"Компас на ценностите" на Мандийп Рай (откъс)

Издателство "Хермес"

Издателство "Хермес"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Компас на ценностите" с автор Мандийп Рай, предоставен от издателство "Хермес".


Книгата ни отвежда в сърцата, умовете и традициите на културите и народите по света.
Далай Лама


"Компас на ценностите" е увлекателно четиво, което ще ви отвори очите и ще ви помогне да разберете себе си и другите по задълбочен и в същото време практичен начин.
Дийпак Чопра




Като репортер за "Ройтерс" и Би Би Си Мандийп Рай е посетила над 120 държави и прави едно и също поразително откритие - във всяка страна има нещо едновременно явно доловимо и неизказано в отношенията между хората, особен вид културен език, който определя много от аспектите на ежедневието.
Според нея това са основните ценности на един народ, формирани в продължение на векове и предавани от поколение на поколение. И макар страните да търпят постоянно развитие, тези ценности запазват същността си и стоят в основата на националната идентичност.


По такъв начин французите са станали символ на гражданските протести, руснаците вдъхват респект със силата на духа си, а бразилците са считани за най-страстните и непринудени хора. Затова нека поемем на това необикновено околосветско пътешествие, което ще ни позволи да се докоснем до най-съкровената същност на народите - до техните традиционни ценности.


Мандийп Каур Рай Дилон е световен експерт по ценностите, който работи с компании, институции и хора по целия свят. Била е в над 150 държави и е правила репортажи като журналист за "Би Би Си Свят", "Ройтерс" и др.


Следвала е философия, политика и икономика, има магистърска степен по развитие от Лондонското училище по икономика и по бизнес администрация от Лондонското бизнес училище. Има докторска степен по глобални ценности.


Компас на ценностите
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Откъс от "Компас на ценностите" на Мандийп Рай


Коя е най-голямата ценност за българина според "Компас на ценностите"?


"Как си?"


В много страни това е обикновен въпрос, който има за цел да започне разговор, а отговорът е автоматичното "Добре съм". В България обаче това е покана за насочване на разговора към любимата тема на хората тук - здравето. Болят ги краката, стойката им не е както трябва или пък току-що са разбрали за естествена алтернатива на добавките с желязо.


Българите говорят за грижите за здравето както британците за времето. Това е най-предпочитаната тема за обсъждане, до която винаги можеш да прибегнеш - универсална сред млади и стари, между приятели и на масата.


В България навсякъде се обсъжда здравето. Хората си разменят рецепти не за сладкиши, а за домашни илачи и лечебни смеси. Рекламират се предимно продукти, свързани със здравето. Когато посетих страната за първи път, имах чувството, че основно за това се говореше по телевизията и радиото.


Докато бях отседнала при приятеля ми Дани, гледах как баба му вади торбичка с хапчета на всяко хранене - за артрита в коленете, за болките в гърба, капки за очите, спрей за носа и още нещо, което е видяла по телевизията и е решила да опита. Приятелките й правеха абсолютно същото. Повечето българи, прехвърлили петдесетте, са подвижни аптеки - основното им ежедневно развлечение е да гълтат хапчета и да си разменят идеи за лечение.


Българите се интересуват както за своето, така и за чуждото здраве. Само да кихнете, със сигурност ще получите съвет - хората ще се засуетят край вас, ще предложат да се затвори прозорецът, за да не влиза студен въздух, да си обуете чорапи, да опитате новата отвара, която току-що са запарили. Не че са нахални или се натрапват, но характерната за този народ обсебеност от здравето се изразява в това, че те на всяка цена ще се погрижат за вас - с единственото желание всички да живеят във възможно най-добро здраве, - защото то е единственото нещо, което можеш сам да поддържаш и пазиш, и то безплатно.


И все пак не всичко в българския начин на живот е напълно здравословно - особено що се отнася до начина на хранене, който едва ли би бил напълно одобрен от лекар или диетолог. Обикновено денят започва с тестена закуска - баница със сирене или пържена мекица, на обяд - салата, а вечерта - щедра порция месо с картофи. В новогодишната вечер се приготвя специална пита с късмети за настъпващата година, които често са пожелание за здраве. Всичко това се полива обилно с алкохол, който неизменно включва ракията - националната напитка на българите, правена от сливи, грозде или кайсии. Често се произвежда в домашни условия - още помня аромата, докато родителите на Дани я варяха в мазето си. Пие се греяна или студена - в зависимост от сезона, но рядко в умерени количества.


Други компоненти на менюто са по-познати на хората, които се интересуват от здравословния начин на живот - най-вече киселото мляко, което е вездесъща част от българското хранене и за което се твърди, че поначало произхожда от тази страна. Българският учен д-р Стамен Григоров е откривател на бактерията, която превръща прясното мляко в кисело, кръстена от него лактобацилус булгарикус. Киселото мляко се смята за основна причина в България да има необичайно много столетници. И днес то продължава да бъде сред основните съставки на българските ястия - от местната версия на мусаката, често сервирана с кисело мляко, до традиционната салата "Снежанка" - цедено кисело мляко с нарязана краставица и копър.


Важното обаче е не толкова дали българският начин на живот е особено здравословен - въпреки че културата на прекарване на време сред природата и някои от храните определено са такива, - колкото фактът, че хората като цяло са особено заинтересовани от здравето. Те може да не водят идеален здравословен живот (България не заема челна позиция в статистиките за здравословно състояние, нормално тегло и здравословен начин на живот), но със сигурност говорят и мислят много за него. Това е и част от начина, по който страната се презентира - с образите на румени семейства, грижещи се за своето стопанство - поредният образ, показващ връзката между здравето и щастието.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK