"Мадам Пикасо" на Ан Жира (откъс)

Издателство "Кръг"

Издателство "Кръг"



В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Мадам Пикасо" с автор Ан Жирар, предоставен от издателство "Кръг".


"Мадам Пикасо" разказва какво е да си муза на великия художник!


Париж от началото на XX век - една от най-привлекателните идеи за хората на изкуството тогава и днес. Новата книга на издателство "Кръг" - "Мадам Пикасо" от Ан Жирар, която може да бъде намерена по книжарниците от 30 септември, успешно пренася читателя в тази вдъхновяваща епоха. Романът представя очарователната и неразказана досега история на Ева Гуел - незабравимата жена, откраднала сърцето на Пабло Пикасо.




С искряща проницателност и страст творбата ни запознава с ослепителната героиня, като ни отвежда от салона на Гъртруд Стайн до бляскавия "Мулен Руж" и вътре в студиото и живота на един от най-загадъчните и емблематични художници на ХХ век.


Ева Гуел пристига в Париж от провинцията, изпълнена с амбиции и бляскави мечти. Макар млада и неопитна, тя успява да намери работа като шивачка в прочутия "Мулен Руж" и именно там за първи път привлича вниманието на Пикасо - изгряваща звезда в света на изкуството.


През 1911 Пикасо се чувства неспокоен, макар да се намира на ръба на богатството и славата на абсолютен гений. Дългогодишната му връзка с Фернанда Оливие, самопровъзгласила се за "мадам Пикасо", въпреки че двамата нямат сключен брак, е изпълнена с напрежение. Когато Пабло се запознава с Ева - остроумна и амбициозна, той се вманиачава по нея. Двамата се впускат в страстна афера и бохемски начин на живот. Ева е негова муза - тя разбира и вдъхновява радикалните му творби. Щастието обаче е краткотрайно. Те се сблъскват с ескалираща поредица от предизвикателства: предателства, разпадащи се приятелства, Първата световна война и опустошителна болест.


Ценителите на парижкия начин на живот и историята на изкуствата ще намерят в "Мадам Пикасо" интересен поглед към малко известната муза и първата голяма любов на художника.


Авторката успява да пресъздаде прекрасно епохата, умело описвайки духа на френската столица преди Първата световна война. Тя изкусно улавя и същността на Пикасо през този кратък, но съществен период от живота му. А за да постигне максимална автентичност на героинята си, тя проучва писма на Ева до Гъртруд Стайн и Алис Токлас.


Преводът на романа е поверен в ръцете на Маргарита Терзиева, а по корицата работи художникът Стоян Атанасов от Kontur Creative.


"Романът е прекрасен портрет на сложните взаимоотношения между изкуство, страст и любов от женска гледна точка. С таланта си на разказвач и историк Жирар потапя читателя изцяло в света на своите герои", пише RT Book Reviews.


Даян Хегер, която в момента пише под псевдонима Ан Жирар, е автор на 15 романа - всички бестселъри, повечето базирани на реални исторически фигури. След публикуването на нейната прочута първа книга "Куртизанка" през 1993 г. тя започва да пътува из целия свят. Тези изследователски пътешествия са я отвели до романтичните зали на френски замъци, палатите на Хенри VIII, както и до частно интервю с един от последните живи приятели на Пабло Пикасо. Досега нейното творчество е преведено на 18 езика. Включена е в списъка за престижното отличие Leserpreis, което й носи международен успех.


Мадам Пикасо
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Откъс от "Мадам Пикасо" на Ан Жира


Сградата сама по себе си беше величествена. Огромни стенописи покриваха стените около стъклената ротонда. Вътре имаше много зали и всяка беше подчинена на различен художествен стил. Ева и Луи се отправиха целенасочено през тълпата към една от тях. Ева забеляза, че мъжете и жените поднасяха облечените си в ръкавици ръце към устите. Веднага разбра защо и се изкиска от неудобство. Бяха влезли в залата с картините на Анри Матис.


Ярки цветове, крещящ стил и суров рисунък, каквито не си беше представяла, бомбардираха всичките й сетива. Нямаше представа какво да мисли за всичко това - част от видяното я шокира, понеже в творбите му нямаше нищо конвенционално. Няколко души се засмяха открито и започнаха да сочат един портрет, наречен "Жена с шапка". На Ева творбата й се стори като порой от объркани форми с пъстри, дръзки мазки, нахвърляни върху платното като от зидаро-мазач. Изглеждаше дивашка и забранена.


Голите жени по картините около портрета я омаяха - телата им приличаха на огромни, безформени, но чувствени буци от маслена боя върху платното. Наложи се да си поеме дъх.
- Такива неща ли правят художниците? - попита тя и усети, че кожата й настръхва при вида на голите гърди, крака и торсове, които присъстваха на почти всяко платно.


- Този стил властваше преди няколко години. Да, правят това и много повече, но не смеят да изложат всичко тук. Другите им картини са много по-еротични от тези, които виждаш - изсумтя неодобрително Луи.
- Виждал си и по-лоши? - попита тя.


- Разбира се. Но това вече не е на мода. Новата вълна е онази помия, която наричат кубизъм. Той запрати цялата тази плът в миналото и наложи нещо още по-диво. Ела, ще искаш да го видиш. Кубистите излагат творбите си в съседната зала.
Той я хвана за ръка и я поведе между посетителите.


Ева трябваше да признае, че Луи е безинтересен човек и обясненията му бяха идеален пример за това. Тя мразеше влажната му длан почти толкова, колкото неговата предсказуемост. Дори и той обаче не успя да помрачи тръпката от случващото се. Да бъде тук, сред хора от елита, на толкова важна изложба, беше най-вълнуващото преживяване, което някога я беше спохождало, и сърцето й биеше лудешки.


- Миналата година едно парижко магаре нарисува картина с опашката си и я показаха на тукашната изложба. Онзи боклук беше пробутан за четиристотин франка, а художник като мен едва успява да продаде нещо на прилична цена - зареди монотонно Луи, като правеше всичко възможно да я убеди в експертизата си и да потуши радостта й.


Докато вървяха към другата зала, Ева не знаеше какво да очаква, но онова, което зърна, заля сетивата й като вълна и я зашемети още повече. Танцът на цветовете, предизвикан от светлината и всички присъстващи в обширното помещение, правеше мястото топло и приятно. Платната бяха огромни и странни, изпълнени с линии и ъгли. Образите й заприличаха на натрупани един върху друг кубове със затворени в тях хора, които се мъчеха да се измъкнат от капана.


Тя потръпна инстинктивно от наситените с емоции картини и се зачуди какво биха казали специалистите за този вид изкуство. Около нея гъмжеше от хора, които й пречеха да се съсредоточи и да се опита да отгатне какво вижда, но всяка една от тези творби я разтърсваше вътрешно.


- Ето ги проклетите художници, които трябва да бъдат наречени диви животни, а не фовисти. За тях в изкуството няма нищо свято. Само погледни всички тези безсмислени форми - изсумтя Луи. - Един от тях дори се прочу - явно го приемат за по-добър от другите, щом му позволяват да излага творбите си тук. Някакъв си Пикасо. Извратен испанец.


Той потърка брадичката си и се загледа в голямото платно с бежови и сиви кубове.
- Всъщност ми се ще да се запозная с него. Може да прихвана малко от скапания му испански късмет. Иначе съм сигурен, че мога да рисувам по-добре от тази магарешка опашка.


Естествено, Ева беше чувала за Пикасо. Всеки, който се смяташе за някой в Париж, говореше за него и твърдеше, че той е истински ренегат. Наскоро бе прочела, че Пикасо изоставил стила на Матис и се потопил в новия, който Луи толкова ненавиждаше. Ева не знаеше нищо за изкуството, но усещаше, че тези картини я привличат изненадващо силно.


Луи се обърна към двойката до тях, която явно познаваше, и Ева се възползва от момента, за да се върне в първата зала. Отиде в един от ъглите, където бе поставено голямо платно, изобразяващо гола, легнала жена. Приближи се към картината и прочете: Анри Матис "Синя голота". Картината очевидно беше еротична и жената не прикриваше сластолюбието си. На няколко крачки от нея беше изложена "Радостта от живота", също подписана от Матис. На тази картина имаше много хора и всички бяха голи. Тя бяха изобразени в живи нюанси на жълтото, червеното, розовото и синьото и лежаха по цялата поляна. Една от двойките дори Боже мой! Ева стисна устни, за да не изхълца.
В този момент го видя.


Той се взираше в голямото платно на стената пред себе си. Видът му беше арогантен. Като на хулиган, помисли си тя, бохем, който пет пари не дава за нищо. Изглеждаше опасно привлекателен и нямаше нищо общо със спретнатия и възпитан Луи. Носеше обикновено кадифено сако, черен пуловер с поло яка, набрани бежови панталони, ниско нахлупена синя шапка и меки обувки. Дебелите му пръсти бяха изцапани с боя. Беше як и набит като състезател по свободна борба.


Тогава си спомни.


Това беше мъжът, когото бе видяла в "Мулен Руж" миналата вечер. Не можеше да сбърка тези очи - черни като тъмна нощ и с поглед, който сякаш прогаряше картината пред него. Изглеждаше вглъбен в себе си и тя усети, че нещо вътре в нея се раздвижва. Беше съсредоточил вниманието си върху същото платно на Матис, което изобразяваше изпълнени с желание голи хора. За неин ужас мъжът се обърна рязко и видя, че тя го гледа.


Сърцето й се качи в гърлото и изведнъж Ева се почувства неловко. В този момент устните му се повдигнаха
съвсем леко в тривиална усмивка, сякаш двамата бяха сами в цялата зала, и той й кимна като на позната.
Между тях прехвърчаха искри и времето сякаш спря. Докато се оглеждаха взаимно, въображението й я предаде и тя почти усети ръцете му да се плъзгат по гърба й и да я притеглят към него. Погледът му пое от шията надолу по тялото й и я преценяваше с очите на любовник. За нейна радост, като че ли никой в пълната зала не забеляза силното привличане между тях. Луи все още беше в другото помещение с кубистите.


Ева ненадейно се изпълни с дързост и отвърна смело на усмивката му. Знаеше, че не е голяма красавица - не като танцьорките в "Мулен Руж", - но видя, че този непознат се взира в нея с желание.
- Любопитно изкуство - отбеляза небрежно той и кимна към картината, която и двамата наблюдаваха.
Акцентът му беше толкова силен, че в първия момент тя не осъзна какво й казва.


- Не я разбирам - призна тя.
- Мислите ли, че самият художник я разбира?
- Щом господин Матис я е нарисувал, значи я разбира.
- А вие какво си мислите, че е искал да предаде с нея? - запита той.


- Хаос. Дързост. Определено диво сърце - отвърна замислено тя. - В ума му сигурно цари пълна каша.
- Както и в любовния му живот - отбеляза мъжът и отново се загледа в картината.
Колкото заинтригувана, толкова и засрамена, Ева видя как той хваща брадичката си с палец и показалец и се вглежда в образите на платното с лека усмивка.
- Вероятно не умът, а душата му взема връх, докато рисува?


Тя не успя да осмисли какво точно има предвид мъжът и за момент се обърка, понеже не знаеше как да отговори.
- Не разбирам защо не рисува картини като всички останали. Като Тулуз-Лотрек или например мосю Сезан. Те са били новатори, но все пак са били и художници.


- Не и докато са били живи, повярвайте ми. Сигурно господин Матис иска да покаже свободно на всички как вижда света, дори и да изглежда като предизвикателство.
- Какво искате да кажете? - попита го тя.


- Вероятно желае да рисува нещата такива, каквито той ги възприема или усеща, а не каквито всички останали ги виждат.


Изведнъж тя разбра какво й говори непознатият. Същото желание я беше подтикнало да избяга от Венсан - искаше да разполага със свободата да види света по различен начин от този на родителите си, искаше да почувства всичко. Искаше да бъде като циганката на Аполинер.


- Ужасно е да си погълнат от света и да бъдеш принуден да гледаш на него като останалите - сподели тя. Очите им отново се срещнаха и Ева добави. - Вместо да правиш онова, за което сърцето ти копнее.
- Напълно съм съгласен с вас, сеньора. За много от нас конформизмът е невъзможен избор.
- Пикасо! Aquí!* - извика някой, прекъсвайки момента им, и един млад чернокос младеж се приближи към тях. - Откривам те тук, а там има фотограф, който иска да те снима!


Двамата напуснаха залата, но Ева остана на място и усети да я залива топла вълна. Това беше Пабло Пикасо? Нима току-що бе флиртувала с известния художник?


Внезапно изпита нужда от свеж въздух, излезе навън и се облегна на колоната от бял камък. Малката им съблазнителна игра я беше оставила без дъх. Макар да казваше на всички, че не е невинна, той я беше объркал и поставил в позицията на малко момиченце.


Ева застина неподвижно в опит да успокои дишането си и освободи ума си от вълнението и неувереността. Не помнеше някога да се е чувствала така жива, както в този миг. Последните два дни бяха наистина необикновени и тя не смееше да мисли какво я очаква занапред.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Бланш
    Бланш
    Рейтинг: 2954 Неутрално

    Ударите на Съдбата
    * * *
    Идвам от един друг Свят
    идвам от едно друго Време
    пробвам едно пространство в тишина и бяло.
    Какво е Целта...дали е от рефлекса
    или от въображението...
    кой може да изтръгне от Природата нейната тайна
    или просто възпроизвеждаме образи, звуци, картини на Космоса.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK