"Лято" на Али Смит е първият сериозен коронавирус роман

Последната част от поредицата "Сезони" излезе на български.

© "Лист"

Последната част от поредицата "Сезони" излезе на български.



Освен, че дава дефиниция на нашата тревожна ера, "Лято" е и първият сериозен коронавирус роман" - така писателят и журналист Алекс Престън коментира във вестник "Гардиън" най-новата книга на британската писателка Али Смит.


Творбата е последната част от поредицата "Сезони" и излиза на български език с логото на издателство "Лист" само четири месеца след премиерата й във Великобритания. Както и при другите романи от поредицата, преводът е дело на Паулина Мичева.


В "Лято" 58-годишната Смит, наричана "Нобеловият лауреат на Шотландия в режим "очакване", преплита историите на всички герои от поредицата и намества всички парчета от пъзела на книжния квартет.




И този роман, както останалите - "Есен", "Зима" и "Пролет", е изтъкан от болезнена актуалност, но не прекрачва ръба към документалността и остава в границите на художествената литература.


"Светът е под карантина, вирусът сваля маските на политиците и показва истинския им облик. Фалшивите новини сеят нова зараза, борсите са разтърсени, държавите - затворени, човечността - забравена. На този фон Али Смит ни запознава със Саша Грийнлоу и брат ѝ Робърт - двама тийнейджъри, всеки със своя мания - тя иска да спаси дивата природа, а той е Престъпник ниво седем в компютърна игра и знае много за Айнщайн. Също като него е гений и откривател. Засега е открил, че независимо от епохата изтезанията не се променят, само се усъвършенстват", се казва в анотацията на "Лято".


Из "Лято" от Али Смит


Саша се спира до входа на училището и избърсва екрана на телефона си с подгъва на палтото си. Докато го прави, на него се появява съобщение. От Робърт.


ще направя нещо много глупаво долу на плажа срещу лайната ела моля те веднага ако можеш нужна ми е помощ за 3 мин


Лято
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Това моля те я трогва много повече, отколкото настоятелното веднага. То е знак за истинска неотложност, като се има предвид, че брат ѝ отдавна е забравил всякакви норми на вежливост.


Може да е номер.


Но може и да е нещо наистина спешно.


Под лайната има предвид Шип Стрийт*


Саша се отдалечава бързо от входа, преди да я види някой, който може да я попита защо се мотае и не влиза в училище, както би трябвало да направи.


Пише съобщение на Мел, която вече би трябвало да е стигнала до училищната регистрация.


Меланиии моля те предай извиненията ми и кажи че имам спешен случай у дома идвам след час благодаря!!!


Мел: (сърце, емоджи, сърце, емоджи) Целувки!


Ако е номер? Ще го убие.


Тя го обича, но... Той е малкият ѝ брат. Но.


Той е умен, наистина много умен. Но. Откакто навърши тринайсет години, сякаш някакъв мрачен шлем закри лицето му и той гледа на всички и на всичко през тесен процеп. Вместо момчето, което някога казваше донякъде позьорски, но небрежно неща като дините са 92 процента вода и 8 процента нещо друго, което означава, че водното количество в тях е равно на 92 процента, а останалото е пъпеш, защото динята е воден пъпеш, така че пъпешът е само 8 процента, а най-изумителното е, че можеш да правиш математически уравнения от всичко, дори от плодове и зеленчуци, сега се бе превърнал в момче, което се прибираше вкъщи, изгонено от училище, защото е изръсило пред всички неща като и какво лошо има в това да кажеш, че някой чернокож има динена усмивка**?


- Наистина ли си казал това, което казват? На глас? Пред целия клас? Пред учителя? - попита майка му, вдигайки глава от дошлия от училище имейл, в който пишеше, че тя и баща му трябва да отидат на среща за обсъждане на поведението на сина им.


- Робърт, не можеш да говориш така - каза Ашли.


Това беше по времето, когато Ашли още говореше.


- Да, мога - отвърна той. - Всеки може да говори всичко. Нарича се свобода на словото. Това е основно човешко право. Това е мое човешко право.


- Това не е шега, Робърт. Погрешно е. Подобни неща са нередни и изобщо не са забавни. Как можеш да говориш такива неща? - повтори Ашли.


- Лесно. Освен това им обясних защо хората мразят жените, когато се правят на големи умници, и че те всъщност са полезни единствено за секс и да раждат деца, особено деца, които мъжете после да отказват да признаят, защото точно това е да си мъж - да разпръскваш семето си.


- Робърт! (Хор от възмутени гласове.)


- И всъщност всички, включително и много жени, мислят, че жените трябва да се научат да си затварят устата
- продължи той. - Все повтаряте, че трябва да се учим от уроците на историята и да разсъждаваме за това, което тя ни казва за нас самите. Аз казвам, че историята е имала причина да ни даде маската на позора*** и не е трябвало да се отказваме от употребата ѝ.


В имейла от училището пишеше, че Робърт е предизвикал неконтролируем изблик на смях, истинска анархия в часа, говорейки тези неща пред съучениците си.


- Ти си бил голям сатирик, Робърт - каза баща им.


- Не, аз съм прагматик.


- Няма да позволя той да идва у дома, ако продължава да говори така - каза Ашли.


Това е едно от последните неща, които Саша помни, че тя каза, преди да спре да говори изобщо.


- Не е нужно да прибягваш до фанатизъм, за да си намериш място, където да паснеш - каза баща му.


- Нима наричаш нашия министър-председател и други политически водачи фанатици? - попита Робърт. -


Спри да подценяваш и унижаваш великата ни страна. Трябва да се изправиш в защита на Британия. Ако не го сториш, това е равносилно на предателство и показваш, че си пораженец и слабак.


- Я сподели с баща си, Робърт, онова, което си казал за образованието, онова, което особено е вбесило учителите ти - намеси се майка му.


- Просто отбелязах, както писа главният съветник на нашия министър-председател в блога си, че децата, които са бедни или са израснали в бедност, не заслужават образование, защото те никога няма да успеят да научат нещо, така че какъв е смисълът държавата да плаща за тях и да получават образование - те по рождение са неспособни да се възползват от него. И с тези думи само повтарям разсъжденията на главния съветник на нашия министър-председател. А нашият министър-председател наскоро бе избран с огромно мнозинство именно защото неговият главен съветник е толкова добър в това, което прави. Така че... какъв е тогава урокът за вас?


Това накара Саша да избухне в смях.


А после Робърт почна да се заяжда и с нея, както когато Джейми и Джейн, които баща им се наложи да уволни, се отбиха за по питие на Коледа (всички съжаляваха за станалото, нямаше лоши чувства) и Робърт се изправи до вратата и обяви на цялата стая


вижте, сестра ми е идиотка. Тя наистина смята, че може да промени света, че с малко побутване от нея и от нейните будни приятели нещо може да се промени. Това е най-новият начин на светицата Саша за привличане на внимание,


и Джейн, която е от Нова Зеландия, се обърна към него,


а, значи ти си скептик, така ли, Робърт? Това ли е твоят начин за привличане на внимание?


А той ѝ каза, че тя е чужденка, и се подигра на начина, по който говореше.


Произнасяш го "скиптик", ха.


После полицаите дойдоха в дома им, след като го хванаха да нарязва седалките на велосипедите, паркирани на стоянката. Казаха, че ще получи официално предупреждение и ще бъде регистриран в полицията, но все още не е достатъчно голям, за да бъде обвинен в криминално престъпление или да се озове в Охраняем възпитателен център за срок до шест години.


Полицаите, които го доведоха, бяха доста мили, въпреки че говореха сериозни неща. Загрижеността им очевидно отегчаваше Робърт, който им обяви, че ако си струва изобщо да бъде обвиняван в нещо или каквото там друго си измислят, нека просто си представят всички онези велосипедисти, които ще се приберат у дома с мокри парчета от седалките, забити в анусите им. Не е ли смешно?


По думите на майка им той е безцеремонен; според баща им се държи като абсолютен кретен, а ако Ашли имаше възможност да се изкаже, определено щеше да използва по негов адрес такива образни епитети, че баща им нямаше да има избор, освен буквално да я напусне и да се върне вкъщи при тях, отново.


- Причината е, че бе толкова тормозен - каза Саша, когато Робърт излезе от стаята. - Защото го преместихте в ново училище. Той трябваше да се промени, за да оцелее.


Те не знаеха какво да направят със социалните медии, с клюките, които го следваха; на социалните медии дори не им се налагаше да си поемат дъх, преди историята от старото училище да се появи на всички телефони на всички деца от новото училище.
Майка им се притесняваше за него.


Баща им му се ядосваше.


Саша знаеше, че той е гениален.


Тя помнеше деня, в който той изнесе семейната "Алекса" тайно до плажа, скрита в якето си, и как пусна небрежно устройството отстрани на кея в морето, крещейки: Алекса, покажи ни как се плува бруст!


Помнеше деня, в който започна наистина да носи маратонките, които дотогава бяха изложени в Галерията на маратонките на Робърт Грийнлоу на рафтовете в неговата стая. Помнеше филма, който засне на телефона си, и то в онези дни, когато все още не беше толкова лесно да снимаш филм на телефона си, за това колко откъснати от света изглеждат хората, когато слушат музика на слушалки във влака или докато карат колело, или докато вървят по улицата; във филма се показваха очите им и начинът, по който хората се мърдаха, дори без да осъзнават, в ритъма на музиката, която нямаше нищо общо със случващото се около тях в другата външна реалност и със саундтрака на филма, който Робърт - тогава само на девет години - бе записал сам. Във филма момчето следваше хората със слушалки на ушите из целия град и им задаваше лични въпроси, на които те не отговаряха, защото, разбира се, не можеха да го чуят.


Филмът му толкова разтърси Саша, че тя спря да носи слушалки - освен когато бе сама - за дълго време.
Така го бе възприемала през целия си живот, но в един момент всичко се промени. Робърт сякаш прикачи превключвател към собствената си гениалност и като че на случаен принцип я затъмняваше или пък пускаше дългите светлини; или искреше до заслепяване на всички, или обвиваше и себе си, и останалите в мрак; и междувременно момчето, което Саша познаваше някога, бе като в капан. Светлините му ту избухваха, ту премигваха като на аркадните игрални автомати по кея.


Той бе нейният гениален брат.


Тя се бе примирила, че трябва да бъде сестрата, живееща със съзнанието за гениалността на брат си. Сякаш това бе нейният жребий. До края на живота ѝ.


Той бе детето, което
- когато един следобед се захвана да прави всякакви личностни тестове в интернет и Саша го наблюдава известно време, след което му каза, ей, нали знаеш, че тези тестове са измислени за събиране на данни, а той отговори знам, но аз съм анархист и съзнателно лъжа в отговорите си, винаги си измислям фалшива личност, от името на която отговарям, и така провалям скапаните им данни, и Саша каза, да, но знаеш ли, Робърт, тъй като тези измислени хора са измислени от теб, те пак са ти,
- я погледна толкова потресено, че тя почти се разплака, виждайки го така отчаян и победен от системата, и ѝ се наложи да излезе от стаята, за да спре да се чувства по този начин.


Сега.


Къде е?


Саша оглежда плажа.


Едва девет часът сутринта е, но тук винаги има хора. Вижда неколцина: млада двойка, почти до водата, няколко старци, сочещи нещо в морето, човек с дете и куче.


Все още не вижда Робърт.


Но телефонът ѝ избръмчава.


Съобщение, но не от Робърт. От Мел е.


Хей саш (емоджи с намръщено личице) една жена днес в магазина казала на майка ми "да не диша близо до децата ѝ" после някакъв тип казал че тя трябва да носи маска на лицето и баща ми отишъл и фраснал задника
(намръщено лице, намръщено лице) истинска катастрофа (намръщено лице, емоджи със сърчица на очите) дръпнали сме завесите на прозорците щорите са пуснати не знам какво друго да правим. Докторът който говореше открито пред медиите д-р Ли почина направо ще полудея Саш "здравото общество не може да има само един глас"**** той е моят герой каза им още през дек че положението е лошо но те не го послушаха властите го наказаха а сега го няма RIP само плача не мога да спра целувки


Бабата на Мелани е китайка.


Саша се замисля за снимката на вируса в интернет, за рисунките, направени от хората, за да наподобят вируса. Всички приличат на малки планети със стърчащи от тях тромпети или на малки светове, покрити с остри израстъци, на малък свят, който е прострелян по цялата си повърхност със стрелички за дартс с опашки с пискюли, като от старомодните пушки или на онези мини в морето от филмите за Втората световна война.


Интернет е пълен със снимки на хора от други страни с маски на лицата и носовете им.
Според интернет вирусът е стигнал до хората, защото са яли змии. На други места пише, че са плъхове или панголини. Плъзнали са истории за китайци, ядящи змии на шишчета.


Защо на някого би му хрумнало да яде змия? Или прилеп? Или панголин?


Освен ако яденето на змии не е расистки начин да се свърже вирусът с расизма и да се използва като обида срещу китайците.


Както и да е, работата е там, че е дошъл от яденето на диви животни.


Но защо някой, където и да е, когато и да е, би ял каквото и да е същество, което трябва да бъде убито само за да го изяде някой, когато в света има толкова много неща за ядене, без да се налага да се убива нищо?


Колкото повече живее на този свят Саша, толкова повече осъзнава колко безумен е видът, към който принадлежи.


Тя праща съобщение на Мел.


Емоджи сърце. Емоджи целувка. Емоджи целувка. Емоджи боксова ръкавица. Емоджи БУМ! Емоджи рицар в лъскави доспехи. Емоджи мускулеста ръка. Емоджи сърце. Емоджи сърце.


Няма емоджи, което да използва като антирасистко емоджи.


Вероятно има много расистки емоджита и нищо, което да пратиш на някого, който е бил жертва на расистко отношение.


Защо е така?


Обляга се на парапета и се надвесва над плажа.


Морето е сиво дори на слънчевата светлина.


Споглежда се с една чайка.


Налага се да понесем още малко зима, а?


Опасявам се, че да.


Е, добре.


Чайката, с яркожълто по човката и по крачетата, приглажда зимните си пера и поглежда встрани.


Есен
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Зима
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Пролет
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Човката ѝ стърчи като на маските, които преди векове хората във Венеция са носели по време на чума.
Саша се замисля за тези малки памучни маски, които се носят днес. Те са просто нищо, сухи листа, отвян от вятъра боклук в сравнение с истинските маски, онези на лицата на най-големите лъжци на планетата.


Всякакви болестотворни, заразни неща се случваха в света.


Обръща се и поглежда фасадите на сградите зад себе си.


Един четвъртък, когато бе тук долу доста късно, погледна към онази сграда и видя чистачи да я чистят в единайсет вечерта.


Имаше чувството, че е било предопределено да види това.


Но също така не означаваше нищо. Беше просто съвпадение.


Може би съвпадението никога не означава това, което ти се иска да значи. Защото, ако бе така, нямаше да бъде истинско съвпадение, нали?


Момичето се обръща и поглежда отново към морето.
Някои хора казват, че ако си на върха на i360 при ясно време, можеш да видиш Франция с невъоръжено око.


Но това не е вярно, очевидно. Франция просто е твърде далече, за да бъде видяна с невъоръжено око.
(Въздишки на 360 градуса. Въпроси на 360 градуса.)


Невъоръжено око! Може ли око да има оръжие?


Саша е човек на тротоара в един град на някаква страна, на някаква планета, наблюдавана отгоре от толкова много сателити, които уж не са там, за да можем да съзерцаваме колко красива и прекрасна е тя, нашата планета, от Космоса, но също и за да могат хората, които контролират сателитите, да увеличават кадрите с хора по всевъзможни причини, които нямат нищо общо с това, от което почти всички и почти всичко на планетата се нуждаят.


За какво са там тогава?


Ако гледането не е всъщност заради самото гледане?


Всичко е маска.


Саша се замисля за момичето, което бе видяла по телевизията да крещи на министър-председателя в Австралия. Вие сте идиот. Вие сте идиот. Вие сте идиот.


Трябва да свалят маските на всичко, точно както това момиче свали маската на този мъж.


Все още никаква следа от Робърт.


Саша проверява колко е часът.


Проверява дали Шип Стрийт се пада точно зад нея.


Ето. Ето някаква фигура, малко по-надолу. Веднага разпознава, че това е той - въпреки че е с качулка на главата, тя го познава. Това са неговите рамене.


Слиза долу на плажа.


- Здрасти - казва тя.


Той не отговаря.


Тя сяда на мокрите камъни до него.


Той не я поглежда, но казва:


- Ще ме хванеш ли за ръка, Саш, само за минутка?


Иска да подържи ръката ѝ?


Звучи толкова малък и уязвим.


Затова тя му подава лявата си ръка. Той я хваща, придърпва я към себе си, към вътрешната страна на якето си (където е топло) и избърсва дланта ѝ в пуловера си.


- Затвори очи - казва Робърт.


- Не.


- Моля те.


- Защо?


- Само за минутка.


Саша въздъхва и затваря очи.


Той притиска нещо студено, заоблено и стъклено в ръката ѝ.


- Не поглеждай още.


- Какво е това? - пита тя, с все още затворени очи.


- Подарък. За бъдещето. Почакай минутка.


Притиска и двете си ръце плътно върху нейната, която е хванала подаръка му, какъвто и да е той. Притиска ги доста дълго време, или поне на нея така ѝ се струва.


Пуска я. Но тя усеща ръката си някак странно.


В нея има доста голямо и заоблено стъклено нещо от две части. Направено е от две свързани стъклени сфери. По-дълго е от дланта ѝ. Гладко е, стъклото му е доста тънко и вътре в него има... какво? Яркожълт
пясък? Вътре в него?


Саша се опитва да разтвори дланта си, за да го огледа по-добре.


Но по някаква причина тя не се отваря. Каквото и да е това нещо, то е залепнало за нея. Дланта ѝ е залепнала за него.


Това е таймер за варене на яйца.


Робърт вдига пред очите ѝ нещо - достатъчно дълго, за да осъзнае Саша, че е бутилка със секундно залепващо лепило.


После момчето се затичва по плажа и тя се втурва след него, препъвайки се по камъните, но изведнъж си дава сметка, че трябва да бъде по-внимателна и не бива да се препъва, защото нещото, залепено за дланта ѝ, е направено от много, много тънко стъкло, и не трябва да го чупи, за да не се пореже и по ръката ѝ да не полепнат натрошени режещи парченца.


Крещи името му.


Гледа как гърбът му изчезва под перилата на кея.


Застава върху купчина камъни и разтърсва ръката си, опитвайки се да изтръска залепналото по нея нещо. То е залепнало точно върху средните ѝ три пръста. Не може да ги разгъне. Може да мърда само палеца и кутрето си.


Те не са залепнали. Но на другите три пръста може да размърда само връхчетата.


Опитва се да издърпа таймера, но при дърпането я боли доста.


Някакви хора, жена и мъж, приближават към нея и я питат дали е добре. Можем ли да ти помогнем? Нещо не е наред ли? Явно наистина е крещяла много силно.


- Благодаря, но не, всичко е наред, добре съм - казва Саша.


Телефонът в джоба ѝ избръмчава.


Тя се протяга към него с другата, погрешната ръка, малко непохватно.


Има ново съобщение от Робърт:


знам колко много се тревожиш че не ни е останало време и това е най-добрият подарък който можах да ти измисля от сега нататък винаги ще разполагаш с време в себе си


Саша натиска "отговор".


Но не може да пише с тази ръка, погрешната за нея ръка.


Подава телефона на жената.


- Дали бихте могли да напишете вместо мен няколко думи и да изпратите съобщението?


- Разбира се, да. Какво искаш да напиша? - пита жената.


Саша обмисля няколко секунди.


- Благодаря за изключително обвързващото преживяване - казва тя.


Жената се разсмива с глас.


Мъжът почва да търси на своя телефон в интернет начини за почистване на секундно лепило от кожа.


После жената показва на Саша отговора на Робърт, появил се на екрана:


Емоджи с усмихнато лице до емоджи с тъжно лице, до емоджи среден пръст.


- Как ти се случи това? - пита жената.


Саша поклаща глава.


- Кой е - жената поглежда към екрана на телефона - Робърт?


Саша поглежда към нещото, превърнало ръката ѝ в събрани нокти на чайка, в хищни птичи нокти. Обръща дланта си така, че пясъкът в стъклото потича, и той се стича много красиво от първата сфера във втората, фина златна нишка, преминаваща през миниатюрния отвор между тях.


- Брат ми - казва тя.


-----------------
(*Игра на думи заради близкото звучете на shit (лайна, глупости) и ship (кораб). - Бел. пр.)


(** "Динена усмивка" (watermelon smile) - израз, който има противоречиво значение и дълга история, водеща началото си от Гражданската война в САЩ, но се приема като обиден и презрителен за чернокожото население навсякъде. Министър-председателят на Великобритания Борис Джонсън го използва при някои свои изяви и предизвиква остра реакция в обществото. - Бeл. пр.)


(*** Маска на позора (scold's bridle) - метална маска, тип намордник, използвана като средство за изтезания и опозоряване, най-вече при жени, които са се държали непочтително, смятани са били за вещици и т.н. Популярна в Шотландия и Англия през XVI - XVII век. - Бел. пр.)


(**** Думи на д-р Ли Уенлиан, един от първите лекари, отправили предупреждения за опасността от Covid-19. - Бел. пр.)


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Араламбене му е майката
    Араламбене му е майката
    Рейтинг: 838 Неутрално

    В цялост може и да изглежда различно, но този откъс звучи сякаш Папи Ханс се е пОтил над него.

  2. 2 Профил на Kosta Delev
    Kosta Delev
    Рейтинг: 755 Весело

    ""Лято" на Али Смит е първият сериозен коронавирус роман..."

    Мислех, че наш автор ще вземе най-накрая да изпревари британците, но не би...

  3. 3 Профил на Лопе де Вега
    Лопе де Вега
    Рейтинг: 8 Неутрално

    За мен е прекалено интелигентно. Ще се връщам към Томас Улф.

    без подпис!
  4. 4 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3040 Неутрално

    "двама тийнейджъри, всеки със своя мания - тя иска да спаси дивата природа, а той е Престъпник ниво седем в компютърна игра и знае много за Айнщайн"
    =============
    Благодаря. Ще пропусна.

    Еретик
  5. 5 Профил на proza
    proza
    Рейтинг: 374 Неутрално

    Не стига, че го преживяваме, ами трябва и да го четем, прекалено много за един човек. Не искам и да чувам за измисления им вирус и за имагинерната им пандемия.

  6. 6 Профил на Bedtime for Democracy
    Bedtime for Democracy
    Рейтинг: 753 Неутрално

    е как пък се пише сериозна книга след като от идеята та чак до превода на български няма и 8 месеца....

    Pure Chewing Satisfaction




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK