Едгар Алън По: Човечеството се дели на мъже, жени и Маргарет Фулър

За първи път на български излезе книга на американката. "Лято на езерата" е хибрид от пътепис, автобиография и публицистика.

© Издателство

За първи път на български излезе книга на американката. "Лято на езерата" е хибрид от пътепис, автобиография и публицистика.



Лято на езерата" - първата книга на американката Маргарет Фулър (1810 - 1850), излезе на български. Това е и първи превод на нейна творба на български език.


Маргарет Фулър е журналист, писател, критик, борец за правата на жените, изявен представител на американския трансцендентализъм.

© Издателство

Маргарет Фулър е журналист, писател, критик, борец за правата на жените, изявен представител на американския трансцендентализъм.


Маргарет Фулър е журналист, писател, критик, борец за правата на жените, изявен представител на американския трансцендентализъм.


Нейната книга Woman in the Nineteenth Century се смята за първото значимо произведение на феминизма в САЩ. За нея Едгар Алън По - писател, поет, редактор и литературен критик, казва: "Човечеството се дели на мъже, жени и Маргарет Фулър".




Фулър пише "Лято на езерата" въз основа на своите пътни бележки, докато посещава района на Големите езера и други природни забалежителности на границата на САЩ и Канада. По пътя тя се среща и води разговори с представители на различни индиански племена.


"През 1843 г. Маргарет Фулър, вече добре позната и уважавана в трансценденталния кръг на Емерсън и Хенри Дейвид Торо, пътува с влак, параход, карета и пеша през района на Големите езера - тогава част от американския Див запад. Тъкмо в "Лято на езерата" тя описва това свое приключение. Литературно-философският пътепис винаги се е противопоставял на лесната класификация; текстът е пътеписен, автобиографичен, социален, но и публицистичен."Лято на езерата" е дълбоко размишление върху вътрешното пътешествие и самоизследване на Фулър", се казва в анотацията на издателство "Кръг".


Маргарет Фулър завършва ръкописа си на 34-ия си рожден ден през 1844 г. При подготовката на книгата тя прави допълнителни изследвания за региона в библиотеката в Харвардския университет. Смятана е за първата жена, която e имала право да използва библиотеката на Харвард.


"Лято на езерата" е публикувана през май 1844 г. от Little & Brown и е предизвикала смесени реакции сред критиците й.


Българското издание е придружено с послеслов от преводача на книгата проф. Албена Бакрачева. Тя прави и любопитен паралел между описанието на Ниагарския водопад на Маргарет Фулър, с което започва книгата, и това на Алеко Константинов, който посещава известната природна забележителност точно 50 години след американката.


"Тази "българска връзка" не само емоционално, но и напълно основателно заделя място за "Лято на езерата" в измеренията на нашия литературен контекст от втората половина на XIX век", пише проф. д.ф.н. Албена Бакрачева.


Из "Лято на езерата" от Маргарет Фулър


Летни дни на отмора усилна,
летни дни дълги на наслада обилна,
урока свой поднесохте вие достойно;
да имаше мъдрецът средство равностойно,
та да ни каже защо сладък сок напира в лозата
и защо под нозете се сляга тревата,
щеше зимната нощ да бъде по-кратка,
когато магическата сфера гладка
показва на Новия свят красотата сладка;
ала по силата на чудно заклинание
модерните не могат своето послание
да предадат освен със думи постни
и стихове несретни и несносни.
Но за ония, за които и намек стига,
едно мото целта си винаги постига;
те виждат рицаря зад неговия шлем
и през хербария - раззеленил се чернозем.


Ниагара, 10 юни 1843


Лято на езерата
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Не случихме на време; за такава гледка няма ни достатъчно ярко, ни достатъчно топло слънце, а студеният, немилостив вятър свличаше небето все по-ниско и по-ниско. Докрай изопнати от цялата тая атмосфера, нервите ми едва издържаха на неспирния стрес за зрението и слуха. Защото тук не можеш да избягаш от тегобата на безкрайното съзидание; всички други форми и движения минават и заминават, вълните прииждат и се оттеглят, ураганният вятър се вихри на пристъпи и затишия, ала тук владее същинското неспирно и неуморно движение.


Все едно дали спиш или си буден, няма отърване от тоя гороломен бързоструй край теб и вътре в теб. Това бе най-силното ми усещане за възвишеното - някак извечно, направо безпределно.


Навремени се разнася и друга една музика - сякаш водопадът улавя собствения си ритъм и го подхваща приповторно, та слухът и душата биват разтрисани от двойна вибрация. Ефектът иде от вятъра, който наслагва ехо след ехо връз громовния химн. Направо е върховно - сякаш духовен приглас откъм небесните селения.


Когато за пръв път видях Ниагара, усетих само едно тихо задоволство. Струваше ми се, че от рисунки, панорами и пр. съм си създала ясна представа за разположението и пропорциите на всичко наоколо; знаех кое къде се намира и цялата картина отговаряше съвсем точно на образа в съзнанието ми.


Ала всяко грандиозно явление, което на пръв поглед изглежда тъй лесно за възприемане и тъй просто, с времето предоставя на зоркия наблюдател своя собствен аршин, с който да бъде преценявано. Ден подир ден гигантските пропорции на Ниагара се разгръщаха на шир и длъж пред очите ми и така постепенно развих взор за величествените им размери. Накрая, струва ми се, вече наистина виждах цялата магия на гледката. Тя полека ме бе увлякла в себе си, пробуждайки някакъв неопределен, непознат ми дотогава ужас, какъвто навярно обзема душата, когато смъртта дойде да ни поведе към ново и неведомо битие.


Неспирното боботене на водата бе обсебило сетивата ми. Имах чувството, че не мога да чуя никакъв друг звук, колкото и да е наблизо, и неволно взех да се озъртам да не ме издебне някой зложелател зад гърба. Осъзнах, че състоянието, в което природата е започнала да разлива тия водни маси с такава неистова сила, е същото, в което е създала и индианеца връз същата тая земя.


Но вече прощавай, Ниагара! Видях те и смятам, че с мен е като с всички, дошли да те видят: от теб не можеш се отърси тъй леко, както от звездите. Ще дойда отново, за да те видя сред изобилна слънчева и лунна юлска светлина.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 2791 Неутрално



    първото значимо произведение на феминизма в САЩ.
    __________________
    Значи Алеко е видял застаряващата баба от първите феминистки:
    "Сред множеството вниманието на пътеписеца е привлечено от една осемдесетгодишна старица. Полушеговито-полусериозно авторът прави своето предположение, че това може би е било последното и желание преди да се прости с живота си."

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  2. 2 Профил на nodamncat
    nodamncat
    Рейтинг: 507 Неутрално

    Това е нетолерантно и назадничаво. Всъщност освен мъже, жени и Маргарет Фулър има много други не-бинарни джендърс. От Свободния Университет така ми казаха.

  3. 3 Профил на Араламбене му е майката
    Араламбене му е майката
    Рейтинг: 345 Неутрално

    Съществото на снимката прилича на Сачева и на Ангелкова, само че едновременно. То и поезията му сякаш те са я рЕдили, но за тва не сме сигурен, може и преводачката да е бързала за некъде.

  4. 4 Профил на Zippie
    Zippie
    Рейтинг: 1187 Разстроено

    Това че в английския няма родове значи ли, че автоматично трябва и в българския да е така?!

    Много нелепо ми звучи така написаното:
    „Тя е журналист, писател, критик, борец за правата на жените, изявен представител на американския трансцендентализъм.“

    Чак се чудя как се прежалихте да напишете „американката“, а не „американецът“ ...

  5. 5 Профил на Lou
    Lou
    Рейтинг: 1544 Неутрално

    Тази мисъл Едгар Алън По кога я е казал? Когато е бил трезвен или когато е бил пиян като кирка? Малцина са виждали По трезвен и той е получавал своите идеи за разказите си именно по време на тези делириуми.

    Тук е хубаво да си спомним, че през 1844 г. жените.. са нямали права. Имали са право само да се явят пред съда. Нищо повече. Тогава е бил мъжки свят. Жените са били придатък към своите мъже и основно са раждали и отглеждали децата. Дори младата кралица Виктория по това време, която иначе е била доста палава в леглото, е доста консервативна откъм ролята на жените в обществото. Като цяло в този период не се наблюдава някакъв осолен феминизъм. Такъв ще се появи чак след началото на индустриалната епоха, когато жените започват за работят масово в заводите и тяхната роля в обществото става сериозна. Може би свободата на Фулър да се изразява свободно и да пише статии и художествени произведения - нещо присъщо за мъжете по това време, я прави да изглежда като феминистка, но това е било тогавашното мислене на едно консервативно общество.

    Феминизъм има днес, когато жените имат всички права на този свят и са напълно равни с мъжете във всичко. Но някои представителки продължават "да се борят за правата на жените", незнайно за какви права става въпрос. Ако Фулър можеше да стане от гроба и да види женските права днес, щеше да се чуди тези за какво толкова се борят.

    СССР - родина на всички безотечественици! При капитализма човек експлоатира човека, а при социализма е точно обратното! Всеки кооператор - прасе, всеки комунист - две! Всички комунисти - под земята! 25 цирк - 25 години плодотворна размяна на циркови номера между България и СССР! Който не познава Сибир, той не познава СССР! Да живее 10-ти септември - ден на народната милиция - единствената опора на народната власт! До 9 септември 1944 г. България беше на ръба на пропастта. След това направи смела крачка напред!
  6. 6 Профил на Deaddark
    Deaddark
    Рейтинг: 3001 Неутрално

    Шарлот Бронте "Шърли" - това е книгата. Такива известни само с ексцентричността си - с нищо не са допринесли за толерантността към различните.

  7. 7 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 430 Неутрално

    Шарлот Бронте "Шърли" - това е книгата. Такива известни само с ексцентричността си - с нищо не са допринесли за толерантността към различните.
    —цитат от коментар 6 на Deaddark


    Тоест и Оскар Уайлд не е допринесъл. Големи експерти, голямо чудо!

  8. 8 Профил на Deaddark
    Deaddark
    Рейтинг: 3001 Весело

    До коментар [#7] от "Victoria":

    Нещо времева линия да следиш - или си хубавка и мисленето ти се компенсира от това. Е що не каза и Азис или поне Мерилин Менсън. Пък може и някой по-нов да има.
    Жените са я свършили тази работа на дела, на думи - мъже много са ги хвалили, на дела - не повече от писането на кратка колонка в последната страница на вестник раздел "разни" за пълнеж. След като жените се преборват за равеснтво - много известни "михлюзи" ги "подкрепят" за да са модерни и да си вдигнат славата - Оскарчо Уайлдчо е точно такъв.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK