"Басни" на Жан дьо Лафонтен (откъс)

За първи път българският читател има достъп до всички басни от великия баснописец.

© "Изток - Запад"

За първи път българският читател има достъп до всички басни от великия баснописец.



В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Басни" с автор Лафонтен, предоставен от издателство "Изток Запад"


Настоящото издание на Лафонтеновите Басни е събитие в родната книжнина. За първи път българският читател има достъп до всички басни от великия баснописец в забележителния стихотворен превод на Атанас Сугарев и Паисий Христов. Творбите са придружени от рисунките на талантливия художник Франсоа Шово, съвременник на Лафонтен, илюстрирал оригиналния сборник с Басни.


Лафонтен е роден на 8 юли 1621 г. във френския град Шато Тиери в областта Шампан. Следва богословие и право в Париж, но повече се интересува от литература. Литературната му дейност започва късно, когато е 40-годишен.




Първите му произведения са "Разкази и новели в стихове", а първите му басни са събрани в сборника "Басни, избрани и предадени в стихове от господин Лафонтен".


Своето истинско призвание Лафонтен намира като баснописец. През периода 1665 - 1685 г. излизат няколко тома от неговите "Разкази". Сюжетите в повечето случаи не са оригинални, а заети от други автори. Лафонтен им дава оригинална поетична обработка и естетически смисъл. Той се придържа към националните традиции и ги изразява лаконично, сатирично, с иронично-шеговита изобличителност.


Жан дьо Лафонтен пише истории за животни, в които се казват много истини за хората - за техните недостатъци и честолюбиви желания, за глупавите положения, в които нерядко изпадат. Чрез басните той разкрива порочните нрави на своята съвременност: лицемерието, ласкателството, егоизма, глупостта, страхливостта, гордостта. По тази причина духовенството забранява приказките на Лафонтен да се публикуват във Франция, но те са отпечатани в Холандия. Кралят също не е доволен от него и му казва, че ще върне благосклонността си, ако той промени начина си на писане.


Поетът избира баснята с цел обучаване на престолонаследника. Неговите басни са събрани в дванадесет книги, писани в продължение на повече от двадесет години. През 1684 г. Лафонтен става член на Френската академия. Известно време той се интересува от философия, но през последните години от живота си отново се обръща към религията. Под влияние на свой близък свещеник дори изгаря своя пиеса. До нас са стигнали романът "Любовта на Психея и Купидон", комедиите "Евнух" и "Раготен", одите му, както и безсмъртните му басни, събрани в 12 книги. По негово изказване той взел стари басни и им придал "новост и веселие".


Действително в басните му са използвани идеи от Езоп и Федър и от френското народно творчество: "Аз уча от делата на всички майстори в поезията свята и като тях стремя се тя да дава винаги храна на мисълта." На първите си книги той дори слага заглавие "Басните на Езоп − стъкмени стихове от Лафонтен". Но творбите му не са така наставнически, както у Езоп, и са написани в мерена реч. Те са мъдри разкази, чрез които поетът се противопоставя на онова, което не харесва край себе си.


На 13 април 1695 г., на 73 години, Жан дьо Лафонтен завършва земния си път. Днес, повече от три столетия след неговата смърт, басните му са преведени на много езици и разнасят славата му по целия свят.


Басни: Лафонтен
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Откъс от "Басни" на Лафонтен


ЮНИЦАТА, КОЗАТА И ОВЦАТА
В СЪДРУЖИЕ С ЛЪВА


Коза, овца, юница, посестрими добри,
поканили лъва да създадат задруга
и всичко да поделят - добро и зло дори,
без разлика на сан, предимство и заслуга.
В капана си козата открила призори
елен и всички там повикала веднага,
когато се събрали, лъвът им заявил:
"От плячката на нас по четвърт се полага."
Разкъсал той елена и после продължил:
"Един дял вземам аз, защото
съм царят на гората, сред всички вас съм пръв
и с гордост се наричам лъв.
И втори дял ще взема от месото,
защото съм безспорно най-силният сред вас.
Като храбрец, ще взема и следващата част,
а който мисли тук, че нещо му се пада
от плячката пред нас, тогава за награда
веднага го разкъсвам аз."


ДИСАГИТЕ


До всяка жива твар изпрати Зевс обява
да дойдат на съвет край светлия му храм
и който нещо в себе си не одобрява,
спокойно да признае сам,
а той ще го оправи вещо.
"Маймуно - рече Зевс, - ще споделиш ли нещо?
Със другите сравни ти свойта красота
и прецени дали я бива.
Доволна ли си?" - "О, разбира се, че да!
Не съм ни гърбава, ни крива,
със хубави черти и най-нормален вид.
Но мечката е груб и тромав индивид,
от своя лош късмет дали ще се оплаче."
Чу мечката това, обаче
взе своята снага сама да хвали там,
но слона нагруби, че бил с хобот голям,
с провиснал тлъст търбух и с крак като колона.
Най-мъдър беше той сред този горски двор,
ала в ругателния хор
напук на своя нрав бе включен бързо слона
и кита обвини, че той
под слой сланина тежко пъшка.
И мравката дори изкара се герой
и се присмя на дребна въшка.
Изслуша Зевс сганта с езика ѝ злоблив.
Изгони ги накрай, чул все един мотив
във техните слова, посочващ чужди грешки -
грозник е всеки друг, аз само съм красив.
Пръв в този подъл спор е май родът човешки -
за свойте грешки сляп, за чуждите - окат
е всеки в този грешен свят.
Бог всички е създал на този свят с дисаги
и всеки спазва тук един и същи ред:
торбата с лични грешки човек отзад все слага,
а с чуждите недъзи - торбата е отпред!


ГРАДСКИЯТ ПЛЪХ
И ПОЛСКИЯТ ПЛЪХ
Поканил плъх, живеещ във градчето,
с изискан маниер на дипломат,
приятел - плъх, живеещ във полето,
на изобилен празничен обяд.
Килим персийски, а върху софрата -
едно до друго - ястия безчет.
Представяте си радостта, която
им обещавал пищният банкет.
Била храната вкусна, ароматна
и всичко имало на тоз гуляй,
но ето че на срещата приятна
най-ненадейно някой сложил край.
Те чули ясно, че отвън, край прага
незнайно кой внезапно прошумял.
Стопанинът от страх се скрил веднага
и гостът му след него отърчал.
Щом спрял шумът, отново се прибрали,
но да си ходи гостът му решил.
"Къде? Виж колко малко сме изяли" -
учтиво домакинът възразил.
Но гостът настоявал да се връща:
"За днеска стига. Каня те, ела
да ми гостуваш утре в мойта къща.
Да, знам, храната ми не би била
тъй вкусна като твойта и богата.
Не е така блестящ и моят бит,
но всеки седнал вкъщи на софрата
без страх се храни и си тръгва сит."


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на nhh18551388
    nhh18551388
    Рейтинг: 749 Любопитно

    Гледай ти, как са пропуснали днес да рекламират в Дневник някоя залежала книга на издателство Колибри за родолюбци или примери за подражание, я като Ангел Куюмджийски, я като Фрида Кало.

  2. 2 Профил на Dariya Koleva
    Dariya Koleva
    Рейтинг: 2976 Неутрално

    Тези басни са прекалено дълги и не особено добре преведени!

  3. 3 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1920 Неутрално

    По повод на стиха с плъховете, чудя се каква ли е софрата на плъховете от дневник?
    Вероятно богата, като на градския плъх в стиха, да си нечии плъх в България се осребрява...

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  4. 4 Профил на Petleshev
    Petleshev
    Рейтинг: 3164 Неутрално

    Миналата година мислех да пусна галерия със снимки от Шато Тиери... Ама забутах снимките някъде. Симпатично градче на река Марна. Къщата на Лафонтен е малък музей под стените на крепостта. Попаднах там малко случайно... Градчето е в областта Шампан. Всички селца наоколо си имат винарни и изби на производители на вино. Трябва да имам и няколко прибрани бутилки в шкафовете. Добре, че се подсетих... ;)

    Бивш tww09306483.
  5. 5 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4552 Неутрално

    Препоръчвам на любознателните електронната верия с произведения на Лафонтен на английски, с гравюри на известни худижници, и семплата история на Жан де ла Фонтен, погребан до Молиер на гробището на Saint-Joseph
    https://www.gutenberg.org/files/5300/5300-h/5300-h.htm

  6. 6 Профил на Zippie
    Zippie
    Рейтинг: 1374 Любопитно

    До коментар [#5] от "daskal1":

    Мерси, ама gutenberg.org не е достъпен навсякъде ... тяхната ..., ъъъ ... кожа ... (не на сайта, на GEMA и подобни)
    Нищо де, той Лафонтен отдавна е с изтекли права и със сигурност го има доволно в мрежата. Чак се чудя кой ще даде 30лв. за едната снобария да има лъскаво издание. По друг начин казано – тези цени (за издания без права и без нов превод) хич не им правят чест на Изток-Запад ...

  7. 7 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 6248 Неутрално

    В детските ми спомени е "Градският мишок и полският мишок", имаше много хубави илюстрации. Но, баснята е на Езоп, Лафонтен я преразказва в рима.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK