Романът, вдъхновил Бертолучи за еротичната драма "Мечтатели", е с ново издание

"Книгата на Гилбърт Адеър не е за барикадите и стачките, а за магическото съприкосновение между трима младежи на фона на събитията от 1968 г.", казва италианският режисьор.

© Издателство

"Книгата на Гилбърт Адеър не е за барикадите и стачките, а за магическото съприкосновение между трима младежи на фона на събитията от 1968 г.", казва италианският режисьор.



Романът "Мечтатели" на Гилбърт Адеър, вдъхновил известния италиански режисьор Бернардо Бертолучи (1941 - 2018) да снима едноименната камерна еротична драма, излезе отново на български като издание на "Кръг". Преди 16 години издателство "Intense" публикува провокативната творба. Преводът е на Юрий Лучев, а корицата, с кадър от филма, е дело на Наталия Чайкина.


Шотландският писател Гилбърт Адеър пише романа през втората половина на 80-те години на ХХ век. Публикуван е със заглавие "Блажени невинните" през 1988 г. След като Бертолучи прочита книгата, привлича Адеър като сценарист. Филмът "Мечтатели" влиза в кината през 2003 г.


Преработено издание на романа Гилбърт Адеър посвещава на тримата актьори, изиграли героите му: Ева Грийн, Майкъл Пит и Луис Гарел. Така книгата се появява с новото заглавие.




"Мечтатели" проследява интимната история на трима приятели в историческия контекст на майските събития в Париж от 1968 г. , когато Франция е залята от протести срещу войната във Виетнам и лицемерието на управляващите.


Близнаците Тео и Изабел и американският студент Матю - героите в романа, са влюбени в киното и са сред редовните посетители на легендарната филмотека Cinémathèque Française. Когато любимото им място затваря врати за посещения, те откриват свой начин да запълнят липсата му.


Останали у дома без родителски контрол, тримата мечтатели прекарват няколко шеметни месеца в пълна изолация от света. В бохемския апартамент те се потапят в света на филмите, прекрачват всякакви граници, събуждат сетивата си и изпитват силата на въображението си.


"Романът на Гилбърт Адеър не е за барикадите и стачките, а за магическото съприкосновение между трима младежи на фона на събитията от 1968 г.", казва самият Бертолучи.


Гилбърт Адеър (1944 - 2011) е шотландски писател, поет, журналист и филмов критик. Роден в Единбург, той прекарва в Париж годините от 1968-а до 1980-а. Най-известен е с романите си "Любов и смърт на Лонг Айлънд" (1997) и "Мечтатели" (2003) - и двата с популярни филмови версии. Пише и множество сценарии за чилийския независим режисьор Раул Руис.


Сред критиците е най-известен с постиженията си в превода на постмодерния роман на Жорж Перек "Пустота", в който буквата "е" не се използва нито веднъж. През 1995 г. Адеър дори печели Scott Moncrieff Translation Prize за това произведение.


През 1998 г. и 1999 г. Адеър е старши филмов критик в "Индипендънт он Съндей", където води и своя рубрика, наречена "Гилотината".


Из "Мечтатели" от Гилбърт Адеър


Мечтатели
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Ето какво предложи Изабел. В свободното си време, което крадеше, като не ходеше на лекции или в Кинематографията, Тео си съставяше картотека нa любимите си филми, като за целта купуваше папки със свободни листове, които после подреждаше в строго хронологичен ред. Една от тях съдържаше любимите му филми за всички времена; друга - стоте най-добри филма за всяка последователна година.


Той водеше тази картотека от десетгодишна възраст, но имаше един филм, на който бе останал верен завинаги, "Банда аутсайдери" на Годар, в който тримата главни герои тичат из салоните и коридорите на Лувъра в опита си да подобрят рекорда - девет минути и четиресет и пет секунди - за разглеждане, естествено, съвсем бегло, на колекцията на музея. Предложението на Изабел бе да опитат и те.


Идеята възхити Тео. Това щеше да бъде жест на съпротива, акт на протест срещу затварянето на Кинематографията. Щом там не могат да се прожектират филми - много добре, отлично: тогава те ще ги представят на улицата. В самия Лувър. Ухилени като деца, които са замислили някаква пакост, той и Изабел откъснаха парченце от ъгъла на хартиената покривка на масата и нахвърлиха най-краткия маршрут.


Матю напразно ги призоваваше към предпазливост. Притесняваше се, че ако ги хванат, той, като чужденец, рискува да попадне в неприятно положение. Представи си как го връщат посрамен обратно в Сан Диего, прекъснал образованието си, с провалено бъдеще. За него красотата на киното се състоеше в това, че каквото и да става във филма, то става само на белия екран. Бе като онези хора, които отиват на лунапарк само като пасивни и любопитни наблюдатели и през цялото време тайничко се страхуват от мига, в който по-буйните им приятели насила ще ги качат на влакчето на ужасите.


Но Тео и Изабел се бяха съюзили против него. Като всяка двойка, свързана независимо по какъв начин, те бяха като двуглав орел и ту си кълвяха очите, ту влюбено триеха клюновете си. Двама срещу един - или по-скоро двама срещу целия свят - те решително отхвърлиха възраженията му.


- Не разбирате ли? - каза Матю. - Ако ни хванат, ще ме депортират.


- Не се тревожи, човече! - отвърна Изабел. - Няма да ни хванат.


- Това не се знае.


Изабел имаше отговор за всичко.


- Онези от "Банда аутсайдери" не ги хващат, а ако подобрим рекорда им, нас също не могат да ни хванат. Има логика, нали.


- Изабел, идеята не е добра и аз наистина искам да


- Матю - каза Изабел, като го гледаше право в очите, - това е изпит. Ще го издържиш ли, или не? - И без да му даде време да помисли, тя добави: - Внимавай. От отговора ти зависи много.


На площад "Сен Жермен де Пре" гълтач на саби демонстрираше уменията си пред кафене "Флор". На отсрещната страна, чакайки реда си да излезе на сцената, млад циганин, облечен в износен костюм на Арлекин и качен на кокили, се бе облегнал на парапета пред църквата. Като минаха край него, той небрежно кръстоса кокилите си, сякаш просто кръстосваше крака. Прекалено обезсърчен, за да продължава да протестира, Матю последва приятелите си по "Бонапарт" и после надолу по "Бозар". Докато вървяха към кея "Волтер", вдясно от тях остана балерината на Дега с ръждясалата си метална поличка; вляво, точно срещу нея, бе статуята на самия Волтер, който ги наблюдаваше с присвито каменно око.


Двамата, със сърца леки като корк, и той, със сърце тежко като олово, поеха покрай Сена и пресякоха реката при "Пон дьо Карусел". Докато вървяха по моста, едно корабче с празнично осветени като на миниатюрен презокеански лайнер горни и долни палуби изчезна от едната страна на моста и се появи от другата.


Прелестно обсебен
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

В далечината, отвъд безупречната симетрия на границите на Лувъра, се виждаше статуя на конник - Жана Д'Арк.


Подбрадникът на бронята й блестеше под слънчевите лъчи. Матю се улови, че мисли за овъглените й останки, когато остър мирис на догорели фойерверки нахлу в ноздрите му.


Изведнъж, без никакво предупреждение, Тео и Изабел хукнаха. Тренираха за главното събитие.


Те стигнаха до Лувъра, останали почти без дъх.


- Старт! - извика Тео.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4022 Неутрално

    Не знам нито книгата ни филма. Скоро гледах “20 век” но филма не ме впечатли както преди 30
    години

    klimentm
  2. 2 Профил на kilgore
    kilgore
    Рейтинг: 559 Весело

    Все се каня да го гледам този филм, а то и книга имало.
    Влюбен съм в Ева Грийн, откакто я видях в Казино Роял :)
    Тя и Ана Иванович са двете жени, които ако ме поискат, веднага напускам жена си за цяла седмица :)

    'It's not wise to violate rules until you know how to observe them' - T.S. Eliot, interview with The Paris Review (Issue 21, 1959)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK