Понякога преводът може да е по-добър от оригинала

© Личена архив Христо Боев

В поредицата "Книжен плъх" в рубриката "Книги" гостува Христо Боев - преподавател по английска и американска литература в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Автор е на монография на тема: "Различната Добруджа в литературата между войните". Научните му интереси са в областта на новата британска и американска литература, румънската литература между войните, геокритицизма, литературния урбанизъм, както и сравнителното литературознание.

Христо Боев е носител на наградата за превод на Литературния музей "Ливиу Ребряну" (2016). Превел е от румънски на български език редица романи, сред които: "Адела" на Гарабет Ибрайляну, "Доня Алба" на Джиб Михаеску, "Адам и Ева" на Ливиу Ребряну, "Животът започва в петък" и "Бъдещето започва в понеделник" на Йоана Първулеску, както и "Произшествието" на Михаил Себастиан, "Рускинята" на Джиб Михаеску, "Дефект" на Флорин Иримия, "Паяжината на паяка" на Чела Серги и др.

Защо четете?

- Защото имам потребност да попадам в други светове.

Какво четете?

- Качествена литература, най-вече художествена.

Как избирате четива?

- В повечето случаи са свързани с курсовете, които преподавам, или книгите, които превеждам.

Какво за четене има върху нощното ви шкафче?

- Често чета от пидиефи на лаптопа ми, това е "нощното ми шкафче", и оттам имам достъп, във всеки един момент, до цялата световна литература на езиците, които говоря.

Коя е последната книга, която ви впечатли?

- "Паяжината на паяка", която преведох от румънски на български.

Какъв е вашият ритуал, свързан с четенето - кога, къде, колко?

- Свързан е с чашка сутрешно кафе в леглото и може да продължи почти целия ден.

Електронна книга, аудио или на хартия?

- Въпреки че оценявам качествата на хартиените книги и ми харесват и аудио книгите, огромният обем книги, които трябва да познавам за работата ми, налагат преобладаващ електронен прочит.

Четете ли на друг език, освен на български? Има ли разлика в преживяването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?

- Освен на български, чета на английски, френски и румънски. Разлика в преживяването може да има и човек трябва да прочете например "Престъпление и наказание" на румънски и английски, за да види разликата. Някои езици са много по-близки като изказ до оригинала, в този случай, румънски - имам предвид широката гама от умалителни, които съществуват на руски и румънски, но не на английски.

Един по-нов текст като "Морето, морето" на Айрис Мърдок съм го чел на 3 езика - български, английски и румънски, като и трите варианта са много добри като текст, а като усещане - доста сходни. Предпочитам да чета в оригинал, ако мога, но например Итало Калвино и Умберто Еко ги чета в превод на английски. За мен тези автори съществуват в преводите на Уилям Уивър. Понякога преводът може да е по-добър от оригинала, едно от нещата, които се твърдят за стиховете на Байрон.

Какво търсите в книгите - емоция, знание, развлечение, интелектуално предизвикателство?

- Всяка добра книга дава всички тези, но и нещо, което принадлежи само на нея, и то те кара да се завръщаш отново и отново към нея като повторен прочит - гласът на автора като приятел, с когото искаш да общуваш, дори и той или тя да не е вече между живите.

Предпочитаният от вас жанр?

- Психологическият роман.

Коя е най-добрата книга, която сте получавали като подарък или препоръка?

- "Много отдавна" на Йонел Теодоряну. Беше ми препоръчана. Теодоряну е изключителен стилист и определено е предизвикателство за преводача като пресъздаване на стилистичните му особености.

Любимият ви литературен герой?

- Харесвам герои като Разколников, "Престъпление и наказание"; Холдън, "Спасителят в ръжта"; Чарлс Ароуби, "Морето, морето"; Маргьорит, "Дамата с камелиите"; Диана, "Паяжината на паяка"; Чип, "Поправките" - т.е. герои, които са в конфликт с обществото поради разлики в тяхната система от морални ценности и тази на обществото. Това е изначален конфликт на хора, които решават да устояват своите принципи с всички възможни последствия за самите тях.

На кои автори се възхищавате най-много, в това число поети, сценаристи, журналисти?

- Любими мои поети са Джон Кийтс, Пърси Шели, Байрон, Рупърт Брук, Христо Смирненски, Джордже Баковия. От романистите имената са твърде многобройни, някои от тях вече ги споменах - Айрис Мърдок, Достоевски, но също Александър Солженицин, Орхан Памук, Павел Вежинов, Чела Серги, Михаил Себастиан, Антон Холбан, Джонатан Франзен, Маргьорит Дюрас. Сред сценаристите са Хаим Оливер и Владо Даверов, а любим мой журналист е Майкъл Мур.

Как съхранявате книгите си?

- В скринове - на хартия, и на пидиеф на лаптопа ми.

Коя е последната книга, която ви разсмя?

- "Последната казарма", роман на румънския писател К. Г. Балан, познат на българския читател с "Мошеник ЕООД".

Коя ви разплака?

- Всяка истинска литература трябва да може да предизвиква и сълзи в читателите си, последната е "Паяжината на паяка".

Последната книга, която ви разочарова?

- "Пюрити" (Чистота) на Франзен, според мен книга, написана без вдъхновение.

Кой бихте искали да напише историята на вашия живот?

- Може би Набоков би се справил добре.

Как ще се казва вашата автобиография?

- "Морето, морето".

Една книга, която не успяхте да дочетете до края?

- "Безкрайна шега" на Дейвид Фостър Уолъс.

Кое класическо литературно произведение никога не сте чели (и ви е неудобно от това)?

- "Война и мир". Аз свързвам Толстой с "Ана Каренина" и предпочитам да мисля за него във връзка с тази книга.

Коя книга няма да спрете да препрочитате?

- "Питър Пан"от Джеймс М. Бари.

Как се променя вкусът ви във времето?

- Не се променя много. Аз започнах с приключенски романи и приказки като дете - т.е. Стивънсън, Рид, Салгари, Сабатини, Май и Енде през Лондон, Уайлд и Дикенс до Холбан, Себастиан, Фицджералд и Дос Пасос сега. Може да се каже, че имам афинитет към романтичните автори, където романтизмът е или проявен в приключения - по-ранните, или е иронизиран - по късните, но въпреки това е силно присъстващ, където мога да се идентифицирам с романтични персонажив едно прагматично общество и където "трагическият реализъм" на Франзен е основна тема.

Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга напоследък?

- Научих нещо като пряко впечатление, макар че бях убеден, че е така и отпреди, а именно, че хубавите книги не престават да въздействат през годините, и то на различни поколения. Доказателството, че една книга е класика, дори и да се появява наскоро в превод на български - имам предвид "Паяжината на паяка" - е въздействието ѝ върху добър мой познат, който сподели при представянето ѝ, че бидейки на 65 години и след като е прочел много книги през живота си, за първи път разбира женската същност и душевност чрез романа на Серги.