След 40 години - избледнява ли споменът за Джон Ленън

Биографичната книга "Кой уби Джон Ленън?" на Лесли-Ан Джоунс излиза на български в навечерието на 8 декември.

Биографичната книга "Кой уби Джон Ленън?" на Лесли-Ан Джоунс излиза на български в навечерието на 8 декември.



Кой уби Джон Ленън?" на Лесли-Ан Джоунс излиза на български в навечерието на 8 декември, когато се навършват 40 години от убийството на великия рокаджия. Книгата на английския музикален биограф е преведена от Мирела Стефанова, а издател е "Колибри". На английски книгата беше публикувана през септември.


В "Кой уби Джон Ленън?" Лесли-Ан Джоунс проследява възходите и паденията в професионалния и в личния живот, които принуждават Джон Ленън да се премести в Ню Йорк, където на 8 декември 1980 година е застрелян на улицата пред дома си.


Тя базира разследването на нови изследвания, прави ексклузивни интервюта с хората, които са познавали най-добре Ленън, обогатява разказа с неизвестни факти. "Разпитани" са първата му съпруга Синтия, първородният му син Джулиън, колегата му от "Бийтълс" Пол Маккартни, бившата приятелка на Джон - Мей Панг, и Анди Пийбълс - последният британски радиоводещ, който интервюира Ленън няколко дни, преди да бъде убит.




"През 2020, знаменателна година - 40-та годишнина от убийството му, официална 50-та годишнина от разпадането на "Бийтълс", 60-та от появата на групата в Хамбург и годината, в която Джон щеше да навърши 80 - сякаш е време да бъде преосмислен и възстановен в паметта ни", пише авторката в книгата си.


Лесли-Ан Джоунс е потомствен журналист - баща й Кен Джоунс е известен спортен репортер. Автор е на световните бестселъри "Герой: Дейвид Боуи" и "Бохемска рапсодия".


Из "Кой уби Джон Ленън?" от Лесли-Ан Джоунс


ЕХО


Кой уби Джон Ленън?
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Ритмите на ума и паметта са като приливи. Непрекъснато променят формата си. Дори онези, които бяха там, които познаваха лично и имаха непосредствен контакт с Джон Ленън, са склонни да забравят разни неща. Някои пренаписват историята, за да запълнят празнотите, което може да им бъде простено. Четиресет години са цял един живот. Поне бяха за Джон.


И въпреки това някак си не ни се струва отдавнашен. През 2020, знаменателна година - четиресета годишнина от убийството му, официална петдесета годишнина от разпадането на "Бийтълс", шейсета от появата на групата в Хамбург и годината, в която Джон щеше да навърши осемдесет, - сякаш е време да бъде преосмислен и възстановен в паметта ни. Ако сте под петдесетте, значи, не сте били родени, когато "Бийтълс" се разпаднаха. Ако нямате още четиресет, значи, не сте живели, когато Джон умря. Невъобразимо? Не ви ли се струва, както ми се струва на мен, че той е все още тук?


Тази история има толкова версии, колкото са умовете, които могат да я разкажат. Истината е въпрос на гледна точка, фактите и цифрите могат да бъдат неудобство.


Когато спомените се изкривяват от хипотези и теории, това може да доведе до объркване. Ако в основата на всички гафове стои самонадеяността, предположенията ограбват рационалното мислене. И всичко това пречи много. Джон го представи (дали?) в текста на "Beautiful Boy (Darling Boy)", песен от последния албум Double Fantasy, издаден, докато все още беше жив: "Животът е онова, което ти се случва, докато си зает да правиш други планове".


В своя наситен, противоречив половин живот, Джон каза много неща. Връщаше се към предишните си думи, пренаписваше своята собствена история и непрекъснато обмисляше процесите. Тази му склонност може да обърка всеки хроникьор така, както противоречивите разкази и променливите спомени на близките му хора или на онези, чийто път се е пресичал с неговия. Държането им в неведение е толкова типично за Джон. Объркани? Но аз не съм единствената.


* * *


Знаем края. Той настъпи в Ню Йорк на 8 декември 1980, понеделник. Ветровита нощ, иначе нетипично мека за това време на годината. Джон и Йоко се прибират с лимузина от една вечерна сесия в звукозаписното студио "Рекърд Плант", като стигат до сградата "Дакота" около 22 часа и 50 минути. Там ги пресреща един роден в Тексас скитник, стиснал здраво пистолет марка "Чартър Армс", трийсет и осми калибър, и книгата на Дж. Д. Селинджър "Спасителят в ръжта".


Двайсет и пет годишният Марк Чапман ги чака и хладнокръвно изстрелва пет куршума в Джон. Четири го улучват. Една патрулна кола го откарва в болницата "Рузвелт" на ъгъла на Петдесет и девета улица и Сентрал Парк, където двайсет и деветгодишният общ хирург Дейвид Халърън държи сърцето на Джон в ръцете си, докато му прави сърдечен масаж и мълчаливо се моли за чудо.


Доктор кой? В предишните описания не се ли споменаваше за усилията на Стивън Лин и Ричард Маркс, които са оперирали Джон, за да му спасят живота? Доктор Лин е дал много интервюта, спомените му са много разкрасени. Освен това Лин твърди, че Йоко е лежала на болничния под и си е биела главата в него. Но през 2015-а, след като години наред слушаше как други лекари си присвояват заслугата, Дейвид Халърън излезе напред "в името на историческата правда". В интервю за предаването "Разследване в светлината на прожекторите" на телевизия "Фокс" той заяви, че нито Лин, нито Маркс са докосвали тялото на Джон.


Изявлението му бе подкрепено от две сестри, Деа Сато и Барбара Камерер, които в онази смъртоносна нощ са работили заедно с него в Стая 115. Йоко също се намеси, като отрече истеричното биене на глава в пода. Настоя, че е останала спокойна през цялото време заради петгодишния им син Шон. Тя подкрепи версията на доктор Халърън за събитията. Защо той не си отвори устата по-рано? "Просто ми се струва неприлично един професионалист да излезе и да заяви: "Здрасти, аз съм Дейв Халърън, аз се погрижих за Джон Ленън - казва той. - Тогава просто ми се искаше да пропълзя под някоя скала, просто исках да се прибера у дома. Бях потресен, бях разстроен, чувстваш се някак отговорен, чудиш се какво би могъл да направиш по по-различен начин".


Къде в Америка се намирахте по онова време? Дали бяхте един от двайсетте милиона зрители, които си седяха у дома и гледаха онзи мач между "Ню Ингланд Пейтриътс" и "Маями Долфинс" във "Футбол в понеделник вечер" по Ей Би Си, който бе прекъснат от коментатора Хауърд Косел със слисващата новина, че Джон Ленън е бил застрелян? Бяхте ли сред милионите, които се отправиха към Горен Уест Сайд, за да се включат в бдението?


Imagine / Представи си
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Или се намирахте някъде по света и се включихте впоследствие, за да гледате тълпата от опечалени фенове, затънали в калта на Сентрал Парк, да увиват венци около парапетите на сградата "Дакота" и да ридаят "Дайте шанс на мира"? Чухте ли, че когато съобщиха на Йоко за смъртта на съпруга ѝ, от болничната уредба се носеше кавърът на "All My Loving"? Телевизионният продуцент Алън Уайс чу. По случайност тогава лежеше на една носилка в болничния коридор и очакваше да се погрижат за него след инцидент с мотоциклет. Съществуват ли случайните стечения на обстоятелства?


Ако тогава сте били родени и по време на случилото се сте се намирали в Англия, вероятно сте спели дълбоко. Джон умря около 11 часа вечерта източно стандартно време на 8 декември (точното време на смъртта варира според различните доклади), което в Обединеното кралство отговаря на около 4 часа сутринта централно гринуичко време на 9 декември, вторник. Новината бе разпространена отвъд Атлантика от намиращия се в Ню Йорк репортер на Би Би Си Том Брук, който я научи от някогашния поп могул и автор на песни Джонатан Кинг, живеещ по онова време там.


Брук се втурна към "Дакота". Обади се на програмата "Днес" на Радио 4 от един уличен телефон. В онези дни нямаше сутрешни блокове, повечето хора слушаха радио. Оттам казаха на Том да се свърже с тях отново в 6,30 сутринта, когато шоуто, водено онзи ден от Брайън Редхед, щеше да бъде излъчвано на живо. Брук развъртя телефонната слушалка на един офис телефон и свърза към него рекордера си, за да предаде записаните интервюта със случайни хора - тогава нямаше нито интернет, нито електронна поща, нито мобилни телефони, - и беше интервюиран в ефир от Редхед. Когато станахме, за да отидем на училище, работа, в университета, да разходим кучето, новината за немислимото се бе разнесла навсякъде.


* * *
Къде се намирахте вие, когато я чухте?


Това е въпросът. Като ехо на първия ред от вечния монолог на принц Хамлет, това вероятно е въпросът на нашето време. Безмълвното поколение, родено от средата (края на 20-те до началото) средата на 40-те, заедно със следвоенните бейбибумъри обичат да си спомнят за това къде са се намирали и какво са правили, когато са чули за убийството на президента Джон Ф. Кенеди. Това изникна в един разговор, който проведох с трите ми деца, когато започнах проучването за тази книга.


"Трябва да разберете - казах аз, - че Джон Ленън беше нашият Джей Еф Кей."


"Защо? - попита синът ми, студент. - Какво общо има летището с това?"


Днешните милениaли и постмилениaли, или съответно поколенията Y и Z, понякога свързват този въпрос със смъртта на Даяна, принцесата на Уелс, макар по времето на катастрофата да са били още бебета или дори да не са били родени. Всъщност онези по средата, тъй нареченото поколение Х, което започна да се появява в края на шейсетте, най-вероятно ще го свържат с Джон Ленън.


Това е троицата безсмислени смърти, които имат много повече общи неща помежду си, отколкото изглежда на пръв поглед. И в трите случая не спират да се разпространяват конспиративни теории. Когато трийсет и петият американски президент е застрелян в Далас, Тексас, на 22 ноември 1963 година, се разразява същинска буря от спекулации. Дали предполагаемият убиец Лий Харви Осуалд е действал сам? Дали е работил за мафията? Дали организирането на убийството е свързано с Куба? Колко изстрела са били произведени? Дали са изстреляни от прозореца на шестия етаж, отзад, или от прословутото "тревисто хълмче", намиращо се пред кавалкадата?


Оспорва се дори начинът, по който е проведено разследването. И това продължава близо шейсет години по-късно. След като принцеса Даяна и Доди Ал Файед загиват в парижкия тунел на 31 август 1997-а, един загадъчен бял "Фиат Уно" се превръща в емблема на трагедията. Разследвани са сто седемдесет и пет конспиративни твърдения. Основният тъжител, египетският магнат Мохамед Ал Файед, стои зад най-сериозните обвинения: че принцесата е била премахната, защото е носела детето на неговия син и наследник. И до днес мнозина вярват, че тя е убита от САС.


ФБР и ЦРУ срещу Джон Ленън
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Що се отнася до Джон, отдавна се спекулира, че смъртта му е свързана с ЦРУ и ФБР, които са го наблюдавали заради леви пристрастия и дейности в миналото; че осъденият Марк Чапман е убиец с промит мозък, "Манджурски кандидат"; че Хосе Пердомо, вече починалият портиер на сградата "Дакота", е кубински изгнаник, свързан с провалената военна операция срещу Кастро в Залива на прасетата през 1961 година.


В края на краищата една простичка истина не би задоволила привържениците на конспиративни теории. Вижте също така теориите, че "земята е плоска", за "акта за раждане на Обама", за "контролираното разрушаване на Световния търговски център на 11 септември". Експерти ги определят като "търсене на пропорционалност", обясняват конспиративните теории като механизми за справяне с непоносими събития. Хора, които губят здравия си разум, започват да търсят по-големи неща, които да обвиняват.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (31)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2119 Неутрално

    Със сигурност за покоенията от дигиталната епоха Джон няма да бъде онова, което той беше за нас - аналоговите хора, но въпреки това образът му ще остане в историята на света!!!

  2. 2 Профил на pariah
    pariah
    Рейтинг: 1746 Неутрално

    Очевиден гений.
    Но аз съм на 47 и на моето поколение кумирите бяха други.
    А впоследствие, като разширих хоризонта, аз поне харесах повече Мик и компания.
    Но все още чувам, че е легенда, Джон. Явно е така.

    - A witty saying proves nothing. Voltaire
  3. 3 Профил на Dimiter Monev
    Dimiter Monev
    Рейтинг: 1863 Неутрално

    Ще си остане легенда.

  4. 4 Профил на Суджук Герберите
    Суджук Герберите
    Рейтинг: 593 Неутрално

    Поредната книжка с тривиална тъпо заглавия. Кой го бил убил.
    Mark David Chapman го е убил, трябва ли цяла книга за такъв прост отговор?
    Ако въпроса беше "защо" сигурно да.

    ... с двеста...
  5. 5 Профил на hhhuuunnnn
    hhhuuunnnn
    Рейтинг: 628 Неутрално

    Синът му се отнася с такъв сарказъм към либералите, че половината форум би го обявил за гербаджия или путинист

    нищо не прилича повече на Работническо Дело от Дневник
  6. 6 Профил на Milen Ivanov
    Milen Ivanov
    Рейтинг: 119 Неутрално

    ...избледнява ли споменът за Джон Ленън?

    НЕ!

  7. 7 Профил на Незнайко в Слънчевия град
    Незнайко в Слънчевия град
    Рейтинг: 6036 Весело

    До коментар [#5] от "hhhuuunnnn":

    Синовете и внуците на повечето мастити комунистически функционери от времето на "зрелия социализъм", сега го раздават убедени автентични десни, така че не е чудно, че Ленън младши не е левичарче.

    "Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. Ботев
  8. 8 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4117 Неутрално

    И до днес пред сградата 'Дакота' на 72 улица има доста туристи, всеки 8 декември в парка на Ягодовите полета се събират много хора слушат и свирят музиката му.

    klimentm
  9. 9 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 4212 Неутрално

    UNITED UNION

    Поклон.

    Джон не беше просто "рокаджия".

    Беше, заедно с Пол и групата, но и без,
    феноменален "поп" (популярен) "трубадур" музикант текстописец.

    Бийтълс излязоха пред другите групи в световна музикална революция,
    с 4-членски състав, за разнообразни хитове попадения,
    с музика, текст и изпълнения, простички композиции и сложни симфонични,
    в контраст с "биг бенд" и соло изпълнения с фон "биг бенд".

    Текстове и музика на Бийтълс карат да се замислиш.
    Eleonor Rigby, Day in Life и ред други.
    След Бийтълс: Imagine.

    Апропо, има добър художествен филм за неочаквано посещение на Пол,
    след разпадна на групата, в дома на Джон, Ню Йорк.
    Двамата си приказват каквото приказват, па им хрумна да навестят
    (неочаквано) TV шоуто Suterday Night Live в махалата...

    "През 2020, знаменателна година - 40-та годишнина от убийството му,
    официална 50-та годишнина от разпадането на "Бийтълс",
    60-та от появата на групата в Хамбург и годината,

    в която Джон щеше да навърши 80 - сякаш е време да бъде преосмислен и
    възстановен в паметта ни", пише авторката в книгата си."

  10. 10 Профил на Chironex
    Chironex
    Рейтинг: 526 Неутрално

    Да избледнява, да избледнява, колко да избледнява.

  11. 11 Профил на робин от Крузо
    робин от Крузо
    Рейтинг: 590 Весело

    Хммм... за нас 70 и кусур годишните Джон Ленън, Пол Маккартни, Джордж Харисън и Ринго Стар ще останат като едни от най-голямите музикани революционери от „нашето“ време. Не говоря за плеядата супер талнтливи музиканти, като започна от Джими Хендрикс, Дженис Джоплин, Боб Дилън, Джо Кокер, Стоунс, Енимълс и...и... да не изброявам, че ще ми свърши мастилото. Музиканти, които за нашето поколение ще останат едни от най-великите.
    С тяхната музика съм/сме израснали и тя ще остане завинаги в сърцата ни.
    Поздрави от Isla Robinson Crusoe.

    robin ot Crusoe
  12. 12 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 4212 Неутрално

    ВИИ Маркс имени В.И.Лелина

    ЛенЪн??

    Владимир Улянов Илич Ленин играеше на електрическа балалайка
    с Тимур и неговата команда (банда).

    Ансамбълът беше приет глобално радушно (с радост)

    До коментар [#7] от "Незнайко в Слънчевия град":
    До коментар [#5] от "hhhuuunnnn":

    Синовете и внуците на повечето мастити комунистически функционери от времето на "зрелия социализъм", сега го раздават убедени автентични десни, така че не е чудно, че Ленън младши не е левичарче.

  13. 13 Профил на Борис
    Борис
    Рейтинг: 1579 Неутрално

    Джон Ленън бе борец за свобода, а "тоз, който падне в бой за свобода той не умира".

  14. 14 Профил на Ramon Asvalda
    Ramon Asvalda
    Рейтинг: 1203 Весело

    До коментар [#13] от "Борис":

    Това разбира се не се отнася за днешните българи, които се надпреварват да падат на колене и да облизват подметката на шефа за 5 лева отгоре :))

    Знам знам, има изключения :)) Изключенията не правят хубава държава обаче, просто правят картинката по депресираща, да знаеш, че има свестни хора със силен компас и самоуважение, уви са като самотни острови в океан от сиви, скучни, страхливи, крадливи същества дребни тарикати :)))

    А Джон Ленън ? Той ще си отиде с буумърите и тея с носталгията за "добрите стари времена", както хиляди талантливи хора преди него.

  15. 15 Профил на Hristiyan Hristov
    Hristiyan Hristov
    Рейтинг: 54 Весело

    Джон Ленън бе борец за свобода, а "тоз, който падне в бой за свобода той не умира".
    —цитат от коментар 13 на Борис


    Да, да, знаем ги тия борци за свобода в имения по 5 хиляди квадрата. Аха-аха да освободят "робите".

  16. 16 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 3873 Неутрално

    Хммм... за нас 70 и кусур годишните Джон Ленън, Пол Маккартни, Джордж Харисън и Ринго Стар ще останат като едни от най-голямите музикани революционери от „нашето“ време. Не говоря за плеядата супер талнтливи музиканти, като започна от Джими Хендрикс, Дженис Джоплин, Боб Дилън, Джо Кокер, Стоунс, Енимълс и...и... да не изброявам, че ще ми свърши мастилото. Музиканти, които за нашето поколение ще останат едни от най-великите. С тяхната музика съм/сме израснали и тя ще остане завинаги в сърцата ни......
    —цитат от коментар 11 на робин от Крузо


    Бих добавил Пинк Флойд, Форинър, а и някои от 60-те: Елвис, "Шедоуз"
    https://www.youtube.com/watch?v=WdfGQwEN-rs

    Нещо подобно на изток от Берлинската стена?

  17. 17 Профил на Шакир  Зулов
    Шакир Зулов
    Рейтинг: 866 Разстроено

    Тека както не избледнява споменът за Андрей Луканов и Илия Павлов,тека не избледнява и споменът за Джон Ленън!
    🐷🐵🐷🐵🐷

    Много съм прост
  18. 18 Профил на дерибеев
    дерибеев
    Рейтинг: 3173 Неутрално

    До коментар [#11] от "робин от Крузо":С тяхната музика съм/сме израснали и тя ще остане завинаги в сърцата ни.

    Не бяха ли забранени

    всеки коментар може и ще бъде използван срещу вас
  19. 19 Профил на LudLustrator
    LudLustrator
    Рейтинг: 625 Неутрално

    Едни харесват Бръмбарите, други имат бръмбари в главата.....в света на капитала винаги става въпрос за пари, ако не е за пари то е за много пари.
    =====================
    Кой уби Ленан, Дженис Джаплин, Джими Хендрис...Еми, Кърт Кубейн....еми те се се "самоубиха", когато машината за пари от низините ги е качила на върха, се самозабравят и започват да си вярват че света се върти около тях!!!

  20. 20 Профил на LudLustrator
    LudLustrator
    Рейтинг: 625 Неутрално

    До коментар [#11] от "робин от Крузо":С тяхната музика съм/сме израснали и тя ще остане завинаги в сърцата ни.Не бяха ли забранени
    —цитат от коментар 18 на дерибеев


    ================
    Не всички, имахме право да слушаме гАвар версията "Моя грамофон", на Емил Димитров.

  21. 21 Профил на GMO VACCINES CHEMICALS
    GMO VACCINES CHEMICALS
    Рейтинг: 2856 Неутрално

    До коментар [#18] от "дерибеев":

    Отношението към повечето от онвова време е било сравнително некоснистентно. Хем са обявени за бунтари там, но бунтари тук не са уместни. Така че дори да поканаят някоя група да направи концерт или изададат един албум друг може да го забранят, в същото вяреме може да гонят бият, стрижат и т.н. феновете им.

    ☠ ☠ ☠ Long after humanity and its works were dust, the Sun engulfed Earth, heaved its last gasp of energy out into an insouciant cosmos, and died.
  22. 22 Профил на bobhunter
    bobhunter
    Рейтинг: 815 Неутрално

    1967г, когато бях на 13 години, бяхме на ученическа екскурзия в Бургас. Навсякъде по улиците, по лафките, по стрелбищата продаваха картички на Бийтълс. Тогава запалих първата в живота си цигара с марка "Ел Диабло", защото всички, най- вече момичетата, пушеха (а ние сме във времето и времето е в нас). Това беше времето на хипитата, времето на битниците. Всичко беше рокендрол: Бийтълс, Лед Цепелин, Дийп Пърпъл, Юрая Хийп, Назарет... Джон Ленън придаваше интелигентния образ на Битълсите. Текстовете на песните му бяха с невероятно мощно въздействие. Всъщност рокендролът ни накара да обичаме Америка, да копнеем по целият западен начин на живот. На 17 години (1972) ме взеха в казармата, но мозъкът ми по онова време не беше настроен за война, за армия, бяхме готови да правим любов, не война! Рокендролът в България, беше до голяма степен идеализиран. Не се виждаха, в България изобщо нямаше наркотици, необезпечено, безотговорно кредитиране, хазарт, проституция, отровите, които като епидемия завладяха и съсипаха младежта ни след 1990 г., а масовото разпространение на чалга културата я унищожи духовно, напълно и необратимо.

  23. 23 Профил на laskovf
    laskovf
    Рейтинг: 704 Неутрално

    Ленън е легенда, трудно ще избледнее споменът.

  24. 24 Профил на caterpillar
    caterpillar
    Рейтинг: 46 Неутрално

    Помня деня в който го убиха - подготве в Езиковата
    Един приятел дойде и каза : Убиха Джон !

    caterpillar
  25. 25 Профил на Gunners
    Gunners
    Рейтинг: 1812 Неутрално

    А в навечерието на 8 декември има ли нещо общо сьс студентския празник.

  26. 26 Профил на Gunners
    Gunners
    Рейтинг: 1812 Неутрално

    До коментар [#22] от "bobhunter":

    От началото на 90-е години в Бьлгария младежта и до днешните времена е масово под влиянието на чалга култура.

  27. 27 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8742 Любопитно

    „Джон Ленън. Поезия, проза, интервюта“ е издадена през далечната 1984 г. от тогавашната „Народна култура“ и можем да простим лошия превод и странно звучащите думи – все пак е постижение, че в онова време книгата е излязла на пазара свободно.

    [email protected]
  28. 28 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4552 Неутрално

    Даа, странно е да се коментира 80-годишнината на "момчетата от Ливъпул" и контрастира с това когато пееха "дали ще съм нужен на 64?" години.
    Интересното за Джон Ленън е и това, че е бил надарен графичен артист, както и коментара на "петия Бийтълс", композитора Джордж Мартин за това, че музикалните идеи на Ленън са били много концентрирани и е трябвало да се работи по тяхното развитие. Факт е обаче, че доста известни симфонични оркестри изпълняват аранжирани варианти на известни мелодии на Бийтълс.

  29. 29 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 4209 Неутрално

    До коментар [#22] от "bobhunter":

    Представяш социалистическото минало захаросано, носталгично и невярно.

  30. 30 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 4277 Неутрално

    "Трябва да разберете - казах аз, - че Джон Ленън беше нашият Джей Еф Кей."
    "Защо? - попита синът ми, студент. - Какво общо има летището с това?"
    >>>> Един отговор...Който има памет от онова време , не му избледнява спомена за Джон Ленън . Само ние май избледняваме един по един и изчезваме в небитието. Спомням си как на 8 декември ходихме с един приятел на Графа( там имаше нещо като некролог ..) и изпивахме доста от бутилка коняк...За Бог да прости.:) Иначе като ученик се правех на интересен и на партитата съучениците слушаха Бийтълс, а аз се мусех естетски и им говорех за ..ДониЦети:)

  31. 31 Профил на Борис
    Борис
    Рейтинг: 1579 Неутрално

    До коментар [#15] от "Hristiyan Hristov":

    Борец за свобода и сиромахомил не са синоними, нали? Спечелил е парите си с труд, а не с измама.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK