Пернила Сталфелт: За много деца смъртта не е окончателна

"Мисля, че е важно децата да се чувстват свободни да говорят по всякакви теми с възрастните, които могат да слушат и да посочат някои добри гледни точки", казва шведската писателка.

© Скрийншот, YouTube

"Мисля, че е важно децата да се чувстват свободни да говорят по всякакви теми с възрастните, които могат да слушат и да посочат някои добри гледни точки", казва шведската писателка.



Текстът е препубликуван от "Тоест". Заглавието е на "Дневник".


По повод наскоро появилата се на българския пазар "Книга за смъртта" (превод от шведски Росица Цветанова, изд. "Точица", 2020) потърсихме авторката ѝ Пернила Сталфелт. Как децата си представят смъртта и какво можем да научим и ние, възрастните, от разговора си с тях на тази тема - разберете от отговорите на детската писателка.


Защо имахте нужда да напишете "Книга за смъртта", предназначена за деца?




- Когато бях малка, петгодишна, често мислех за смъртта. Пред нашата къща бяха катастрофирали коли, струва ми се, че имаше и загинали. На тази възраст си дадох сметка, че един ден и аз ще умра. Бях стъписана. Ще умрат и родителите ми, и всички роднини. Тревожех се. Не помня да съм говорила с някого за това. Така че написах книгата, от която самата аз имах нужда в детските си години. За да може детето да седне с някой възрастен и да поговори за нещата, които го притесняват.


Смъртта е нещо плашещо. И в същото време тя е толкова естествена, колкото е естествено раждането. Началото и краят на живота. Мисля, че е важно децата да се чувстват свободни да говорят по всякакви теми с възрастните, които могат да слушат и да посочат някои добри гледни точки. Освен това е много забавно да разговаряш с децата и да чуеш техните идеи. Затова във всичките си книги се стремя да предизвикам децата и възрастните да говорят за важните неща в живота. Заедно.


Книга за смъртта
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Когато писах "Книга за смъртта", попитах няколко деца какво знаят за смъртта, и те ми разказаха много неща. Много повече от това, което съм включила в книгата. Но доста от техните отговори са тук. Исках да включа и смешните неща, за да стане по-ведро.


Това е философска книга за представата за смъртта, за свързаните с нея наши навици и идеи. Много държа да съм близо до мислите и фантазиите на самите деца. Тяхната перспектива е изключително важна за мен. Затова и рисунките са близки до детските. Обожавам детските рисунки, толкова са изразителни, страхотни са! Искам децата да усещат, че те също могат да напишат книга и да я илюстрират.


Как беше приета книгата в Швеция и по света?


- Най-много обичат "Книга за смъртта" в Германия. Там се купува наистина много. Книгата беше номинирана за немската награда за детска литература - Jugend Literatur Prize. В Нидерландия също стана много популярна, както и в Швеция. Тук обаче най-много се харчи книгата ми за акото. Всички семейства с малки деца я имат.


В интервю за българската си преводачка Вера Ганчева Вашата сънародничка Астрид Линдгрен казва, че за разлика от възрастните с техните задръжки, децата са я подкрепили в разкриването на една истина: смъртта може да унищожи човека, но представата за смъртта може да го спаси. Как бихте коментирала думите ѝ?


Предполагам, искала е да каже, че когато знаеш, че ще умреш, обръщаш повече внимание на нещата, които правиш, а това може да е спасително. Не се гмуркаш във водите на непознато море. То може да те убие. Добре е да го знаеш.


Освен това, когато знаем за смъртта, можем да вземаме по-добри решения за живота. Животът е безценен, а тази гледна точка те кара да го уважаваш. Кара те да се стараеш да го направиш по-добър - както своя собствен, така и този на другите. Развиваш емпатия към всичко живо. Разбираш живота по-пълно.


И още един въпрос, вдъхновен от опита на Линдгрен: кое беше по-голямото предизвикателство при писането на "Книга за смъртта" - практическият, всекидневен аспект на темата или нейната екзистенциална дълбочина?


- Исках да напиша философски коментар по темата за смъртта. Просто попитах децата какво знаят, и записах отговорите им. Използвах ги в книгата, за да получа една лека, хумористична, но в същото време практична гледна точка. Книгата ще даде на децата и техните близки възможност да говорят за тези сериозни неща, но и да разберат малко повече за живота и клаузите в договора с него.


Мисля, че е важно поколенията да обсъждат по-сериозните аспекти на живота. Не можем да избегнем смъртта. Рано или късно тя ще ни сполети и ми се струва, че е добре да бъдем поне малко подготвени. А смехът е разрешен дори когато е тъжно. Той носи облекчение. Плачът също, разбира се.


Как бихте защитила ролята на хумора пред родителите, които се притесняват от него? Съвместими ли са хуморът, истината и утехата?


- Когато говориш с деца, те много често те разсмиват, защото са толкова умни и имат толкова различен подход! Винаги могат да те разведрят. И тъй като книгата е вдъхновена от деца, мисля, че се получи чудесна смесица от разсъждения, хумор и практически ритуали около смъртта - поне за Швеция. Сигурна съм, че в много страни е различно. Различни навици, различни ценности и ритуали по темата.


Много деца са анимисти (тоест вярват, че всичко има душа), тъй че смъртта не е толкова окончателна за тях. Те могат да продължат връзката си с починалия. Трябва да кажа, че в известен смисъл аз също го правя. Както беше казал някой, мъртвите винаги са добра компания. Тези, които си харесвал, разбира се.


Как бихте обяснила факта, че смъртта като тема в детската литература е най-характерна за европейския Север?


Братята с лъвски сърца
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Ако светът не беше лудница
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

- Ами предполагам, че тук не се страхуваме толкова от смъртта. Да вземем "Братята с лъвски сърца" на Астрид Линдгрен. Когато умират, те отиват в един нов свят. И умират отново. Малко е будистко. Някога Швеция е била бедна страна и много деца са умирали от болести. Може би затова гледаме на нещата така?


От друга страна, ние имаме много либерални възгледи за детството. Нашите деца може да са дивички и разглезени. Но пък са доста щастливи и свободни. Не са изтормозени и потиснати. Към това се стремим, затова имаме толкова много култура за деца. Театър, кино, музика, концерти, църковни служби за деца. Занимания за цялото семейство.


Страхотни площадки за деца. Училища по плуване и т.н. Хубаво е да растеш в Швеция. Децата са най-голямата ни ценност и има уважение към тях. Детската култура съществува отпреди коронавируса. Швеция е била бедна до 40-те години. Мисля, че културата е опит да преработиш живота, неговите въпроси, отношения, инструкции за употреба. Затова и той е част от културата за деца.


На какво Ви научи работата с деца в прочутия музей "Модерна"? На какво бихте искала да научите децата?


- Работата с деца и изкуство ме научи колко умни и забавни са децата, колко често се интересуват от всичко, което виждат и чуват. Дори от тъжното и трагичното. Те имат много опит и знания и често - специална гледна точка. Атмосферата с тях е творческа. Децата непрекъснато ме учат на нещо. Какво мислят, как гледат на нещата и т.н.


Като педагог и възрастен, човек трябва да е много чувствителен, много съпричастен, когато подхожда към някоя трудна тема. Трябва да се чувстваш спокойно в ситуацията. Тогава децата са свободни да говорят и да споделят собствените си мисли и опит. Трябва да ги вдъхновиш, като ги изслушваш и покажеш искрен интерес.


Обичам да им говоря за изкуството и различни художници. Да ги накарам да виждат. Да отворя пространство, в което да говорят за видяното и за всичко, което им хрумне. Да почувстват, че това е окей. И че казаното от тях е важно. Искам да знаят, че да споделяш мислите си е нещо радостно и забавно, но и важно, стимулиращо. Ако мога да накарам детето да се почувства важно и уважавано, значи съм направила нещо добро и за себе си, и за него.


Събуди ли пандемията нови значения във Вашата "Книга за смъртта"?


- Доколкото знам, не. Знам обаче, че много деца са използвали книгата ми, когато някой техен близък е починал. Едно момченце каза, че когато брат му умрял, книгата описвала нещо, което то самото преживяло. В известен смисъл го конкретизирала. Затова искаше да ми покаже рисунка на брат си и да пиша за него в книгата. Учителят на момченцето ми каза, че носело книгата през цялото време със себе си. Очевидно е било много важно за него. През годините съм чувала доста такива истории.

Ключови думи към статията:

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на PavelCZ
    PavelCZ
    Рейтинг: 1727 Неутрално

    Темата за смъртта ми е близка, а е и естествена във всяка възраст. Добре е с децата да се говори за всичко и да се слушат какво казват - за смъртта, за секса, за ртодителите и за учителите си. Така няма да имат и излишни комплекси.

    E PLVRIBVS VNVM
  2. 2 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3819 Неутрално

    Какво могат да знаят дечицата за смъртта след като не знаят нищо за живота?
    Може би на подсъзнателно ниво като инстикт?

    klimentm
  3. 3 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 2071 Неутрално

    Между Астрид Линдгрен и Пернила ненамкоя си. Пропаст.

  4. 4 Профил на vankata1
    vankata1
    Рейтинг: 927 Неутрално

    Преводът на заглавието е некоректен, меко казано. Да кажем че няма нищо общо с това, коетое казала писсателката. Много по-добър превод на думите и е например:
    "Децата вярват, че близките им и след като умрат, продължават да съществуват ."

    Това е цитатът, от който е "изсмукано" заглавието:
    "Много деца са анимисти (тоест вярват, че всичко има душа), тъй че смъртта не е толкова окончателна за тях. Те могат да продължат връзката си с починалия."

  5. 5 Профил на venci4
    venci4
    Рейтинг: 1036 Весело

    Тея чиляци си имат сериозни проблеми относно дечицата...
    Имаше и една откачалка- социалистка, разбира се, която се бореше за узаконяване на инцеста и педофилията.....
    😂😂😂😂😂

    Платени форумни тролчета, така ли ви възпитават на Позитано? http://prikachi.com/images/793/8000793h.jpg
  6. 6 Профил на Тиква загубена
    Тиква загубена
    Рейтинг: 0 Неутрално

    Боже колко психопати има по този свят, БОЖЕЕЕЕ!

    Приживе на всички в устата ви срах, серете и вие на гроба ми без страх, че мъртвец от гроба не може да се вдигне, серящия гъз с хуй да достигне!
  7. 7 Профил на Умнокрасив
    Умнокрасив
    Рейтинг: 736 Неутрално

    Пази Боже сляпо да прогледне!
    Не знам по света дали има психопати, ама в родината ми е пълно с ограничени, закостенели чукундури

    No Pain No Gain
  8. 8 Профил на hieros_logos
    hieros_logos
    Рейтинг: 440 Неутрално

    Книга за смъртта, Книга за акото. Вещицата от Хензел и Гретел се е преродила като драскачка.

  9. 9 Профил на m17
    m17
    Рейтинг: 2358 Неутрално

    До коментар [#5] от "venci4":

    Не мога да разбера защо всеки луд трябва да си проектира комплексите си върху "шведите". Почвайки от шведска тройка и стигайки до джендъри, педофили и си е глупости. Хората са достигнали до следващото ниво на човешкото общество. На тях си им харесва, очевидно и на доста други хора щом има наплив от желаещи да емигрират там въпреки климата. Не налагат мисленето си на никого, не са насилили никой да чете книгата за акото или книгата за смъртта.

  10. 10 Профил на pamela
    pamela
    Рейтинг: 2520 Неутрално

    Когато бях малка вярвах, че като умра няма да изчезна, а ще остана да наблюдавам живота след мене като някакъв безплътен дух, който лесно може да се движи в пространството.
    Идеята за задгробен живот е залегнала във всички религии, т.е. наивистичната представа за смъртта продължава да съществува и днес в главите на някои хора. Така по-лесно се приема идеята за смъртта като край на човешкото съществуване.

  11. 11 Профил на voodoo_child
    voodoo_child
    Рейтинг: 317 Любопитно

    Ама защо така кратко това интервю? Още може!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK