"Марадона. Божията ръка" – пътят на легендарния футболист

Автор на биографията е Джими Бърнс - дългогодишен кореспондент на "Файненшъл таймс", "Би Би Си" и "Икономист".

© Hybrid books

Автор на биографията е Джими Бърнс - дългогодишен кореспондент на "Файненшъл таймс", "Би Би Си" и "Икономист".



Шест месеца преди смъртта на легендарния футболист Диего Марадона, който си отиде преди ден на 60 години, на български беше публикувана документалната книга "Марадона: Божията ръка".


Неин автор е Джими Бърнс - дългогодишен кореспондент на "Файненшъл таймс", "Би Би Си" и "Икономист". Книгата обхваща живота на Диего Марадона от родното гето в Буенос Айрес, преминава през периодите му на върхове в "Наполи" и "Барселона" и стига до терените на САЩ, където аржентинецът сензационно е изхвърлен от световното първенство през 1994 г. след положителен тест за наркотици.


Бърнс базира текста си на множество интервюта с играчи, треньори, мениджъри и дори лекари, за да може да изследва мита за гениалния футболист.




Когато Марадона прочита книгата, не скрива гнева си:


"Бърнс наистина се е побъркал. Онези, които са говорили за мен в "Божията ръка", ще си имат истински неприятности. Не искам хора да се изказват в книга, която не говори добри неща за мен. Ако това са ми приятелите, бих предпочел да имам врагове."


Специално за българското издание Бърнс актуализира книгата, като пише допълнителна глава.


Предлагаме ви откъс от "Марадона: Божията ръка", предоставен на "Дневник" от издателство Hybrid books.


Из "Марадона: Божията ръка" от Джими Бърнс


Не само Камората може да крачи необезпокоявана по улиците на Неапол, изглеждайки недостижима както за силите на доброто, така и за тези на злото. За известно време и Марадона става също така недосегаем като лидерите на клановете. Той е защитен от силата на успеха си на футболния терен и водената от него на свой ред племенна лоялност. Всичко около него е лустросано и му придава облик на морално благоприличие досущ като на Майка Тереза.


Марадона: Божията ръка (меки корици)
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Марадона: Божията ръка (твърди корици)
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Марадона е приет от папата и е назначен за посланик на УНИЦЕФ. Във Ватикана отива човекът Марадона, който е резултат от божествена намеса, заченат в гетото, роден под ангелска звезда; природният талант, който публично благодари на своя Създател, като се кръсти всеки път преди мач и сочи към небесата след всеки гол. В УНИЦЕФ отива Марадона - детето от бедняшкия квартал, което никога няма да обърне гръб на корените си, и който след пристигането си в Неапол не е загубил способността си да бъде щедър.


Това е онзи Марадона, който през един зимен ден на 1985 година, в който вали леден дъжд, прекъсва обществените си прояви и загърбва клубните си задължения, за да се присъедини към двамата си братя Уго и Лало за една благотворителна футболна среща. Няколко месеца по-късно той прелита десет хиляди километра до Пасадена, за да вземе участие в друг набиращ средства за бедни деца мач, организиран от УНИЦЕФ.


За разлика от останалите световни звезди, които винаги само лъжат, че ще помогнат, Марадона държи на обещанието си. "Щедростта, на която е способен Марадона, е невероятна. Човек не може да си представи, че подобно нещо все още е факт в студения и безскрупулен свят на пари, в който в последно време се превърна футболът", спомня си Бруно Пасарела, живеещ в Италия аржентински журналист, който наблюдава Марадона отблизо.


И така добрите дела на Марадона били публично огласявани, а другите страни от живота му - не чак толкова. Това изобщо не се дължи на факта, че в Неапол държат на личния живот. Напротив, точно обратното - като най-плътно населен метрополис в Италия, Неапол, колкото и непроходим да изглежда, има много малко местенца, където да се скриеш.


Тази странна двойственост е най-зашеметяваща в бедните квартали на града, които Марадона припознава за свои. Улици, които се извиват и се къдрят в сенките, сложна плетеница от гъсто разположени бедняшки къщи, върху които времето е оставило мрачния си отпечатък, алеи и задънени улици, разпадащи се църковни дворове и импровизирани места за преспиване...


Но независимо от това много от входните врати са отворени и хората, които обменят клюки за нещо вътре, очевидно са свикнали да бъдат наблюдавани отвън. На улицата рядко може да не се натъкнеш на групичка местни, които бурно жестикулират, докато разгорещено спорят за нещо, свързано с политиката или с личния им живот. Неапол изобилства от живот и на някакво повърхностно ниво всеки може да види всичко.


Но въпреки всичко тази прозрачност не се е трансформирала в отговорност. При това в град, който няколко хиляди години успешно отхвърля външния авторитет и власт. Неаполитанците отговарят пред себе си, не пред останалата част от Италия, още по-малко пък пред външния свят. Когато са в града си, на първо място стои семейството, след това кланът и накрая - Неапол. Подобно общество помага на Марадона да води живота, на който е свикнал, ако не незабелязано, то поне без да го порицават.


В първите месеци на престоя си в Неапол Марадона и "семейството" му (в един момент групичката се състои от над двадесет човека) се настаняват в хотел "Роял" - един от най-скъпите в града, в близост до крайбрежието.


В началото Марадона настоява, че ще се премести само ако клубът му осигури къща с подобни размери и мащаби като вилата палат, която обитава в Барселона. Това, което му предлагат, е модерен блок с двуетажни апартаменти във Виа Сципионе Капезе. Намира се в Посилипо - богаташки, но доста пренаселен жилищен район, кацнал върху хълма над Неаполитанския залив. Шефовете на "Наполи" му казват, че това е най-доброто, което могат да направят за него, като се имат предвид недостигът на големи частни резиденции и хаотичният пазар на недвижими имоти след земетресението.


Марадона решава, че това е жест на непочтеност. След време къщата ще се превърне в обект на спорове между него и клуба. Но в началото той не позволява на подобни дреболии да ограничат стила му.


В Неапол той продължава да пръска пари като луд за себе си и за семейството си. Купува си яхта и цял гараж коли, част от които са негова покупка, а други - част от спонсорска сделка. Сред тях личат ролс-ройс, регистриран в Монте Карло, и черно ферари тестароса, специално издание, подобно на онова, притежавано от филмовата звезда Силвестър Сталоун. Ферарито при нормални обстоятелства би било твърде трудно за придобиване.


Въпреки това е доставено по спешност, след като Китершпилер разговаря лично с Джани Анели и го убеждава, че видът на Марадона, който кара едно подобно бижу, ще вдигне порядъчно продажбите на "Ферари" и ще напомни на парвенютата от Юга къде е истински могъщият италиански бизнес.


За разлика от Барселона, където постоянно се чувства отхвърлен от висшата класа, по време на ранния си период в Неапол Марадона открива, че няма част от града, която да поиска да го отлъчи по една или друга причина. Той се движи навсякъде гордо, като крал из владенията си, непредизвикван от медии или власти и обкръжен единствено от хора, които горят от желание да задоволят всяка негова нужда.


Жените стават също толкова достъпни, колкото са яхтите и колите. Те преследват Марадона на тълпи, надявайки се покрай него да получат и те снимка във вестниците и по този начин да придвижат собствената си кариера нагоре.


Сред онези, които успяват, е Хедър Паризи, дългокрака двадесет и една годишна блондинка, фотомодел от Калифорния, която става любимка на италианските телевизионни зрители поради факта, че демонстрира формите си по съботно кабаретно ТВ шоу.


През януари 1985 година има кратка връзка с Марадона, докато Клаудия е в Аржентина. Случката получава широко обществено огласяване от италианското клюкарско списание "Оджи". Зимата е рекордно студена за Неапол, но въпреки това двойката чинно предоставя на списанието онова, което иска: появяват се на третия-четвъртия ден от взаимното си съжителство, усмихнати и спокойни, на балкона на апартамента на Марадона.
"Ексклузивните" снимки, запечатани завинаги от папараците с помощта на телеобектив, са продадени из цял свят, според слуховете, за сума от осем хиляди долара на парче.


Подобни изпълнения могат временно да задоволят либидото на аржентинеца и да попълнят банковите му сметки, но не допринасят изобщо за семейната му хармония. Напрежението в отношенията им с Клаудия започват още щом Марадона се мести в резиденцията си в Неапол. За това свидетелства една аржентинка, Хуана Бергара, която е наета като домашна прислужница през 1985 година. Въпреки че в договора й, подписан с "Марадона Продакшънс", пише, че през деня тя ще работи за Клаудия, скоро става ясно, че редовните отсъствия на Клаудия от апартамента имат скрита причина, която може да навреди на трудовите є взаимоотношения.


Когато Хуана пита секретаря на "Марадона Продакшънс" кога може да очаква да види Клаудия отново, й обясняват да не очаква твърдо установена дата. "Кризата е истинска... Диего каза, че не иска да я вижда повече, и мисля, че този път наистина го мисли".


От сестрата на Марадона, Мария, която тогава живее заедно със съпруга си на приземния етаж, Хуана успява да получи допълнителна информация: "Мария ми съобщи, че Диего и Клаудия вече са като двама непознати, вече не се гушкат и не си разменят мили фрази, само обиди и псувни, които бързо ескалират в наистина нажежени реплики един към друг".


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Martin Milev
    Martin Milev
    Рейтинг: 34 Неутрално

    Стига с тази божия ръка. Марадона е най-великият футболист.

  2. 2 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 4185 Неутрално

    Бог да го прости !
    Голям футболист беше !
    Жалко че наркотиците го погубиха

  3. 3 Профил на Сд
    Сд
    Рейтинг: 669 Неутрално

    Кръстен е на бабите си Мара и Дона
    Бог да го прости

  4. 4 Профил на dgerald
    dgerald
    Рейтинг: 776 Неутрално

    До коментар [#1] от "Martin Milev":

    През 1986 имаше възможност да стане най-великият спортсмен.

  5. 5 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4124 Неутрално

    До коментар [#4] от "dgerald":

    Не може навсякъде да е най-велик, и не му и трябваше...

    Икономедиа Етичен кодекс на българските медии. 3. РЕДАКЦИОННА НЕЗАВИСИМОСТ 3.1 Няма да се поддаваме на политически или икономически натиск или влияния.
  6. 6 Профил на pinoccio
    pinoccio
    Рейтинг: 703 Неутрално

    Попрекалихте с тоя патос, умрял е бивш футболист с отвратително поведение и зависимости...

  7. 7 Профил на chepokalipsis
    chepokalipsis
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    Попрекалихте с тоя патос, умрял е бивш футболист с отвратително поведение и зависимости...
    —цитат от коментар 6 на pinoccio


    Между другото, на други места не го величаят чак толкова - не иска да признае децата си, наркоман, стреля по журналисти, домашно насилие... Може да е бил голям футболист, но в живота е бил пропаднало леке.

  8. 8 Профил на famousandco
    famousandco
    Рейтинг: 702 Неутрално

    Марадона е личност от калибъра на Че Гевара и Кастро. Много скоро лика му ще е по фланелки, значки, сувенири и това няма да е еднодневна мода.

    Марадона е най-великият спортист в най-обичаният спорт. Марадона е легенда. Няма друг футболист, навярно няма и да има, който на практика сам да спечели това, за което всички мечтаят - световната титла.

    За Аржентина, пък и за цяла Южна Америка, Марадона не е просто с ранг на божество. Той е божеството, колкото и кощунствено да звучи.

    Марадона не беше просто футболист. Той беше избран да носи радост на милиони и любовта към него няма да спре, а напротив - сега ще бъде митологизиран.

    За всички, които не могат да разберат нищо от написаното, нека погледат как ще бъде изпратен този човек.

  9. 9 Профил на pinoccio
    pinoccio
    Рейтинг: 703 Неутрално

    До коментар [#8] от "famousandco":

    Ма той умрял ма!
    Ше го сгрее, как щели да го изпратят...

  10. 10 Профил на famousandco
    famousandco
    Рейтинг: 702 Неутрално

    До коментар [#8] от "famousandco":Ма той умрял ма!Ше го сгрее, как щели да го изпратят...
    —цитат от коментар 9 на pinoccio


    Простащината и глупостта водят до нищета. Не само душевна. Всички ще умрем някой ден, така е устроен животът. Но едни умират като богове, а други като утрепки.

  11. 11 Профил на pinoccio
    pinoccio
    Рейтинг: 703 Весело

    До коментар [#10] от "famousandco":

    Ти конкретно си Отрепка.

  12. 12 Профил на Capo
    Capo
    Рейтинг: 135 Неутрално

    До коментар [#4] от "dgerald":

    Англичаните го пребиваха цял мач, особено Фенуик. То не бяха лакти и юмруци в главата, ритници без топка отвсякъде и какво ли не. До 60-та минута големите английски спортсмени трябваше да получат поне три червени картона заради бруталността си, но съдията се прави на сляп. И Марадона отвърна на нечестната игра с нечестна игра. И доказа, че и там е много по-добър от англичаните.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK