Жил Жобидон: За писането трябва да имаш мъничко моливче и огромна гума

Жил Жобидон

© Скрийншот, YouTube

Жил Жобидон



.Текстът е препубликуван от "Портал Култура". Заглавието е на "Дневник", преводът - на Зорница Китинска.


Жил Жобидон е едва вторият писател от Квебек, който печели Голямата награда на петте континента на Международната организация на франкофонията. Той започва да пише късно - на 53-годишна възраст. Преди това е изучавал визуални изкуства и история на изкуството, работил е в музеи и галерии като куратор. Още първият му роман, публикуван през 2003 г., "Пътят на ранните утрини", му носи три престижни национални награди. След това Жил Жобидон продължава кариерата си в относителна анонимност, далеч от медиите и широката общественост. Писателят получава Наградата на петте континента през 2019 г. за книгата "Спокойният уязвен".


Той ще бъде гост на осмото издание на Софийския международен литературен фестивал, който тази година ще се проведе изцяло онлайн от 10 до 13 декември. Програмата включва над 20 събития, с участието на десет автори от Великобритания, Канада, Шотландия, Израел, Нидерландия, Финландия и Америка. Разговорът с Жил Жобидон ще бъде на 11 декември от 18.30 часа и може да бъде гледан на живо на Facebook страницата на фестивала.




Къде сте в момента?


- Живея в старинния град Лонгьой, в Квебек, който е на триста години. Веднага виждам как се усмихвате, но тук, в Северна Америка, град на триста години е много стар. Намирам се на 10 минути път с кола от Монреал, трябва само да пресека реката Сен Лоран и съм там. Сега съм вкъщи, в кухнята, зад мен е красива гипсова глава на фавн, която ми напомня за музеите, в които съм работил.


Пак зад мен, стената е боядисана и на нея с тебешир са изписани мисли и пословици, които са с мен всеки ден. Пословицата, която най-често ми е другар по отношение на писането, е: "Наградата за търпението е самото търпение" на Августин Блажени. Една друга, която много обичам и която идва от тао: "Да управляваш огромна империя е същото като да опържиш съвсем дребна рибка". И третата, която много е много вдъхновяваща и отново е тао: "Онова, което препречва пътя ни, също е път".


Как определяте писането си днес? А в бъдеще?


- Не съм литературен критик, нито съм учил литература. Всъщност моят издател често ми повтаря : "И най-вече, не учѝ". Затова ми е много трудно да определя онова, което правя. Тъкмо завърших един писателски дневник, който се нарича "Виновна е дарохранителницата", и започнах бавно-бавно да пиша роман, чието действие се развива в бъдещето и показва едно момче, Клауд, единайсетгодишен и свръхдаровит, който е митоман, обсебен от героите, които сам измисля в какви ли не истории. Сякаш живее във въображаем свят, който да го пази от преживените травми или от онези, които предвижда.


Най-общо работя върху свещеното, всичко онова, което предшества дори нашето идване на земята. Работя в областта на поучителното. И в любовта към френския език. Влюбен съм във този език. Моето писане се характеризира най-силно с онова, което се корени в любовта. Само толкова мога да кажа.


Какво четете напоследък?


- Знаете ли, Наградата на петте континента изисква огромен брой срещи и макар сега това да се случва по интернет, то е свързано с много работа. Сега чета ръкописите на млади автори, на които съм ментор с посредничеството на една много скъпа за мен организация, която се нарича "Летен лагер Феликс" и върши прекрасна работа. Към тях водя петдневни или съботно-неделни ателиета по творческо писане, а сега по-скоро лекции през Zoom. Там и аз уча много за акта на писането. То изисква огромно его и огромна смиреност.


Спокойният уязвен
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

На хората, на които съм наставник, казвам, че за писането трябва да имаш мъничко моливче и огромна гума. Често човек е напълно сам в онова, което пише, и понякога е прекрасно да можем да си поговорим с другите за техниката на писане, но и за празнотите, за липсите, за нуждите и за самотата ни.


Отскоро съм и член на журито на следващата Награда на петте континента 2020 и чета десетте романа финалисти.


Какво ви е интересно да наблюдавате днес?


- Особено силно ме интересува понятието за "другаде". В литературата, както и във визуалните и другите изкуства, реализмът не ме привлича особено. Защото реализмът заема твърде много място. Има няколко души, които правят много добри неща в тази област, но не се чувствам на място в него. Обичам да отивам на другия край на света или в миналото - както в трите романа, които предшестваха "Спокойният уязвен", или пък в бъдещето, както сега.


Понякога се откривам там. Срещам герои, които притежават качества и недостатъци, по които приличат на мен. Признавам, че в настоящата обстановка обожавам да се занимавам със сюжети, които ме отдалечават от Тръмп, от COVID-19 и цялото усещане за концентрационен лагер. Искам да мисля, че винаги има светлина в тунела и ако тя не съществува, ще я създам.


Харесвам да съзерцавам. Например сянката, която хвърля едно дантелено перде, полюшвано от вятъра, и която се отпечатва на стената. Или пък как белите патици отлитат на юг през есента или как напролет се връщат на север. И в този смисъл смятам, че способността да се удивляваме, трябва да се поддържа на всяка възраст и дори, че университетите трябва да сериозно да се замислят да разкрият факултети по удивление.


Как започвате на нов ред?


- Проблемът с белия лист непрекъснато изскача пред мен. Понякога толкова се плаша от него, че спирам изцяло да пиша за известно време. При всички случаи работя чрез изваждане. С онова, което Микеланджело нарича per via di levare, т.е. с премахване. Това, което ме води, е музикалността на текста, той ме увлича, а героите ме насочват.


За мен писането е вид сътворение, което виждаме във всички основополагащи повествования, във всички митове за създаването на света и които започват с неописуем хаос. Затова вадя и премахвам, докато стигна до текст, който сякаш вече е бил написан и който сякаш предшества този генезис. Хаосът, за който говоря, можем да открием в началото на Библията, когато водите се разделят от земята, дори в митовете на маите за Попол Вух, всичко това вече съществува, вече е било тук и е чудесно човек да чете така изчистения текст.


Колкото до това как минавам към нещо ново в живота, както например в тежки моменти, през каквито минаваме днес, то ще отговоря така: идва време, когато просто нямаме избор и трябва да минем към нещо друго. Буда е казал, че единственото постоянно нещо в живота е неговото непостоянство.


За какво имате желание да говорите тези дни?


- За всичко, което ме вади от тръмпизма, от вулгарността, от атмосферата на ужас, която цари почти навсякъде. С една приятелка често говорим по телефона на теми, които ни възмущават или ни вълнуват. Например често чуваме: "Трябва да се върнем към предишното положение", но точно то и начинът, по който живеехме тогава, ни докара тази пандемия. Говорим си още и за положението на френския език в Квебек, което в момента не е особено бляскаво. Говорим си за книги. Ами, това е.


Какво е важно да пренесем от настоящето в бъдещето?


- Бих казал, че е важно да се пренесат надеждата, светлината, красотата, начинът на всеки един от нас да бъде смел, езикът и културата, които са ни били предадени от предците ни. Точно затова настоящето е идеалното място да създаваме и генерираме светлина и най-вече в рамките на нашите възможности, по-големи или по-малки, да споделяме всичко това с нашето обкръжение.

Ключови думи към статията:

Коментари (35)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  2. 2 Профил на Красимир Андонов
    Красимир Андонов
    Рейтинг: 480 Неутрално

    Възхищавам се на старите писатели! Писали са с перо и мастило. Няма гума, пергамента скъп. Първо в главата всичко се нарежда, после без грешка знак по знак се подрежда.

    Лудостта е привилегия. Глупостта е бреме.
  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  4. 4
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  5. 5 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1056 Неутрално

    “ всичко, което ме вади от тръмпизма, от вулгарността, от атмосферата на ужас,
    ... ... начинът, по който живеехме тогава, ни докара тази пандемия”
    ——
    ?!? А бе, френчи! Папкай си путен-а, съзерцавай си наградата от петте супер-франкафунски континенти на планетата и си мълчи! ... та белки някой са излъже да ти купи писаниците. Мене ма изгуби като читател

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  6. 6 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1056 Неутрално

    До коментар [#1] от "Мунчету на Боеку":

    “ какич, тука ли си ве? имам ти разказвам”
    ——
    Сори, Тайпи. Аз съм под пара тая вечер ... работа, не си мисли глупости! Ти разправяй... ако до сутринта не те изтрият, ще го прочета

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  7. 7
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  8. 8
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  9. 9
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  10. 10
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  11. 11
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  12. 12
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  13. 13
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  14. 14 Профил на Deaddark
    Deaddark
    Рейтинг: 3009 Весело

    Жил Жубида е поредният политически слагач, иначе бездарник. Потвърждава казаното от "Министерството на истината" - малко моливче и голяма гума - тоест подлизуркото ще трие неудобното и ще пише само политкоректно. За писането трябва само едно - глава; ако обаче вместо нея има куха лейка, зелена тиква. хралупа с бръмбари, празна кратуна, дървена чутура и др. подобни - тогава е лизачество на д-то/тата на плащащия/те.

  15. 15 Профил на Deaddark
    Deaddark
    Рейтинг: 3009 Весело

    До коментар [#13] от "Мунчету на Боеку":

    https://youtu.be/vIW1comYZf0

  16. 16 Профил на Deaddark
    Deaddark
    Рейтинг: 3009 Весело

    До коментар [#13] от "Мунчету на Боеку":

    https://youtu.be/YgGzAKP_HuM

  17. 17
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  18. 18
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  19. 19
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  20. 20
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  21. 21
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  22. 22 Профил на Deaddark
    Deaddark
    Рейтинг: 3009 Весело

    До коментар [#16] от "Deaddark":

    16 e наука, брат - мислех че харесваш ютюб научните клипчета, със супер-дупер нАучни анимацийки.

    Жоро туриста, зна'ш ли го - колко космос, колко нафта, има в музея на космонавта.

  23. 23
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  24. 24
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  25. 25
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  26. 26 Профил на Deaddark
    Deaddark
    Рейтинг: 3009 Весело

    До коментар [#23] от "Мунчету на Боеку":

    https://youtu.be/-vvTh9pbJnE

  27. 27 Профил на Deaddark
    Deaddark
    Рейтинг: 3009 Весело

    До коментар [#23] от "Мунчету на Боеку":

    Айде нещо по-сериозно:
    https://youtu.be/nLte9H0Sxrs

  28. 28
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  29. 29
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  30. 30
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  31. 31
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  32. 32 Профил на Kosta Delev
    Kosta Delev
    Рейтинг: 802 Любопитно

    "...За писането трябва да имаш мъничко моливче и огромна гума..."

    Именно това е разликата между написаното от: 1. писател, 2. журналист и 3. пост в социална мрежа или форум...

    Първият мисли над изречението си с дни и дори понякога с години; вторият - няколко часа или максимум един ден; третите нямат изобщо нужда дори да си преглеждат правописа...

    Затова трябва да се внимава какво се чете - не е нужно да захранваме и ангажираме съзнанието си със субпродукти.

  33. 33 Профил на Michael JordanFriend4295
    Michael JordanFriend4295
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Неграмотният, гума не употребява,
    затова с груби грешки ни осведомява.

  34. 34 Профил на Deaddark
    Deaddark
    Рейтинг: 3009 Весело

    До коментар [#33] от "Michael JordanFriend4295":

    Изтрий първата запетая,
    научи правописа най-накрая!

  35. 35 Профил на Zippie
    Zippie
    Рейтинг: 792 Весело

    „За писането трябва да имаш мъничко моливче и огромна гума“ ...

    Или иначе казано – малка (удобна, компактна и др.) клавиатура, с голям бекспейс 😉





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK