Едгар Алън По: Човечеството се дели на мъже, жени и Маргарет Фулър

За първи път на български излезе книга на американката. "Лято на езерата" е хибрид от пътепис, автобиография и публицистика.

Лято на езерата" - първата книга на американката Маргарет Фулър (1810 - 1850), излезе на български. Това е и първи превод на нейна творба на български език.

Маргарет Фулър е журналист, писател, критик, борец за правата на жените, изявен представител на американския трансцендентализъм.

Нейната книга Woman in the Nineteenth Century се смята за първото значимо произведение на феминизма в САЩ. За нея Едгар Алън По - писател, поет, редактор и литературен критик, казва: "Човечеството се дели на мъже, жени и Маргарет Фулър".

Фулър пише "Лято на езерата" въз основа на своите пътни бележки, докато посещава района на Големите езера и други природни забалежителности на границата на САЩ и Канада. По пътя тя се среща и води разговори с представители на различни индиански племена.

"През 1843 г. Маргарет Фулър, вече добре позната и уважавана в трансценденталния кръг на Емерсън и Хенри Дейвид Торо, пътува с влак, параход, карета и пеша през района на Големите езера - тогава част от американския Див запад. Тъкмо в "Лято на езерата" тя описва това свое приключение. Литературно-философският пътепис винаги се е противопоставял на лесната класификация; текстът е пътеписен, автобиографичен, социален, но и публицистичен."Лято на езерата" е дълбоко размишление върху вътрешното пътешествие и самоизследване на Фулър", се казва в анотацията на издателство "Кръг".

Маргарет Фулър завършва ръкописа си на 34-ия си рожден ден през 1844 г. При подготовката на книгата тя прави допълнителни изследвания за региона в библиотеката в Харвардския университет. Смятана е за първата жена, която e имала право да използва библиотеката на Харвард.

"Лято на езерата" е публикувана през май 1844 г. от Little & Brown и е предизвикала смесени реакции сред критиците й.

Българското издание е придружено с послеслов от преводача на книгата проф. Албена Бакрачева. Тя прави и любопитен паралел между описанието на Ниагарския водопад на Маргарет Фулър, с което започва книгата, и това на Алеко Константинов, който посещава известната природна забележителност точно 50 години след американката.

"Тази "българска връзка" не само емоционално, но и напълно основателно заделя място за "Лято на езерата" в измеренията на нашия литературен контекст от втората половина на XIX век", пише проф. д.ф.н. Албена Бакрачева.

Из "Лято на езерата" от Маргарет Фулър

Летни дни на отмора усилна,
летни дни дълги на наслада обилна,
урока свой поднесохте вие достойно;
да имаше мъдрецът средство равностойно,
та да ни каже защо сладък сок напира в лозата
и защо под нозете се сляга тревата,
щеше зимната нощ да бъде по-кратка,
когато магическата сфера гладка
показва на Новия свят красотата сладка;
ала по силата на чудно заклинание
модерните не могат своето послание
да предадат освен със думи постни
и стихове несретни и несносни.
Но за ония, за които и намек стига,
едно мото целта си винаги постига;
те виждат рицаря зад неговия шлем
и през хербария - раззеленил се чернозем.

Ниагара, 10 юни 1843

Не случихме на време; за такава гледка няма ни достатъчно ярко, ни достатъчно топло слънце, а студеният, немилостив вятър свличаше небето все по-ниско и по-ниско. Докрай изопнати от цялата тая атмосфера, нервите ми едва издържаха на неспирния стрес за зрението и слуха. Защото тук не можеш да избягаш от тегобата на безкрайното съзидание; всички други форми и движения минават и заминават, вълните прииждат и се оттеглят, ураганният вятър се вихри на пристъпи и затишия, ала тук владее същинското неспирно и неуморно движение.

Все едно дали спиш или си буден, няма отърване от тоя гороломен бързоструй край теб и вътре в теб. Това бе най-силното ми усещане за възвишеното - някак извечно, направо безпределно.

Навремени се разнася и друга една музика - сякаш водопадът улавя собствения си ритъм и го подхваща приповторно, та слухът и душата биват разтрисани от двойна вибрация. Ефектът иде от вятъра, който наслагва ехо след ехо връз громовния химн. Направо е върховно - сякаш духовен приглас откъм небесните селения.

Когато за пръв път видях Ниагара, усетих само едно тихо задоволство. Струваше ми се, че от рисунки, панорами и пр. съм си създала ясна представа за разположението и пропорциите на всичко наоколо; знаех кое къде се намира и цялата картина отговаряше съвсем точно на образа в съзнанието ми.

Ала всяко грандиозно явление, което на пръв поглед изглежда тъй лесно за възприемане и тъй просто, с времето предоставя на зоркия наблюдател своя собствен аршин, с който да бъде преценявано. Ден подир ден гигантските пропорции на Ниагара се разгръщаха на шир и длъж пред очите ми и така постепенно развих взор за величествените им размери. Накрая, струва ми се, вече наистина виждах цялата магия на гледката. Тя полека ме бе увлякла в себе си, пробуждайки някакъв неопределен, непознат ми дотогава ужас, какъвто навярно обзема душата, когато смъртта дойде да ни поведе към ново и неведомо битие.

Неспирното боботене на водата бе обсебило сетивата ми. Имах чувството, че не мога да чуя никакъв друг звук, колкото и да е наблизо, и неволно взех да се озъртам да не ме издебне някой зложелател зад гърба. Осъзнах, че състоянието, в което природата е започнала да разлива тия водни маси с такава неистова сила, е същото, в което е създала и индианеца връз същата тая земя.

Но вече прощавай, Ниагара! Видях те и смятам, че с мен е като с всички, дошли да те видят: от теб не можеш се отърси тъй леко, както от звездите. Ще дойда отново, за да те видя сред изобилна слънчева и лунна юлска светлина.

Всичко, което трябва да знаете за: