"Черноморски диалози" на Михаил Заимов (откъс)

Издателство "Парадокс"

Издателство "Парадокс"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Черноморски диалози" с автор Михаил Заимов, предоставен от издателство "Парадокс".


"Черноморски диалози" съдържа 83 кратки поетични текста в проза и 83 оригинални подводни фотографии на самия автор. Книгата е изпълнена с много любов към Майката природа и с размисли за сложните взаимоотношения на съвременния човек с нея, но и със самия себе си; с чувство на преклонение "към този красив свят на спокойствието, в който вечността говори на собствен си език - мълчанието". Подходяща за всички възрасти, книгата е особено привлекателна за децата, пред които разкрива тайните и красотата на морето и ги учи на определен вид общуване - уж говорейки си наум с морските обитатели, авторът задава тон на хармонични отношения между съществата човешки и нечовешки вид, основани на взаимоуважение, разбиране, толерантност и... обич.


Няма да намерите по-мъдър, по-наблюдателен и по-добър водач за това извънземие от Михаил Заимов. Той е подводният Вергилий, който ще ви води из този ад, рай и чистилище едновременно - Черно море. Един от малцината, знаещи езика на водата и нейните обитатели. И думите му често са по-изумителни дори от фотографиите му...
Любен Дилов-син




Щастливо, красиво, умно и щедро е хрумването на Михаил Заимов да ни потопи във водите на нашия прапрастар дом, за да ни събере с първите ни съквартиранти, да се видим и похортуваме с безмълвните. Михаил Заимов избира формата на диалози с привидно безмълвните, за да ни разкаже най-съкровените си чувства, размисли, страхове, вярвания, съмнения, щастливи мигове и надежди.
Павел Койчев

Черноморски диалози
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Под водата има много повече живот, отколкото очакваме, когато гледаме повърхността на морето. Гмуркам се и снимам по цялото Южно Черноморие и смятам, че нашето е едно от най-живите морета в света. През последните години правя снимки без леководолазно оборудване, само с маска. Искам да покажа, че не е необходимо да имаш специални умения, за да видиш богатството на подводния свят. Има огромно изобилие от живот - морски кончета, морски игли, 40-50 вида риби, няколко вида скариди, 7-8 вида раци, над 100 вида водорасли - и това може да се види на метър дълбочина.
Михаил Заимов


Михаил Заимов е роден през 1967 г. в София. Завършил Академи де Бо-з-ар в Париж, той е представител на рядка порода хора, почти изчезнали днес - енциклопедист, търсещ безметежността и покоя на рая, от който отдавна сме се лишили. Заимов е художник, телевизионен водещ, журналист, писател и морски пътешественик, споделящ приключенията си за радост на децата и приканващ към размисъл техните родители. Печели огромна популярност като подводен фотограф с множеството си изложби в България и по света и с албума си "Светът на спокойствието".
В "Черноморски диалози" авторът обединява в едно любовта към писането и към фотографията.


Откъси "Черноморски диалози"


Черното море любопитстваше към всичко, намиращо се отвъд огромната чаша, в която го беше излял Създателят. В началото то беше сладка локва, обкръжена отвсякъде с лед. Захранваха го едри сини вени, пълнещи го със сладки води и до днес. Човеците, намерили приют край бреговете му, бяха малко и безсилни да му навредят. Един ден се чу грохот, сякаш кашлица на стар пушач. Морето видя как в далечината падат камъни под напора на соления му братовчед, за който само бе чувало. Скоро солените и сладките води се срещнаха и обединиха, но никога не се обикнаха. Натрапникът повдигна Морето чак до процепа, след много години наречен от човеците Босфор, където двамата и до днес се разминават със студено кимване. Морето все праща малко от себе си в очакване неговите съгледвачи да се върнат и да му разкажат какво се случва зад планината. Чака ли чака. Никой не се връща. Има време, и това ще стане.

Черното море любопитстваше към всичко, намиращо се отвъд огромната чаша, в която го беше излял Създателят. В началото то беше сладка локва, обкръжена отвсякъде с лед. Захранваха го едри сини вени, пълнещи го със сладки води и до днес. Човеците, намерили приют край бреговете му, бяха малко и безсилни да му навредят. Един ден се чу грохот, сякаш кашлица на стар пушач. Морето видя как в далечината падат камъни под напора на соления му братовчед, за който само бе чувало. Скоро солените и сладките води се срещнаха и обединиха, но никога не се обикнаха. Натрапникът повдигна Морето чак до процепа, след много години наречен от човеците Босфор, където двамата и до днес се разминават със студено кимване. Морето все праща малко от себе си в очакване неговите съгледвачи да се върнат и да му разкажат какво се случва зад планината. Чака ли чака. Никой не се връща. Има време, и това ще стане.


Рачетата отшелници (Diogenes Pugilator) се родеят със зевзека Диоген, при това не, както мнозина ще кажат, по причина на общия им навик да живеят в чужда къща – черупка, бъчва или делва – а, мисля си, в общата им философия за пълната независимост като най-висша форма на щастие. И мен така, в последно време единствено ме занимава дали ми се слуша повече Бах или Хендел. Казват, че Платон описал човека като двуного без пера. Диоген оскубал кокошка и я занесъл в школата на философа. Вероятно се е забавлявал от сърце.

Рачетата отшелници (Diogenes Pugilator) се родеят със зевзека Диоген, при това не, както мнозина ще кажат, по причина на общия им навик да живеят в чужда къща – черупка, бъчва или делва – а, мисля си, в общата им философия за пълната независимост като най-висша форма на щастие. И мен така, в последно време единствено ме занимава дали ми се слуша повече Бах или Хендел. Казват, че Платон описал човека като двуного без пера. Диоген оскубал кокошка и я занесъл в школата на философа. Вероятно се е забавлявал от сърце.


- Какво е за Вас животът? – с престорена наивност ме запита младата рибка.– Животът е нещо просто, което постоянно се мъчим да усложним. Същият имам чувството, че притежава много от качествата, които мразя, и малко от греховете, които обичам. Но си остава най-хубавото, което имаме – назидателно започнах, следейки внимателно реакцията ѝ. – Толкова сложно се изразявате, че напълно Ви съжалявам – заключи мъникът, слагайки точка на притесняващия и двама ни диалог.

- Какво е за Вас животът? – с престорена наивност ме запита младата рибка.– Животът е нещо просто, което постоянно се мъчим да усложним. Същият имам чувството, че притежава много от качествата, които мразя, и малко от греховете, които обичам. Но си остава най-хубавото, което имаме – назидателно започнах, следейки внимателно реакцията ѝ. – Толкова сложно се изразявате, че напълно Ви съжалявам – заключи мъникът, слагайки точка на притесняващия и двама ни диалог.


- Лудите и несеяни никнат – рече ми тихо рибокът. Подир туй приглушено сподели, сякаш е тайна, че подобно на хората близо две трети от рибите били със сериозни психически отклонения. Останалите били пълно куку.

- Лудите и несеяни никнат – рече ми тихо рибокът. Подир туй приглушено сподели, сякаш е тайна, че подобно на хората близо две трети от рибите били със сериозни психически отклонения. Останалите били пълно куку.


- Имате ли семейство? – нахалствам без срам. – Какво е семейство? – свенливо отвръща скаридата. – Стойностни чувства могат да процъфтяват само в среда, в която се ценят индивидуалните качества, грешките са толерирани, комуникацията е отворена, а правилата – гъвкави. Това се случва в семейството, един от трите стълба, крепящи света – отговарям, без да се замисля. – Разбирам, колко интересно. Прощавайте, но съм заета – с лек уплах рече скаридата, отдалечавайки се в ефирния сумрак.

- Имате ли семейство? – нахалствам без срам. – Какво е семейство? – свенливо отвръща скаридата. – Стойностни чувства могат да процъфтяват само в среда, в която се ценят индивидуалните качества, грешките са толерирани, комуникацията е отворена, а правилата – гъвкави. Това се случва в семейството, един от трите стълба, крепящи света – отговарям, без да се замисля. – Разбирам, колко интересно. Прощавайте, но съм заета – с лек уплах рече скаридата, отдалечавайки се в ефирния сумрак.


Не съм чул човекът да се е отказал доброволно от инстинкта си за разрушение. Обратното би било процес на съзряване, за който е добре да има личности и примери за подражание. Всъщност за природата всичко това няма особено значение. Времето за нея не е фактор и ако не се осъзнаем, тя ще се възстанови – няколко стотици хиляди години след като ние сме изчезнали от лицето на Земята. Защото явно сме истински добри единствено в деструктивността си.

Не съм чул човекът да се е отказал доброволно от инстинкта си за разрушение. Обратното би било процес на съзряване, за който е добре да има личности и примери за подражание. Всъщност за природата всичко това няма особено значение. Времето за нея не е фактор и ако не се осъзнаем, тя ще се възстанови – няколко стотици хиляди години след като ние сме изчезнали от лицето на Земята. Защото явно сме истински добри единствено в деструктивността си.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Красимир Андонов
    Красимир Андонов
    Рейтинг: 500 Неутрално

    Масовото обвинение- фармаиндустрията създава изкусвени пандемии, намира свои следовници.
    Фармаиндустрията обаче е широкоспектърна, какво става с производството на препарати: против въшки, освежители на лиш дъх, лосиони против акне, фитнес добавки.....

    Лудостта е привилегия. Глупостта е бреме.
  2. 2 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 4958 Неутрално




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK