крачки без определена посока, ту насам, ту натам, а после внезапното изстрелване, за да се открие и да получи пас, да постави началото на атака, на нещо, което със сигурност ще бъде решаващо.


Като в прочутия мач за Купата на краля срещу "Хетафе" например, с гола в стил Марадона. Прекрасно е да го гледаш в неговата цялост, да предчувстваш какво ще се случи в 29-ата минута. Същото е, както да гледаш за пореден път любим филм, да речем, "Партито" на Блейк Едуардс, и да чакаш сцената, когато Питър Селърс си изпуска обувката в басейна. Гледал си я безброй пъти, знаеш я наизуст, но повторението само засилва удоволствието ти. Така е и тук, идва 29-ата минута и Меси играе плътно вдясно, до централната линия.


Преди малко се е върнал в отбрана и е избил топката в корнер. Сега се възстановява от усилието. Следи играта отдалеч. Четири стъпки напред, две стъпки назад, три стъпки напред, една настрани, две назад. Вдига поглед и застива, когато вижда, че топката е насочена към него, после се отпуска, защото отборът му губи топката, и започва отново да ходи бавно. Внезапно Шави овладява топката, тръгва към него и той се стяга.


Изражението му сякаш казва: "Аз съм тук", макар че Шави вече го знае. Меси чака. Той получава топката и незабавно прави първия финт, за да преодолее противник. Още един финт, дрибъл и така нататък. Минават дванайсет секунди, само дванайсет, преди да изригне колективната лудост.


Мисля, че тук бих предпочел друга стратегия, а не фиксираната гледна точка на Гуардиола, такава, която позволява да се фокусираш върху един играч и да го следиш по терена. През 2006 г. видеоартистите Дъглас Гордън и Филипе Парено представиха филма "Зидан. Портрет на XXI век". Замислен като съчетание от документ и произведение на изкуството, той проследяваше всичко, което прави Зинедин Зидан по време на един мач.


На 23 април 2005 г., за срещата между "Реал" (Мадрид) и "Виляреал", двамата творци инсталират на стадион "Сантяго Бернабеу" седемнайсет синхронизирани камери, които следят Зидан по време на целия мач. В близък план, от дистанция, как се поти, дриблира, тича, говори, иска топката. Всички камери са насочени към него. Звуков фон са глъчката на феновете и парчета на шотландската група "Могуай".


Съвкупността от изображения изгражда физическо и духовно изследване на една личност, портрет на последния велик играч на двай­сети век. Към края на мача Зидан се замесва в разправия, спречква се със съперник и е изгонен, така че дори с този детайл филмът показва непредсказуемата при­рода на футбола.


Понякога, когато гледам как Меси върви по терена и прави онези неща, които само той може да прави, си мисля, че той също заслужава филмов портрет като този на Зидан. Произведение на изкуството в движение, той със сигурност е и ще бъде великият играч на XXI век. Нека всички камери го следят в един мач и се взират в енигматичния му талант. Никога няма да разберем какво става в главата му, докато играе, но поне ще се приближим до това съвсем мъничко.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 2952 Весело

    Писателят е прекалено добър, за да описва футбол.

    Еретик




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK