
© "Колибри"
Малцина са добре запознати с творчеството на Стаматов, който, уви, така и никога не успява да се нареди рамо до рамо до най-прочутите български автори.
Текстът е препубликуван от "Тоест".
Този декември държим в ръцете си "Разкази и повести" от Георги Стаматов с художествено оформление от Кирил Златков. Малцина са добре запознати с творчеството на Стаматов, който, уви, така и никога не успява да се нареди рамо до рамо до най-прочутите български автори. А има място сред тях. Защото пише дълбоко, красиво и със сдържана емоция.
Разказите му вървят по градските улици, за да ни срещнат с герои, които са от най-ниските прослойки до безпомощно влюбените в изкуството - художници и артисти, чиито малки лични светове са интимни, уютни и богати на въображение и смисъл. Всеки един от тях странства из "свят на непрестанно проблематизиране на привидностите, свят, в който се разпадат връзките между хората, а и самите човеци."
В "За едно кътче на душата" попадаме на изречението: "Всеки човек в този свят има в душата си едно кътче, където никого не пуска". В това кътче обаче винаги има място за изкуство. Телеграфният стил на Георги Стаматов с кратки изречения, с малко думи, нищи големите теми за обществото, човека, привидното щастие и всички човешки терзания, странстващи в душите на хората.
Избрахме откъси, с които да отбележим почетното място, което заемат момичетата, майките, съпругите, ученичките, сексуално пробудените, жертвоготовните жените. След това тихо решихме да разлистим дневника на героинята от разказа "Надя", за да си представим романтиката на киното в онези години и да се насладим на словата, с които градския писател въвежда седмото изкуство в литературата.
"Градските светски образовани жени не само изглеждат според модата на сецесиона, те са в немалка степен белязани от характеристиките на епохата, а това означава, че пребивават в сложно конфигуриран свят, в който ценностните ориентири може лесно да бъдат загубени или подменени. Така произведенията на Стаматов извеждат жената на авансцената или чрез играта на светлините фокусират читателския поглед върху нея дори когато тя е някъде в дълбочината на сцената живот."
Жената
Вселена! Земна прашинка!
Образ на божество. Душа - хаос предвечен.
От що си създадена?
От реброто ни? Легенда.
Не си ли прелюбодеен плод на най-светлия ангел и най-гадната твар на Сатаната?
Как те мразех, ненавиждах, презирах!
А где не съм те срещал?
Деца - заедно ходехме в училище - с къса рокличка, дантели над коленете - още тогава правеше очички на симидчията да ти избира по-голям геврек.
В гимназията за тебе не учех.
Какво бяха книжните знания пред протегнатата
ябълчица на малката Ева?
В университета - напущах аудиторията, не слушах вечните истини на стари мъдреци, за да се опивам от твоя фалшив смях.
Обикнах изкуството. Затворен в ателието, творях.
Търсех твоя образ - исках да открадна тайната ти от Бога.
Ти ме намери и там.
Захвърлих картината, тръгнах след тебе.
От цар на духа - станах раб на плътта.
И ти ме остави.
Где не съм те виждал?
В черква разменяше пръстен с един, погледи - с друг. На гробища в дълбок траур - и под черното женско расо усещах лъх на нова брачна риза.
В съда - прокурорът ти искаше главата, а ти оправяше нейните къдрици и се усмихваше на съдиите - като в театър - обиколена от обожатели - не стражари...
Как те мразех, ненавиждах, презирах!...
Но един ден случайно те видях в болницата на затвора - до леглото на твоя блуден син, осъден от закона, отхвърлен от обществото. Покрит с рани и гнойни язви - изоставен, сам.
Ти припадна до него. Със сълзи умиваше раните, целуваше прокажени черти, проклинаше земята и небето.
Тогава те разбрах, простих ти всичко и коленичих до тебе.
"Киното не като създаване на културен продукт, а като начин на употреба и на въздействие. Именно киното в някои от неговите творби (например "Надя") е върхова проява на мощта на изкуството да създава поглъщащи човека светове, да предлага образи, чрез които да се идентифицира, места, където да пожелае да бъде, и модели, които да следва. Светът на кинозрителя е изпълнен с бляскавите фигури на звездите от 20-те и 30-те години на XX век и в този смисъл през гледаните от Стаматовите герои филми може да се възстанови част от културния пейзаж на живота у нас."
Надя
"Кино!... То ми замени книгата, театъра, пътуването. Винаги при връщане от него - струва ми се, чепристигам от странство в скромната ни къщица. Тамв малък салон, под звуковете на нежна музика, аз обиколих почти всички кътчета на земното кълбо. Видяхразцъфтяла южна природа, строго величествената красота на Севера, алпийските снежни върхове, пустините на Сахара, кичестата Ривиера, тайнствената Индия,далечния Китай, шумния Париж, кипящия водовъртеж на живота в Ню Йорк, блясъка на Венецианския карнавал, Ниагарския водопад, дворците и храмовете навечния Рим... А какво зная и помня от географията в гимназията?..."
"Ако някой прочете този дневник, ще помисли, че бълнувам да стана киноартистка. Не си правя илюзии. Не играта и славата им ме влече. Конкуренция, несигурност. Колко е къс триумфът на холивудските звезди... Ето - тонфилмът измести най-добрите артисти. Утре - друго. Киното ми отвори очите. Прогледнах и видях - фантастичният свят за нас - за тях обикновен живот. Разбрах какво нещо е мъжът - как умеят да обичат там... и мисля - не само на екрана..."
Да. Киното ѝ даде много.
В последно време артистките - най-любимите - събудиха нови чувства.
В душата ѝ се зароди неволно завист, затаена злобичка.
Надя долови някаква страшна неправда в живота.
Тя се прекланяше пред играта им - там недостигаеми.
Но по години и красота - каза си го смело - не са по-горе от нея.
В тяхната обстановка, тоалети - в салони - навсякъде - би могла да ги конкурира и да царува.
И ужас я обземаше при мисълта, че туй не са арабски приказки.
Възможно - а недостъпно.
Утопия!
Киното ѝ отвори апетита - не задоволи.
Откъсна от своето. Отдалечи от нашите мъже.
Може ли след Екман в "Танцувай, шуте!" или в "Революционната сватба" да слуша оплаквания за тежки данъци на някакъв Александър или романите на Ваня?...
- - -
Една вечер Надя не се върна вкъщи.
Ни на другия ден.
Замина в странство.
Gretel
Рейтинг: 1223 Неутрално“ Жената”
Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)——
И на тоя Жената му виновна
Dan Bob
Рейтинг: 211 НеутралноЖената, а мъжът какво . Кученце.
eti mehter
Рейтинг: 3733 ЛюбопитноДо коментар [#1] от "Gretel":
BukalemunГрадските светски образовани жени не само изглеждат според модата на сецесиона, те са в немалка степен белязани от характеристиките на епохата, а това означава, че пребивават в сложно конфигуриран свят, в който ценностните ориентири може лесно да бъдат загубени или подменени.
======
Ама това е верно.....
Човека го е уловил...инто много успешно....
Gretel
Рейтинг: 1223 НеутралноДо коментар [#3] от "eti mehter":
Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)“ Човека го е уловил...инто много успешно...“
——
Ети, и за слепия е ясно кво е уловил ... и душИ ли душИ. Горкото змийче! Я кажи по-добре какво прави мойта палавница?
eti mehter
Рейтинг: 3733 ВеселоДо коментар [#4] от "Gretel":
BukalemunАма виж, беее....
Г. Стаматов е бил също палавник....
=======
Деца - заедно ходехме в училище - с къса рокличка, дантели над коленете - още тогава правеше очички на симидчията да ти избира по-голям геврек.
Само едно пояснение....
Всеки геврек е симит....но не всеки симит е геврек.....
Например....и морския спасителен пояс е също симит.....но не се яде.... :)
daskal1
Рейтинг: 4577 ВеселоДо коментар [#3] от "eti mehter":
Май в желанието си да пропагандираш ислямската философия за жената не си разбрал или не си дочел до края за същността на майчината любов като определяща характеристика на жената в разбирането на Стаматов.
И, за гевреците, да не бъркаш геврек със симит? :-)
eti mehter
Рейтинг: 3733 ВеселоДо коментар [#6] от "daskal1":
BukalemunНе аз ,а главния герой на статията го е направил.... :)... и то неволно....
Как беше ....''загуба или подмяна на ценностите''.... :)
А за геврек/симит комбинацията. ....съм уверен.....
Само в Измир е геврек .....
В цялата останала част на Анадола е симит....а геврек е прилагателно. ....
''Геврек ,геврек симииит''......се провиква продавача ....вървейки през чаршията (центъра на града).....
daskal1
Рейтинг: 4577 ЛюбопитноДо коментар [#7] от "eti mehter":
За геврека си прав като турски вариант, макар че геврекът дори като превод от турски по определение е "хрупкав", а симидът -не, пък и традиционната мая за симида е от нахут и приготвянето му е изисквало голям майсторлък.
Но, интересното в случая и основа за шегата е, че в България популярният геврек е вареният (също познат като "кравайче"), а тази технология е еврейска, привнесена у нас от Европа и оригинално свързана с традиционният ашкенази "багел" или "бейгл", толкова популярен в Ню Йорк например.
Не ме питай откъде и защо съм се ровил за такива неща :-)
daskal1
Рейтинг: 4577 НеутралноМежду другото, хубаво би било при този текст да се спомене, че става въпрос за бесарабският бълграрин - съдия и писател Георги Порфириев Стаматов (1869-1942), приятел на Яворов, който е доста известен автор - https://bg.wikipedia.org/wiki/Георги_Стаматов _(писател)
Друг известен човек с еднакво име и фамилия е Георги Александров Стаматов, старозагорецът -актьор, режисьор и професор в Държавното Висше Театрално Училище.
https://bg.wikipedia.org/wiki/Георги_Стаматов _(актьор)
тулса
Рейтинг: 3394 НеутралноДо коментар [#9] от "daskal1":
Вера Стаматова и Янко Сакъзов обаче се влюбват и той се развежда с Ана. Стаматов хваща Вера под ръка, отвежда я при Сакъзов и си тръгва сам
daskal1
Рейтинг: 4577 ВеселоДо коментар [#10] от "тулса":
Човек от старата школа, затова и е харесал на "ети". Стаматови са голям род, че и аз имам клон от тях в моя (Ох, пак се издадох...:-))
eti mehter
Рейтинг: 3733 НеутралноДо коментар [#8] от "daskal1":
BukalemunБалканите са най оригиналното "хранилище" на турцизми, останали от Османската империя......
Да бъдат забравени или заличени....е истинско престъпление.....
Те са само едно от доказателствата, че зародиша на самата империя е възникнал от Европа....с център местата около Странджа планина.....
На запад, този периметър се забелязва дори до Риека......докато на изток не достига дори до Анкара.....
В останалите части на Турция преобладават арабизми и други езикови форми....
daskal1
Рейтинг: 4577 НеутралноДо коментар [#12] от "eti mehter":
Така е. Имах един студент, много свястно момче. Името му беше Сердар, в съвременния турски нещо като "лидер". Един ден се разприказвахме на тази тема и той беше много учуден от функционалността/значението на името си в България - приведох му като пример "кърсердар". Ако пък погледнеш българските държавни документи по финансовите въпроси след Освобождението, например ранните 1880, то там изобилства от отомански понятия за данъци и фиск, практически е една езикова смесица. Например:
"1880 година, 16 май. Утвърждава се Закон за данъците беглик (върху овцете) и серчим (върху свинете).На същата дата се утвърждава и Закон за данъците емляк (за сгради и постройки), иджар (върху доходите от наеми) и теметуат (върху доходите от занятия)."
https://www.minfin.bg/bg/230
Gretel
Рейтинг: 1223 НеутралноДо коментар [#5] от "eti mehter":
Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)“ Всеки геврек е симит....но не всеки симит е геврек”
Както и VDs are STDs, but not all STDs are VDs ... some are even non-standard and some not even deviant. Тъй че фнимавай с палавниците!