Александър Шпатов: Разказите са едно от най-сигурните убежища в дни на изпитания

"За мен историите в "Първите 20" са преди всичко свидетелство за един доста дълъг и отчетлив период, който сякаш завършва с тазгодишната пандемия", казва съставителят на сборника.

© Личен архив Александър Шпатов

"За мен историите в "Първите 20" са преди всичко свидетелство за един доста дълъг и отчетлив период, който сякаш завършва с тазгодишната пандемия", казва съставителят на сборника.



В сборника "Първите 20" са събрани едни от най-представителните и популярни разкази на български автори от първите 20 години на XXI век. В селекцията са "Солено и сладко" на Деян Енев, "Сляпата Вайша" на Георги Господинов, "Как купихме Ленин" на Мирослав Пенков, "Тоя от Продиджи" на Радослав Парушев, "Кръв от къртица" на Здравка Евтимова и др. Всички в една или друга степен са поставили съвремения български разказ на картата на световната литература.


"Дневник" разговаря със съставителя на изданието Александър Шпатов (35) - автор на няколко сборника с разкази.


Какво Ви провокира да съставите този сборник?




- Идеята дойде като продължение на инициативата "Декамерон 2020", един сайт със съвременни български разкази за четене през време на карантината от пролетта, който направихме с нашето Сдружение за градски читални.


Разбира се, истинският дом на добрата литература е на хартия, а не в интернет и така - по покана на издателство "Сиела" - се стигна и до "Първите 20", макар и форматът на самия сборник да е малко по-ограничаващ от отворената платформа на един сайт. Което пък от своя страна е добро за самата книга, струва ми се.


Какви бяха критериите при подбора на разказите?


- За мен е много важно да подчертая - този сборник не е антология, поне не в строгия смисъл на понятието. Една антология предполага строга изчерпателност, за каквато "Първите 20" не претендират. Най-малкото, добрите ни разказвачи са много повече от двайсетимата автори, до които форматът на книгата позволява да се ограничим.


Основната ми цел беше да подбера текстове, важни за контекста на изминалите две десетилетия. Разкази, които по една или друга причина са станали популярни - дали заради получена награда, дали защото са най-харесваните от даден сборник, добил широка известност, дали заради своя екранизация или защото са се паднали на някой изпит. Мога да дам пример с Йорданка Белева. "Кедер" е изящна книга, в която почти всички разкази са ми еднакво любими, но предпочетох да представя именно "Внукът на човекоядката" заради краткия филм по него и шумът, който се вдигна покрай една негова уж скандална прожекция в училище.


При автори като всепризнатия майстор на разказа Деян Енев ми беше още по-трудно, защото изборът при него е повече от богат. В крайна сметка, реших да включа коледния му разказ "Солено и сладко" като откриващ за цялата книга - първо, защото тя излиза в навечерието на празника, второ - заради темата за емигрантсвото, която е застъпена и в доста други от подбраните разкази и трето - защото тази история е най-представителната му за сборника "Господи, помилуй", за който той получава и наградата "Хеликон" през вече доста далечната 2004 г.


Първите 20
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Вие ли избирахте разказите или авторите им Ви ги предлагаха?


- И двете, но в крайна сметка - щом съм се подписал като съставител (една доста неблагодарна позиция), отговорността си е моя.


Имаше ли автори, които отказаха да се включат в изданието?


- Само един, но по напълно разбираема причина.


Заглавието "Първите 20" звучи и като класация. Вероятно има автори, които са огорчени, че не са включени в сборника?


- Напълно вероятно и напълно разбираемо. Но пак искам да повторя, това не е антология, още по-малко пък класация.


За мен "Първите 20" са преди всичко свидетелство за един доста дълъг и отчетлив период, който сякаш завършва с тазгодишната пандемия. Впрочем безкрайно любопитно ми беше да чета различни дребни детайли из разказите, които издават колко много сме се променили за тези две десетилетия. И това далеч не опира само до скока на технологиите.


Разкази само на пет дами са включени в сборника. Означава ли това, че жените избягват този жанр?


- Напротив. Вземете само за пример Здравка Евтимова, един от най-четените ни разказвачи.


В анотацията се казва, че разказите са подценяван жанр. Защо?


- Защото е истина. Статистиките с продадени книги ясно го доказват. Много съм се чудил за причините, но нямам еднозначен отговор. Със сигурност мога да кажа, че разказите са най-българският жанр. Още от времето на Алеко, Йовков и Елин Пелин.


Имате ли наблюдение как ковид кризата се отразява на четенето?


- Иска ми се да вярвам, че все повече хора са се убедили, че добрата литература, и по-конкретно разказите, са едно от най-сигурните убежища в дни на изпитания. А не "Нетфликс" или "Инстаграм", например.

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на hahohehi
    hahohehi
    Рейтинг: 313 Неутрално

    Което ми напомня за лафа, че в България най-много са писателите, после издателите, а накрая читателите :)





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK