© Свободна Европа
Поезията на Лорка съчетава фолклорни корени с модерно поетично мислене от началото на 20 век и това му създава проблеми.
Текстът е препубликуван от "Свободна Европа".
Федерико Гарсия Лорка (1898 - 1936) - поет, драматург
Произход: Испания, богато селско семейство
Образование: Свири на пиано от дете, учи право, литература и композиция в университета на Гранада и в Мадрид
Интереси: Символизъм, футуризъм, сюрреализъм
Творчество: Поезия, драма, музика
Най-известна книга: "Цигански романси"
"Аз я отведох на реката;(бях сигурен, че е девойка), ала тя имала си мъж." - така започва "Невярната съпруга" на Федерико Гарсия Лорка, испанският поет, застрелян през 1936 г., чиято поезия обаче е страстна и изненадващо нова всеки път.
Често става така - смъртта на истинските поети дописва поезията им. И не питайте защо умират все млади, не е защото са пресъхнали - обратно на реката, изворът на поезията е по-голям от нейното устие.
"Дърветата с върхари тъмни/израстваха пред нас грамадни/и лаеше отвъд реката/с далечни псета кръгозорът./Щом минахме безмълвно двама/къпини, храсти и тръстики,/коравият й ток изрови/във тинята една трапчинка."
Ако това ви прилича на испански фолклор - да, поезията на Лорка съчетава фолклорни корени с модерно поетично мислене от началото на 20 век и това му създава проблеми. Традиционалистите му казват "цигански поет" и отказват да го чуят. Приятелите му сюрреалисти пък не го приемат за "достатъчно сюрреалистичен". Лорка дори къса с Дали и Бунюел, защото смята, че двамата създават "Андалуското куче", само за да му се подиграят.
Да му имам егото. Но и таланта.
"Под мен в уплаха като риби/изплъзваха й се бедрата,/ту пламнали като жарава, /ту като сняг и лед студени."
"По цяла Андалусия хората постоянно говорят за дуендето и го разпознават, когато и да се появи то. Старата циганка-танцьорка Ла Малена веднъж извика, докато слушаше Бах: "Олеле! това има дуенде!" - но беше отегчена от Глук, Брамс и Дарио Мило" - казва Лорка в лекция за дуендето. И сам пренася в поезията си тази тъмна сила.
"Дуендето..не е въпрос на умение, а на жива форма, на кръв, на древна култура, на съзидателно действие" - продължава поетът. И илюстрира виждането си.
"Дарих я на раздяла щедро/с красива кошница от слама/и не склоних да я залюбя,/защото имаше си мъж,/а каза ми, че е девойка,/кога я водех към реката."
Най-известната поетична книга на Лорка, "Цигански балади", излиза през 1928 г. - 10 години след първата, "Впечатления и пейзажи", и 14 преди посмъртната последна - "Поетът в Ню Йорк", пълна със сюрреалистична поезия.
Междувременно пише и пиеси. "Проклятието на пеперудата", е история в стихове за невъзможната любов между хлебарка и пеперуда, която има едва 4 представления. Доста по-дълго от това изкарва невъзможната любов на Федерико към приятеля му Салвадор Дали.
Не се заблуждавайте от поезията на Лорка, в която се пее за любов между мъж и жена. Това е поетичен плащ, а той е гей - и хем се притеснява, хем налита на всичко най-добро наоколо, хем подозира, че хомосексуализмът му предизвиква подигравки.
Със Салвадор Дали 6 години по-големият Лорка се запознава през 1922 г. и двамата имат дълга връзка - приятелска, творческа, до някакво ниво и сексуална, но без да се стига до край. "Любовта ни бе страстна, но трагична, тъй като ми беше невъзможно да я консумирам" - пише Дали десетилетия по-късно.
А Гала, съпругата му, сама прочута с разпуснатия си живот, мрази Лорка заради дълбочината на духовната връзка, която има със съпруга ѝ приживе и унищожава неговите писма до Салвадор. Самият Дали пък през 1936 г., когато Лорка е застрелян, изпитва страхотна вина, обвинява се, че не го е спасил и пише за мъртвия си приятел: "Сбогом! Обичам те много! Някой ден отново ще се срещнем. И ще си живеем чудесно!"
Три дни преди началото на гражданската война, Лорка заминава за вилата си в Гранада, въпреки напрежението там. След месец местните милиции го арестуват и разстрелват, преди да реагират влиятелните му приятели.
Има много версии за смъртта на Федерико Гарсия Лорка, но предпочитам поетичната - в нея са намесени демоните на антипоезията, антикрасотата и антигения, тоест, простотията, завистта и отвратителното човешко желание да принизим онова, което се извисява.
