Една Шехерезада на пътя

"Докато чета "Бегуни", спирам на отделни места, отмествам погледа си от страницата и си казвам – аха, и аз имам подобна история", пише Георги Господинов.

© "Жанет 45"

"Докато чета "Бегуни", спирам на отделни места, отмествам погледа си от страницата и си казвам – аха, и аз имам подобна история", пише Георги Господинов.



Текстът е препубликуван от "Литературен вестник".


Има книги, които се движат линейно от точка А до точка Б като в учебник по математика. Качваш се на първа страница и знаеш точно кога и къде ще пристигнеш на последната. Повечето читатели обичат такива книги, големите издателства също. Тук нищо не разсейва, не затруднява четенето, качваш се, пътуваш, слизаш и забравяш.


Не обичам такива книги. Самите ние не живеем в такива романи. Истинското пътуване е в отклоненията и в изгубването. Няма как да опознаеш един град, ако не се изгубиш в него, това го знае всеки пътешественик. Затова обичам "Бегуни" на Олга Токарчук. Защото ми позволява да се изгубя. Да тръгна в друга посока, да сляза по средата на пътя или да сменя вагона. Или да стоя на някое летище в книгата и да чакам, а чакането е част от пътуването. Харесвам тази книга по личен начин. Може би защото и аз предпочитам да разказвам собствените си истории с отклонения, спиране и изчакване душите на читателите.




Всъщност като повечето големи книги и този роман е за няколко неща едновременно. Най-видимата част от него е пътуването, непрекъснатото преместване от едно място на друго, което според вярванията на бегуните е най-сигурният начин да избягаш от злото, да се скриеш от него, да заличиш стъпките си. Съхраняваш се цял и недосегнат от злото само ако пътуваш. Това ми припомня едно прекрасно стихотворение на Марк Странд "Запазване целостта на нещата" (Keeping Things Whole):


We all have reasons / for moving.
I move / to keep things whole.[1]


Движението (пътуването) прави и това: помага ни да освободим едно място от самите нас, да му дадем шанс да се оцелости. Литературата също го може - да свидетелства за целостта на нещата. Да свидетелства, че светът е там, наличен, пълен със странни неща и хора, които в същото време са подобни на теб. Това е утешително познание - не съм сам в лудостта си, в странностите и самотата си - има и други като мен. Има и други пътешественици.


Има и друг, който в този същия момент, докато стоя на летището и вадя тефтера си да запиша човека отсреща, той също вади тефтер може би да запише мен, записващия него. Една от най-хубавите глави в този роман описва именно такава сцена. Стоял съм, вероятно на същите летища, вадил съм с леко неудобство тефтера си и съм записвал няколко изречения за жената отсреща или мъжа до мен, съчинявайки историите им.


Докато мислех за това есе, носех "Бегуни" със себе си и го препрочитах тъкмо на едно такова летище. И отново дойде тази утешителна мисъл, че не си сам, че има едно невидимо общество от хора, които пътуват с тефтера си навсякъде и скришом записват по някое изречение. Пътуват, проверяват, пъхат си носа тук и там, опитват се да съхранят в записките си онова, което е несъхранимо и нетрайно.


През годините съм се уверил, че добрата книга е тази, която отключва лични истории, твоите лични истории. Докато чета "Бегуни", спирам на отделни места, отмествам погледа си от страницата и си казвам - аха, и аз имам подобна история. Като човек, идващ от онази част на Европа, преживяла социализма, знам добре какво означава да мечтаеш и съчиняваш света, който ти е отказан. Знае го и Олга Токарчук, с която сме споделяли общо време тъкмо в тази част на света, тя пó в центъра, аз пó на изток.


Бегуни
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Баба ми, която никога не беше напускала родното си село, завиждаше люто на дядо ми, че по време на войната обиколил половината свят. "Половината свят" се състоеше от Сърбия и Унгария, в кал и бомбардировки. Поради липса на друга война него никога повече не го поканиха да обиколи света. Но той беше донесъл като трофей не друго, а 12 унгарски думи, които вечер споделяше с нас като сребърни лъжички. И имаше истории за цял живот. Аз, неговият внук, пътувайки из много повече страни, нямам толкова истории.


Припомних си също как като деца тичахме подир самолетите с брат ми и им махахме с ръка. Бяхме сигурни, че ни забелязват. Брат ми се кълнеше, че видял веднъж как един пилот също му махнал. Надявахме се един ден да се качим на самолет и да стигнем до държавата Чужбина. За нас това беше отделна държава като Италия и Франция, само че далеч по-хубава. Сега, след толкова полети, чудото се е разбило на парчета, самолетът е просто малко по-луксозно такси, напоследък даже не и луксозно. Чужбина се оказа несъществуваща държава, но все още сядам до прозореца и гледам надолу с надеждата, че един ден ще видя две момчета, които тичат и махат. Ако съседът на седалката спи, махвам плахо и аз. За всеки случай.


Светът и Европа, или поне западната й част, ни бяха отказани за няколко десетилетия. За нашите родители градове като Рим, Париж, Венеция, Мадрид и пр. съществуваха само в книгите и в разказите на малцината щастливци успели да ги видят. Моите родители знаеха, че никога няма да ги посетят, така и стана, затова имаха цялото време на света да ги съчиняват.


И те ги съчиняваха дори по-красиви, отколкото са били всъщност. Когато покрай книгите си започнах да пътувам след 1989-а, това се превърна в лична обсесия. Сякаш имах тази тяга към света и поради това, че е бил отказан на няколко поколения от моя род. И сега си давам сметка, че нашето пътуване (на хората, преживели онази система, която забраняваше излизането извън границите й) е малко по-различно. Докато пътувам, гледам през очите на поне още няколко човека. Част от тях вече ги няма и трябва да трупам истории, защото един ден ще искат да им разказвам.


Обичам романи като този, в който историите гъмжат, застигат се и се разминават, харесва ми това брауново движение, тези елементарни частици на разказването. Идвам от литература, която дълго време е била монументална и монолитна, такива са били идеологическите постулати на соцреализма от онова време. Затова разпадането на този голям наратив, отиването към фрагмента е естествената ни реакция. В някаква степен тъкмо фрагментът е адекватният, честният начин да разкажеш един свят или един живот, който отдавна не е цялостен.


В крайна сметка ние не живеем в монолит. Не живеем, може би за съжаление, в роман от осемнайсети или деветнайсети век. Онова огледало на романа, за което ни говореше Стендал, огледало, с което вървим по пътя и то отразява ту синьото небе, ту някоя локва, всъщност отдавна се е счупило на малки парченца. Ние не живеем в един жанр, по-скоро обитаваме шизофренията на различни жанрове всеки ден. "Не вярвам в чистокръвните жанрове. Романът не е ариец", казва един от героите на романа ми "Физика на тъгата". И тъкмо това си припомнях често, докато четях "Бегуни".


Романът на Олга Токарчук е възхитителен мелез по природа, прекрасен пес, който върви, души, разсейва се, тръгва подир някоя следа, после се отказва, връща се отново, надушва друга история. Ние само го следваме, вървим подир него, доверяваме се на неговия нюх. Влизаме на неочаквани места, места, които не сме предполагали, че съществуват, които не са били цел на нашето пътуване.


От стаята на чудесата на император Йозеф Втори до покъртителните писма на дъщерята на неговия верен слуга чернокож дворянин, превърнат в чучело след смъртта си; от някогашните публични аутопсии и историята на Филип Ферхайен, открил ахилесовото сухожилие, ползвайки собствения си ампутиран крак, през идеята за летището като отделна държава до бегуните в московското метро. Пътуване във всички посоки на географията и времето.


Всъщност има ли цел истинското пътуване. В едно повтарящо се изречение Олга Токарчук ни напомня, че Целта на пътешествието е друг пътешественик. Историята на пътуващия човек - това са историите на тези, които срещаш по пътя. Една особена, почти геометрична прогресия от истории, една Шехерезада на пътя.


Разказването и пътуването следват една и съща траектория - меандри, завои, странични пътеки и коридори. Ако можем да ги погледнем отгоре или отстрани, ще видим, че лабиринтът е тяхната естествена форма. Понякога си минотавърът в този лабиринт, понякога си Тезей, най-често си и двамата едновременно. Докато съм в лабиринта на "Бегуни", знам, че няма да се изгубя съвсем, защото навсякъде ме следва нишката на един глас, гласът на Олга Токарчук.


И тази Ариаднина или Олгина нишка е, която свързва отделните коридори, която ту изчезва, ту се появява, за да ти каже: Тук ли си, продължаваме нататък. Така прави и Шехерезада. А от нея знаем, че докато разказваме историята, печелим още един ден живот. Мога само да добавя, че докато слушаме историята, печалбата е същата - отместваме смъртта с още един ден нататък. Какво повече можем да искаме.


Есето е публикувано в специалната рубрика "Писатели пишат за писатели" на белгийския вестник Standaard месец преди да бъде обявен Нобелът за литература за Олга Токарчук.


Олга Токарчук, "Бегуни", превод от полски Силвия Борисова, изд. ICU, София, 2019


[1] Всеки си има причина / за движение.
Аз се движа,/ за да пазя нещата цели.
(Превод Катя Митова)

Ключови думи към статията:

Коментари (28)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1095 Неутрално

    “ докато слушаме историята, печалбата е същата - отместваме смъртта с още един ден нататък.”
    ——
    Сега, информацията за книгата е повече от оскъдна, но интроспективността на есето ми хареса. Само от горе-цитираната глупост нямаше нужда. Ку си следвал рецептата на някой Наръчник на писателя да заковеш наратива накрая, внимавай гвоздеят да не го усмърти ... бедното есе! Ако това, дето ще кажеш е глупост, по-добре си премълчи

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  2. 2 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 794 Неутрално

    Само дето българските преводачи така и не се научиха, че в холяндския език "v" се чете "в", а не "ф" както в немския. И Ферхайен всъщност е Верхайен, точно както е Vermeer е Вермеер, Verstappen е Верстапен, Verhoeven е Верховен и т.н.

    Оттам и писателите/критици копират и разпространяват грешката. Кел файда, че Господинов е пътувал из толкова много държави, че са му превели "Физика на тъгата" на холандски и че познава лично Херман Кох, след като не се сеща да напише името правилно – барем по аналогия с други известни холандци? Пътуванията може да носят обща култура, ама може и да не носят.

  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  4. 4 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3248 Любопитно

    Светът и Европа, или поне западната й част, ни бяха отказани за няколко десетилетия. За нашите родители градове като Рим, Париж, Венеция, Мадрид и пр. съществуваха само в книгите и в разказите на малцината щастливци успели да ги видят. Моите родители знаеха, че никога няма да ги посетят, така и стана, затова имаха цялото време на света да ги съчиняват.
    =======
    Когато мечтата замести целта.....а любопитството се превърне в завист, единствения изход е човек да стане писател.....
    Но за съжаление понякога не се получава....
    Шегите на световната политическа съдба....са довели до доста крайъгълни камъни.....
    Как успя Ленин да открие колхозника Джугашвили....за да покаже по късно на света кой е Сталин.....?
    Лош ден ли се падна на Хитлер....за.да захвърли палитрата та да стане войник?
    Не успя ли Горбачов да стане някакъв скулптор....че му трябваше да прави перестройката?

    Добре че поне Рейгън е бил почти цял живот, филмов артист.....
    За Мадона пък......не ми се мисли какво бе станало ако беше в политиката....

    Bukalemun
  5. 5 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 2006 Весело

    До коментар [#1] от "Gretel":

    Ай ся, г-н Геша е умно-красив литературен либертоносец, недейте да го хейтвате!

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  6. 6 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1095 Неутрално

    До коментар [#5] от "comandante vs либерални ентусиасти&корпократи":

    “ г-н Геша е ... либертоносец”
    ——
    Аз също — защитавам свободата му да изтворява квито глупости му скимнат, както и моето право да ги регистрирам като такива. При това далеч не целият текст е глупост, само опитът му за летене

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  7. 7 Профил на Мишо Петров
    Мишо Петров
    Рейтинг: 104 Неутрално

    До коментар [#4] от "eti mehter":

    Не мисли за Мадона - виждаме, че не е силната ти страна...

  8. 8 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3690 Весело

    "Светът и Европа, или поне западната й част, ни бяха отказани за няколко десетилетия. За нашите родители градове като Рим, Париж, Венеция, Мадрид и пр. съществуваха само в книгите и в разказите на малцината щастливци успели да ги видят. "

    Абсолтно вярно, Америка беше пък изобщо по далеч от най близката галактика,аз си мислех че съм роден и ще завърша дните си в моето родно село, визитата до близкия град бе повод за много разкази седмици наред, ходенето до София те правеше съвършенно друг човек, за хас изглеждаше по лесно и вероятно да идеш на Луната отколкото до Ню Йорк!

    klimentm
  9. 9 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3690 Весело

    До коментар [#4] от "eti mehter":

    Не си написал какво можеше да стане ако Ердоган беше подписал договор с Фенербахче и беше станал профи футболер?!

    klimentm
  10. 10 Профил на Араламбене му е майката
    Араламбене му е майката
    Рейтинг: 941 Неутрално

    Как сме успели и вълшебното "Шехеразада" да изместим с мазнинката в копанята на кебап-чорба живота си...
    Добре че си викам - чакай бе, кой ще ти пуска текст, посветен на оная с телефона на пръчка посред нощ?
    Бегуни. Езикът на Шекспир няма дума за такива състояния и хора. Станало е "Полети". Хубаво че не са хванали да превеждат от английски. На тоя език всички са "щастливи". А обратното е "не са щастливи", там нещастни няма.

  11. 11 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3248 Весело

    До коментар [#9] от "klimentm":

    При нас такъв толеранс няма.
    Нашите артисти и певци са на сцената, а не в парламента....

    Bukalemun
  12. 12 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 794 Неутрално

    До коментар [#4] от "eti mehter":

    Шегите на световната политическа съдба....са довели до доста крайъгълни камъни..... Как успя Ленин да открие колхозника Джугашвили....за да покаже по късно на света кой е Сталин.....?
    —цитат от коментар 4 на eti mehter


    Сталин е градско момче, не селянин, още по-малко колхозник. Започва да се занимава с подривна дейност още 15-годишен, а на 23 вече е нелегален професионален революционер и скоро влиза в ръководството на кавказкия клон на партията. А Ленин не го открива, ами Сталин сам му се набива в очите, понеже пише възторжени възхвали за Ленин в разни писма до свои другари, които възхвали стигат до Ленин и оттам тръгва личната им кореспонденция.
    Но освен писма Сталин пише и множество статии в нелегалните вестници, изнася речи по конгреси и т.н. Така че по-късно през 1912, когато Ленин го предлага за ЦК, Сталин има вече почти 20-години опит в революционерството и в подлизурството, но и в идеологията. Тоест Ленин може и да му е дал тласък в даден момент, но като цяло историята е по-сложна и Сталин се издига толкова високо заради собствените си усилия.

    Лош ден ли се падна на Хитлер....за.да захвърли палитрата та да стане войник?
    —цитат от коментар 4 на eti mehter


    Хитлер също отрано оформя политическите си възгледи – около 20-годишен във Виена под влиянието на немския национализъм. Оттам приема идеята за арийската чистота и омразата към евреите, отттам копира и партийната титла фюрер, и възгласа "Хайл!" – от тамошния прогермански националист Георг фон Шьонерер. Затова и отказва да влезе в австро-унгарската армия (понеже е многонационална), но с готовност влиза в немската още в началото на Първата световна.
    Не е било импулсивно решение. Съответно и няма никакво значение. Дори да е нямало световна война, пак е щял да стане политик.

    Не успя ли Горбачов да стане някакъв скулптор....че му трябваше да прави перестройката?
    —цитат от коментар 4 на eti mehter


    Е точно Горбачов, за разлика от Сталин си е чист колхозник и то потомствен. Още като ученик става кандидат-член на партията, пак тогава става и колхозен ударник, което му носи трудов орден, заради което пък го пращат в Москва да учи право и като орденоносец влиза без изпити. А след това почти не работи като юрист, ами веднага става комсомолски и после партиен работник. Така че какъв скулптор?

    А перестройката си беше наложителна отвсякъде, само че началото не е при Горбачов, а при неговия покровител –Андропов. И идеята няма нищо общо с демократични промени, нито пък после Горбачов е искал да прави такива. Цялата работа беше да се разкарат старите партийци от брежневския застой, да се изоставят глупостите за постигане на комунизъм и да се стегне икономиката, която беше в ужасно състояние. Само че няма и година след обявяването на новия курс, в началото на 1986 се сринаха цените на нефта, малко след това избухна и Чернобил, та се наложи да вкарат малко гласност и приказки за демокрация. Плюс имитация на китайския експеримент на Дън Сяопин с вкарване на пазарен елемент и изграждане на средна класа, без да се засяга еднопартийната власт, и без да се разпада страната.
    А после просто изпуснаха контрола върху процеса и вместо да стане както в Китай, стана както обикновено стават нещата в Русия.

    Добре че поне Рейгън е бил почти цял живот, филмов артист.....
    —цитат от коментар 4 на eti mehter


    Като изключим детството, няма и половината живот. Затова пък с политика се занимава от още от 30-годишен в профсъюзите. На 35 вече е президент на гилдията на киноактьорите. Като спира с киното рано – на 50 и няколко години, и започва изцяло да работи в политиката. И преди да стане президент е кандидат на предните избори, а преди това пък е 2 мандата губернатор.
    Но преди да се случат всички тия работи Рейгън още в колежа е шеф на Студентския съвет, което на практика е избираема политическа длъжност. Така че и тук няма изненада и шеги на историята.

    За Мадона пък......не ми се мисли какво бе станало ако беше в политиката....
    —цитат от коментар 4 на eti mehter


    Нищо нямаше да стане. Не е от това тесто, нито пък си изгради подходящ имидж. Виж, от Тейлър Суифт може и да стане успешен политик. И нищо чудно да стане. Тя от няколко години вече е политически активна.

  13. 13 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3248 Неутрално

    До коментар [#12] от "tamada":

    Това че Сталин умело си е крил селско хазяйското минало....не е мой проблем.....
    Падал е два пъти от селска каруца и така остава пожизнено сакат в ръката.
    Поради това не е бил приет и на военна служба.
    В Баку са запознати много по добре с биографията му. Не рядко тамошното население го е наричало Юсуф(Жозеф)....
    Желанието на Хитлер да се занимава с изкуство...приключва след като не издържа изпитите....и така решава да влезе и на практика във военното дело.
    Да се прави някаква аналогия между Дън Сиао Пин и Горбачов е най малкото неуместно....
    Докато единия е истински реформатор, подготвящ държавата си за условията на 21 век.....то другия на практика е един вид национален предател.
    Днешните икономически състояния на двете страни, Китай и Русия.....са най голямото доказателство коя от двете перестройки е била истинската.....
    А факта че в последствие Горбачов бяга на запад....е повече от логичен.....
    Перестройката и събарянето на берлинската стена.....не са спонтанни, а предварително предначертани събития....
    На 27 март 1978 година....неофициални председатели на СССР и САЩ се договарят да се сложи край на студената война, понеже тогава тя е по вредна отколкото полезна.....
    Набелязва се за напред, новия враг да е Исляма.....дотогава безобидна и безопасна религия.....

    Bukalemun
  14. 14 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1561 Неутрално

    "Мога само да добавя, че докато слушаме историята, печалбата е същата - отместваме смъртта с още един ден нататък. Какво повече можем да искаме."

    Жалка констатация от жалък човек.
    Дали така са мислели воините на Термопилите, например?
    Не е важно количеството на живота, в крайна сметка неговата продължителност е нищо на фона на безкрая.
    Важно е качеството му. А то се определя от това кой и какъв си бил.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  15. 15 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2366 Неутрално

    До коментар [#13] от "eti mehter":

    27 март 1988г. ли имаш предвид?

  16. 16 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 794 Неутрално

    До коментар [#13] от "eti mehter":

    Това че Сталин умело си е крил селско хазяйското минало....не е мой проблем.....
    —цитат от коментар 13 на eti mehter


    И какъв е смисълът да крие селския си произход пред една работническо-селска власт, когато именно това е "правилния" произход? Но нито за старите, нито за ранните революционери след 1917 произходът е имал значение.
    Калинин е роден и расъл на село.
    Риков е селянин.
    Каганович е селянин.
    Берия също беден селянин.
    Хрушчов е селянин.
    Антонов-Овсеенко е син на дворяни.
    На Ленин родителите са чиновник и учителка и е искал да става юрист.
    Свердлов е син на бизнесмен – печатар.
    Троцки е син на богати земеделци.

    На всичкото отгоре изобщо не говорим за това кой какво е криел, а какъв е бил в действителност. Цялата биография на Сталин е гледана под лупа през последните 100 години.
    Ей, много си прост. :)

    Падал е два пъти от селска каруца и така остава пожизнено сакат в ръката. Поради това не е бил приет и на военна служба. В Баку са запознати много по добре с биографията му.
    —цитат от коментар 13 на eti mehter


    Баку ли?
    Говориш за най-известния в света грузинец бе, тъпан! Роден в Грузия в град Гори и расъл в Тбилиси. Как успя да го преместиш в Баку? Има теория, че е бил осетинец, но то пак няма нищо общо с Азърбайджан.

    За ръката му официалната легенда е, че като 6-годишен е бил блъснат от файтон. Което е само по негови думи отпреди революцията и не е много сигурно, защото изобщо не расте като сакат – просто не е можел да разгъва ръката си докрай. Никой от близките му революционери не забелязва да има сериозен проблем с ръката чак до началото на 20-те, когато е вече над 40-годишен и започват да го лекуват кремълските доктори.
    Дори да е бил блъснат от файтон, то това не е основна причина, защото Сталин е имал миастения и ревматоиден артрит, които са автоимунни заболявания (отделно е имал куп други болести). Проблемът с ръката е точно от миастения и тя е със сигурност диагностицирана през 1926, когато е вече 48-годишен, защото е прогресирала утежнена от миалгия и дистрофия.

    Желанието на Хитлер да се занимава с изкуство...приключва след като не издържа изпитите....и така решава да влезе и на практика във военното дело.
    —цитат от коментар 13 на eti mehter


    Пълни глупости. Не само не се отказва, ами в един момент преди войната даже се издържа с продажба на акварели.
    Когато в академията не го приемат като художник, ректорът го съветва да кандидаства в архитектурния факултет, понеже рисунките му показват такива заложби. И Хитлер с готовност възприема съвета, макар да е наясно, че ще е трудно, понеже не е учил в строителен техникум. Става общ работник по строежи, после чертожник, после работи и други неща, а покрай бачкането и профсъюзите започва да чете много и засилва интереса си към политиката. Но изобщо не мисли да става военен.
    Той самият пише: "Винаги ме крепеше вярата, че даже и след много години за мен все пак ще настъпят по-добри времена. Бях убеден, че ще дойде момент, в който ще си изработя име на архитект. Че заедно с това проявявах интерес към политиката, ми се струваше съвсем естествено."

    Когато се проваля в академията е на 20, а в армията влиза чак на 25 – подава молба само няколко дни след началото на Първата световна. И това няма нищо общо с избор на професия. Той ако е искал да става военен е щял да се насочи към военна школа за да стане ако не офицер, то поне подофицер и е нямало да чака 5 години за да стане пушечно месо на фронта в една война, която за него настъпва изненадващо.
    И за времето в армията пише, че още през 1914 е решил да се занимава с политика: "Именно във връзка с този извод си намислих все пак някога да се заема с политика. Това ми даде повод неведнъж да споделя пред приятели, че след края на войната ще се постарая да стана оратор, съхранявайки старата си професия. За това си мислех през цялото време и, както ще се окаже, не напразно... Започнах да се задълбочавам все повече върху политическите въпроси..."

    Да се прави някаква аналогия между Дън Сиао Пин и Горбачов е най малкото неуместно.... Докато единия е истински реформатор, подготвящ държавата си за условията на 21 век.....то другия на практика е един вид национален предател.
    —цитат от коментар 13 на eti mehter


    Не може да дискутираш историята с общи приказки бе, мойто момче. Говоря за хронология, а не за аналогия. За причини и следствия. Събития, които са много добре известни – кога са се случили в едната държава и кога в другата.
    И Горбачов трудно може да бъде наречен национален предател, понеже комунягите по дефиниция бяха и са интернационалисти. То това беше една от най-шумно прокламираните им програмни точки и официална държавна политика.

    Ама ти отде ще го знаеш, след като си учил историята само по клипчета в YouTube? По принцип не е странно, че си податлив на легенди и измишльотини, защото те са повсеместни, но как успяваш да намираш най-тъпите твърдения? Специално си се постарах да потърся откъде може да си го прочел, но се оказа толкова трудно, че се отказах.
    И не ти е за пръв път. Как успяваш все да попадаш на най-идиотските измишльотини? То статистически е невъзможно. :)

    А факта че в последствие Горбачов бяга на запад....е повече от логичен.....
    —цитат от коментар 13 на eti mehter


    Е, от време на време попадаш и на популярни легенди. Само дето и те не са верни. Кога и къде бяга Горбачов можеш ли да кажеш?

    Никъде не е бягал. В началото на 90-те Елцин му отпусна доста голяма пенсия и му подари вила край Москва. И до днес си живее там, като от време на време ходи до задграничните си имоти, но пак се връща в Русия.
    През 90-те постоянно се месеше в политиката, яви се на избори за президент, после стана шеф на една партия... а преди десетина години Медведев даже го награди с орден.

  17. 17 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 794 Неутрално


    На 27 март 1978 година....неофициални председатели на СССР и САЩ се договарят да се сложи край на студената война, понеже тогава тя е по вредна отколкото полезна.....
    Набелязва се за напред, новия враг да е Исляма.....дотогава безобидна и безопасна религия.....
    —цитат от коментар 13 на eti mehter

    До коментар [#15] от "deaf":
    До коментар [#13] от "eti mehter":27 март 1988г. ли имаш предвид?
    —цитат от коментар 15 на deaf


    И той не знае какво има предвид. Не го ли виждаш, че е същия като теб – намира разни измишльотини, които не просто леко изопачават събитията както повечето фалшива пропаганда, ами даже не са близо до тях.
    През 1983 Рейгън обяви програмата "Звездни войни". И двата лагера започнаха ескалация на въоръжаването.
    През 1984 започнаха преговорите по договора за ракетите с малък и среден обсег, но нямаше развитие преди Горбачов да дойде на власт.
    Примирението със Запада беше обявено още през 1987, когато Горбачов издаде една книга, в която написа, че идеологическите разногласия между социализма и капитализма трябва отстъпят пред необходимостта от защита на общочовешките ценности. Същата година беше подписан въпросния договор за ракетите.
    Така че не може да е било 1978, нито 1987, нито 1988. Въобще по принцип е нямало е нужда от тайни срещи – то си имаше явни.

    И това за набелязването на исляма е глупост. Ислямски фундаменталисти е имало винаги. А в началото на 80-те се възродиха и започнаха серия ислямски атентати. Даже в края на 70-те имаше ислямски тероризъм и то баш в Мека.

    When extremism began: 40 years since the Grand Mosque in Makkah was seized
    https://www.arabnews.com/node/1371221/saudi-arabia

  18. 18 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3248 Неутрално

    До коментар [#15] от "deaf":

    Не deaf.....
    Датата е 27 март 1978
    Забравих името на планинското село в което се събират и решават.....
    Целта е била да е някъде далеч от журналистическо присъствие....

    Bukalemun
  19. 19 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2366 Неутрално

    До коментар [#18] от "eti mehter":

    Напълно възможно е. Тогава американски президент беше Джими Картър,(слаба ракия като лидер,ако ме питаш),и ако не се лъжа Брежнев. Но Брежнев умря,след него и Андропов,и Черненко...

  20. 20 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3248 Весело

    До коментар [#16] от "tamada":

    И Горбачов трудно може да бъде наречен национален предател,
    =======
    За такива като теб не е, разбира се..... :).....
    Ти май не си от ощетените.....за разлика от стотиците милиони.....

    Bukalemun
  21. 21 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3248 Неутрално

    До коментар [#19] от "deaf":

    При такива теми.....е важно да се абстрахираме от тандема....добро /лошо....или правилно /неправилно......
    Колегата който ме нарича тъпан.....е вън от подобен консенсус на мислене.... :)

    Bukalemun
  22. 22 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3248 Неутрално

    До коментар [#19] от "deaf":

    Ето ти и малко жокери

    https://images.app.goo.gl/JVdn4rkHDj2QZvpE7

    За по нататъшни разговори....относно 27 март 1978....

    Bukalemun
  23. 23 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2366 Неутрално

    До коментар [#22] от "eti mehter":

    Има две реалности,които по интересен и много сложен начин така се преплитат,че е трудно да бъдат разделени една от друга. Едната реалност е тази на световната история на човечеството. Другата е личната история и живот на всеки отделен човек.

    Въпрос,може ли българският турчин страдал жестоко от Възродителният процес,да се довери на Ахмед Доган и защо?
    Статистически мнозинството от българските турци гласуват за Доган,но не го ли правят само заради ЛИЧНИТЕ си интереси? Тях не ги интересува (може би) дали Доган се кланя на светският ЕС или на вярващият в исляма Ердоган.

  24. 24 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 794 Неутрално


    До коментар [#18] от "eti mehter":

    Датата е 27 март 1978 Забравих името на планинското село в което се събират и решават..... Целта е била да е някъде далеч от журналистическо присъствие....
    —цитат от коментар 18 на eti mehter

    До коментар [#19] от "deaf":
    Напълно възможно е. Тогава американски президент беше Джими Картър,(слаба ракия като лидер,ако ме питаш),и ако не се лъжа Брежнев. Но Брежнев умря,след него и Андропов,и Черненко...
    —цитат от коментар 19 на deaf


    Да, бе. Толкова пазили тайната, та се наложило да продължат Студената война още десетина години за да не се разбере.
    По какво личи, че са се разбирали нещо? И кога умря Брежнев, знаете ли? И защо им е било въобще да го крият? И защо им е бил нов общ враг?

    Значи през март 1978 се били разбрали за край на Студената война и за намиране на нов общ враг в лицето на исляма.
    Обаче:
    - Месец по-късно СССР сваля първия южнокорейски Боинг със 107 души на борда.
    - 1979. САЩ възобновяват дипломатическите си отношения със съветския враг Китай. Същата година Виетнам, подкрепян от СССР нахлува в Камбоджа и сваля Пол Пот, подкрепян от Китай. Съответно Китай напада просъветския Виетнам.
    Пак нея година Картър подписва първото финансиране за противниците на просъветския режим в Афганистан. Обаче там се случва преврат и в края на годината СССР напада Афганистан. Студената война се затяга.
    1980. Малко преди да напусне поста Картър прекратява ратификациярта на договора САЛТ-2 и забранява продажбата на технологии за СССР. И обявява Доктрината Картър в която буквално се казва, че САЩ ще защитават Персийския залив от външна намеса, включително с военна сила. Доктрината е пряко насочена срещу СССР.
    Същата година в Никарагуа започва гражданска война след революцията от предната година. В нея СССР подпомага сандинистите, а САЩ подпомага контрите. Междувременно съветският блок подпомага салвадорските партизани срещу правителството подпомогнато от САЩ. Студената война се затяга.
    1981. Атентатът срещу папата и всеобщото мнение, че е организиран или най-малкото подпомогнат от СССР. В Полша въвеждат военно положение заради стачките на "Солидарност". Студената война се затяга.
    1982. Рейгън подписва съвместната резолюция 373 на Конгреса, която настоява СССР да спазва човешките права. Чак тогава умря Брежнев – в края на годината. На власт идва Андропов – покровителят на Горбачов.
    1983. САЩ разполага ракети със среден обсег в Европа. Рейгън нарича СССР "Империя на злото" и засили гонката на въоръжаване с програмата "Звездни войни". СССР сваля втория южнокорейски Боинг. САЩ започват CBI (Caribbean Basin Initiative) с цел да предотвратят комунистически преврати в региона. И нахлуват в Гренада за да свалят комунистическото правителство. Студената война се затяга.

    И още много събития има от които личи, че се случи точно обратното. Докъм 1978-1979 имаше т. нар. разведряване. След това Студената война се ожесточи и започна да отслабва чак след 1987.
    И двамата сте идиоти. :)


  25. 25 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 794 Весело

    До коментар [#20] от "eti mehter":

    До коментар [#16] от "tamada": И Горбачов трудно може да бъде наречен национален предател, =======
    За такива като теб не е, разбира се..... :).....Ти май не си от ощетените.....за разлика от стотиците милиони.....
    —цитат от коментар 20 на eti mehter


    Спри да да цитираш по половин изречение и да вадиш думи от контекста! И фантазиите са ти празни, и лъжите са ти плоски. Тъпанар!

    До коментар [#19] от "deaf": Ето ти и малко жокери
    https://images.app.goo.gl/JVdn4rkHDj2QZvpE7
    За по нататъшни разговори....относно 27 март 1978....
    —цитат от коментар 22 на eti mehter


    Какъв жокер може да е снимка от 1988 бе, шматко? Ти въобще погледна ли кой е сниман? Показваш снимка на журналиста Джамал Хашокджи с афганистанските муджахидини. Ама нали договорката уж била 10 години по-рано в тайна от журналистите?
    И въобще статията, от която я вадиш говори за точно обратното. Опровергава мита, че Рейгън се е срещал с талибаните в Белия дом.

    Не само си прост, ами си и мързелив. Не те бива една свястна манипулация да изработиш.

  26. 26 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3248 Весело

    До коментар [#25] от "tamada":

    С удоволствие бих слязал на твоето ниво....но в момента говоря с друг форумник..... :).....
    Материала който съм пратил, е към него.....
    Ти защо се пениш.....е вече отделна работа....

    Bukalemun
  27. 27 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3248 Любопитно

    До коментар [#23] от "deaf":

    Тях не ги интересува (може би)
    =======
    Може би.....
    Може би появата на политик като Карадайъ е отговора на въпроса ти....
    Този човек не е много интелигентен....в което няма нищо лошо.....
    Но неговата особа е по близка с електората.....

    Bukalemun
  28. 28 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 794 Весело

    До коментар [#26] от "eti mehter":

    До коментар [#25] от "tamada": С удоволствие бих слязал на твоето ниво....но в момента говоря с друг форумник..... :).....Материала който съм пратил, е към него..... Ти защо се пениш.....е вече отделна работа....
    —цитат от коментар 26 на eti mehter


    Ах, горкото! Не ти стига мозъчето да говориш с повече от един? Паметта ти е малко и си забравил, че въпросният материал го пускаш във връзка с 27 март 1978, а тази дата беше отправена първо към мен в твоя коментар 13?

    Нищо, ще почакам. Но тогава няма да се сърдиш, когато те наричам малоумник. Щото сам декларираш малко ум. :)





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK