Капка Касабова: Най-лудият най-много настоява да е прав

Капка Касабова

© Юлия Лазарова

Капка Касабова



Текстът е препубликуван от "Тоест". Заглавието е на "Дневник".


"Към езерото" на Капка Касабова e монументална творба за войната и мира на Балканите, за четири поколения жени от едно и също семейство, за емиграцията И разбира се, за пътя на авторката към Охридското езеро в собственото ѝ съзнание - и смутните води на паметта и завръщането. По повод българското издание на книгата с писателката разговаря Марин Бодаков.


Първо "Може би Естер" на Катя Петровская, после "В памет на паметта" на Мария Степанова, днес "Към езерото" Смятате ли, че налице е отчетлива вълна произведения, които преработват биографичната и автобиографичната памет? Ще добавя: източноевропейската памет




- Да, и не е случайно, че се появяват такива книги сега. Тази преработка е вид алхимия, за която колективно сме готови. При преливането на малкия и големия разказ, личното и колективното, сурово житейското и художественото в най-добрия случай се получава златна сплав. Това е антидот на монолитните и монотонни версии на миналото, настоящето и изобщо на живота, които ни сервират някои официални инстанции, чиято цел е "разделяй и владей" - и тези версии са точно това, което е водило в миналото до катаклизми и травми.


Към езерото
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Всички сме наследници на тези травми. А разказването, осмислянето, алхимизирането на семейните истории, отношенията и безбройните криволичещи пътища, каквито има във всеки род, всеки балкански град и село, са начин да осмислим и облагородим колективната си реалност. Не само личната. В "Към езерото" разнищвам истории за патриархалността, емиграцията, конфликта, отношенията между жени и мъже, жени и жени в семейството - това са интимни събития с колективно измерение. А нациите са като семействата - психиката им е преплетена по начин невидим, но всеприсъстващ.


Сега си дадох сметка, че изброих само имена на жени, жени от едно и също, моето собствено поколение. Ако генерализирам, женска работа ли е грижата за паметта? А и Вие се движите по следите на своята майка


- Жените като цяло са по-добри слушатели, а култивирането на паметта, особено колективната, изисква вслушване в живи гласове. Ето какво казва Светлана Алексиевич, гигант на съвременната художествена и нехудожествена литература, чиито прегради всъщност тя премахва блестящо: "Влюбена съм в самотния човешки глас. Той е моята голяма страст." И нейните шедьоври са изплетени от тези самотни гласове, разказващи истинската история, истинския живот - и смърт. Аз също най обичам да слушам как някой на някакво вълшебно място ми разказва потресаваща история по своя си неповторим начин. Това е моята муза. Но за мен най-важни са духът на мястото, опознаването на психогеографската му конкретика, вслушването в самите места и техните пазители. За мен това започва с проучването на терен.


И друго: езикът предава паметта, а пламъчето и на двете по традиция се съхранява от жената. Затова когато срещам в Турция потомци на изселени от България, Македония и Гърция помаци, които още говорят останки от българския език, ми казват, че са го научили от майка си и баба си. Моята майка и охридската ми баба са ми предали почти всичко, свързано с езика и паметта (родова, емоционална, литературна, естетична, психогеографска), което ме е тласнало към попрището на писател.


Ще остана още на този случайно появил се в съзнанието ми терен, на който Вие сте заедно със Степанова и Петровская. Те, московчанка и киевчанка, пишат за своето еврейство и за своята еврейска травма. И се запитах: по какво македонската травма в българското колективно подсъзнание и еврейската травма си приличат


- Да, интересен паралел. Еврейската травма и епос са трайно вписани в световната литература. Балканската не е. Една американска авторка от еврейски произход, която ме интервюира, ми каза чистосърдечно: "Не съм си мислила, че и другаде има такава травма като при нас (тоест евреите). А се оказва, че всички травми си приличат." Същевременно, както е казал Толстой, всички щастливи семейства си приличат, а всички нещастни семейства са нещастни посвоему.


Ако трябва с една дума да се обясни българо-македонската травма, тя може би е "граница". Всъщност "граница" е синоним на абсолютно всяка балканска травма. "Граница" в нашата балканска история е филм на ужасите, състоящ се от една дума. А най-опасните и трудно преодолими граници са в главите на хората. Те се посаждат там от определени политически сили, ползващи езика като оръжие. Веднъж посадени, физическите граници след време падат и природата ги разгражда, но това става много по-трудно в повредените глави и сърца на хората.


Как виждате Вие жанровата динамика в коктейла на собствената си книга: пътепис, дневник, автобиография, спомен Някога Вера Мутафчиева ми беше препоръчала в тези неспокойни времена да третираме историята като литература и разбира се, литературата като история Усещахте ли съблазън заради логиката и четивността на разказа да поетизирате достоверността му, да го дописвате? Кога нонфикшънът изневерява с фикцията?


- С "Дванайсет минути любов", "Граница", "Към езерото" и следващата ми книга "Еликсир" аз постепенно създавам един канон на своеобразна хибридна художествена документалистика, като всяка книга е различна.


Но не се налагат изневери в посока фикция и нонфикшън. Самият материал, който намирам, е толкова стъписващо, безобразно богат, че няма нужда от привнасяне на специални ефекти. Имам силно развит нюх към местата, които таят богатства. Това е част от моя поетичен и разказвачески инстинкт - отрано надушвам еманацията на едно място. А после самото място диктува формата. Това е голямата тръпка на правенето на изкуство - вечно да търсиш, а това търсене всеки път е ново, перфектната форма за перфектното съдържание.


Може ли малкият човешки разказ да поправи и върне към истинността Големия исторически и политически разказ? И още: как устният разказ на Вашите герои се превръщаше във Вашия писмен - и къде бяха предизвикателствата в това? Наложи ли се преработка за българския читател?


Граница
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

- За българското издание имаше някои добавени локални подробности, които за българския и изобщо за балканския читател ще са от интерес. Добавих и цяла една глава - "Канео", в която описвам старото рибарско селище на Охрид в контекста на една 100-годишна снимка на родовете на баба ми. В тази снимка е запечатана историята на Охрид от ХХ век - тоест на Македония и България, но интересното е до каква степен в нея присъстват и Албания, и Гърция.


Вплитането на гласове в основния разказвачески глас, моя глас, е нещо, което развих в "Граница". Наложи се от условията, в които работех - полеви, така да се каже. Не може винаги да се записва, докато някой насред гората ти разказва нещо, пък и понякога е по-добре да не се записва, защото така се помни есенцията. Преливането на устна с писмена реч и изобщо потокът на паметта, езика, емоцията на разказващия и моето собствено осмисляне на преживяното като слушател и после като писател - това е процес на алхимия, който се получава добре само когато оставиш егото си малко встрани и дадеш път на музиката на тази конкретна ситуация, място, човек и истина.


Най-разтърсващите за мен страници в "Към езерото" са свързани със свадата около откъсването на един еделвайс, който се оказва, че не е еделвайс. И как българите отиваме в Македония и късаме, грубо късаме Защо наричате Македония фантомна болка - Вие, която сте свързана с нея? Защо аз съм наричал Македония преди трийсетина години фантомна болка?


- Защото Македония е разрязана на три парчета след Първата световна война. Защото безброй семейства (като нашето) са разрязани от граници, а майки са осакатявали синовете си в краката, за да не ги пратят на война срещу братовчедите и братята им. Защото тези граници и последвалите масови емиграции, бежанци и размени на население са били операции без упойка, а и политиката на разделението, която следва Втората световна война - и в Македония, и в България, - е граница в главите на хората.


Всичко това носим в себе си, на психоемоционално ниво, дори когато не го знаем. И тази фантомна болка ни кара да се държим по начин, който психолозите наричат "травматично поведение". Това, което българското правителство причинява на Македония в момента, е неосъзнато травматично поведение. От него може само много да загубим - и нищо да не спечелим.


Затова, както ми каза онзи планински водач от едно охридско село (с когото се качих на връх Галичица и се скарахме, после се сдобрихме в главата "Планина на костите"): "По-нежно късай това цвете, то нищо не ти е направило."


Казвал съм: "Адът - това са роднините." Докато четях "Към езерото", си мислех: "Чистилището - това са роднините." Гъмжащо чистилище Как мислите, прав ли съм?


- Смея се. Всъщност заявлението на Сартр ("Адът - това са другите") е гранично заявление. Другите, видени като различни от нас, от другата страна - и проблемът е в тях. А адът - това често пъти сме си ние самите. В този смисъл роднините са някакво отражение на нас самите - и ние сме тяхно отражение. И можем наистина много да научим в това чистилище.


Ако не бяхте написала "Граница", щяхте ли да напишете "Към езерото"? Също така, ако не сте живяла в Нова Зеландия, а днес - в Единбург?


- В книгата има една глава - "Пътища", в която се говори за мистичния суфизъм, където понятието път, или тарика, е основно. Пътят е основна тема на книгата. Препънатият път бе главна тема в "Граница". Всички пътища започват от езерото или водят към езерото. Тоест пътят ми върви непрекъснато и инстинктивно към извора - в търсене на местата, хората, самотните гласове, музиките, които ме притеглят като сирени. В това има и личен, и артистичен риск, но друг начин за мен няма.


В предишния ни разговор употребихте израза "жива история". Казвате, че живата история е на границата. Днес българските власти не допускат Македония да влезе в Европейския съюз Как оценявате този факт в нашия спор за миналото? Какво трябва да сме прочели и преживели, за да са готови малко от малко за този спор?


- Може би друга дума, обясняваща българо-македонската травма, би била "шизофрения" - разделянето на едно цяло на отделни фрагменти, които спорят. Най-лудият най-много настоява да е прав, на всяка цена. Цената в случая е прекалено висока: бъдещето на Македония и отношенията между двете държави и хората им.


Една от моите теми в "Към езерото" е, че историята не е нещо заковано в миналото, а по-скоро, както бащата на историята Херодот го е знаел, това е самият поток на времето и човешките съдби, преплетени с географията. Историята - това не е само Гоце Делчев. Това сме ние, днес. Аз, ти, моите прекрасни братовчеди и лели в Охрид и по света, които се борим за един нормален живот в ненормална обстановка, допълнително разклатена от политици с краткосрочни лични интереси. Имаме далеч по-голяма отговорност и по-голям дългосрочен интерес от това какво правим сега на ближния си, защото то е същото като това, което правим на себе си. А сега нашите съседи и роднини имат нужда от европейско членство.


Големият разказ не може да съществува извън своята конфликтност, казват спокойните историци. Какво не може да съществува в малкия разказ?


- Догма, егоцентричност на разказването, теза и антитеза, осъждане. Особено осъждане. Малкият разказ прощава.


"Борбата да се наричаш със собственото си име, да говориш майчиния си език, да пишеш буквите на азбуката си, борбата за миналото, за настоящето, за децата ти, за гробовете на мъртвите ти - тази борба, която се предава от поколение на поколение необработена и допълнително изострена до шизоидност, борба между братовчеди и сестри, тази борба е самата дефиниция на болест. Системна болест: когато цялата система, цялото семейство, заболява." Може ли литературата да е лекарство?


- Ако не можеше, нямаше да я пишем, четем, помним, превеждаме, публикуваме, разпространяваме, да лягаме с нея като с талисман векове и понякога дни след като е писана. Изобщо изкуството може да действа като балсам, но в езика - в самотния човешки глас, който разказва себе си дори когато няма думи - има нещо особено силно.


И последен цитат - от самия финал на книгата: "Всичко е едно. Нека не го забравям, нека не позволяваме на никого и нищо да ни разделя с граници. Трагедията ни е именно в това враждебно разпокъсване. Започва като умствена нагласа и се превръща в съдба. Това е трагедията на нашето семейство от народи, които тъпчат този божествен полуостров, тази прелестно разстлана Земя, тъпчат като армия от ослепени войници отпреди хиляда години, търсeщи покой. Нека намерят. Простете им, простете ми, простете ни, и нека си простим. Страхът ни направи луди и скърбящи." Върна ли Ви тази книга към радостта от съществуването?


- О, да! Главните герои на тази книга са езерата. Всичко останало е преходно. Радостта идва от тях. Невъзможно е да видиш Охридското езеро и да не усетиш дълбока радост. Радостта на единния, на съвършения принцип, на който е основан самият живот.
---


Капка Касабова е автор на романи, поезия и художествена документалистика. "Улица без име" (изд. "Сиела", 2008), "Дванайсет минути любов" (изд. "Сиела", 2013) и "Граница" (изд. "Жанет 45", 2017) са част от по-известните ѝ книги. През 2017 г. "Граница" печели наградите "Солтер" и "Станфорд-Долман" за книга на годината, през 2018-та - наградата "Найеф Ал-Родан" на Британската академия, а съвсем наскоро - и френската награда "Никола Бувие". Книгата е номинирана и за американската National Circle of Critics Award. Касабова пише за The Guardian, The Economist и други британски и американски издания. През 2019-2020 г. е в журито на американската Neustadt Prize.


Последната ѝ книга "Към езерото" (превод от английски Невена Дишлиева-Кръстева, Пловдив: изд. "Жанет 45", 2020) предстои да излезе всеки момент, но предварително може да бъде поръчана онлайн. На 11 декември (петък) в 20 ч. Капка Касабова ще се включи в тазгодишния Софийски международен литературен фестивал. Разговорът с нея ще се излъчи на живо във Facebook страницата на форума, а впоследствие ще бъде качен и на неговия YouTube канал.


* Бахчеванджиеви и Бавчанджиеви са различни форми на едно и също фамилно име, като първата е стандартна българска, втората - македонска. Има и сръбска форма (Бащовански), и охридска (Башчанджиеви).


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (43)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1918 Неутрално

    Звучи интересно!
    Ще прочета това!

  2. 2 Профил на Petleshev
    Petleshev
    Рейтинг: 3221 Неутрално

    И кой сега е лудият според авторката? Македония ли, България ли? Или пък Гърция или Сърбия?

    Бивш tww09306483.
  3. 3 Профил на zo
    zo
    Рейтинг: 827 Неутрално

    Дали ще доживеем Дойче Веле/Дневник да публикуват анализ на македонското неспазване на договори с България? Дори Костов го каза в интервю за Дарик!

    ITV: Saudi Arabia Uncovered https://www.youtube.com/watch?v=NLtLeK7YLGY
  4. 4 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2717 Неутрално

    Цитати:

    "Ако трябва с една дума да се обясни българо-македонската травма,тя е "граница""

    "...българското правителство в момента причинява на Македония неосъзнато травматично поведение"

    Докога уж високо интелигентни хора ще ни поднасят шизофрения в чист вид?! Докога,по дяволите!

  5. 5 Профил на xbe19695676
    xbe19695676
    Рейтинг: 5 Неутрално

    Прокопиев взе 2 милиона за ПР за продуктово отразяване на македонисткия бяс и сега връща услугата, дори с цената на тормоз на подчинените в редакцията, които все пак са българи и са отвратени от мизантропията на шефа си.

  6. 6 Профил на CINZANO
    CINZANO
    Рейтинг: 956 Любопитно

    Няма как да пропуснете да ни наврете някоя повърня за многострадалната фиромия, нали?

    Мома, връщай 12 и 12А!
  7. 7
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  8. 8 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4220 Весело

    До коментар [#7] от "ivpetr":

    Че кой е казал че трябва да е Талев,ти ли?
    Прочие прочете ли романа за да раздаваш присъди?!

    klimentm
  9. 9 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4220 Весело

    Ах как кипи справедливия патреотичен гнев в коментарите!

    klimentm
  10. 10 Профил на Вилдирас Владиленов
    Вилдирас Владиленов
    Рейтинг: 2755 Неутрално

    До коментар [#2] от "Petleshev":

    Всеки луд с номера си. Но не всички хора са луди, то коя да е държава...

    ☠ ☠ ☠ Think of how stupid the average person is, and realize half of them are stupider than that. ☠ ☠ ☠
  11. 11 Профил на zo
    zo
    Рейтинг: 827 Неутрално

    До коментар [#9] от "klimentm":

    Бих ти показал коментарите си от статията „Цитат на деня: Колко малко се познаваме България и Македония“ да видиш колко „патриотизъм“ блика от мене, но ги изтриха...

    Истината е, че Дойче Веле и „Дневник“ са толкова безобразно едностранчиви и пропагандаторски по темата, че не се сещам друга тема по която да са били такива за повече от десетте години, които ги чета. С изказването на Захариева, че сме готови да признаем и всъщност признаваме реалността за първи път от много време насам българско правителсто постъпва напълно рационално по темата, но това не е достатъчно, пропагандата внушава, че е нужно да им кандисаме на всички ирационални искания и претенции на македонците, за да не сме национал-патриотарски примитиви.

    Тоест предписанието е повече от същото, което даваме вече 30 години на тая държава, а какво получаваме в замяна?

    ITV: Saudi Arabia Uncovered https://www.youtube.com/watch?v=NLtLeK7YLGY
  12. 12 Профил на zo
    zo
    Рейтинг: 827 Неутрално

    От Иван Илчев дойде също много прагматично изказване: „Крайно време е (...) да гледаме на Северна Македония като съседна държава със своите интереси и да забравим, че една трета от населението на София са от Северна Македония. Трябва да има реалполитик.“

    А точно в реалполитиката, ако не си изпълняваш доворните задължения си носиш последствията, вместо да ти прощават сантиментално.

    ITV: Saudi Arabia Uncovered https://www.youtube.com/watch?v=NLtLeK7YLGY
  13. 13 Профил на vagabond66
    vagabond66
    Рейтинг: 2129 Любопитно

    Ще остана още на този случайно появил се в съзнанието ми терен, на който Вие сте заедно със Степанова и Петровская. Те, московчанка и киевчанка, пишат за своето еврейство и за своята еврейска травма. И се запитах: по какво македонската травма в българското колективно подсъзнание и еврейската травма си приличат
    —цитат от коментар 0 на статията


    Ей това, като прочетох и щях да получа
    "оргазъм без секс"!
    Щом намесиха "еврейската травма"
    на руските фамилии Степанова и Петровская
    и нямаше начин да продължа да чета!



    Преди него прочетох това:


    Първо "Може би Естер" на Катя Петровская, после "В памет на паметта" на Мария Степанова, днес "Към езерото" Смятате ли, че налице е отчетлива вълна произведения, които преработват биографичната и автобиографичната памет? Ще добавя: източноевропейската памет

    - Да, и не е случайно, че се появяват такива книги сега. Тази преработка е вид алхимия, за която колективно сме готови. При преливането на малкия и големия разказ, личното и колективното, сурово житейското и художественото в най-добрия случай се получава златна сплав. Това е антидот на монолитните и монотонни версии на миналото, настоящето и изобщо на живота, които ни сервират някои официални инстанции, чиято цел е "разделяй и владей" - и тези версии са точно това, което е водило в миналото до катаклизми и травми.
    —цитат от коментар 0 на статията



    От него разбрах, че е налице съответната вълна да ни преработват
    "биографичната и автобиографичната памет" с помощта
    на алхимия от "житейски и художествени" измислици!
    Щом и така наречените "еврей" се намесиха,
    работата става сериозна!!!
    Само се питам, кога "Дневник" или "Дойче веле",
    ще пуснат някой не "художествена творба",
    а истинска история, от земите на "Западна България",
    където комунистическите престъпници са избивали
    обикновените българи, само защото са българи?!?
    Това не е ли "нацизъм", който е осъден в ЕС,
    но прикрит зад "болшевизъм", който пък си живее живота,
    в същия "Европейки съюз" и в кандидатката за него
    Северна Македония?!?

  14. 14 Профил на zo
    zo
    Рейтинг: 827 Неутрално

    Ей това нещо беше публикувано от „Дневник“ преди дни https://boldbg.net/2020/12/04/otvoreno-pismo/ и цитат от него

    – Да не се забравя травматичният опит на България от времето на комунистическия режим за постигане на „историческаТА истина“, когато с политически решения неколкократное натрапван асимилационен процес към етнически турци, помаци и роми, с цел „ревизиране“ на присъщите им етнически произход и религиозна принадлежност и налагане на българска и християнска „самоидентификация“ – на живите и на починалите.
    —цитат от коментар 0 на болд


    Интересно защо въпросните либерал-демократи точно по ТЕМАТА МАКЕДОНИЯ учтиво пропускат травматичния опит с насилствената македонизация на населението в Пиринско?!?!

    ITV: Saudi Arabia Uncovered https://www.youtube.com/watch?v=NLtLeK7YLGY
  15. 15 Профил на zo
    zo
    Рейтинг: 827 Неутрално

    До коментар [#14] от "zo":

    Тоест как човек да избегне усещането, което се внушава от тая едностранчивост, а именно, че насилствената българизация е лошо нещо за разлика от насилствената македонизация и съответно всички прояви на патриотизъм са лоши, освен когато са македонски?

    Разбира се „патриотизмът“ в проявленията си на нискочелите идиотии на ВРМО (Каракачанов) е тотално сбъркан, но това се самоподразбира.

    ITV: Saudi Arabia Uncovered https://www.youtube.com/watch?v=NLtLeK7YLGY
  16. 16 Профил на anlazar
    anlazar
    Рейтинг: 314 Неутрално

    До коментар [#15] от "zo":

    Не разбирам защо се харчи толкова енергия за Македония?Искали да са македанци?Майната им.Македонци са .Майната им.Затазизабутана държава да се правиш на Булгар,Булгар е смешно.Да се казват като искат и Гоце да е като те искат Майната им.И на вас,глупаци.21-ви век сме ,и за жалост Мъск не е българин.Пука ми за Гоце и Самуил.

  17. 17 Профил на lz2
    lz2
    Рейтинг: 2343 Неутрално

    Звучи интересно!Ще прочета това!
    —цитат от коментар 1 на selqnin


    Отдавна не чита български автори, освен класиците. Всички други са обременени и партийно подковани. Всеки се мъчи да прокара някаква агитация, което страшно дразни! Повечето "писания" са създадени по нечии указания и са толкова плитко мотивирани, че те е срам да ги четеш! Има тук-таме и проблясъци на качествена литература, ама заради някакви светулки не си струва да прочетеш тонове умствени изпражнения!

    ПравописА е поле за изява на неграмотните!
  18. 18 Профил на lz2
    lz2
    Рейтинг: 2343 Неутрално

    Дали ще доживеем Дойче Веле/Дневник да публикуват анализ на македонското неспазване на договори с България? Дори Костов го каза в интервю за Дарик!
    —цитат от коментар 3 на zo


    Няма.

    ПравописА е поле за изява на неграмотните!
  19. 19 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 780 Неутрално

    И кой сега е лудият според авторката? Македония ли, България ли? Или пък Гърция или Сърбия?
    —цитат от коментар 2 на Petleshev


    Мисля, че Всички сме еднакво луди, еднакво изкукуригали, с еднакво ДНК - една смесица от реално близки племена и народи, хомогенизирани в годините на 3 империи - Източно-Римска, Българската и Османската. И повечето от тези запазили в родовата си памет някакви кратки моменти на величие, даващо им някакво чувство за уникалност. Което не ни пречи навсякъде да се чувстваме като у дома си, само да не прекалим с ракията, че веднага почваме да си ги мерим, кой кой е по-велик!

  20. 20 Профил на vladivlad
    vladivlad
    Рейтинг: 564 Неутрално

    До коментар [#4] от "deaf":

    Там е работата. Просто не са никак интелигентни.

    Do or do not. There is no try. Yoda
  21. 21 Профил на Bornagain
    Bornagain
    Рейтинг: 236 Неутрално

    С "Дванайсет минути любов", "Граница", "Към езерото" и следващата ми книга "Еликсир" аз постепенно създавам един канон на своеобразна хибридна художествена документалистика
    ====================================================
    Скромността е другото име на Капка очевидно. Класик още приживе.

    Свободата, Санчо...
  22. 22 Профил на Bornagain
    Bornagain
    Рейтинг: 236 Неутрално

    [quote#19:"historama"][/quote]

    Вместо веднага да се венцехвалим най-великата американска нация с нейните мегаломански претенции за вселенско величие....Къде сме тръгнали, алооо.

    Свободата, Санчо...
  23. 23 Профил на Котаракът на Шрьодингер
    Котаракът на Шрьодингер
    Рейтинг: 1393 Любопитно

    Ако кажеш на някой, че не е Наполеон, когато иска да го приемат за нормален в обществото, а той е убеден, че е, това сигурно го травмира. Но ако от теб се очаква да лъжеш, че човекът е точно Бонапарт, това излиза от рамките на нормалността.

  24. 24 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3383 Весело

    До коментар [#2] от "Petleshev":

    "И кой сега е лудият според авторката? Македония ли, България ли? Или пък Гърция или Сърбия?"
    ==============
    Ти пък....
    Като че не знаеш къде четеш.

    Еретик
  25. 25 Профил на clarkv622
    clarkv622
    Рейтинг: 1522 Весело

    Капка Касабова: Най-лудият най-много настоява да е прав
    ===
    Умнокрасваците най-лудите луди ?

    България е на 111 място по свобода на словото. Ако дневник се откаже от грантовете ще се изкачим до 110
  26. 26 Профил на chepokalipsis
    chepokalipsis
    Рейтинг: 671 Неутрално

    До коментар [#7] от "ivpetr":

    Това с наградите е много дебилно, има си значими награди, има си и такива, които ги раздават за да няма обидени. Ако имаш от 2-рите, вероятно е по-добре, да не ги споменаваш...

  27. 27 Профил на elena_pipilota
    elena_pipilota
    Рейтинг: 469 Неутрално

    До коментар [#16] от "anlazar":

    Абсолютно си прав, да ти кажа. Осъзнах го миналата година, когато пребродих чукарестата /също чукаритетна!/ република от единия до другия край. Ами... не си струва. Само като си помисля, че заради това чудо навремето сме загубили излаз на Бяло море ме обхваща ужас. А ужасът се засилва като си помисля сега в какви л...а затъваме по същата тема!

  28. 28 Профил на Petleshev
    Petleshev
    Рейтинг: 3221 Неутрално

    До коментар [#16] от "anlazar":

    Оф-ф-ф-ф...! Да бе...! Мъск не бил българин? Колко жалко...! И сега какво?
    Определено след преоткриването на алектрическия автомобил от Мъск, автомобилите и тяхното производство ще се променят. Само не схващам, защо има толкова толкова глъпаци вярващи, че замърсяването ще намалее, а карането или притежаването на автомобил ще става по-евтино?

    Бивш tww09306483.
  29. 29 Профил на Иван K
    Иван K
    Рейтинг: 2415 Неутрално

    До коментар [#16] от "anlazar":
    "за жалост Мъск не е българин.Пука ми за Гоце и Самуил."
    ++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

    подпис
  30. 30 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 780 Неутрално

    ...Абсолютно си прав, да ти кажа. Осъзнах го миналата година, когато пребродих чукарестата /също чукаритетна!/ република от единия до другия край. Ами... не си струва. Само като си помисля, че заради това чудо навремето сме загубили излаз на Бяло море ме обхваща ужас.....
    —цитат от коментар 27 на elena_pipilota


    Казано по друг начин, българите не ценим излаза на море. Особеност в къщите по крайбрежните села е, че са обърнали гръб на морето.

  31. 31 Профил на Petleshev
    Petleshev
    Рейтинг: 3221 Неутрално

    До коментар [#27] от "elena_pipilota":

    Засега все още не сме нагазили в дълбоки лайна покрай македонското евро-членство. Не ни и трябва. Да оставим комшиите и наши братя, да се давят в собствените си плюнки, както ги оставиха гърците. След десетина години ще омекнат и всичко ще се нареди.
    Наистина са смешна държавица, за сметка на това с мегаломански претенции. Да се мислят за каквито искат, само на нас да не ни обясняват. Като искаш нещо от съседа си, трябва да го поискаш, поне с малко уважение и без излишни претенции.

    Бивш tww09306483.
  32. 32 Профил на Иван K
    Иван K
    Рейтинг: 2415 Весело

    До коментар [#27] от "elena_pipilota":
    "Само като си помисля, че заради това чудо навремето сме загубили излаз на Бяло море ме обхваща ужас."

    Как така да си загубил излаз на Бяло море. Нали всяко лято почиваш там.
    Ако не ти стига Бяло море можеш да почиваш и на Атлантическия океан и на Северно море и...... кеф ти сам кеф ти с туроператори.
    Опасно е да си пожелаваш твоите управници да притежават много територии. Сталин имаше Сибир и там държеше милиони затворници. За такова притежаване на територии ли тъгуваш.

    подпис
  33. 33 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3383 Неутрално

    До коментар [#30] от "historama":

    "Казано по друг начин, българите не ценим излаза на море. Особеност в къщите по крайбрежните села е, че са обърнали гръб на морето."
    ????????????
    Не че съм от морско село, но нямам такива впечатления.

    Еретик
  34. 34 Профил на Petleshev
    Petleshev
    Рейтинг: 3221 Неутрално

    До коментар [#30] от "historama":

    Хм-м-м-м-м... Виж сега... Нагласите, мненията и вижданията се променят през годините. Зависи от начина на живот на хората. Аз живея почти до морето и съм се заприказвал със стари хора на подобни теми. Преди на морето не се е гледало като на място за почивка или за разходка. Покрай морето земята е по-лоша, камениста или неплодородна. Може и песъчливо да е. Ако имаш ниви и градини покрай морето, значи си беден. Там са били най-евтините земи. Пък ако си рибар, значи си от най-пропадналата и некадърна прослойка на обществото. Рибар е било символ на мързел и пиянство. Кой ти е мисле на времето, че някой ден ще се ходи на плаж, че да се печеш на слънце? Никой...!

    Бивш tww09306483.
  35. 35 Профил на elena_pipilota
    elena_pipilota
    Рейтинг: 469 Неутрално

    До коментар [#32] от "Иван K":

    Е, то за онова време, за което говорим, никой не ни е оспорвал правото върху тясната ивицата земя, наречена днес от гърците провинция Тракия. Само ползи бихме имали от това. Избягваме преминаването през Босфора при търговията, гърците са били доволни, че имат буфер с Турция, населението се е определяло като българско, родопчани са имали къде да пасат зиме добитъка, великите сили също не са имали нищо против, а както виждаме от последните години естествено за населението от южна България е да е привлечено от това море. Неслучайно хората плачеха като отвориха Маказа. По-важно е било, обаче, че македонските войводи в София са вдигали джангър. Ама както и да е де, след поредица от неразумни решения, това вече е минало бешало. Пък и честно казано като гледам на какъв хал сме, май гърците са по-добри стопани на тези земи.

  36. 36 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 2941 Весело

    До коментар [#2] от "Petleshev":

    “И кой сега е лудият според авторката? ”

    Който най-силно вика. Ти не си! Но авторката ... “вика”, и на български, и на английски, и на “сърбо-хърватски”.
    Друг въпрос е дали дефиницията за “луд” е вярна и дали “бъдещето” е наистина скъпо на фона на “отрицателни лихви”, “отрицателен растеж”, “отрицателно развитие”? Колко да е скъпо едно бъдеще, ако Истината е погазена или е прикрита с емоционални изблици, целенасочено формирани с (геополитически) грантове!?

  37. 37 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 2941 Любопитно

    До коментар [#31] от "Petleshev":

    “Да оставим комшиите и наши братя, да се давят в собствените си плюнки, както ги оставиха гърците”

    И що да не им помогнем ... да прогледнат истината вместо да се давят!? Не сме “византийци”, та да ги “ослепяваме” ... като Василий Втори Македонец “Северномакедоноубиец”.

  38. 38 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 2941 Весело

    До коментар [#21] от "Bornagain":

    Мани скримността! Използването на понятия на ГРАНИЦАТА на политкоректността, хибридност (война или литература), лудост (умопомрачение или инат) изправят на нокти всеки “емоционален” читател.

  39. 39 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 2941 Весело

    До коментар [#16] от "anlazar":


    “Искали да са македанци?Майната им.”
    Значи “ветото” е оправдано!? Майната им!

  40. 40 Профил на chvor_s
    chvor_s
    Рейтинг: 918 Неутрално

    Учудвам се на упоението ,с което ,,Дневник" ни поднася мнението на хора, нямащи абсолютно нищо общо с реалността в отношенията между РСМ и България,като последна и меродавна инстанция. Носителите на догмите на кръжеца ,,Либерален преглед" + хора като въпросната авторка, се налагат като единствените мислещи правилно,за разлика от ,,тъпо-грозното расистко мнозинство"-по един от форумните Трол-авторитети -а това дали има нещо общо с фактите-няма абсолютно никакво значение.Релативизъм и деконструкция за българската история,а РСМ цялата в бяло.Ако не беше гротескно можеше и да е смешно.

  41. 41 Профил на buzanka
    buzanka
    Рейтинг: 573 Неутрално

    Прочетете книгата й "Граница", заслужава си. За България, за българите, за така наречените малки хора, онези, за които никой не говори и които уж не са важни. Толкова мъдрост обаче има в тях.

    Обичам да слушам само себе си
  42. 42 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 780 Неутрално

    До коментар [#34] от "Petleshev":

    Като изключим градовете по крайбрежието ни, създадени от колонисти-морски търговци, всичко останало е поне на 200-300 м от морето, че и повече. Сещам се за няколко причини:
    1. българите са били най-вече земеделци
    2. Вероятно хората са се страхували и от разни рибари и морски разбойници-пирати.

    Говоря за старите къщи, новите постройки, особено хотели, ваканционни имоти, те са друго нещо.

  43. 43 Профил на Виктор
    Виктор
    Рейтинг: 12 Неутрално

    Каква статия! Просто се страхувам, че ботове од типот "македонците са българи" и "вашите баби и дядовци са били българи" няма да разберат нито една дума. Но ако, интелигенцията ще разбере. Интелектът съществува в България, той е само задушен, маргинализиран.

    - Покоiниiо А.А. Ростковцки не iеднаш кажуаше: « бугарите мисл’ат, оти само они имаат ум на светов, а сите друзи сет будали. Кого мисл’ат они да излажат со статиiите во « Право » и друзите ноини, оти македонците сакаат Македонија за македонците? Знеме ниiе многу арну, шчо сакаат они » (За македонцките работи, К. Петков Мисирковъ, 1903 г.)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK