За Коледното връщане в дома

За Коледното връщане в дома

© Юлия Лазарова



Едни от най-свидните изпети спомени, мъка и радост по родното място в българската литература е лирическата поема "На повратки в село" от Николай Марангозов. Тя е свидна и изживяна като Дебеляновите "Скрити вопли" и като всички връщания в спомените ни, или де факто, в родния дом. Тя е колкото родно, толкова и общовалидно преживяване в контекста на завръщане на блудния син.


И това връщане в лоното на безусловната родителска обич става още по-свидно, когато е по Коледа.


Марангозовата лирическа поема няма аналог в българската поезия.




Тя се чете на един дъх. Защото е и изпята на един дъх. Всичко тук се излива в непрекъсваемия поток на анапеста и ни увлича в света на детството, съня и чувствата, идващи преди всичко от несъзнаваното, което е най-силно в детското. Този идващ още от древногръцката поезия лиричен размер е напевен, притежава динамичен, ударен завършек и често се използва в стихотворения, изпълнени с много енергия. Ето заряда с който започва посвещението в поемата:


Осени ме добро вдъхновение,
дай ми жива и истинна вест,
приближете ме скъпи видения,
в лекостъпен игрив анапест!


Поемата започва с посвещение и майчиното писмо, със заръката синът да се върне за Коледа и за своя имен ден - Свети Николай.


Монотонноста на дългото пътуване с влак от чужбина още повече усилва нетърпението за срещата със своите. Тук се редуват ту настоящето прекосяване на реалното пространство и време, ту нахлуването на детските спомени. И онази тръпка - какво ще завариш в къщи, там откъдето си тръгнал по широкия свят, след толкова години. Тук е споменът и малко гузната съвест, че си оставил възрастните си отрудени родители, но и оня могъщ подтик, който те тласка напред в непознатото и неизживяното.


Срещата с бащата на гарата е като в антична трагедия - величествено и митично. И наред с това - толкова близко и родно.


Не сънувам ли в радостна треска,
не привиждам ли някакъв дух?
Сам свети Николай ме посреща
в бяла нимба и златен кожух.


И тогава младият човек ще познае в издълбаните от мъките, старческите черти на посрещача, своя баща.


Ето предстои още едно пътуване до родното село, със шейна през величествения снежен Балкан. Тук всичко е толкова картинно и кинематографично - лъкатушенията през клисурата, снежната дрезгавина Дърветата като че ли са "засводили" своеобразен храм, в който се навлиза с трепет. Това ретардиране на пристигането в родния дом, още повече увеличава и радостната, и едновременно смутна възбуда. Тук сетивата не могат да се наситят на родната природа, на изживените през детството усети. За да стигнем до най- свидната и свята среща - с майката.


Срещата с майката Марангозов ще озаглави "Интермецо". Може би думите не стигат за такава свята среща, затова музиката ще помогне. Много думи в лириката са изписани за светостта на майката и дългоочаквана среща майка и син. Но това, което ще излезе от сърцето и изпод перото на Николай Марангозов включва цялата гама от чувства, които бушуват и у двамата. И нека припомним, че връзката между майка и син е най- неамбивалентната връзка, която започва още в ранно детство и с преминаването през Едиповия комплекс в развитието на момчето. Ти тук и сега можеш да свалиш катадневната "суетливата дреха" - фасадата ни пред другите и ще бъдеш винаги приет като едно голямо дете.


Сега можеш спокойно да кажеш,
Да изплачиш над тия поли
Всичко обично, всичко умразно,
Що те радва и що те боли.


Изповядай си всичкото лошо,
Измоли се без свян и без страх,
Знай, че тук ще получиш ти прошка
И за най-непростимия грях!


Тези дни, които ще прекара в бащиния дом са като една приказка, като един сън. Тук е цялата вселена на детството. Всичко, което те е заобикаляло в детството и ти е говорело на един тайнствен език, който само в детството разбираме - на одушевяването на всичко наоколо. И това идва още от зората на човечеството, когато първобитните ни прадеди са вдъхвали живот на тотема. Това анимизирене остава и в детството.


Общуването с близките ще върне поета към детското страхопочитание към бащата, милостивостта на майката и най-добрите другари от детството, с които можеш да споделиш всичко - домашните животни. Ще те върне към целия този детски свят, по-своему страшен и едновременно магичен. Неусетно в теб "ще пропълзи твоя детски живот":


Дето вси дребулийки и вещи,
като живи те гледат сега,
сякаш стари познайници срещат
един дълго невиждан другар.


И сред тези и казани, и премълчани моменти с близките, толкова свидно ще прозвучи една малка, дълго лелеяна майчина мечта - че иска да я заведе синът й на Рилския манастир.


Толкова малко иска в заника на отрудения си живот тази майка, която от родното село е ходила само до близкия град Търново. И веднага след тази дързост, майката ще каже: защо ли бъбри тя, сиротата за такива невъзможни неща - не е за нея тази радост - тя да си гледа скърбите.


Николай Марангозов. "На повратки в село". С., изд. Хемус, 1940 г.

© "Алба"

Николай Марангозов. "На повратки в село". С., изд. Хемус, 1940 г.

Не може да не ти се свие сърцето от тези стихове.


Защото всяка майка е като светица. Всичко дава и нищо не иска.


Тези дни прекарани в простота и непристореност в родния дом за Николай Марангозов са като Рождество, и едновременно като Възкресение. Защото когато мислим за Бог, може би трябва да мислим и за Рождество, и за Възкресение.


В тази лирическа поема, писана през смутната 1940 година, Николай Марангозов отразява и политическите вълнения на околните. Хората по простонародному ще споделят мъдростта на своите прозрения за света:


Да не мислиш, че Сталин и Хитлер
на подносник ще ни поднесат:
на ви Добруджа, на ви и Тракия
зарад някакъв воден износ -


По далеч тях ги гони мерака
та през нас си постилат платно.


И отново поетът ще ни върне към изконното - как Свети Стефан отново ще събере челядта "та бащи и деца да запомнят / тая Коледна сладка софра!". Отново това е апотеоз на радостта, на светлината, на Рождеството.


Тази година се навършиха 120 години от рождението на Николай Марангозов и 80 години от отпечатването през 1940-та година на лирическата поема, но въздействието на "На повратки в село" винаги е живо и актуално.


И днес модерно и съвременно звучат стиховете от епилога на поемата:


Сбогом паметни дни и недели,
изгостувани в мир и покой!
Сбогом, обично бащино село!
Сбогом, мой изповеден герой!

Ключови думи към статията:

Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на EU Fighter
    EU Fighter
    Рейтинг: 1158 Неутрално

    Какъв ненормалник трябва да си, за да пътуваш точно на тези дати, със всички малоумници.

  2. 2 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4352 Неутрално

    До коментар [#1] от "EU Fighter":

    Не се мъчи, няма да го разбереш. Друг свят, други ценности, други усещания за живота...

  3. 3 Профил на volarok
    volarok
    Рейтинг: 2593 Неутрално

    Отдавна не бях чел съвременна литературна критика върху българско произведение. Снимката на изданието обаче ми се струва да е след 1944 г.

  4. 4 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1162 Неутрално

    “ Защото всяка майка е като светица. Всичко дава и нищо не иска”
    ——
    Това е дефиницията за майкa. Паралелите се пренасят и към образи като “Майка България”. А оттам до понятието и притчата за “блудния син” е една крачка ... (син, щото ний, дъщерите сме блудни едва ли не по дефиниция.)

    Майките са ясни, просълзихме се от умиление, според както се полага. Мен, в контекста на инвертираната символика, тръгвайки от понятието “България”, по-скоро ми е интересна историята на “блудната мащеха”

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  5. 5 Профил на Таралеж
    Таралеж
    Рейтинг: 3120 Неутрално

    Не съм го чел но звучи красиво.
    А историята си е същата.
    Дали преди 80 години с шейна през Балкана до майката.
    Дали 40 години по-късно на един крак в нощния влак.
    Дали сега прелитайки половината свят.
    Дали след още 40 незнайно как.
    Благодарим ви майки!
    Благодарим ви деца!

  6. 6 Профил на PavelCZ
    PavelCZ
    Рейтинг: 1680 Неутрално

    И на мен ми е приятно и мило да се прибирам в България, но без носталгия. Животът ми вече от над 30 години тече другаде.
    Всъщност - носталгия не съм изпитвал никога.

    E PLVRIBVS VNVM
  7. 7 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4352 Неутрално

    До коментар [#6] от "PavelCZ":

    Значи не се измъчваш с въпроси от типа "ама защо те правят така а не като нас" , обикваш и се стараеш да разбереш хората където си. Проста формула която ми е служила добре в различни страни.

  8. 8 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3849 Неутрално

    До коментар [#7] от "daskal1":

    Аз съм се питал много пъти защо ние хората сме толкова различни,после си казвам - Нима природата около нас не ни показва същото невероятно разнообразие!

    klimentm
  9. 9 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 3660 Неутрално

    До коментар [#8] от "klimentm":Нима природата около нас не ни показва същото невероятно разнообразие!
    >>> Прав си. ..Фауната във форума е много разнообразна:)

  10. 10 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3849 Весело

    До коментар [#9] от "тулса":

    О да,няма как да бъде иначе! Според някои социолози по добре било да нагрубиш съседа си в Туитър вместо да му запалиш къщичката (както вероятно би се случило в средните векове) така че гледам на форума и като на одушник на 'лошото' в нас!

    klimentm
  11. 11 Профил на Ramon Asvalda
    Ramon Asvalda
    Рейтинг: 323 Весело

    До коментар [#8] от "klimentm":

    Има цветя има и плевели, които се хранят от цветята :)))

    Десет % цветя и 90% плевели хранещи се от тяхната креативност, изобретателност, труд, жертви и прочие :))) Естествено алчно хранещите се плевели водят и до пълното превземане на почвата и смъртта на цветята, а после смъртта и на плевелите иронично, човечеството обича да се затрива всеки път, когато реши, отново да опита комунизма/социализма/всяка система, която се опитва да направи хората равни :)))

    Да прав си има голямо разнообразие в природата, на плевели и понякога цветя :)))

  12. 12 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3849 Весело

    До коментар [#11] от "Ramon Asvalda":

    Просто трябва да се следва естественият път на социалната еволюция а не да се налага този на социалното инженерство, до какво ще ни доведе той не мога да кажа. Аз съм оптимист в този смисъл, за сега.
    Природата си е правила и шеги като е затривала почти 90% от видовете и започвала на нов лист.

    klimentm
  13. 13 Профил на Шакир  Зулов
    Шакир Зулов
    Рейтинг: 234 Неутрално

    Голем поет,голимо нящо.🐵

    Много съм прост
  14. 14 Профил на PavelCZ
    PavelCZ
    Рейтинг: 1680 Неутрално

    До коментар [#7] от "daskal1":

    Никога не съм изпитвал силно желание да изправям кривите краставици на хората. Но и почти не допускам интервенции в моята градина.
    А носталгия нямам, защото никога не съм бил невъзвръщенец. Имам братовчеди, които са били, казват, че усещането, че не можеш да се върнеш и да видиш родителите си е много тягостно. Сега имам понякога усещане на ограниченост в пътуванията, заради КОВИД-а, но все се надявам, че няма да е за дълго, а и по-скоро ми прилича на ограниченията при комунизма, където административно ни се пречеше.

    E PLVRIBVS VNVM




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK