"Обетована земя" на Барак Обама (откъс)

"Обетована земя" на Барак Обама (откъс)

© Издателство "Софтпрес"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Обетована земя" с автор Барак Обама, предоставен от издателство "Софтпрес".


Президентските мемоари на Барак Обама, 44-тия президент на Съединените щати, ще бъдат издадени в два тома. Световната премиера на първия том, озаглавен ОБЕТОВАНА ЗЕМЯ, е планирана за вторник, 17 ноември 2020 г., като книгата ще бъде издадена едновременно на 25 езика.


ОБЕТОВАНА ЗЕМЯ ще бъде издадена на български от издателство СОФТПРЕС на 1 декември 2020 г. Изданието на английски език ще бъде публикувано в Съединените щати и Канада с твърди корици и в електронен формат от Crown, импринт на Random House Publishing Group, дивизия на Penguin Random House.




Датата на издаване на втория и заключителен том все още не е определена и ще бъде обявена на по-късен етап. Подробности за турнето за представяне на книгата на президента Обама ще бъдат съобщени по-късно през есента.


В ОБЕТОВАНА ЗЕМЯ Барак Обама разказва от първо лице историята на своята невероятна одисея от млад мъж, който търси своята идентичност, до лидер на свободния свят и описва в изумително лични детайли както своето политическо образование, така и ключовите моменти от историческия си първи мандат като президент - време на драматични трансформации и смут.


Предоставяйки разтърсващо, дълбоко лично свидетелство за историята в мига на нейното случване, Обама повежда читателите на завладяващо пътуване от най-ранните си политически амбиции, през решителната победа на първичните избори в Айова, която показва силата на обществения активизъм, до повратната нощ на 4 ноември 2008 г., когато е избран за 44-ти президент на САЩ и се превръща в първия афроамериканец на най-високата позиция в държавата.


Размишлявайки върху президентския си мандат, той предлага дълбоко и единствено по рода си изследване и на невероятния обхват, и на ограниченията на президентската власт, както и уникален поглед отвътре към динамиката на американската партийна политика и международната дипломация. Обама кани читателите в Овалния кабинет и в Залата за извънредни ситуации в Белия дом, води ги до Москва, Кайро, Пекин и отвъд. Научаваме мислите му, докато съставя своя кабинет, докато се бори с глобалната финансова криза, предприема мерки срещу Владимир Путин, преодолява непреодолимите пречки, за да осигури прокарването на нов закон за здравеопазването, сблъсква се с генерали по въпроса за американската стратегия в Афганистан, започва реформа на Уолстрийт, отговаря на разрушителната експлозия на нефтената платформа "Дийпуотър Хърайзън" и разрешава операция "Копието на Нептун", която води до смъртта на Осама бин Ладен.


ОБЕТОВАНА ЗЕМЯ е необикновено лична и интроспективна - историята на един мъж, който се изправя срещу историята, разказ за вярата на обществения организатор, подложена на тест на световната сцена. Обама откровено описва тънкия баланс при кандидатирането му за президент като афроамериканец, едновременно понесъл очакванията на едно поколение, вкопчено в посланията за "надежда и промяна", и изправен пред сблъсък с морални предизвикателства при вземането на решения с огромен залог. Разказва честно за силите, които се изправят срещу него зад граница и у дома, говори открито за това как животът в Белия дом засяга неговата съпруга и дъщерите му и разкрива без страх своите лични съмнения и разочарования. И въпреки това никога не се отклонява от твърдата вяра, че във великия и продължаващ Американски експеримент прогресът винаги е възможен.


Президентът Обама казва: "Нищо не може да се сравни с това да завършиш книга и аз съм горд с тази. Прекарах последните няколко години в размисли за своя президентски мандат и в ОБЕТОВАНА ЗЕМЯ се опитах да представя честна равносметка за президентската си кампания и за годините в Овалния кабинет - ключовите събития и хората, които ги предизвикаха; моята гледна точка за това, което постигнах, и за грешките, които допуснах; политическите, икономическите и културните сили, с които се сблъскахме с екипа ми тогава - и с които като нация продължаваме да се борим и днес. Опитах се да дам на читателите и усещане за личното пътуване, през което двамата с Мишел минахме през тези години, с всички негови невероятни върхове и спадове.


И накрая - във времена, в които Америка преминава през огромни сътресения, книгата предлага някои мои мисли за начина, по който можем да излекуваме разделението в нашата страна, като продължим напред и се погрижим демокрацията ни да е ефективна за всички - задача, която не зависи еднолично от който и да е президент, а зависи от всички нас като ангажирани граждани. Освен да е забавно и информативно четиво, голямата ми надежда е, че тази книга ще вдъхнови младите хора в цялата страна - и в целия свят - да поемат щафетата, да вдигнат глас и да изиграят своята роля в преобразяването на света към по-добро."


Барак Обама е 44-тият президент на Съединените американски щати, избран през ноември 2008 г. и заемал длъжността два поредни мандата. Той е автор на два бестселъра на New York Times - "Баща ми и аз" и "Дързостта на надеждата", и носител на Нобеловата награда за мир 2009. Живее във Вашингтон със съпругата си Мишел. Семейството има две дъщери - Малия и Саша.


Откъс от "Обетована земя" на Барак Обама


Барак Обама. Обетована земя – том 1
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Кого да посоча като кандидат за вицепрезидент?


Стесних кръга на възможните кандидати до губернатора на Вирджиния Тим Кейн и колегата ми от Сената Джо Байдън от Делауеър. По това време бях много по-близък с Тим, който беше първият служител на висока изборна длъжност извън Илинойс, който ме подкрепи за президент и работи усърдно за кампанията. Лесно се сприятелихме: бяхме почти връстници, имахме корени в Средния запад, произхождахме от средната класа, имахме сходен темперамент и дори подобни биографии. (Като студент в юридическия факултет на "Харвард" Тим бе участвал в мисия в Хондурас и беше практикувал гражданско право, преди да влезе в политиката.)


Що се отнася до Джо, не бихме могли да бъдем по-различни, поне на хартия. Той беше с деветнайсет години по-възрастен от мен. Аз се кандидатирах като новак във Вашингтон, а Джо имаше трийсет и пет годишна кариера в Сената, включително като председател на Юридическата комисия и на Комисията за международни отношения. В контраст със странстванията от моето детство, Джо имаше дълбоки корени в Скрантън, Пенсилвания, и се гордееше с работническия си ирландски произход. (Едва по-късно, след като бяхме избрани, научихме, че нашите ирландски предци, и двамата обущари, са заминали от Ирландия за Америка само с пет седмици разлика.)


И ако аз бях известен като сдържан и съсредоточен, внимателен в избора си на думи, Джо бе сърдечен човек без задръжки, готов да сподели всичко, което му хрумне. Това беше привлекателна черта, защото той обичаше хората. Проличаваше още щом влезеше в стаята с очарователна усмивка (и като приближаваше лицето си само на няколко сантиметра от този, с когото говореше), питаше всеки откъде е родом и го уверяваше колко много обича родния му град ("Най-доброто калцоне, което някога съм опитвал") или как сигурно познава този или онзи ("Прекрасен човек, невероятно добър"), правеше комплимент на децата ("Някога казвали ли са ти, че си красавица?") или на майка им ("Не може да сте на повече от четирeсет!"), а после отиваше при следващия, и при следващия, докато не сгрееше душата на всеки с топло ръкостискане, прегръдка, целувка, потупване по гърба, похвала или остроумна забележка.


Ентусиазмът на Джо имаше и обратна страна. В град, пълен с хора, които обичаха да слушат собствения си глас, той нямаше равен. Ако времето му за изказване беше петнайсет минути, Джо щеше да говори поне половин час. Ако имаше половин час, никой не знаеше колко може да продължи изказването му. Монолозите му по време на изслушванията в комисиите бяха пословични. Липсата на задръжки понякога му създаваше проблеми, например когато по време на първичните избори ме нарече "сладкодумен, умен, чист и симпатичен момък", несъмнено с намерението да ми направи комплимент, което се интерпретира като намек, че тези качества не са характерни за чернокожите.


Въпреки това, след като опознах Джо по-отблизо, открих, че случайните му гафове са незначителни в сравнение със силните му страни. По вътрешнополитически въпроси беше находчив, практичен и добре подготвен. Имаше богат опит във външната политика. По време на сравнително краткото си участие в първичните избори той ме впечатли с уменията и дисциплината си по време на дебат, както и с лекотата, с която се изявяваше на националната сцена.


Но най-важното бе, че Джо беше човек с голямо сърце. Като дете бе преодолял тежко заекване (което вероятно обясняваше силната му привързаност към думите), а в средна възраст - две мозъчни аневризми. В политиката бе постигнал ранен успех и бе претърпял срамни поражения. Освен това бе преживял невъобразима трагедия: през 1972 г., само няколко седмици след избирането му в Сената, съпругата и малката му дъщеря загинали, а двамата му малки синове, Бо и Хънтър, били ранени в автомобилна катастрофа. След тази загуба неговите колеги, сестра му и братята му едва го убедили да не си тръгва от Сената и той уредил графика си така, че всеки ден да пътува час и половина с влака между Делауеър и Вашингтон, за да може да се грижи за своите момчета, и продължаваше да го прави през следващите три десетилетия.


Това, че беше успял да преживее тази трагедия, Джо дължеше на втората си съпруга, Джил, скромна и симпатична учителка, с която се запознал три години след злополуката и която бе отгледала синовете му като свои собствени. Всеки път, когато се видехме със семейство Байдън, веднага ставаше ясно, колко много подкрепа получаваше от семейството си Джо - колко се гордееше и се радваше на Бо, тогава главен прокурор на Делауеър и изгряваща звезда в политиката на щата; на Хънтър, адвокат във Вашингтон; на Ашли, социален работник в Уилмингтън; и на прекрасните си внуци.


Джо се беше съвзел благодарение на подкрепата от семейството, но и на характера си. Трагедията и неуспехите може да бяха оставили белези върху него, но не го бяха направили озлобен или циник.


Воден от тези впечатления, поканих Джо да направим една първоначална проверка и да участва с мен в предизборно събитие в Минесота. Първоначално отказа - подобно на повечето сенатори, Джо имаше високо самочувствие и не харесваше идеята да свири втора цигулка. На срещата ни обясни защо счита, че длъжността вицепрезидент е стъпка надолу за него (и заедно с това защо той би бил най-добрият избор). Уверих го, че не търся церемониален дубльор, а партньор.


- Ако избереш мен - каза Джо, - искам да изслушваш преценките и откровените ми съвети. Ти ще бъдеш президентът и аз ще защитавам всичките ти решения. Но искам да бъда последният човек, с когото ще се съветваш за всяко важно решение.
Казах му, че мога да поема този ангажимент.


Акс и Плуф имаха високо мнение за Тим Кейн и аз също смятах, че той ще се впише добре в администрацията на Обама. Но и те като мен се питаха дали издигането на кандидатурите на двама сравнително млади, неопитни и либерално настроени адвокати, активисти за граждански права, няма да е с една идея повече надежда и промяна, отколкото избирателите биха могли да приемат.


Джо също криеше рискове. Опасявахме се, че липсата му на дисциплина пред микрофона може да доведе до ненужни противоречия. Стилът му беше старомоден, обичаше да е център на вниманието и невинаги си даваше сметка как изглежда отстрани. Подозирах, че може да стане избухлив, ако реши, че не му отдават заслуженото - особеност на характера, която можеше да се прояви, когато се наложи да работи с много по-млад от него шеф.


И все пак контрастът между нас ме привличаше. Харесваше ми, че Джо бе повече от готов да стане президент, ако нещо се случи с мен, и ще успокои онези, които все още се притесняваха, че съм твърде млад.


Външнополитическият му опит в момент, когато бяхме въвлечени в две войни, добрите му отношения и с двете страни в Конгреса и потенциалът му да привлече гласоподаватели, които все още се опасяваха от избирането на афроамериканец за президент, щяха да ни бъдат изключително полезни. Но най-важното беше това, което ми подсказваше интуицията: Джо бе достоен, честен и лоялен човек. Вярвах, че го е грижа за обикновените хора и че когато нещата се влошат, мога да му имам доверие.


Нямаше да ме разочарова.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (26)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 3 Профил на Сър Джон
    Сър Джон
    Рейтинг: 30 Весело

    Книгата със сигурност е интересна и препоръчително четиво, но леко е дразнеща извадката избрана от Дневник - естествено ода за Байдън, what else?

    За ценителите препоръчвам The Life на Рейгън.

    "Хубава работа, ама либерална" - организацията на "Да, България" в Столипиново
  2. 4 Профил на Разобличител
    Разобличител
    Рейтинг: 840 Неутрално

    Новите лидери на свободния свят - негри-мюслмани и светът вече ще прилича на техните страни по произход. Защото хората правят държавите, а не обратното.

    Не участвувайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги. Защото за онова, което нечестивците скришом вършат, срамно е и да се говори (Еф. 5:11-12).
  3. 5 Профил на EU defender
    EU defender
    Рейтинг: 716 Неутрално

    Не бих си причинил това да чета каквото и да е било от този....

    The best way to predict the future is to invent it.
  4. 6 Профил на Virgin
    Virgin
    Рейтинг: 1467 Весело

    "Работническо дело", 1980 г.
    "Малката земя" на Леонид Брежнев

    "Дневник", 2020 г.
    "Обетована земя" на Барак Обама

  5. 7 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2426 Неутрално

    Дневник,може ли да публикувате откъс от някоя от книгите на Тръмп? За баланс.

  6. 8 Профил на kaiser
    kaiser
    Рейтинг: 1623 Неутрално

    https://www.tacomaworld.com/media/haters-gonna-hate-black-kid.185282/

    ДБ ВЪРНАХА ДПС И БСП В УПРАВЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
  7. 9 Профил на Тюфлекчия
    Тюфлекчия
    Рейтинг: 2336 Весело

    Усещате ли как се задава Нобел и по литература, а? Все пак трябва да заменим оня расист, че и бял, че и христиЕнин, че и анти-комунсит Чърчил, с нещо по-прогресивно. Черен мюсюлманин комунист. Че между двамата не може и дума да става за сравнение няма значение - скоро ще съборят статиите на Чърчил, а фейк нюза ще се погрижи идните поколения да вярват, че га Вождът и Учителят Хюсеин Обама е бил на власт, целият свят е цъфтял и връзвал, а съвременниците му (ние) сме държали портрети на стената, а на тях очите му едни добри, добри... Ако някой съвременник изкаже съмнения ще бъде въдворяван в съответните институции - те демократите вече открито говорят за това.

    Браво демократи - станахте по-лоши от тези с които се борите!
  8. 10 Профил на jazzdevil
    jazzdevil
    Рейтинг: 1682 Любопитно

    Какъв тираж са й подготвили? Щото шумнорекламираната биография на жена му продължава да прашасва из всички български книжарници, че дори вмъкването й между перилните препарати в БИЛА не помогна на йота с продажбите.

  9. 11
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  10. 12 Профил на Deaddark
    Deaddark
    Рейтинг: 2563 Весело

    До коментар [#9] от "Тюфлекчия":

    Чърчил, дето е продал България на Сталин ли го имаш за антикомунист? Предполагам и нацистката песен, посветена на английската кралица, не прави англетата нацисти, които са с Хитлер, докато не ги напада, както и Русия междувпрочем.

  11. 13 Профил на kaiser
    kaiser
    Рейтинг: 1623 Неутрално

    До коментар [#12] от "Deaddark":

    ""Чърчил, дето е продал България на Сталин ""

    Една от опорките на комунистите в опит да оправдаят съветската окупация.

    ДБ ВЪРНАХА ДПС И БСП В УПРАВЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
  12. 14 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 3840 Неутрално

    Интересна характеристика на мисловния процес при избор на вице-президент, а и характеристиката на Байдън отпреди 12 години.

  13. 15 Профил на Deaddark
    Deaddark
    Рейтинг: 2563 Неутрално

    До коментар [#13] от "kaiser":

    А документираното приемане на Хитлер от Англия - това също ли е комунистическа опорка? "Няма вечни партньори, има само вечни интереси" - това е нелоялната (8!/!#& Чърчил. Фа, партньори - а не приятели, алчните мегаломани приятели не искат да имат.

  14. 16 Профил на hope
    hope
    Рейтинг: 3551 Неутрално

    Глобалист.

    Любовта ще спаси света!!!
  15. 17 Профил на L Glassman
    L Glassman
    Рейтинг: 304 Неутрално

    Расистите никога няма да простят на Обама, че беше успешен президент... два мандата! Това и бежевият костюм! :)))

  16. 18 Профил на voodoo_child
    voodoo_child
    Рейтинг: 382 Весело

    Този ще свърши много, много зле.
    Бидон - също.

  17. 19 Профил на jazzdevil
    jazzdevil
    Рейтинг: 1682 Любопитно

    Расистите никога няма да простят на Обама, че беше успешен президент... два мандата! Това и бежевият костюм! :)))
    —цитат от коментар 17 на L Glassman


    Какви успехи по-конкретно е постигнал Обама?

  18. 20 Профил на Тюфлекчия
    Тюфлекчия
    Рейтинг: 2336 Любопитно

    До коментар [#12] от "Deaddark":

    Аз за друга държава освен Великобритания дето е била във война с Хитлер от началото до края не знам (без да е била победена и окупирана естествено). А това за "подаряването" на България на Сталин е една много тъпа опорка, дето я измислиха няколко "историци" след 1989 г., когато се чудеха като не могат да оправдават Сталин и СССР, как поне да оплюят и Чърчил и Рузвелт и техните държави. Не важи. Правилото е било кой каквото окупира си остава за него.

    Браво демократи - станахте по-лоши от тези с които се борите!
  19. 21 Профил на Иван K
    Иван K
    Рейтинг: 1614 Весело

    "книгата предлага някои мои мисли за начина, по който можем да излекуваме разделението в нашата страна"

    Съгласно законите на физиката колкото по-еднакви стават отделните елементи на нещо голямо толкова повече нараства ентропията. Е ентропията е мерило за края на вселената.

    подпис
  20. 22 Профил на Иван K
    Иван K
    Рейтинг: 1614 Весело

    Без да се шегувам точно разделението е прави Америка велика. Точно разделението създава на хората да живеят и да не си пречат с различните желания и предпочитания.

    подпис
  21. 23 Профил на Иван K
    Иван K
    Рейтинг: 1614 Весело

    Богатите държави в ЕС са мното еднородни като култура на труд и на почивка.
    Пристигнаха мигранти и вече европейците се наситиха на чужденци. А в САЩ всички са чужденци.

    подпис
  22. 24 Профил на jazzdevil
    jazzdevil
    Рейтинг: 1682 Весело

    Пхахаха - чак сега видях ценната на това забележително "четиво" - 44лв...успех с продажбите другари!

  23. 25 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 3966 Весело

    Втора книга му написаха вече. Първата му беше отчайваща ("За вас е песента ми " - на български). Сега, да му дадат и нобелова награда за литература, а?

  24. 26 Профил на Pandipool
    Pandipool
    Рейтинг: 532 Неутрално

    До коментар [#10] от "Jazzdevil":

    За сметка на това в САЩ и Канада продажбите не са никак малки. Общо досега 14 млн. копия по света.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK