Федя, изящната

"Толкова е кратко" е последната книга на Федя Филкова.

© Small-Station-Press

"Толкова е кратко" е последната книга на Федя Филкова.



Текстът е препубликуван от "Портал Култура".


Един образ на Федя Филкова-Кънчева - поетесата, преводачката, разказвачката, интелектуалката, която ни напусна онзи ден, изскача най-напред в съзнанието ми. Не съм го виждал с очите си, разказан ми е от неин съученик от Немската езикова гимназия в Ловеч, вече не помня кой. Началото на учебната година е, момичета и момчета са се събрали в общежитието, кипи млада кръв, гонят се и шумят младежите - блика живот, млад живот


Но - продължава разказа моят забравен събеседник - едно момиче високо, стройно, изваяно, не участва в буйството, стои в центъра на стаята с цигулка и свири. Стои в центъра на стаята с цигулка и свири - далечна на всичко, отдадена на себе си, на изкуството, на вътрешния си свят; обладана от любов към възвишеното и преданост към истинското. Изящна като порцеланова статуетка. Да, ето това е Федя, нашата приятелка Федя, Фединката; това е докрай и изцяло Федя - винаги много повече от битовото, от обикновеното, от всекидневното; и всякога, когато може, отвъд - в други селения, в други пространства, в други времена




И отново нейно амплоа, което съм виждал с очите си вече: заедно сме с хората от "Кръг 703" (имаше кафене с такова название, където редовно се събирахме, затова се и така нарекохме), говорим за поезия, за преводи, за стихове и разкази, за литература и култура


Федя слуша внимателно, мълчаливо, но се намесва всеки път, когато някой не от естетически, а от приятелски (или неприятелски) съображения започва да се изказва било с възторг, било с упрек. Още ехтят в главата ми думите ѝ, придружени с премерен, плавен жест на ръката: "Митко, чакай сега малко, да ти кажа" Млъквах аз, млъкваха всички - Федя беше огромен авторитет, самото ѝ присъствие всяваше респект, уважение и обич, най-вече обич.


Тя не си кривеше душата, беше пряма и откровена, чиста и честна: ако харесва нещо, което си сторил, казва го, не завижда; ако пък друго не ѝ се нрави, казва го, не мълчи. Сякаш не беше оттук, от малката затворена литературна общност, която точно поради това понякога е твърде склонна към притворство, към лицемерие, пък и - ако щете - към шуробаджанащина. При Федя такива кривици не минаваха - добър ли си, признава те, не си ли - не крие го.


Беше ми толкова близка и заедно с това изпитвах огромен трепет пред нея. Сдържана, фина, деликатна, с премерени движения, с проницателен поглед - Федя ми приличаше на аристократка, аз така си я наричах в ума си - "нашата аристократка". Дори съм ѝ го казвал, пък тя ми се смееше: "Миткооо!" И наистина, каква аристократка, Боже мой: родена в село Брестница, което обичаше до полуда и няма-няма - прескочи дотам. Честно казано, изобщо не вдявах откъде тези нейни маниери, тези ѝ благородни жестове, тази царствена осанка - има човеци, изглежда, които се раждат такива и Федя беше от тях.


В последно време тя много боледуваше, беше ѝ тежко, измъчваше се - ни за миг не се оплака, ни веднъж не изохка, не се срина, не рухна. Гордо изправена, безупречна, красива, изтънчена - мнозина изобщо не подозираха какво ѝ коства всичко това, какви болки търпи! И вместо да мисли за себе си, все за другите - отдадена, добротворна, истинска. Приятелка - предана и всеотдайна


Признавам, мислех си, че ще ми е трудно да пиша за нея, оказа се обаче някак неочаквано лесно. Вярно, хлипове напират в гърлото, очите са зачервени, от време на време сълзите капят върху клавиатурата, а пръстите не ме слушат, но тя е толкова жива пред мен, че мога да я описвам дълго-дълго безспирно. Тя беше човек с присъствие, плътен - такъв човек не може да изчезне. Като и тук Федя показа своето благородство - не ме измъчи, не ме постави пред изпитание, а ми помогна да кажа от цялото си сърце, че я обичах, че я обичам.


Всички я обичахме


Нямаше как да не я обичаме, защото тя самата беше въплъщение на обичта, въплъщение на любовта. Животът я бе свързал с гениалния Николай Кънчев и след смъртта му Федя свято тачеше паметта му, не спираше да мисли за него, не спираше да говори за него. Създаде поетичния Никулден, учреди награда за поезия "Николай Кънчев" - любовта към Николай извираше от цялото ѝ същество. В същото време стиховете ѝ толкова различни от неговите, толкова нейни: той - някак метафизично вулканеещ, тя - екзистенциално вдълбена. Има Федя едно стихотворение, то казва много за поезията ѝ. Мотото, разбира се, е от Николай Кънчев:


СВОБОДА


Но аз съм свикнал винаги да губя
и острият момент не ме пронизва.


Николай Кънчев


Смирение -
най-неразбираемата дума от всички.
Някога си представях единствено
унило мъжко лице
и сърце, което не смее да трепне.


После те срещнах и знам:
Смиреният човек е усмихнат
и сърцето му свети като мишена.


Третата жена
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Нищо тъмно
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Какъв поет е! И какъв преводач! "Малина" на Ингеборг Бахман - тази книга ще остане в съкровищницата на българското преводаческо изкуство. В последните си дни, знам, Федя превеждаше кореспонденцията между Бахман и Паул Целан - една друга двойка влюбени поети, към които тя беше истински пристрастена. И съм абсолютно убеден: съвсем не случайно писмата на двамата бе избрала да превежда - искала е да си припомни колко много любовта дарява, но и колко много отнема; как едновременно те въздига, но и сразява Искала е по този начин отново да преживее обичта си с Николай, незабравимия неин Николай


Сега са двамата там, отвъд, прегърнати. Последната си книга, антологичната, Федя озаглави "Толкова е кратко". И си мислят повечето от нейните приятели, че тези думи се отнасят за живота ѝ - някакво пророческо предчувствие. Убеден съм обаче, че не: тези думи - "толкова кратко", се отнасят за любовта им с Николай Кънчев - толкова огромна, че за да бъде истински докрай изживяна, не стигат слабите и кратки мерки на човешкия живот, а са нужни столетия, хилядолетия. Федя е вече във вечността при него - толкова са двамата завинаги


Но е толкова дълго, скъпа Федя, толкова е дълго скърбенето за теб. Но толкова е дълго и щастието, дори не дълго - вечно е това щастие, Фединка, вечно е щастието, че те познавахме


Щастието, че никога, ама изобщо никога няма да те забравим Сбогом и довиждане!

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Красимир Андонов
    Красимир Андонов
    Рейтинг: 810 Неутрално

    Ковида ще ожъне много от хронично болните.
    Ще си отиде.

    Болниците ще останат без работа ( няма ковид, няма хронични).
    Здравната каса ще се опаричи (разходите ще спаднат).
    Пенсионния фонд ще има възможност да вдигне пенсиите на оцелелите.
    Обемът парична маса в държавата ще се дели на по-малък брои хора (оцелелите). Сиреч на всеки ще се падат повече пари.

  2. 2 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2196 Разстроено

    Светла ѝ памет!
    Колко е хубаво да вдъхновиш такива думи и чувства.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK