Георги Мишев: Между нашите политици няма един, който да работи със словото

Георги Мишев

© Юлия Лазарова

Георги Мишев



Честит ден първи на българската демокрация!". Тези думи принадлежат на Георги Мишев - писател и сценарист, първи председател на първата дисидентска група от 80-те години в България. От десетилетия той има запазено място в историята на българската литература и кино.


Днес, 3 ноември, сценаристът на класическите летни "Момчето си отива", "Преброяване на дивите зайци", "Вилна зона", "Самодивско хоро", "Не си отивай", "Матриархат", "Селянинът с колелото", "Дами канят" и др., навършва 85 години. През последните години издателство "Хермес" събра и издаде култовите му текстове. Последните му две книги са мемоарни - "Мир на кумирите ни" и "Мир на страха ни".


Предлагаме ви един импровизиран автопортрет на Георги Мишев по цитати от негови творби и интервюта:


Патриархат
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете
"Още като юноша долових нарушеното природно равновесие дори в малкото селце, където бях се родил. Наскоро бе минала - като вълна цунами - червена армия и бе отнесла към града мъжете на селото. Край огнищата отново бяха останали самотните наши майки, баби, лели - клетите представителки на съвременния матриархат. От съчувствие към участта им написах по това време (1967 г.) едноименна книжка, като първа част на уравнението за въпросния дисбаланс. Във втората част трябваше да потърсим причините за злото, довело до сполетялата ни беда.




Но как да стане? Реалсоциализмът наричаше пещерен антикомунизъм и най-плахия опит да се говори истината. Трябваше да се дочака залезът му, да рухне Берлинската стена, за да се разбере, че бяхме живели в лъжа, в Марксовата утопия, която всъщност ни бе върнала в атавистични, пещерни времена..." - "Патриархат"


Дами канят
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете
"Партизанлъкът, който е пуснал метастази в духовната област. Никога не е имало такъв пустинен литературен климат като сегашния. Появява се тук-там по някой свеж стрък - никой не го забелязва, не го коментира, анализира, оценява, пресява. Никога не е имало такъв дефицит на литературна критика като днес. Дори в епохата преди Освобождението, без съществуване на реална българска литература, вече е имало критици и критика върху всяко ново заглавие или нов автор.


Сега може да се видят истинските последици от комунистическото влияние върху нашите критици - оцелелите са напълно ялови, импотентни, с притъпени сетива, с енергии, стигащи само до създаване на критически клипове-рецензии, платени и панегирически." - в интервю за "Литернет" , 2009 г.


"Животът ни тече в блянове по нормално човешко общество, без кумири, попличности, вождове. Вожд на мегдана ни е Йоло Д.


А в душите ни берат душа трите природни опори: Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София (мъдростта).
Трийсет години след бедствието реалсоциализъм дочакахме "от всичко по малко".


Вместо модерна държава, изградихме неуютни селища, изоставихме плодородни полета, смерч отвея младите под чужди небеса. Страната е огромна канцелария за чиновническата класа, Обществото е в бара. Пием си коктейла пред барплота и с жест сочим чашата:
От същото! От същото! От всичко! И по много Ако може - "Мир на кумирите ни"


Дунав мост
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете
"В пътепис отпреди век и половина пишеше за река Дунав от Видин до морето: "Най-живописният участък. Народът, който живее на този висок бряг, един ден ще бъде най-богатият в Европа". Това е имал предвид хан Аспарух, когато забил копие на същия бряг.


Така се получили разораните целини, китните селища с белите къщи, пълни с челяд. Широките дворове със стада. Магна силва булгарика, великата гора от Ком до Емине, (пълна) с дивеч и народни закрилници.


Реших да напиша книга за потомците на хана.


Но срещнах съпромат. (Съпротива на материала.) Гората се оказа изсечена от закрилниците (за валута). Вместо към три реколти, потомците бяха се устремили към три морета. И бяха загубили три войни. Утешаваха се на третата ракия. Вместо два-три тунела под Балкана, правеха бригадирски хаинбоази за танкове и бетеери. Накрая построиха два Дунав моста, за да се изниже половината население към четирите посоки на компаса. С еднопосочни билети.
Накрая се получи и книгата, не замислената, а друга.
Съжалявам - получи се книгата, която държите.
Сори! - Дунав мост." - "Дунав мост"


"Да не се сърдим, че ни класират все последни или първи по бедност, по нищета. Това е нашето положение и то се дължи и на това, че за 25 години ние не успяхме да излъчим кадърни политици, български истински държавници. Между нашите политици няма един публицист, няма един човек, който да работи със словото, с писмеността" - "Клуб Z", 2014 г.


"Надявахме се, че Кръчмарят все ще се яви някой ден да предяви сметката, че Историята последна ще си каже думата. Историята продължава да мълчи, защото се пише от победителите или от техните деца и внуци. Учебниците продължават да залъгват поколенията с фалшификати; издателствата, създадени с пари от червени куфарчета, поднасят книги ментета; факултетът по история произвежда нови историци, обучени от ченгета и от потомци на комунистическата номенклатура... Няма сметка, няма равносметка. Има вини, няма виновни." - "Мир на страха ни"


Вилна зона
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете
"Това е един бавен роман, писан четири десетилетия.


Не всеки ден, естествено, не става дума за къртовски труд. Ръкописът приличаше повече на домова книга за обитателите на терен, съществуващ в кадастъра и заснет от сателит и хеликоптера на данъчните служби.
Връщах се в зоната през десет години по познатите места, като всеки зонален автор; връщах се от любопитство към промените в бита и душевността на стари познати и нови пришълци. Освен смяната на годишните времена, кой знае какви промени не се забелязваха. Духаха разни ветрове, отваряха се барични полета, антициклони и въздушни потоци, обитателите се снишаваха и изчакваха, според инструкциите за оцеляване, всичко да мине и отмине.


Вятърът на промените излезе лек зефир, който имаше силата само да развява знамената по мегданите и прането във вилния парцел. Продължават на софрата дебатите за лука в кюфтетата, за питиетата ментета и сръбската музика. Позаглъхна тревожното питане: "Ще ни събарят ли?", от времето на самозадоволяването. Никого не събарят, никого не преследват, никого не бесят. Когато всички са за бесене, никого не бесят, бе казал Стоян Михайловски преди век...


А ноу-хау в зоната все пак има: ловната дружинка, която идва редовно с мерцедеси и японски джипове, вече я наричат тиймбилдинг. - за "Вилна зона"


Мир на кумирите ни
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Мир на страха ни
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

"Аз се надявам, че все пак това принудително оставане вкъщи ще има и допълнителен ефект - поне някой да посегне да почете книга, да има време за размисъл и да се появи необходимостта от култура в нашето държание, да се усети известна цивилизованост. Голяма част от бедите, които ни сполетяват, са резултат от нашата некултурност към много неща.


И това го показват много слоеве, голяма неграмотност - не знаят да четат, нямат необходимост от книга и от разширяване на личния хоризонт. Тези неща са предмет на размисъл точно в такива домошарски моменти, когато можем да останем със себе си и със собствената си душа. Навремето Сократ е казал "Познай себе си". От там да вадим ценностите в живота." - пред БНР, 2020


"Живеем във време на самореклама и всеки тръби, че неговото е най-добро. Аз съм на 85 години, видял съм много от изминалия век и го разказвам в книгата си. Хората, които проявяват интерес към близкото минало и искат да видят едно тълкувание на това минало, със сигурност ще намерят нещо за себе си в "Мир на кумирите ни" - в интервю за издателство "Хермес"

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK