"Малка история на религията" на Ричард Холоуей (откъс)

Издателство "Дамян Яков"

Издателство "Дамян Яков"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Малка история на религията" с автор Ричард Холоуей, предоставен от издателство "Дамян Яков".


Представяме на вашето внимание третата книга от поредицата на Йейлския университет "Малки истории" - "Малка история на религията" от Ричард Холоуей.


Тази книга представя историята, най-важните идеи и вярвания в основните световни религии - юдаизма, исляма, християнството, будизма, хиндуизма. Авторът изследва внимателно корените на религиозната вяра, изначалния стремеж на хората да намерят смисъл на собственото си съществуване, както и механизмите, чрез които различията в убежденията и догмите пораждат враждебност и насилие.




Ричард Холоуей насърчава любознателността и толерантността у читателя, подчертава с нужния респект нюансите в различните религиозни учения и ненатрапчиво формира чувство за непреходната стойност на вярата.


Характерът на това изследване много точно може да бъде предаден с думите на Мирча Елиаде: "За историка на религията е знаменателна всяка проява на божественото, за него всеки ритуал, всеки мит, всяко вярване и всеки свят образ носят в себе си понятията за истина, битие и смисъл."


Преводът от английски е на Владимир Германов


Малка история на религията
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Откъс от "Малка история на религията" на Ричард Холоуей


Религията става персонална


Религията е изпълнявала много функции в човешката история. Преди модерната наука да даде обяснението си за сътворението, религиозните визионери дават своите описания, някои от които току-що разгледахме. Освен обаче опитите да обясни как е създаден светът, религията опитва да обясни и защо е организиран така, както е организиран. Ако се запитаме защо човеците са доминиращ вид на планетата и защо правят с нея каквото поискат, Библията отговаря, че това е така, защото Бог е подредил нещата по този начин. Бог ни е сложил най-горе в света и ни е казал да го завладяваме и контролираме.


Ако се запитаме защо човечеството е разделено на групи според цвета на кожата, хиндуистките текстове отговарят, че нещата са подредени по този начин от интелигентността, която се крие зад вселената, и с цел. Това е карма. Тези отговори не просто казват, че положението е такова и трябва да го приемем, каквото малка история на религията е. Те дават божествено одобрение на начина, по който е организиран светът. Така Бог е планирал нещата. Това е причината религията толкова успешно да убеждава хората да се примиряват със съдбата си, колкото и тежка да е, особено след като им предлага надежда за нещо по-добро в отвъдния или в следващия живот, на онзи свят.


Освен това религията успява много добре да накара хората да приемат правилата и забраните, наложени от обществото. Ако искаме всички да живеят в хармония помежду си, трябва да има общоприети обичаи - морал. Не лъжи. Не кради. Не убивай. Всяка интелигентна общност ще защити себе си със забрани като тези. Религията добавя тежест на тези правила, като казва, че те не са човешка измислица, а божествена воля. Не израилтяните в пущинаците са измислили десетте Божии заповеди.


Те са им наложени от Бог. И така, друга голяма роля на религията в историята е на пазач на морала. Сега трябва да разгледаме развитието, което отвежда религията в по-персонална посока. Освен че е групова дейност и начин да се контролират човешките общности, религията започва да предлага на индивидите персонално спасение.


Думата спасение напомня на хората, че често са болни и тревожни. Не се чувстват добре, щастливи или удобно в кожата си в този живот и се безпокоят какво ги очаква в следващия. Когато религията се насочва в по-персонална посока, успява да внесе покой в обърканите умове, така че преживелите го описват като повторно раждане, или проглеждане след слепота, или прохождане след парализа. Изглежда тази нова посока е предизвикана от срещата на различни религии.


И колкото и невероятно да звучи, тъкмо римските войници дават най-големия тласък на новата посока. Към 30 г. пр.н.е. Рим е сразил Персийската и Гръцката империи. Политически римляните са победители, но попиват толков много от местните култури на победените земи, че в крайна сметка понякога е трудно да се каже кой е истинският победител. Завоевателите били дотолкова пленени от митовете, които открили при своите гръцки и персийски поданици, че ги приели по начин, който оказал значително влияние върху бъдещето на религията.


Както китайците адаптират будизма към техния начин на живот, така и римляните възприемат гръцките митове. Римляните били практични хора, хора на действието. И така, те взели онези стари митове и ги превърнали в нещо, което днес наричаме ролеви игри.


И като играели ролите в тези разкази, собственият им живот се променял. Въпросът не е в това, че са взели митовете от гръцката религия. Въпросът е, че са ги превърнали в емоционални и психологически преживявания, които са от значение за тях.


Би било погрешно обаче да мислим, че гърците са имали религия, в смисъл, в който евреите имат юдаизъм или персийците имат зороастризъм. Те са по-скоро като японците с тяхната шинто, отколкото като някой от останалите.


Определено са били политеисти, но боговете им са част от пейзажа, както планините, морето и слънцето, което ги огрява. Боговете правят каквото правят, до голяма степен както климатът прави своето. И както климатът, боговете също можели да са добронамерени или враждебно настроени. Просто били такива. Има върховен бог, Зевс, бог на небето, който има двама братя, Посейдон, бог на морето, и Хадес, бог на долния свят, мястото на мъртвите. Има още стотици други богове, всеки от които е свързан с циклите на природата. Една от историите обаче, от
огромната библиотека божествени приключения, става основа на важен култ в Римската империя с много
сериозно влияние.


Историята започва с мит за природата, обаче когато римляните го вземат, превръщат го в нещо, което наричаме "религиозна мистерия" - тайни ритуали и практики, които провокират дълбоки емоционални преживявания сред последователите. В гръцкия мит Хадес, богът на подземния свят, отчаяно искал съпруга, с която да сподели мрачното си владение. Заради това отвлякъл Персефона, дъщеря на Деметра, богиня на плодородието, реколтите и растителността. Деметра била толкова отчаяна заради загубата на дъщеря си, че потънала в скръб и изоставила задълженията си.


В резултат реколтата се провалила, плодовете изчезнали от дърветата, а хората били заплашени от гладна смърт. За да спаси ситуацията, Зевс се намесил и постигнал споразумение, според което всяка от страните получавала половината от това, което иска. Персефона била осъдена да прекарва половин година в подземни свят с нейния отегчителен съпруг. Когато лятото свършело и тя се спускала в Хадес, за да прекара отреденото време там, майка ѝ Деметра отново изпадала в скръб заради отсъствието ѝ. Зимата идвала на земята и всички растенията умирали. Листата падали. Дърветата се оголвали, нивите пустеели.


През пролетта обаче, когато Персефона отново се издигала на земята, майка ѝ се радвала на завръщането ѝ и всичко отново оживявало. Горното е красив пример как мит, създаден, за да обясни природните цикли, се използва и като израз на възходите и спадовете в човешкия живот. Човешкото съществуване също има цикли на загуба и възстановяване, провали и успехи, смърт и прераждане. Идеята за умиращ и възраждащ се бог запълва важна нужда в човешката душа.


Този мит и ритуалите, целящи да разкрият неговия смисъл, стават една от най-важните религиозни мистерии в Римската империя. "Мистерия" идва от гръцката дума, която означава да мълчиш или да си държиш устата затворена, защото членовете на тези култове давали клетва да мълчат за ритуалите и церемониите, в които участвали.


Култът произлиза от Елевсина, край Атина, около 1400 г. пр.н.е., като празненство в чест на богиня Деметра и плодовете, които тя дарява на земята. В неговата ритуализирана форма обаче в Римската империя той е известен като Елевсински култ и ударението там падало върху духовното преживяване на индивида, който бил въвеждан в тайнството на смъртта и възраждането на богинята. Приеманите в култа преминавали през единение с богинята и преживявали зимата на нейната смърт и пролетта на възраждането ѝ. Това се постигало чрез церемонии, имитиращи смъртта чрез спускане в тъмно място и последващо връщане към дневната светлина на новия живот.


Ритуалът въздействал емоционално. Целта не била участващите да научат нещо, а да го почувстват. Така променял живота им, когато преминавали през него. Помнете - всичко това се случва в човешкия ум.


А знаем колко странно място е умът. Съдържа рая и ада, мрака и светлината. Жреците на Елевсинския култ познавали отлично човешкия ум. Знаели как да водят последователите си през завои и обрати към огряната от слънце морава на спасението.


Ала не само гръцки богини като Деметра и Персефона получили нов живот в религиозните мистерии на Римската империя. Един стар зороастрийски бог от Персия, наречен Митра, също се превръща в център на римски култ. Роден в пещера, Митра е бог слънце, който убива свещен бик, от чиято кръв се формират земята и нейните същества. Римските войници попадат на разказите за Митра по време на военните им авантюри на изток. Темата за кръвта и меча им допада. Възхищават се на куража да убиеш бик сам. И им допада идеята, че убиването и проливането на кръв, в които са толкова добри, могат да доведат до появата на нов и по-добър живот за други.
Така възприемат мита за собствените си цели и той става тяхна любима религиозна мистерия. Митраизмът е по-кървав от Елевсинския култ, но темата му не е много различна. Той също чества смъртта като портал към нов живот.


Ритуалите му също се извършват под земята и носят силен емоционален заряд. Тук отново има въздействие върху емоциите, не върху разума. Пещерите и подземията и бездруго са плашещи, така че спускането в такива места будело тревога сред последователите на култа. Римските войници се срещали със смъртта всеки ден, така че култ, който драматизира жертвена смърт и живота, който следва от нея, несъмнено е бил привлекателен за тях.


Митраизмът бил само за мъже. Това също повишава привлекателността му сред такава мъжка общност, каквато е римската армия. Тайните общества с техните скрити ритуали и собствени тайни езици карат членовете им да се чувстват специални, превъзхождащи останалите. И принадлежността към такъв ексклузивен клуб несъмнено е привлекателна за определен тип мъже. Митраизмът несъмнено предлагал всичко това.


Появата на религиозните мистерии в Римската империя е обрат в историята на религията. Преди това религията основно е групова дейност, свързана с обща идентичност. За евреите тя е това, което те са по рождение, и това, което ги призовава Бог като избран народ. Сериозността на морала често привлича външни симпатизанти, но джентилите (хора от не-еврейски произход) по никакъв начин не могат да променят факта на произхода си. Хиндуизмът също е свързан с произхода, както кастата, от която няма излизане. Засега само будизмът е изключение на това правило. Той подлага на съмнение съдбата на групата и предлага свой вариант за индивидуално спасение. И по онова време в Азия той е на път да стане универсална религия, религия за всеки, навсякъде, по всяко време.


Интересно е, че религиите, които предлагат помощ на отделния индивид, с голяма вероятност се разрастват и стават универсални, защото светът е пълен с индивиди, които търсят спасение. Религиозните мистерии показват тази тенденция в действие. Така идеята за религията като групова идентичност отстъпва мястото си на идеята за персонално приемане на вярата. И методите, които култовете използват, за да осигурят на последователите си емоционалното преживяване на спасението, създават схема, която ще бъде използвана от религии, които тогава още не са родени. Идеята за бог, който умира и се ражда отново, е привлекателна за човешката природа, особено ако предлага на хората начин да станат от собствените си гробове.


Ще минат доста столетия, преди тези тенденции да намерят своя най-висок израз в историята на религията. Така или иначе обаче сцената за най-масовата, доминираща световна религия е подготвена. Когато християнството е най-успешно, нарича себе си католическо. Думата е от гръцки и означава "универсален". И основополагащата вяра е в смъртта и възкресението на нейния бог. В следващите глави ще разгледаме как нещо, което започва като малка еврейска секта през първи век, се превръща в първата истински универсална религия - католическата църква - и как си спечелва това название.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на EU Fighter
    EU Fighter
    Рейтинг: 534 Неутрално

    Интересно да се знае как някой в миналото е използвал малоумието и невежеството на населението, за да го манипулира и държи под страх от измислени истории, приказки и легенди с несъществуващи личности, на които се придава някаква свръхестествена сила на божества и разни измислени“ светии"....

  2. 2 Профил на Petko Boukov
    Petko Boukov
    Рейтинг: 702 Неутрално

    До коментар [#1] от "EU Fighter":

    Чак пък да е минало... Тези, които буквално възприемат свещените си книги, са застинали точно в това минало. Те са тренирани системно да отхвърлят разума, фактите, логиката, съвестта си и със своята ирационалност да доказват силата на вярата си. Щях да кажа, че поне жертвоприношения вече няма, но след призивите да се жертват хората за спасяване на икономиката, очевидно и с тях не им се разделя.

    Тези, които те карат да вярваш в абсурди, могат да те накарат и да вършиш зверства. Волтер, 1765
  3. 3 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3317 Неутрално

    Допада ми, че изд-во "Дамян Яков" създава интересна поредица от книги, част от която е и "Малка история на религията", четвърта книга е. Обединява ги еднаквият формат и оформлението на корицата.
    Първите три са: "Пътеводител в квантовия свят", "Малка история на икономиката" и "Малка история на философията".

    "Най-големият враг на познанието не е невежеството, а илюзията за познание." Стивън Хокинг
  4. 4 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 456 Неутрално

    "И колкото и невероятно да звучи, тъкмо римските войници дават най-големия тласък на новата посока. Към 30 г. пр.н.е. Рим е сразил Персийската и Гръцката империи... Завоевателите били дотолкова пленени от митовете..."

    Естествено, че звучи невероятно, защото не е вярно. Холоуей може и да познава религиите, но не е в час с историята.
    Много преди Рим да започне да се разширява има гръцки колонии в Южна Италия, даже отатък – в Южна Франция (Марсилия всъщност е Масалия, основана от гърци). И те нямат общо с "гръцката империя", която е столетия по-късна и даже не е империя, а съюз доминиран от Атина.
    Тези колонисти естествено са търгували с римляните и силно са им повлияли не само с религия, но също език и азбука измествайки старата италийска писменост. Латинският е силно повлиян от различните гръцки диалекти, което е много трудно да стане при един вече оформен, силен, разширяващ се Рим.

    Например Дионисий Халикарнаски пише: "Езикът говорен от римляните не е нито напълно варварски, нито съвсем гръцки, а смесица, като по-голямата част от него е еолийски [гръцки] и единственото неудобство, което изпитват от смесването си с тези различни нации е, че те не произнасят всички звуци правилно.
    Но те много повече от други колонисти запазват индикации за гръцки произход. Защото те не отскоро се радват на пълния прилив на съдбата, която ги насочва към удобствата на живота и не отскоро са започнали да живеят човешки; нито е откакто са се насочили към завладяване на страни отвъд морето след събаряне на картагенската и македонската империи, а по-скоро откакто са се присъединили към основаването на града [Рим] са започнали да живеят като гърци; и днес не опитват нещо повече в преследването на добродетелите, отколкото преди. Мога да кажа безброй неща по този въпрос и мога да представя много свидетелства от доверени автори..."
    Antiquitates Romanae, в края на Kнига I.
    http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Dionysius_of_Halicarnassus/home.html

    И макар Дионисий Халикарнаски да е грък, т.е. субективен автор, то римските автори също не го отричат. Ораторът Марк Квинтилий пише един труд за реториката, където казва същото за етимологията на латинския:
    "Подобна наука изисква дълбока ерудиция, независимо дали се занимаваме с големия брой думи, произлизащи от гръцкия, по-специално тези, които се спрягат според практиката на еолическия диалект, форма на гръцки, която най-много наподобява латинския;"
    Institutio Oratoria, в Книга I.
    https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Quintilian/Institutio_Oratoria/home.html

  5. 5 Профил на otrqdnik
    otrqdnik
    Рейтинг: 2244 Неутрално

    До коментар [#4] от "tamada":

    Всяка цивилизация взаимства културата от предшестващата. Гръцката цивилизация процъвтява благодарение на египетската и финикийската. Всъщност, според интернет источниците, латинския език е модифицирана версия на западногръцкия език използван от етруските. Всъщност базата на развитието на всяка цивилизация е религията и писмеността. Без писменост няма сложна религия и развитие на философията и другите науки, без развита религия няма как да има сложно общество . Всъщност съвременните ценности и културата са на базата на християнския морал.

    След задоволяване на материалните потребности човешката психика има нужда от духовно развитие, когато понятийният апарат стане достатъчно сложен тогава цивилизацията може да развива наука и изкуство. Религията обаче е първоначалната обединителна спойка за различните обществени групи. За да остане компактно обществото въпреки все по-задълбочаващите се различия в материалния статус. Според някои интелектуалци, бързото развитие на цивилизациите с писменост се дължи на използването на графичните абстракции (писмеността), които развиват мисленето.

    За мен е шокиращо как езически обичай от преди 3000г е успял да оцелее до днес - кремирането на мъртвите, практикувано от етруските. Това означава, че културната индентичност остава много дълго време след религията.

    В Индия будизма и индуизма възникват след като се създава писмеността Девангари, предишните религии не могат да бъдат особено сложни защото се предават от уста на уста - Рамаяна и Махабхарата. Но както и шинтоизмът те не се развиват твърде дълбоко. Всъщност новия завет се развива на базата на разказите на Махабхарата, там е застъпена метафората за змията. Не случайно Исус е имал период на странство в Индия. Представям си ако беше поел към Европа, на какво щеше да прилича християнството.

    Огромното предимство на Християнството пред политеистичните религии е откъсването на религията от природните явления и обръщане на фокуса към взаимодействието в семейството, групата и обществото. Това е първоначален наръчник по морал и психология. А това което го прави особено популярно е степенуваната сложност - има огромен обем информация и съответно противоречия, което може да задоволи търсенията и на най-светлите умове практически за целия им живот, а привлечеш ли ерудираните умове, тълпата е много по-лесно да се привлече.
    В "Името на розата" има много добри обяснения за развитието на религията по времето на инквизицията и малко преди това, времето на истинските търсения.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK