Радой Ралин: Много обичах след училище да отида в татковата книжарница

Радой Ралин

© Валентина Петрова

Радой Ралин



Текстът е препубликуван от "Портал Култура". Заглавието е на "Дневник".


Откъс от непубликуваната и подготвяна за печат литературна анкета на Вихрен Чернокожев с Радой Ралин. Текстът е предоставен от съпругата на литературния историк Росица Чернокожева.


Какъв е най-ранният ви спомен от белия свят?




- Първият ми по-ясно очертан спомен е от високото на втория етаж, имай предвид втория кат на една сграда в близост до черквата в Сливен. Гледам някакви момчета, някакви батковци, берат нещо в тревата наведени и аз отгоре им викам: "Бате, боб ли берете?" Не знам какво ме е накарало така да ги попитам и каква ми е била представата за боба, но това беше първият въпрос към външни хора, който аз помня ясно отправен.


После ние отидохме да живеем в някаква друга къща и си спомням как веднъж дойде моят дядо, който не живееше у нас (аз тогава, както знам после по разказите на майка ми, съм бил с кестеняво-руси косички, със същите беше и моят син, по-големият, като съвсем малък). И един ден дойде дядо ми Митко чието име носех, взе ме в ръката си, мога да кажа взе ме наистина в ръката си, една голяма старческа ръка, аз може би съм бил на три години или колко не съм проверявал, и ме заведе в бръснарницата. Острига ме нула номер, не знам защо, връща ме вкъщи и мама така, полусърдита, полуусмихната - все пак свекър, каза: "У-у-у, тате, защо си охулил така детето?" Това ми е вторият конкретен спомен.


Можете ли сега да видите най-близките си през очите на онова дете?


- Спомените, които се наслагват един върху друг и добиват нещо общо и завършено, че живеехме татко, мама и аз Баща ми изглеждаше за мен тогава висок човек с черна къдрава коса на пръстени, черна брада, която понякога аз в разнеженост дърпах. Майка ми беше зеленоока румена жена с орлов нос. Както я гледам сега от снимките - красива е била. И баща ми беше красив човек. Спомням си, че много ме обичаха, особено майка ми, с някаква неизразима обич. Имахме хубав двор с градина, която майка ми усърдно поддържаше. Какви ли не цветя нямаше, не само в градината, ами даже в калдъръма - ситни цветенца, които растат между камъните. Мама не ме пускаше да излизам на улицата


Защо?


- Много късно, след години, аз разбрах причината. По цял ден си стоях вкъщи. И си спомням, че не ми беше толкова скучно. Баща ми беше ми купувал през различните празници детски играчки, които аз сигурно съм пазил, защото имах доста насъбрани. Спомням си веднъж той ми донесе едно кинематографче. То представляваше ламаринен фенер с две лупи, а във вътрешността му - малка лампичка с фитил. По барабана на киноапарата минаваше една лента безконечно и някакъв котарак лапваше мишле. А като се върти обратно, мишлето лапваше котарака. По-късно баща ми носеше от градското кино парчета ленти, които също се мъчех да прожектирам.


Майка ми беше много религиозна жена; тя постоянно във всяка стая палеше кандило, а в спалнята имаше едно кандило горе, което гореше за живите, а долу друго кандило за покойниците. Веднъж бях разпънал рулото от кинолентата, получи се като че ли някаква тръба на далекоглед и аз се докоснах да видя с нея пламъка от кандилото. Цялата лента пламна светкавично, за секунда, и ми опърли веждите, косите, които вече бяха пораснали; насмалко щях да се запаля и да предизвикам пожар.


Казах, че майка ми беше религиозна. Действително двамата с баща ми представляваха странно семейство. Баща ми е бил социалист още от младини и по-късно при разцеплението е взел страната на съюза "Пролетарий", където са били Никола Харлаков, Койка Тинева, Георги Бакалов, Павел Делирадев, Димитър Полянов, Николай Хрелков. Той, макар да беше пълен безбожник, за да подразни майка ми, често пъти пускаше шеги срещу поповете, а най-вече срещу сливенския владика, но никога не е забранявал на майка ми да ходи на църква и да се моли. Беше свободолюбив човек, толерантен към възгледите на другите - щом тя вярва, той не бива да ѝ забранява и да се налага. Когато ме видеше да се кръстя, казваше: "Той като порасне, сам ще разбере всичко."


Майка ви ли влияеше по-силно върху детските ви усети?


- Аз още от малък изпитвах ежедневно влиянието на майка ми и нейната религиозност. Сутрин, преди да закуся, аз се прекръствах, на обяд и преди вечеря - също; преди да заспя кляках като ангелче на пода и се кръстех и даже правех поклони пред иконата с пълна увереност, че съществува Бог, че съществува Иисус Христос.


През това време усещах, че съм бил много обичано дете в семейството. Усещах как просто особено през тези боледувания, а аз доста съм боледувал, като малък съм паднал веднъж върху капака на откован сандък и съм си намушил лицето с гвоздеи. Още нося белега на окото и тука под лявата челюст. Ето тука на дясната ръка е влязъл пиронът и е излязъл през другия край. Следите сега не изглеждат толкова големи, не се забелязват, но тогава, като малък, са били доста, а личали, щото ръчичките са били малки. Знаех наизуст молитвички, моята майка ми четеше евангелските притчи, разказваше ми всички библейски истории - за праведния Йов, за сиромах Лазар, през същия ден, наречен на светеца. От нея не съм чувал други приказки освен тези религиозни истории.


Евангелските притчи ли бяха първият ви контакт с писаното слово?


- Аз се научих твърде рано да чета. Баща ми беше ми донесъл дървен буквар, чиито букви научих първо с молив да рисувам и после да ги изговарям. Изговарях ги по странен начин: бъ, въ, гъ, дъ вместо на "е" на "ъ". И даже след време, като се движех из улиците, четях вече фирмите. Само че да кажем "хлебар" - изричах "хълъебъръ". Така лека-полека започнах да се "ограмотявам". През това време майка ми (тя беше домакиня, гледаше си само къщата)


Как се казваше тя?


- Тя се казваше Кина. Баща ми Стефан Димитров беше книжар и печатар. Нещо за него мога да разкажа


Разбира се, това е необходимо.


- Един път дойде майка ми в черно, донесе жито с бонбончета, теменужки и орехи и ми каза: "Мойто момче, твоят дядо умря, отиде при дядо Господ".


За дядо ви по майчина линия ли става дума?


- За дядо по бащина линия - Димитър Стоянов Куртев. Той живееше в другия край на града - Клуцохор, в същата къща още от дядо му, наречен Домусчията. Той е имал двама синове и три дъщери. Единият от тях е Таньо войвода, който е бил сподвижник и пълномощник на Левски. По-късно аз научавам от разказите на баща ми, че моята баба Калуда му е била втора жена - мащеха на баща ми. Неграмотна, простовата жена; за нея дядо казваше, че четяла извън книгата. И тя ме обичаше, идваше всеки празничен ден у дома на обяд, а майка ми често ме пращаше да ѝ нося нещо за ядене и баба много ми се радваше.


Дядо ми паднал веднъж от асмата и оттогава му се повредило здравето, умрял сравнително млад. Баба Калуда често разправяше с гордост: "Таньо войвода, дето ослободи България" И като дойдеха роднини, вкъщи се говореше все за този Таньо войвода. Аз съм роден в Сливен, а пък там войводите са много.


Нали е градът на стоте войводи


Кой ги знае дали са сто, но при всички случаи те са много. През детството ми Таньо войвода беше магично име. Много по-късно се запознах с неговата биография, с неговата участ, която като че ли тежи върху всички в рода ни, но за това после ще стане дума


Има ли запазено нещо във вашия дом от него?


- Нищо няма запазено. Аз казах, че дядо ми живееше в някаква по-малка къща, защото когато турците изпращат на заточение Таньо войвода в Диарбекир, запалили къщата и още се виждаха останките от изгорялото.


Разкажете сега за баща си


- Баща ми в гимназията рисувал много хубаво и правел силно впечатление на своя учител - чеха Йосиф Цобел. Обаче бил много палав, вършил различни бели в клас и него са го изключили. След това баща ми почва да работи в печатницата на Димитър Костов - негов съсед - и в едно кратко време той съумява да усвои професията, тя просто му се харесва. Той е работел по 12-16 часа. Като чирак става в пет часа сутрин, измита цялото помещение и вън плочника, донася в стомните вода за всички, след това като почнат да идват калфите, майсторът, собственикът, закуска им купува. След това, ако го пратят, отива на пазара и купува най-потребното за семейството на собственика. Давал им е занаят собственикът, а всеки чирак е бил в началото момче за всичко.


По-късно бях намерил в библиотеката му една книга с тъмнозелена мъхеста корица - "Изповеди. Стихове от Сирак Скитник", на която имаше такова посвещение: "На господин Стефан Димитров - набрал целия ръкопис без нито една грешка, с признателност и приятелство. Сирак Скитник". Книгата беше от 1909 или 1910 г., не съм сигурен, но надписа много добре го помня.


И така баща ми рано попада всред социалистически среди, влиза в социалистическото движение, запознава се с Михал Кантарджиев, Георги Бакалов, Георги Кирков. След военната си служба, в София постъпва в печатница, където е работил заедно с Георги Димитров. Но при вътрешнопартийните борби той е взел страната на съюза "Пролетарий", на Харлаков и на другарите му, като до края на живота си им остана верен.


Баща ми със заем от сестрите на неговия баща става самостоятелен печатар. Купил една крачна "американка", формат носна кърпа, за акцидентна работа - квитанции, визитни картички, некролози През това време той участва не само в политическите борби на социалистическото движение, но и в културната му дейност. Артист-любител в няколко пиеси - още са запазени вкъщи тези пиеси с обозначение кому каква роля е дадена. Изобщо баща ми по него време доста е чел и не само политическата литература от Плеханов, от Кауцки, от Маркс, Енгелс, Бабел - още първите издания на тези книги. "Капиталът" е чел, "Комунистическият манифест"; на Дикщайн "Кой на чий гръб живее", "Любопитното момче" и останалите социалистически брошури Имам ги и до ден днешен запазени.


Притежавал е голяма библиотека


- Голяма библиотека, която впоследствие със съдействието на сина му биде разпиляна от добро желание на тоз и на онзи приятел да услужи Но все пак някои от тез книги оцеляха. Като печатар той е владеел и книговезство (имаше такова майсторско свидетелство) и сам си ги е спретвал в красиви мешинени подвързии със златни букви.


Кои от книгите на баща ви особено ви привличаха?


- В тези томове, които аз по-късно разглеждах, откривах в тях странни заглавия: пиесите на Ибсен, съчиненията на Чехов... Доста много бил той чел на младини. В много сливенски домове, където съм бивал по него време, такава богата библиотека не е имало.


Той воюва в Балканската, в Междусъюзническата и в Първата световна война. Оженва се може би в 1912 г., преди да отиде на фронта. За това време майка ми разправяше: "Всеки ден се моля: "Божичко, ако щеш с една ръка само ми го върни, с един крак, с едно око, само жив ми го върни!" Него са го ранили на три места, едната му ръка, дясната, беше засегната и нервът изваден. Почти неподвижна, безчувствена ръка. Кракът му, раняван, често се подуваше от ревматизъм. Поради това баща ми по-късно започнал да се занимава вече и с книжарство. Сам не можел да работи, нито да набира букви с повредената дясна ръка, нито пък да кара с крак машината.


Коя година е отворил книжарницата си?


- Може би веднага след Европейската война, когато се връща инвалид, с 50% загубена работоспособност. Като инвалид получаваше малка пенсия и се ползваше от единствените тогавашни привилегии само за инвалидите: всяка година прекарваше месец във военното лековище в Хисаря, пътуваше по БДЖ със 75% намаление. Баща ми беше доста нервен, противопоказно за професията му; често избухваше и на мене нерядко ми се е карал.


Знам, че ме обичаше, но лошо избухваше. Както разправяше майка ми, съсипал се е от войната Аз откакто го помнех, вече не четеше, нищо не четеше Как изведнъж войната беше просто прекъснала, прекратила предишния му интерес към културата. Останала му само тази страшна обич към театъра. Дойде ли в града ни театър, той непременно ще е пръв посетител и не само ще го посети, но най-накрая, особено ако трупата е по-малка, а тогава почти всички трупи бяха 10-12 души, ще им даде в най-хубавия ресторант вечеря. Макар че само след седмица някоя полица ще му протестират, макар че от нещо ще се лиши, но към артистите той изпитваше истинско благоговение.


Спомням си този случай: трябва да съм бил в трето отделение, имаме час в училище, идва самият той да ме измоли от учителката; взел ми бил билет да гледам "Лудият певец". Имаше една нашумяла тогава пиеса от неизвестен автор. Матю Македонски с пътуващия театър изпълняваше ролята на лудия певец. Заедно с него играеше 3-4 годишната Маргаритка Тихинова и разплакваше цялата публика. Естествено тогава вкусовете на хората са били по-сантиментални, но действително тя държеше целия салон в напрежение. По-късно, след години узнах, че тази пиеса е правена като адаптация по филма с Ал Джонсън "Лудият певец".


Помните ли първата прочетена детска книжка?


- Това беше "Дядовата ръкавичка" на Елин Пелин с илюстрации от Александър Божинов. Тогава аз я учех наизуст и просто очаквах вече времето, когато ще тръгна на училище. И си спомням първия училищен ден, когато майка ми прекръсти менче с вода няколко пъти и я поля пред крачката ми.


Коя година тръгнахте на училище?


- На 15 септември 1929 г., в училището "Митрополит Серафим", което беше в близост. Спомням си, някои от комшийските деца, с които се знаехме по лице и по име, обаче никога още не бях играл с тях, сега най-после отивахме заедно към училищния двор. Там, всред гъмжилото от деца, едно съседче, не без известна подигравка, подхвърли, че съм знаел да чета и пиша.


Друг добави, че щом като е така, защо не са ме записали направо във второ отделение. Трети изрази съмнение дали наистина знам да чета и ми посочи на стената, където имало написани названията на мъжките и женските гениталии.


И аз, който до тогава не ги знаех, ги прочетох високо и гласно, с което предизвиках бурен смях измежду всичките деца. Останал с впечатление, че съм ги прочел погрешно, прочетох ги и повторно и то - натъртено, което предизвика още по-силен смях.


Влизаме в час Мара Чобанова беше първата ми учителка. Веднага двама-трима вдигнаха ръка и викнаха: "Госпожа, Митко каза "едно мръсно". А аз, незнаейки все още значенията на тези думи, ги повторих, което предизвика в класа не само смях, но и възмущение. Учителката не знаеше как да реагира, дали аз не се преструвам и хитрувам, или действително не съм посветен Тогава тя строго ми се скара в смисъл, че преди едно нещо да го четеш, трябва да го знаеш какво е.


Това ли е най-яркият ви спомен от първия учебен ден?


- Не е


Как ви обучаваха?


- Невероятно беше нашето обучение Първо почвахме с дъсчени табла и върху тях с пластелин правехме различни колелца, кукички, гагички, байрачета и пр. След това пишехме с каменни калеми върху черни плочи, а в края на годината започвахме да си служим вече с молив. През това време татко ме записа за двете списания "Детска радост" и "Светулка". На книжка първа от сп. "Светулка" тогава пишеше, че годината е юбилейна - 25 години. Тогава научих от татко какво е "юбилей" и в нея (излязла за случая в двоен размер) бяха поместени портретите на всички сътрудници. Там видях Елин Пелин, Дора Габе, Ангел Каралийчев и др. Вече бях почнал да чета техни приказки. Свикнах и не се отделях от книжките, всеки ден нова и нова! Най-сладостното занимание за мен!


Повече обичахте да четете, отколкото да играете?


- Да, много обичах да чета, много обичах да чета! Вече споменах, че като малък майка ми не ме пускаше на улицата. Казваше, хайде, като искаш да играеш, извикай приятелчето си и играйте вкъщи. Изобщо искаше всичко да става пред очите ѝ. Вънка децата били лоши, гамени, щели да ме бият. Намираше начин да ме убеди, че трябва да си стоя само в двора. После ненужно беше вече такова убеждаване, защото аз по цели дни се затварях вкъщи само заради книжките.


Освен четенето имахте ли друго любимо занимание?


- Не, никакво друго! Може би затуй останах с хлътнали гърди, физически неукрепнал; бях бледо дете, злоядо дете В резултат на боледуванията, които съм имал в ранна възраст, не се радвах на особено добро здраве. При първия полъх ще ме хване ангина, ще ме свали инфлуенца през всички болести минавах. И какви тежки температури съм карал триеха ме, вендузи са ми слагали, с хардал са ме загрявали. Изобщо боледуването е било кошмар през тези години за мен.


Имахте ли си любимо място вкъщи, в книжарницата?


- Много обичах след училище да отида в татковата книжарница, защото там имаше най-разнообразни книги. Обичах да ги гледам, още не можех да ги схвана. Започнах да се ровя в бащината библиотека. Трябва да кажа, че тя не беше наредена по рафтове в някоя стая, а натрупана в един огромен кош от майка ми. Защо, не знам, но заслужаваше видно място с хубавите си подвързии.


Може би е нямало място?


- А, не, просто майка ми не отдаваше особено значение на четенето. Тогава, разглеждайки тези книги за първи път, аз съм попаднал много рано във възхищение например от социалистическите календарчета. След петдесет години направих един филм с Дучо Мундров. Те ми са много интересен спомен: малки книжки, с илюстрации, с карикатури. За първи път в живота си карикатури видях в тях. Помня например "Как някои живеят на гърба на другите". Една огромна теглилка, на едната страна е седнал голям тежък чорбаджия, а на другата се захванали, ама като удавници, държейки се даже и за синджирите на паланзата много хора, десетки, стотици хора наблъскани.


Често пъти баща ми вечер имаше навик, след като се нахрани, да остане сам и да си пие виното. Понякога се отбиваше из кръчмите, но обичаше и сам да си пие. И тогава ми разказваше ту за социалистическите си години, ту за войната, ту за своето чирачество, как работел по 16 часа и не се уморявал, как бързал да не закъснее за репетиции Разправяше ми за видни артисти. Даже по едно време у нас са живели, пак разбира се без наем, Владимир Николов - виден артист и неговата съпруга Ана Николова. След години тя беше най-старата артистка в Младежкия театър.


Нека се върнем към детския ви спомен за махалата.


- През детството ми идваха вкъщи различни съседки. Най-колоритната беше кака Марийка Барбъзънката - истинска чудомирова героиня. Ако не бе лишена от образование и ако се беше занимавала с литература, сигурно би станала оригинален белетрист - толкова унасящо разправяше. Тука пак ще се върна назад, преди да тръгна на училище. През това време един от големите ми съзнателни спомени е следният: говореха съседките как един работник парната машина го убила и това предизвика траур за целия град. Разправяха жените как го сънували, че той се възнася на оня свят, в рая. Друго събитие, което силно развълнува детската ми душа, беше когато съобщаваха, че умрял доктор Курумбашев. За този доктор Курумбашев всички казваха, че бил най-добрият човек на света, че преглеждал бедните безплатно, ходел по няколко пъти, докато оздравее болният, и не му вземал никакви пари, а този път се заразил от един болен и починал. И всички казваха, че го сънували с бялата престилка като ангел да лети към небето.


Под влияние на възприетото от мама християнско чувство, от приказките на баща ми, който подхвърляше остроти срещу думбазите, че има бедни и нещастни, и особено пословичната обич към чудесния лекар, по когото всички тъгуваха, без да им бъде роднина, а защото спасявал болните като Христос, моят детски свят бе силно развълнуван.


Продължаваше моето ученичество. Попаднах тогава още през първата лятна ваканция на една христоматия от Д. В. Манчов - много интересна христоматия, която съдържаше преводи на "Умирающий гладиатор" от Байрон, "Хектор се прощава с Андромаха" из "Илиада", както и стихотворения, народни песни, балади, описание - всички жанрове, даже ораторска реч, последната реч на Наполеон. Изобщо тази христоматия разширяваше моя любознателен детски кръг.


Епиграми имаше ли в нея?


- Там прочетох и първата епиграма в живота си. Това бяха две епиграми; едната от Дмитриев, в диаложна форма:


- Ограби ме крадец проклети!
- Съзирам твоята печал.
- Ограбиха ми стиховете!
- Уви, за крадеца ми е жал.


А другата от Бюргер:


Клеветници ли те бедят
спомни си тези редове,
оси зурли си не хабят
за лоши, гнили плодове.


Аз я имам запазена още тази христоматия, ако те интересува, като дойдеш у дома, можеш да я видиш.


През това време ме водеха понякога и на кино. То беше близко до печатницата на баща ми, който изготвяше хвърчащите листове за бъдещите филми и аз оттогава запомнях имена на кинозвезди, на режисьори.


Кой от учителите в отделенията остави най-ярък спомен у вас?


- Първоначалната учителка Мара Чобанова. Тя ни обичаше нас учениците си, винаги усмихната и внимателна, сърдечна с всекиго. Рядко прибягваше до шамара, тъй характерен в онова време


Тогава в Сливен избухваха стачките. Като легенда се носеше из града името на Съби Димитров; как е избягал от участъка, как не успявала полицията да го стигне, как го заплашват, че ще стрелят, а той държи реч Даже и сред онези деца, които не разбираха политика, неговото име се възприемаше като на един народен герой.


На един чин седях с моя съсед Злати Щилянов, чийто баща беше обущар. Ние всички обличахме тетрадките си в хартия, а тя струва пари Злати ги обвиваше във в. "Ехо" с острите заглавия: "Долу фашистката диктатура", "Долу ЗЗД". Това са първи усещания Но тогава не обичах комунистите.


Защо?


- Защото те не вярваха в Бога Аз не можех да оценя широтата на баща ми, който допускаше майка ми да вярва в Бога, макар сам да беше против религията.


Влиянието на майка ви е било силно.


- Беше силно, да. Моята майка имаше брат и сестра. Брат ѝ, вуйчо Иван, беше обущар; сестра ѝ женена за земеделец, чифчия го казваха, и воденичар. Всеки ден ходех на гости у леля, където бях при по-големите си братовчедки - Веска и Иванка. Имаха каруца с две крави Битът им беше друг, селски сечива. Особено във воденицата беше страшно интересно да ходя. Един мир в татковата книжарница, друг мир там Отивах да наблюдавам коня. Понякога като го впрягат, качваха ме и мене в каруцата.


Другият ми вуйчо, обущарят, живя дълги години, беше страстен турист, до 90 години се катереше из "Сините камъни". Неговата жена (братовчедка на Сирак Скитник), много префинена, много възпитана дама с изискани обноски - леля Веса, всички други от рода ни следяха някак си насмешливо, защото тя ги превъзхождаше. Това беше иронията на недомогналия се. Помня как леля Веса особено по имени дни уреждаше у тях цели кулинарни тържества. Пък и беше един гастроном вуйчо ми Спомням си какви мезета, какви чръвца, какви луканки, цялото туй разнообразие, приготвено с истинско изобретателство Толкова сладки неща, толкова вкусни неща никъде другаде не съм вкусвал, както у тях.


Мойта братовчедка-връстница Марчето - тя и сега е жива - с нея си играехме много често. По-малките ми братовчеди - Данчо и след него Кольо, който беше изтърсакът и най-обичаният от всички. В леля Веса имаше нещо аристократично, естетско; тя не само ще го приготви, но и ще го опакова и поднесе красиво. Точно у тях аз узнах, че братовчед ѝ Сирак Скитник, чиито стихове бях чел вече, без да ги разбирам какво значат, бил художник. Изобщо, както я одумваха нашите майки и лели, "голямото добрутро".


Вуйчо ми от сутрин до вечер работеше; той беше по-простоват, по-народен. Все повтаряше: "Аз туй чиновничеството не го разбирам. Сменят се партиите, дойде друга, уволни те, останеш без работа, къде ще ходиш да гласуваш Аз търгуфията, търгуфията и занаята! Да работиш, да го направиш майсторски, да го харесат хората, все за тебе да разправят, че си го направил хубаво и здраво, да ги носят едни обуща по три-четири години".


Радой: Смутителят на реда и тоягата на властта (+ CD)
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

В същото време гостуваха и нашите роднини от Ямбол: една леля, сестра на баща ми, която често прескачаше в Сливен, за да се види с татко и мащехата, която я беше отгледала. Донасяше ми чорапки, фланелки. Понякога я придружаваха братовчедите Жана, Вълчан и Събинка. Те бяха облечени чисто, приветливо, със самочувствието, че са деца от градския елит.


Във второ отделение веднъж през пролетта (трябва да е било 1931 г.) дадоха ни домашно за пролетта и си спомням, че го написах в стихове. Учителката ги прочете пред целия клас.


Помните ли ги?


- Е-е пролетни вести нося ви аз и т.н. Когато влязох в трето отделение, в бащината ми печатница започна да се печата градският вестник "Правда". Понеже беше малка американката, той се печаташе на две - първо едната половинка, после другата. Редакторът, стар журналист, брадат, с бастун. В повечето случаи нетрезвен, но за мене журналист означаваше голямо нещо.


© Росица Чернокожева

Ключови думи към статията:

Коментари (43)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на The Shadow
    The Shadow
    Рейтинг: 1285 Любопитно

    Уникален образ беше Радой Ралин.
    Как му се леят думите... просто рядък талант.
    Ще се купи тази книжка.

    “In a world of 7 billion people, we, 500 million Europeans, will have to stick together, or European prosperity and values will both go down the drain” A.Merkel
  2. 2 Профил на angeles
    angeles
    Рейтинг: 1453 Неутрално

    “Срещнали се на полянка,
    Прабългарин и славянка.
    Цени гуни,муши тури,
    народили чукундури.
    Хем крадливи хем ебливи,
    и най-вече завистливи!”
    Много пиперлив език,голям!

  3. 3 Профил на angeles
    angeles
    Рейтинг: 1453 Неутрално
  4. 4 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3815 Неутрално

    До коментар [#1] от "The Shadow":

    Имного сладкодумен,направо те хипнотизира!

    klimentm
  5. 5 Профил на Dimiter Monev
    Dimiter Monev
    Рейтинг: 449 Неутрално
  6. 6 Профил на Аскет
    Аскет
    Рейтинг: 1696 Неутрално

    Любимото ми от (или за) Радой е следното.

    Радой нали е бил член на БКП - вътрешна опозиция.
    Един ден се засекли с др. Т.Ж. - Зравей!, Здрасти! и т.н.

    По едно време др. Т.Ж. го попитал: Радой, я кажи какво ново си пуснал за мен...
    Радой: Няма такова нещо, др. Ж. Ние не вървим срещу Партията, камо ли срещу Първия Партиен и Държавен Ръководител...

    Увещавал го др. Т.Ж., увещавал го, накрая Радой кандисал и издекламирал:

    Голо чело,
    гърбав нос,
    и прост, прост, прост...

    Др. Т.Ж. се разкискал с фирменото Ха-ха-ха!, похлопал приятелски Радой по гърба няколко пъти и рекъл:

    Аууууууууу, как добре си фанал Петър Танчев...

  7. 7 Профил на otrqdnik
    otrqdnik
    Рейтинг: 1485 Неутрално

    Ясно от къде е дошъл таланта. Напоследък мисля, че следващото поколение интелектуалци в семейството идва от семейната библиотека, ако е добре структурирана за да не се губи връзката между поколенията, тя би могла да помогне за следващия мислещ човек.

    Другото важно за децата е личното пространство. Американците не случайно имат много строго законодателство по този въпрос. Изобщо всяка стъпка в градирането на личността е свързана с драми и отричане. Няма лесно учене, винаги трябват усилия и търпение.

  8. 8 Профил на nsa17624486
    nsa17624486
    Рейтинг: 2254 Весело


    Мото: "…Тъй, от дните робски и хайдушки / сме изяли много люти чушки. / Затова ни е лютив езика…/ И тежко му кой ни предизвика."
    Епилог: "Хайде наште! Яжте люти чушки! / Стига сме си правили оглушки…/ Люти чушки няма и за семе! / Нищо… И това ще понесеме!" Из изтеглената от соцкнижарниците и изгорена при управлението на Тодор Живков книга "Люти чушки"
    Респект Радой, вечен си!

  9. 9 Профил на Nedyalko Lazarov
    Nedyalko Lazarov
    Рейтинг: 698 Неутрално

    Безглаголна ода за живота

    Градина, пролет, май,
    скамейка, шепот сладък.
    А сред цветята Тя и Той,
    любов и тъй нататък.

    Поле, природа, красота,
    река, гора, оттатък.
    победа, сбъдната мечта,
    възторг и тъй нататък.

    Годеж, венчило, поп и брак,
    момент безумно сладък,
    после проза, скука, мрак,
    деца и тъй нататък.

    Курорт, море, приятел смях,
    простор, вълна оттатък,
    възбуда, трепет, сладост грях,
    рога и тъй нататък.

    Полуда, нежност, сълзи, плач,
    плесник и писък кратък,
    багаж, билет, дете, носач,
    развод и тъй нататък.

    Началник, шеф, пари, кола,
    вертеп и той сред мрака,
    кафе, билярд, квартира, ключ,
    жени и тъй нататък.

    Бастун, легло, юрган, приют,
    глава с перчем окапъл,
    цокало, карти, стол, албум,
    тегло и тъй нататък.

    Наследници, камбанен звън
    и яма сред цветята,
    лопата, кирка, поп и кръст,
    ковчег и... няма по нататък.
    Радой Ралин

  10. 10 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1232 Неутрално

    Не ме учудва популярността на РР, нито тази на ББ или на чалгата. Пример за ценностен/естетичен дисонанс ще е ако едно от тия трите не ти харесва.

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  11. 11 Профил на hope
    hope
    Рейтинг: 3834 Неутрално

    Първо, да поздравя Дневник, че се сети за нашите автори класици.

    Интервюто е впечетляващо с толкова много неща, но най-силно впечетление ми направи това, че навремето хората са били близки с толкова голям брой роднини. Контактували са пълноценно, у децата са оставали спомени за уважение и съпричастност.

    Любовта ще спаси света!!!
  12. 12 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1232 Неутрално

    До коментар [#9] от "Nedyalko Lazarov":

    “ цокало, карти, стол, албум,”
    ——
    Това е хубаво парче, ама не Ва ли дразни неграмотното изписване на “цукало”?

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  13. 13 Профил на Шакир  Зулов
    Шакир Зулов
    Рейтинг: 387 Неутрално

    Уникален образ беше Радой Ралин.Как му се леят думите... просто рядък талант.Ще се купи тази книжка.
    —цитат от коментар 1 на The Shadow


    Доста обичаше и да плагиатства от млади таланти.Много прехвален ,но такова беше времето.🐵

    Много съм прост
  14. 14 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 3705 Неутрално

    Запознах се с него лично юли 1978 година. До тогава само бях чел и слушал за него. Невероятен човек, бог да го прости. И държане, и приказка, с една дума - душа на компанията.

  15. 15 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 3705 Неутрално

    До коментар [#2] от "angeles":

    Има нещо подобно, което четох, когато бях ученик. Не помня автора ::
    "И полуостров балкански
    пропищя кански,
    че беше дошло едно племе диво,
    ебливо и много крадливо."

  16. 16 Профил на еспресо
    еспресо
    Рейтинг: 789 Неутрално

    Сега като чета спомените, се сетих, че Радой Ралин е бил осиновен. Но от спомените личи ясно доколко е дете на осиновителите си - те са го направили такъв човек, какъвто е и той им се отплаща до края на живота си.

    Сега законите, гледам, дават сериозни права на биологичните родители. Но това е фалшива загриженост за семейството, лицемерие. Ако си се отказал от детето си, не трябва да имаш никакви права, освен да се скриеш под земята от срам.

  17. 17 Профил на De Michelis
    De Michelis
    Рейтинг: 316 Неутрално

    До коментар [#12] от "Gretel":

    не На......

  18. 18 Профил на две
    две
    Рейтинг: 0 Неутрално

    До коментар [#13] от "Шакир Зулов":
    В този ред на мисли нека споменем , че първите четири строфи на "Безглаголно стихотворение" на Радой Ралин са преписани почти дословно от стихотворението "Обикновена история", чийто автор е известният поет-сатирик Тома Измирлиев, брат на Христо Смирненски. Ето и самото стихотворение:

    ОБИКНОВЕНА ИСТОРИЯ

    Градина. Пролет. Май. Цветя.
    Скамейка. Шепот сладък.
    И сред цветята – той и тя,.
    Любов и т. н.

    Поле Природа. Красота.
    Река – гора оттатък.
    Пробуда. Сбъдната мечта,.
    Възторг и т. н.

    Годеж. Венчило. Поп и брак.
    Момент – безумно кратък!
    А после – скука, проза, мрак,
    деца и т. н.

    Курорт. Море. Приятел. Смях.
    Простор – вълни оттатък.
    Възбуда. Трепет. Слабост. Грях.
    Рога и т. н.

    Фома Фомич

    Това е псевдоним на Тома Измирлиев, а стихотворението е отпечатано във в. "Утринна хасковска поща" на 10.VІ.1928 г., когато Радой Ралин е бил е бил едва тригодишен.

    За справка:
    Тома Измирлиев, Краен елемент, С. 1975, с. 62 и бележка на стр. 451

  19. 19 Профил на Nedyalko Lazarov
    Nedyalko Lazarov
    Рейтинг: 698 Неутрално

    До коментар [#13] от "Шакир Зулов":В този ред на мисли нека споменем , че първите четири строфи на "Безглаголно стихотворение" на Радой Ралин са преписани почти дословно от стихотворението "Обикновена история", чийто автор е известният поет-сатирик Тома Измирлиев, брат на Христо Смирненски. Ето и самото стихотворение:ОБИКНОВЕНА ИСТОРИЯ Градина. Пролет. Май. Цветя. Скамейка. Шепот сладък. И сред цветята – той и тя,. Любов и т. н. Поле Природа. Красота. Река – гора оттатък. Пробуда. Сбъдната мечта,.Възторг и т. н. Годеж. Венчило. Поп и брак. Момент – безумно кратък! А после – скука, проза, мрак, деца и т. н. Курорт. Море. Приятел. Смях. Простор – вълни оттатък.Възбуда. Трепет. Слабост. Грях.Рога и т. н. Фома ФомичТова е псевдоним на Тома Измирлиев, а стихотворението е отпечатано във в. "Утринна хасковска поща" на 10.VІ.1928 г., когато Радой Ралин е бил е бил едва тригодишен.За справка: Тома Измирлиев, Краен елемент, С. 1975, с. 62 и бележка на стр. 451
    —цитат от коментар 18 на Нов Запорожец

    Интересно. Аз не си падам много по епиграмите му, но това ми хареса, макар че попаднах на по-съкратен вариант. Не е просто сатира, а донякъде метафизична, лирическа ирония. А то не било негово.

  20. 20 Профил на ПРИСМЕХУЛНИК
    ПРИСМЕХУЛНИК
    Рейтинг: 81 Неутрално

    Една голяма част от епиграмите в "Люти чушки" са изплагиатствани от сборника на П.Р.Славейков. При това, приносът на дядо Славейков не е отбелязан никъде в книжлето. Но, както и да е.

  21. 21 Профил на Martin Ivanov
    Martin Ivanov
    Рейтинг: 997 Неутрално

    Беше някакъв октомврийски ден. Срещнах го случайно в Народната библиотека. Беше с обичайния си балтон и чадър. Подари ми една от "лютите с и чушки" с пожеланието, да остана в историята. Пазя я някъде из кашоните с книги, с автограф и посвещение...

  22. 22 Профил на МОЙШЕ  ТОЛКОЗ
    МОЙШЕ ТОЛКОЗ
    Рейтинг: 1829 Весело

    Беше някакъв октомврийски ден. Срещнах го случайно в Народната библиотека. Беше с обичайния си балтон и чадър. Подари ми една от "лютите с и чушки" с пожеланието, да остана в историята. Пазя я някъде из кашоните с книги, с автограф и посвещение...
    —цитат от коментар 21 на Martin Ivanov


    Пропусна да добавиш и с вечния му шал😃

    Виждал съм го 2-3 пъти в къщата (апартамента де😃) на мой приятел от детинство, Митко (демек Радой) често посещаваше там баща му, приятели от бурните години преди 9/9, и той Митко...Димитър де😃 Двамата с баща му бяха бая шумни като спореха (и двамата от ИСТИНСКИТЕ комунисти, но с бая различни кариери) ама като влизахме в стаята на баща му-спора секваше. ПОмня че спореха по въпроса "за това ли се борехме?!?"-нещо което бая тормозеше старото поколение комунисти, не тези от 8/9/44.

    Та...като бях преди години в София моя приятел ми показа тази книга "Люти чушки" с посвещение (на бащата на моя приятел):

    https://prikachi.net/image/IxU54

    https://prikachi.net/image/IxuYH

    NOW BEAT THAT😃😃😃!!!
    До коментар [#21] от "Martin Ivanov":

    THOSE ARE MY PRINCIPALS! BUT IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE SOME OTHERS TOO! П.С. МОЛЯ ПРОЧЕТЕТЕ МОЯ КОМЕНТАР № 59 С ПОДРОБНИ ИНСТРУКЦИИ ЗА ФУНКЦИИТЕ НА ТОЗИ САЙТ В ТЕМАТА https://bit.ly/3dLkIhi
  23. 23 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8128 Неутрално

    Номенклатура
    Не го бива
    ни за слива


    Реорганизация
    Променил се Алия,
    погледнал се – пак в тия


    Кой ще ни пази здравето?
    Де насилие вилней,
    там законът линей


    Външнотърговска спогодба
    Отишъл за круши,
    върнал се без уши


    Ах тези слабости
    Ръцете му слаби,
    ала знай да граби


    Перспектива
    Има ли кому да се покланяш,
    Има и кому да се осланяш

    Как хубаво лепват на сегашните времена тези епиграми. Нищо не се променя в България.

  24. 24 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 1096 Неутрално

    До коментар [#19] от "Nedyalko Lazarov":

    Не знам на каква възраст си, може би не знаеш или не помниш какво значи да живееш по времето на огненочервеният социализъм на бай тоша. 60-те. Когато не можеш да кажеш нищо направо. Трябваше да имаш доста от мъдростта на Езоп, например. Да използваш нещо вече написано, за да кажеш поне че и навремето (в Царството) е имало сатира. Или да се оправдаеш, че не казваш повече от това, което някой корифей вече е казал...
    Имах честта да се видя с Радой точно по това време. Първият път беше случайно и не беше лична среща. Живеех близо до ректората на СУ, бях студент. И една вечер случайно, връщайки се от вечеря в стола, видях написана на ръка покана за литературно четене. Беше в 65-та аудитория и беше вече започнало. С изненада видях именно Радой да чете епиграмите си. Имаше не повече от 40-50 човека, рехава работа за 65-та... Направи ми впечатление че всички си записваха четеното и че водещият беше един симпатичен колега, студент. По-късно ми казаха, че веднага следт това е бил изключен от СУ. За организиране на среща неоторизирана от партийното бюро... Вторият път беше лична среща. Видях се случайно с един приятел на мама и татко, бивш партизанин. Той и жена му. Много интелигентен човек, поет. Та той ми се зарадва и ми каза - ела с мен, ще те заведа на едно място. И ме заведе у Радой. Там се запознах и с един дребничък човек, историк. Който вече беше написал книгата "Тоталитарните системи". Тя така и не излезе, после смени името й "Фашизмът"... Както и да е, видях знаменитата ваза с налъма вътре, на който Радой беше написал "Сатирата ще разцъфне!". Поговорихме си за туй онуй и чичо Иван го попита къде е изчезнал за около седмица. А Радой му обясни, но обръщайки се директно към мен, с добрите си очи и наизменният тъжен поглед - ами бях на едно место дето "съветват", та сега ме болят няколко ребра от съветите им...

  25. 25 Профил на МОЙШЕ  ТОЛКОЗ
    МОЙШЕ ТОЛКОЗ
    Рейтинг: 1829 Неутрално

    До коментар [#19] от "Nedyalko Lazarov":Не знам на каква възраст си, може би не знаеш или не помниш какво значи да живееш по времето на огненочервеният социализъм на бай тоша. 60-те. Когато не можеш да кажеш нищо направо. Трябваше да имаш доста от мъдростта на Езоп, например. Да използваш нещо вече написано, за да кажеш поне че и навремето (в Царството) е имало сатира. Или да се оправдаеш, че не казваш повече от това, което някой корифей вече е казал...Имах честта да се видя с Радой точно по това време. Първият път беше случайно и не беше лична среща. Живеех близо до ректората на СУ, бях студент. И една вечер случайно, връщайки се от вечеря в стола, видях написана на ръка покана за литературно четене. Беше в 65-та аудитория и беше вече започнало. С изненада видях именно Радой да чете епиграмите си. Имаше не повече от 40-50 човека, рехава работа за 65-та... Направи ми впечатление че всички си записваха четеното и че водещият беше един симпатичен колега, студент. По-късно ми казаха, че веднага следт това е бил изключен от СУ. За организиране на среща неоторизирана от партийното бюро... Вторият път беше лична среща. Видях се случайно с един приятел на мама и татко, бивш партизанин. Той и жена му. Много интелигентен човек, поет. Та той ми се зарадва и ми каза - ела с мен, ще те заведа на едно място. И ме заведе у Радой. Там се запознах и с един дребничък човек, историк. Който вече беше написал книгата "Тоталитарните системи". Тя така и не излезе, после смени името й "Фашизмът"... Както и да е, видях знаменитата ваза с налъма вътре, на който Радой беше написал "Сатирата ще разцъфне!". Поговорихме си за туй онуй и чичо Иван го попита къде е изчезнал за около седмица. А Радой му обясни, но обръщайки се директно към мен, с добрите си очи и наизменният тъжен поглед - ами бях на едно место дето "съветват", та сега ме болят няколко ребра от съветите им...
    —цитат от коментар 24 на charlesdegaulle


    Ааа, към края....перебАршчил май😃 Радой Ралин си беше бая чепат, но си остана член на бкп май докрая на живота си, не са го изключвали, и не са го били😃 Това сппоред което знам от моя приятел който е наследил от баща си книгата от снмките в предишния си коментар😃
    До коментар [#24] от "charlesdegaulle":

    THOSE ARE MY PRINCIPALS! BUT IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE SOME OTHERS TOO! П.С. МОЛЯ ПРОЧЕТЕТЕ МОЯ КОМЕНТАР № 59 С ПОДРОБНИ ИНСТРУКЦИИ ЗА ФУНКЦИИТЕ НА ТОЗИ САЙТ В ТЕМАТА https://bit.ly/3dLkIhi
  26. 26 Профил на proventuss
    proventuss
    Рейтинг: 1328 Неутрално

    Бях малко дете, когато майка ми ме заведе в дома на Радой Ралин, било е в края на 70-те. Апартамент в София, квартала не помня. На стените емайлирани соцлозунги, допълнени от него:
    “Алкохолизмът води назад към капитализма,
    а не напред към социализма”
    - От което ясно се разбира,
    защо народа се алкохолизира.
    Имаше и налъм за баня, поставен във ваза за цветя с надпис: “Културата ще разцъфне”.
    Подари тогава на мама “Люти чушки” с посвещение и тя я пазеше като светиня.

    Нямам политически амбиции, мога даже да си го татуирам.
  27. 27 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1232 Неутрално

    До коментар [#17] от "De Michelis":

    .

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  28. 28 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3889 Неутрално

    По Езоповски мъдри са мислите на Радой Ралин.
    И аз да добавя:
    “Когато си отидат отвратените, остават отвратителните.”
    “По е лоша простотията и от лошотията.”

    До коментар [#25] от "МОЙШЕ ТОЛКОЗ":
    Мойше, Чест и почитания!
    Защо ли си мисля, че са сгрешени инициалите на новия шеф на "Мосад"; мотаят ми се буквите Г и А из главата, но може и да е шеф под прикритие :)))
    https://webcafe.bg/international/izraelskoto-razuznavane-mosad-ima-nov-shef.html
    Жив и здрав!

    "На народите с къса памет преходите са им много дълги." Тони Филипов, д-р
  29. 29 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 3316 Неутрално

    До коментар [#26] от "proventuss":
    Апартамент в София, квартала не помня.
    >>> Kварталът е Изток..Мисля, че до киното беше някъде апартамента му. Майка ми също му ходеше на гости от време на време и беше ми казала за прочутия налъм.

  30. 30 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 3316 Неутрално

    До коментар [#25] от "МОЙШЕ ТОЛКОЗ":
    но си остана член на бкп май докрая на живота си
    >>> А неговият добър приятел още от фронта- Зайчето Валери?

  31. 31 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4669 Неутрално

    До коментар [#28] от "Bramasole":

    Поканените за избора за "Д" са двама, Дани Ятом и Рам Бен Барак. Това пишат в "Джерусалем Пост", но давам по-лесната връзка от Дойче Велле
    https://www.dw.com/en/israel-picks-new-mossad-spy-agency-chief/a-55951595

  32. 32 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4669 Весело

    До коментар [#30] от "тулса":

    Което трепери... :-) Приятелски шеги, имаха се и с Георги Йорданов като сливналии.

  33. 33 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3889 Весело

    До коментар [#31] от "daskal1":

    Имаме лаф с Мойше относно романите с гл. герой легендарният израелски шпионин Габриел Алон, който в последните три романа на Д. Силва /последният, "Орденът", още не е издаден у нас/ вече е шеф на Службата. Та затова питам колегата за инициалите. :)

    Днес го научих този виц:
    Младият Рабинович учи икономика и пита баща си какво е това "бизнес етика".
    - Етика? Питаш ме за етика... Напр., влиза в магазина ни дама и си купува блуза за $80. Заплаща със стодоларова банкнота и толкова се развълнува от покупката, че си тръгва, забравяйки да си вземе рестото от $20.
    И тук, сине мой, възниква големият етичен въпрос - да кажа ли на своя партньор за тези $20 или не...

    "На народите с къса памет преходите са им много дълги." Тони Филипов, д-р
  34. 34 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4669 Весело

    До коментар [#33] от "Bramasole":

    Помня че коментирахме с вас този супер-агент.
    И, разбира се, ще се отблагодаря тематично със свързан етнично бизнес анекдот .

    Бизнесмен разговаря след сватбата с новия зет, разбрал че той не работи никъде.
    - Обичам много дъщеря си, и ти, като нов член на семейството ни, си много важен за мен. Практически, ти си равноправен партньор в бизнеса. Още утре можеш да започнеш да за запознаваш с производството.
    - Аа, не - казва зетът. Не понасям шума, не мога да ставам рано, и в никакъв случай няма да отида в завода.
    - Ами тогава в офиса, да се запознаеш с административната част, със сметките на клиентите, процедурите - предлага тъстът.
    - В никакъв случай. Не мога да седя по два-три часа зад бюро в някакъв прашен офис, ценя свободата си - коментира зетът.
    - Ами какво тогава да ти предложа за да издържаш семейството на дъщеря ми? - пита безпомощно бизнесменът.
    - А, лесно. Откупи моите 50% от бизнеса.

  35. 35 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3164 Неутрално

    Често се разхождаше в Борисовата градина и баща ми го поздравява ,а той отговаря ,, Чок салям" Май е на турски

  36. 36 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3164 Неутрално

    Често се разхождаше в Борисовата градина и баща ми го поздравява ,а той отговаря ,, Чок салям" Май е на турски

  37. 37 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4669 Весело

    До коментар [#25] от "МОЙШЕ ТОЛКОЗ":

    Интересен обект, почти музеен.
    ПП
    А зная, че не си от баш религиозните, но има един виц който може да се хареса на твоите хора които знаят езика (за протокола аз си ги преведох с "гугъл" :-) ).
    Израелец излязъл в планината да се раздвижи. Изведнъж насреща му - мечка. Хукнал той да бяга, мечката след него. Видял една пещера и се шмугнал в нея. Мечката след него. Човекът седнал, затворил очи и приготвяйки се за края си започнал молитвата "Sh'ma Yisrael". По едно време чува мърморене на хибру, отваря си очите и вижда мечката седнала до него, и тя си казва молитвата.
    - Спасен съм! - радостно възкликнал човекът, - Мечката няма да изяде единоверец.
    И тогава чува какво казва мечката в молитвата си: "...hamotzi lechem min haaretz." :-)

  38. 38 Профил на МОЙШЕ  ТОЛКОЗ
    МОЙШЕ ТОЛКОЗ
    Рейтинг: 1829 Весело

    До коментар [#37] от "daskal1":

    Това е виц разбираем само за който познава еврейските молитви😃

    За кой' му е интересно: Изразът ...hamotzi lechem min haaretz е част от молитвата която религиозните евреи казват преди да почнат да ядат нещо😃

    THOSE ARE MY PRINCIPALS! BUT IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE SOME OTHERS TOO! П.С. МОЛЯ ПРОЧЕТЕТЕ МОЯ КОМЕНТАР № 59 С ПОДРОБНИ ИНСТРУКЦИИ ЗА ФУНКЦИИТЕ НА ТОЗИ САЙТ В ТЕМАТА https://bit.ly/3dLkIhi
  39. 39 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3889 Весело

    До коментар [#34] от "daskal1":

    Като пожелание за приятен ден:
    В университетска аудитория професорът чете лекция вече няколко часа подред.
    - Извинете, че говоря толкова подробно, но нямам часовник - казва той.
    - Зад гърба Ви виси календар - чува се глас от аудиторията.

    "На народите с къса памет преходите са им много дълги." Тони Филипов, д-р
  40. 40 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4669 Весело

    До коментар [#39] от "Bramasole":

    И на вас !
    " Синът на Ребека, Моня, ученик във трети клас се връща радостен от училище.
    - Мамо, мамо, дадоха ми роля в пиесата за празника!
    - Каква е ролята?
    - На еврейския съпруг
    - На еврейския съпруг? Веднага се връщай и поискай роля с думи! - нарежда Ребека на сина си

  41. 41 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 1096 Неутрално

    До коментар [#25] от "МОЙШЕ ТОЛКОЗ":

    Може и да не ми вярваш, но всичко това е истина!

  42. 42 Профил на МОЙШЕ  ТОЛКОЗ
    МОЙШЕ ТОЛКОЗ
    Рейтинг: 1829 Весело

    До коментар [#25] от "МОЙШЕ ТОЛКОЗ":Може и да не ми вярваш, но всичко това е истина!
    —цитат от коментар 41 на charlesdegaulle


    Да те питам "гаргамелски" въпрос: При положение че с чепати комунисти не са се занимавали кварталните милицЮнери а...малко по умни хора-вярва ли ти се че БАШ Радой Ралин са го "съветвали" със "съвети по ребрата" да си събира устата😃?!? Щот аз НЕ: "Другарите" от КДС знаят много добре как да притиснат почти всеки да...посмали изцепките си, и не винаги бой е най ефикасния начин.

    Та...иди най, Бай Радой може да е казал което цитираш алегорично. Днес само можем да гадаем к'о е имал изнадподвпредвид😃

    И НЕ, НЕ те обвинявам в плоска лъжа, ти си един от свестните съфорумници (по мойте критерии де😃) Просто...не ми се вижда логично да са го били "другарите" от КДС😃
    До коментар [#41] от "charlesdegaulle":

    THOSE ARE MY PRINCIPALS! BUT IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE SOME OTHERS TOO! П.С. МОЛЯ ПРОЧЕТЕТЕ МОЯ КОМЕНТАР № 59 С ПОДРОБНИ ИНСТРУКЦИИ ЗА ФУНКЦИИТЕ НА ТОЗИ САЙТ В ТЕМАТА https://bit.ly/3dLkIhi
  43. 43 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 1096 Весело

    До коментар [#42] от "МОЙШЕ ТОЛКОЗ":

    В този смисъл май си прав...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK