"Душата на октопода" на Сай Монтгомъри (откъс)

Издателство "Жанет 45"

Издателство "Жанет 45"



В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Душата на октопода" с автор Сай Монтгомъри, предоставен от издателство "Жанет 45"


В тази невероятно дълбока и пленяваща книга Монтгомъри разкрива безбройните и многообразни страни на различието [между човека и октопода], като разширява представите ни за съзнанието и осветлява самата същност на това, което наричаме "душа"... И всъщност най-ценното в книгата е не увлекателната научна информация - при все че тя е завладяваща и поднесена изключително вълнуващо, - а омагьосващият разказ на Монгомъри, талантлива писателка естественичка, която рисува чудесата на океанските дълбини така, както Торо се диви на лесовете в Ню Ингланд.
~ Мария Попова, Brain Pickings


Сай Монтгомъри е автор на двайсет документални книги с изключителна популярност, предназначени за възрастни и за деца.




Докато пише книгите си, американската естественичка и писателка е преследвана от сребристогърба горила в Заир, в Коста Рика я ухапва прилеп-вампир, оцелява в змийска яма в Манитоба и се справя с дива тарантула във Френска Гвиана. Плува с пирани, електрически змиорки и розови делфини в Амазонка. И се научава да се гмурка с акваланг в желанието си да общува с октоподи.


За книгата си "Душата на октопода" е удостоена с Националната награда на САЩ за научна литература през 2015 година. Монгомъри е носителка на многобройни други отличия, включително награди за цялостен принос от Дружеството за защита на животните на САЩ и Асоциацията на книгоразпространителите от Ню Ингланд; както и на три почетни звания.


Сай живее в Ню Хампшър с кучето си Сали, ято волни кокошки носачки и своя съпруг, писателя Хауард Мансфийлд.


Преводачът Елмира Великова завършва английска езикова гимназия в Русе и английска филология във Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий". Първата ѝ преводна книга - "Счупеното огледало", сборник с разкази на Катрин Ан Портър - излиза през 1985 г. Превежда разкази от Съмърсет Моъм, включени в тритомника на "Народна култура". Нейни са преводите на юношеския фентъзи трилър "Танцуващият замък" (първа и втора книга от трилогията на Робин Джарвис); 3 книги от поредицата "Островът на приключенията" от Хелън Мос; романите "Момичето преди" на Дж. П. Дилейни и "Най-красивата жена във Флоренция" на Алиса Паломбо; превела е също разкази на Джек Лондон, Марк Твен, О. Хенри, Брет Харт, Амброуз Биърс, Хамлин Гарлънд, Уила Кедър и др. от антологията "Шедьоври на американския разказ".


Отзиви
"Душата на октопода" е от онези творби, които ни дават надеждата, че можем да спасим Земята - дори само за да съхраним удивителните животни, заедно с които имаме щастието да живеем на нея.
~ Стив Лисекър, Outward Hounds


Завладяваща книга за един разум, толкова "извънземен", сякаш идва от дълбините на космоса. Но това съвсем не е научна фантастика.
~ Бернд Хайнрих, автор на "Умът на гарвана"


Душата на октопода
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Откъс от "Душата на октопода" на Сай Монтгомъри


Но Октавия го правела. Умението на октоподите и техните родственици да се маскират е несравнимо по скорост и разнообразие. В това отношение октоподите и сродните им биологични видове биха могли да посрамят дори хамелеоните. Повечето животни, надарени със способността за камуфлаж, са в състояние да придобият само ограничен брой шарки.


Главоногите разполагат с трийсет до петдесет различни шарки за всеки индивид. Те могат да променят цвета, шарките и текстурата на кожата си за 7/10 от секундата. Изследовател на коралов риф в Тихия океан веднъж преброил как октопод променил окраската си 177 пъти само за един час. В Института по океанография в Удс Хоул, Масачусетс, главоногите, поставени върху лабораторна шахматна дъска, всъщност изчезват.


Те, разбира се, не играят шах, а придобиват окраска със светли и тъмни шарки, която ги прави невидими на който и да е фон, както и за всички, които ги наблюдават.


Октоподите и техните родственици притежават това, което изследователят Роджър Ханлън от Удс Хоул нарича "електрическа" кожа. За палитрата си от цветове октоподът използва три слоя от три различни вида клетки близо до повърхността на кожата, чието действие се проявява по различни начини. Най-долният слой, съдържащ бели левкофори, отразява пасивно фоновата светлина. Този процес, изглежда, не включва участието на мускули или нерви. Средният слой съдържа миниатюрни иридофори, всяка с диаметър 100 микрона.


Те също отразяват светлината, включително поляризираната (която е невидима за човешкото око, но доста от неприятелите на октоподите, в това число и птиците, я виждат.) Иридофорите създават множество блестящи зелени, сини, златисти и розови оттенъци. Някои от тези малки органи имат пасивна роля, но други иридофори изглежда се контролират от нервната система.


Те са свързани с невротрансмитера ацетилхолин - първият невротрансмитер, който се открива при всички животни. Ацетилхолинът подпомага съкращаването на мускулите; при хората играе важнa роля по отношение на паметта, ученето и съня в REM-фаза. По-голямата му концентрация при октоподите "отключва" появата на зелени и сини нюанси, а по-малката - на розови и златисти оттенъци.


Най-горният слой от кожата на октопода съдържа хроматофори, малки торбички с жълт, червен, кафяв и черен пигмент, всяка една от тях - еластична структура, която може да се отваря или затваря, за да изпусне повече или по-малко багрило. Само за камуфлажа на окото - с различни фигури, вкл. пръчици, маска на бандит и звездовидни лъчи - могат да участват до 5 милиона хроматофори. Действието на всеки един от тях се направлява от множество нерви и мускули, и то съвсем съзнателно от октопода.


За да се слее с обкръжаващата среда и да обърка хищниците или жертвата, октоподът може да придобие точки, ивици и цветни петна навсякъде по тялото си, с изключение на смукалата и вътрешната страна на отворите на сифона или мантията. В състояние е да възпроизведе светлинно шоу по повърхността на кожата си. Една от няколкото движещи се фигури, които животното може да създаде, се нарича "Прелитащ облак", защото наподобява тъмен облак, преминаващ над земята.


Така все едно октоподът се движи, макар да не помръдва. Освен това той би могъл съзнателно да контролира текстурата на кожата си - с появата на пъпчици, които се издават или прибират, - а също и да променя цялостната си форма и поза на тялото. Обитаващият пясъка октопод имитатор - вид, който се среща в Атлантическия океан, е особено умел в това отношение. Видео в мрежата показва как животното изменя положението на тялото си, цвета и текстурата на кожата, за да се преобрази в калкан, после - в няколко вида морски змии и накрая в отровна риба зебра - и то само за секунди.


Нито един изследовател днес не поддържа мнението, че всичко това се дължи единствено на инстинкт. Октоподът трябва да избере окраската, от която се нуждае в определена среда, да се промени в съответствие с нея; да провери дали тя е най-подходящата - и, ако е необходимо, да се промени отново. Уменията за камуфлаж на Октавия превъзхождаха тези на предшествениците ѝ. Тя ги бе усвоила заради по-дългото си пребиваване в океана сред диви хищници и плячка.


Това е поредно доказателство за особения интелект, който притежава безгръбначно животно като октопода. И все пак се боях, че приятелите ми от радиото нямаше да станат свидетели дори и на частица от блестящия ум на Октавия, а щяха да видят само едно торбесто тяло без кости, свило се на кълбо в леговището си.
- Ако не иска да излезе - припомни ми Уилсън, - просто се откажи.


Затова бях напълно неподготвена за онова, което последва, когато Бил отвори капака на нейния резервоар онзи следобед. И докато радиоводещият Стив Къруд, неговият режисьор и целият им екип стояха отстрани, Уилсън извади една мойва от малката пластмасова кофа с риба, която бе закрепил на ръба на резервоара. Прекалено възбудена, Октавия заплува веднага към него, протягайки не само едно-две пипала, а устремена с цялото си тяло напред.


Показа главата си на повърхността, за да ни види. Погледна ни право в очите и тогава прие рибата. Докато я подаваше към устата си, три от пипалата ѝ се издигнаха над водата и тя сграбчи свободната ръка на Уилсън с няколко от най-големите си смукала. Побързах да потопя ръце до лактите - и ето че хвана и мен. Прикрепи се към ръцете ми с едно, второ, а сетне и с трето пипало. Усещах как ме засмуква, но този път не се опита да ме притегли навътре.


- Стив, запознай се с Октавия! - прикани го Бил да ѝ позволи да го докосне. - Навий си ръкавите и си махни часовника - препоръча му той. - Винаги се шегуваме, че октоподите имат много ловки "пръсти" и ще ти свалят пръстена или часовника, без да се усетиш. Но също така избягваме да носим остри предмети, които биха могли
да ги наранят.


Стив се подчини и протегна ръка. Октавия насочи към нея едно пипало, за да я "опита".
- О! - извика Стив. - Тя наистина ме сграбчи, ето...
Уилсън подаде на Октавия още една мойва.
- Охоо! Усещам смукалата ѝ! - възкликна Стив.
Бил поясни, че тя може да контролира всяко отделно смукало.
- Ехаа! - въодушеви се Стив. - Та тя би могла изумително да свири на пиано - представяте ли си?


Всички изпитвахме силно вълнение. От допира на смукалата на Октавия върху кожата ни и спектакъла на неуловимо променящата ѝ се окраска; от рибната "процесия", насочила се към устата ѝ, и неограничените акробатични движения на многото ѝ пипала, лишени от стави.


Шестима от нас я наблюдаваха, а ние, останалите трима, бяхме потопили ръце в резервоара, преди някой да забележи какво се беше случило. Тя бе съумяла да открадне кофата с рибата изпод носа ни.
Държеше я здраво с някои от най-силните си и най-големи смукала, докато изследваше Уилсън, Стив и мен със стотици други смукала.


Рибите не представляваха интерес за нея. Те все още се намираха в кофата, а тя бе наклонена към нас. Октавия я бе обхванала с мембраната между пипалата си, подобно на ястреб, който крие уловената плячка под крилата си. Както и преди седмица, когато бе грабнала щипците от Скот, тя се интересуваше повече от този, който държеше храната, отколкото от самата храна.


Очевидно ние, шестимата, не бяхмe достатъчно интересни, за да запълним невероятната ѝ способност да се концентрира. И за разлика от госта, който пише и проверява съобщенията си в електронната поща, докато се храни и води разговор по време на вечерята, Октавия, изглежда, не се разсейваше, извършвайки няколко неща едновременно. Тя бе в състояние да се съсредоточи върху всяко едно от действията си. Това ни изуми още повече, защото в същото време ние бяхме заети с едно единствено нещо: наблюдавахме какво прави животното, което докосвахме.


- Ако октоподът е наистина толкова умен - запита
Стив, - какви ли други животни като него съществуват, за които дори не подозираме, че притежават чувствителност, характер, памет и други подобни качества?
- Чудесен въпрос! - отвърна Бил. - Кой знае колко още тайни крие океанът?


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3480 Разстроено

    "В тази невероятно дълбока и пленяваща книга Монтгомъри разкрива безбройните и многообразни страни на различието [между човека и октопода]"
    ================
    Пък ние се заблуждавахме досега колко еднакви са човек и октоподддд......

    Еретик
  2. 2 Профил на BigMouth
    BigMouth
    Рейтинг: 59 Неутрално

    Разбрахте ли за скандалната брокерка Бистра М., която се сгодява за свой колега след като забременява, но може да се окаже че ще се омъжи за брата на детето си.

  3. 3 Профил на Емил
    Емил
    Рейтинг: 103 Неутрално

    Е колкото и да я хвалят като фиансов гуру, аз не бих се доверил на такъв човек.

  4. 4 Профил на Karina
    Karina
    Рейтинг: 45 Неутрално

    Разбира се че няма, брокер който хвърля боб за бащата на детето си, сигурно хвърля боб и за инвестициите... Разбира се че няма, брокер който хвърля боб за бащата на детето си, сигурно хвърля боб и за инвестициите...

  5. 5 Профил на Zdravko
    Zdravko
    Рейтинг: 45 Неутрално

    А Бистра е точно такава – за кратко време става близка до сърцата (и не само) на няколко свои колеги и началници до степен да разбие на пух и прах екипната работа в компанията.

  6. 6 Профил на Стойчо
    Стойчо
    Рейтинг: 45 Неутрално

    Няма как да натрупаш опит и компетентност във финансовата сфера, докато се търкаляш в креватите на хората...

  7. 7 Профил на Антоанела
    Антоанела
    Рейтинг: 103 Неутрално

    Един много добър пример за просперитета в нашата България... Момчета, просто имате грешните атрибути за да направите и вие първият си милион от "комисионни" по сделки.

  8. 8 Профил на Irena
    Irena
    Рейтинг: 103 Неутрално

    Всички са един дол дренки.. Как ще се сгодиш за човек който не знае с колко човека и какво е правил само и само да просперира?!

  9. 9 Профил на Zoro
    Zoro
    Рейтинг: 103 Неутрално

    И за капак даже и с бащата на младоженеца. Вие бихте ли отгледали брат си, роден от жена ви? Това е доста извратено!

  10. 10 Профил на Stacy
    Stacy
    Рейтинг: 103 Неутрално

    Интересното е че младоженеца, Антонио, е извадил пръстена след като е разбрал че е бременна, а дали е знаел че може би детето му е брат?

  11. 11 Профил на Ivan
    Ivan
    Рейтинг: 103 Неутрално

    Да им е живо и здраво детето, жалко е, че ще трябва да живее с такива разкрепостени родители... на какви ценности ще го научат? Как да ляга с всеки за пари, срамота!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK