"Дневник, намерен във вана" на Станислав Лем (откъс)

Издателство "Колибри"

Издателство "Колибри"



В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Дневник, намерен във вана" с автор Станислав Лем, предоставен от издателство "Колибри".


Излезе от печат първо българско издание на "Дневник, намерен във вана" от големия класик на научната фантастика Станислав Лем.


"Дневник, намерен във вана" ни потапя в един смразяващ, кошмарен свят, подобен на въобразения от Кафка и Борхес, свят с дълбок подтекст и ужасяващи препратки, в който всяко име напомня друго име и всяко действие поражда непредвидено противодействие. От ерата на неогена е останало само едно свидетелство - намереният във вана дневник на един таен агент, тръгнал по следите на Инструкцията, от която трябва да разбере каква е възложената му Мисия.




От стая в стая, от етаж на етаж и от коридор в коридор в разположен дълбоко под земята правителствен комплекс разказвачът се оказва увлечен в една параноична антиутопия, в която нищо не е такова, каквото изглежда, нито каквото не изглежда. Всичко е свръхсекретно, всеки подозира всекиго, враговете са колкото вездесъщи, толкова и неизвестни. В този враждебен свят цари хаос, шпиономания, двусмислие и измама, а ваната е единственото убежище на докарания до границите на безумието герой.


Знаменитият фантаст Станислав Лем (1921 - 2006) е носител на множество полски и международни награди и е преведен на над 40 езика, включително в България. Романите му "Соларис", "Едем", "Сенна хрема", "Облакът на Магелан", циклите му за роботите, за Ийон Тихи, за пилота Пиркс са любими на поколения български читатели. "Дневник, намерен във вана" излиза за пръв път на български език в безупречния превод на Силвия Борисова.


Дневник, намерен във вана
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Откъс от "Дневник, намерен във вана" на Станислав Лем


І.


стая с номера, за който ми беше издаден пропускът, не можах да намеря. Най-напред попаднах в отдел "Проверка", после в отдел "Дезинформация", в който някакъв чиновник от секция "Натиск" ме посъветва да отида на осмия етаж, но там дори не искаха да разговарят с мен; бродех между мъже в униформи, коридорите кънтяха от енергични стъпки, тряскане на врати и удряне на токове, а сред тези войнствени звуци се долавяше стъклено подрънкване на далечни камбанки, сякаш някъде препускаше шейна със звънчета.


От време на време срещах прислужници, които разнасяха вдигащи пара чайници, влизах по погрешка в тоалетни, където секретарки припряно си поправяха грима, заговаряха ме предрешени като пикола агенти, един с изкуствена протеза толкова пъти ме вози с асансьора, че накрая вече ми кимаше отдалече и дори спря да ме снима с фотоапаратчето, което бе втъкнал в ревера си като карамфил. Към пладне започна да ми говори на "ти" и ми показа любимия си уред - магнетофон, скрит под пода на асансьорната кабина, но на мен не ми беше до това, изпадах във все по-лошо настроение.


Влизах упорито от стая в стая и повтарях като курдисан въпросите си, на които получавах фалшиви отговори: все още бях вън от непрестанно циркулиращата секретност, оживяваща Зданието, но трябваше задължително да проникна в нея, дявол го взел - два пъти неволно попаднах в подземно хранилище и прерових сложените най-отгоре секретни досиета, но и в тях не открих никакви полезни указания. След няколко часа, порядъчно изнервен и гладен, защото вече беше минало времето за обяд, а не бях успял да намеря дори лавка, реших да сменя тактиката.


Помня, че най-много високи чинове с прошарени коси имаше на четвъртия етаж, затова се отправих натам, през врата с надпис САМО С УГОВОРЕН ЧАС се озовах в стая на секретарки, празна, от нея, през странична врата с табелка ЧУКАЙТЕ, в зала, пълна с планове за мобилизация, и тук се изправих пред проблем, понеже от нея се излизаше през две врати, едната с табелка САМО ЗА БАЛАНСИ, втората с надпис НЕ ВЛИЗАЙ. След кратък размисъл отворих втората и се оказа, че съм постъпил правилно - това беше секретариатът на главнокомандващия, командерал Кашенбладе. И понеже бях влязъл през точно тази врата, дежурният офицер без всякакви въпроси ме въведе направо при командира.


Тук също звучеше тихото стъклено подрънкване. Кашенбладе разбъркваше чая си. Беше як плешив старец. Лицето му с увиснали бузи и тлъсти гънки под брадичката лежеше върху яката на шинел с нашивки във формата на галактики. На бюрото пред него имаше две редици телефони, встрани от тях радиостанции, а в средата стъкленици с етикети на най-различни препарати, но аз не видях в тях нищо друго освен спирт. С набъбнали жили на плешивината той беше зает да натиска бутони, които прекъсваха звънящите един след друг телефони. Когато няколко звъняха едновременно, направо удряше с юмрук по тях. Като ме видя, мина по всички бутони. Настъпи тишина, в която той известно време подрънкваше с лъжичката по чашата.


- А, това сте вие! - подхвърли.
Гласът му беше гороломен.
- Тъй вярно, аз съм - отвърнах.
- Чакайте, не казвайте, помня, как не - измънка той и се взря в мен изпод рунтавите си вежди.
- Х-27 контрастеларна ретранспулсия Епсилон Лебед, а?
- Не - рекох.


- Не? Ха! Е! А-а! Морбилатринкс Бе-куКа осемдесет и един запетая операция Пиронче? Би като Бипророда?
- Не - пак отрекох и се опитах да му покажа уведомлението, което бях получил, но той го отбутна с досада.
- Нн-е-е?
Беше недоволен. Направо кръвно засегнат. Замисли се. Отново взе да бърка чая.
Един телефон звънна. Той го фрасна с лапа.
- Пластмасов? - изтърси внезапно.
- Кой, аз ли? - попитах.
- Не, по-скоро не обикновен.


Кашенбладе с един лъвски удар заглуши раззвънелите се отново телефони и пак се вторачи в мен.
- Операция Хипербог Мамациклогастрозавър ента-ма, пента-кла - пак се пробва, не можеше да повярва, че има пробив в добре известната му непогрешимост, а когато не му отговорих, се опря с мощните си ръце на бутоните и изрева:
- Махай се!


Явно и той се канеше да ме изгони, но аз бях абсолютно решен на всичко, пък и достатъчно цивилен, за да не се подчиня безпрекословно.


Отдръпнах се и застанах неподвижно с уведомлението в протегнатата ръка. Кашенбладе най-после го взе, без да го погледне, уж неволно го пъхна в отвора на апарата пред него, той зашумя и почна да му шепне нещо. Кашенбладе слуша, слуша, по лицето му минаваха облаци, в очите му бляскаха светкавици. Погледна ме изпод вежди и взе да натиска бутоните. Първи зазвъняха телефоните, бяха толкова много, че изпълниха многогласна музикална композиция. Той продължи да натиска, докато цялата бригада апарати около него не започна да се надвиква с цифри и криптоними.


Заслуша се намръщен, с потрепващ клепач, но аз вече виждах, че бурята е отминала. Сви вежди и вресна:
- Дайте я тая бумажка, хайде.
- Вече я дадох
- На кого?
- На вас.
- На нас?
- На вас, господин командерал.
- Кога, къде?!
- Преди секунда, вие я пъх - подех, но бързо си прехапах езика.


Командералът ме смрази с поглед и извади чекмеджето на апарата. Беше празно. Един Господ знае къде се беше озовал моят документ; разбира се, и през ум не ми мина, че може да го е мушнал там по невнимание.
От известно време подозирах, че Командването на Космическия окръг, явно прекалено разраснало се, за да надзирава индивидуално всяко от трилиона дела, е преминало към система за контрол на случаен принцип, залагайки на увереността, че след като обиколи безброй многото бюра, всяко дело в края на краищата ще се озове на правилното място. По подобен начин, изискващ много време, но пък безпогрешен, действа самият Космос; за институция, вечна като него - каквато беше Зданието - темпото на тези обороти и пертурбации беше, естествено, без значение.


Така или иначе, уведомлението ми беше изчезнало.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1569 Неутрално

    Ох, не знам... Нищо лошо не мога да кажа за Лем, но това зацикляне на теми дето бяха интересни и смислени по перестроечно време не го разбирам твърде. Има толкова свестни, все още живи автори.

    Тая сутрин, например, ми препоръчаха “Лъжецът” на Микел Сантяго. Ако цялата книга е като първите страници, ще бъде 10 от 10

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  2. 2 Профил на Мизийски
    Мизийски
    Рейтинг: 850 Неутрално

    Каква ирония, вашият "Дневник" пък е намерен на червеното бунище. Бу-ха-ха!

    Спаси, Господи, Твоите чеда и благослови наследството си, като даряваш на православния български народ победа над враговете му и го запазваш с Твоя кръст. ☦
  3. 3 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3033 Неутрално

    До коментар [#1] от "Gretel":

    Целта на пускането на такива текстове е да се внуши на човека че е безпомощен...

  4. 4 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4260 Неутрално

    До коментар [#1] от "Gretel":

    Ами първата публикация на текста от Лем е 1961 г., преведена на английски 1973 г. Май в България тогава не биха публикували нещо продобно...

  5. 5 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1569 Неутрално

    До коментар [#4] от "daskal1":

    “ в България тогава не биха публикували нещо продобно...”
    ——
    Това ми е мисълта — човек има proclivity-то да използва преживяната мизерия като репер за всичко случило се оттам нататък и се изискват усилия да не зацикляш на постоянни завръщания към репера. Било България, било соц, било тоталитаризъм и кво ли не... Ами, пардон — ай сиктир. Сичкото туй повече не е. Ко да го предъвкваме още? Има кви ли не нови глупости и писатели, чийто мозъци са нямали нещастието да бъдат обременени с познатите ни до болка идеологически фъшкии

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  6. 6 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1569 Неутрално

    До коментар [#3] от "deaf":

    “да се внуши на човека че е безпомощен...
    ——
    Ние си знаем, нема нужда

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  7. 7 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 2764 Неутрално

    Ст. Лем винаги е много обиколки напред! Велик фантаст!
    Питам се – защо се наложи клишето "Научна фантастика"?
    Кое и е нАучното 😎? Фантастика е съвсем достатъчно!
    Когато го четох, имаше издание само на руски. После "Галактика" издаде туй-онуй. Остана едно натрапчиво усещане за по-добър превод от страна на руснаците.
    Тълпи от руснаци нахълтваха вкупом в руската книжарница на Витоша и подбираха каквото търсеха. Питах няколко пъти -
    " У вас не можете ли да си купите?
    –У нас всичко свършва веднага!"
    Винаги един и същ отговор!

  8. 8 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3033 Неутрално

    До коментар [#4] от "daskal1":


    До коментар [#6] от "Gretel":

    Препоръчвам ви да препрочетете древногръцката митология и литература. Ама не Омир и "Илиада",а "Антигона",например. В Омир това ми е неприятно,че има прекалено много богове с които хората се оправдават:"Убих го щото бог Арес ме накара". Афродита превръща Елена в блудница... Зевс се жени за...сестра си!
    Докато "Антигона" е друга торта - по-човешка е...

  9. 9 Профил на МОЙШЕ  ТОЛКОЗ
    МОЙШЕ ТОЛКОЗ
    Рейтинг: 1677 Неутрално

    Ст. Лем винаги е много обиколки напред! Велик фантаст! Питам се – защо се наложи клишето "Научна фантастика"?Кое и е нАучното 😎? Фантастика е съвсем достатъчно!Когато го четох, имаше издание само на руски. После "Галактика" издаде туй-онуй. Остана едно натрапчиво усещане за по-добър превод от страна на руснаците.Тълпи от руснаци нахълтваха вкупом в руската книжарница на Витоша и подбираха каквото търсеха. Питах няколко пъти -" У вас не можете ли да си купите?–У нас всичко свършва веднага!"Винаги един и същ отговор!
    —цитат от коментар 7 на Alexander97


    Руската книжарница не беше ли на бул' Руски, между мавзолея и Ръкси стрийт? А Руските преводи на "гнилата западна литература" (Дюма, Балзак, Мопасан, Конан Дойл, Съмърсет Моам и куп други) бяха наистина чудесни. С тези преводи опознах онази литература която не я издаваха на български, и си обогатих страхотно руския си!
    До коментар [#7] от "Alexander97":

    THOSE ARE MY PRINCIPALS! BUT IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE SOME OTHERS TOO! П.С. МОЛЯ ПРОЧЕТЕТЕ МОЯ КОМЕНТАР № 59 С ПОДРОБНИ ИНСТРУКЦИИ ЗА ФУНКЦИИТЕ НА ТОЗИ САЙТ В ТЕМАТА https://bit.ly/3dLkIhi
  10. 10 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3033 Неутрално

    До коментар [#5] от "Gretel":

    Има много интересни и приятни за четене и гледане неща от миналото на България,но може би ти не си попадал на тях. Ето едно такова:

    https://conservative.bg/mitovete-za-tsarstvoto/

  11. 11 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1569 Неутрално

    До коментар [#10] от "deaf":

    https://conservative.bg/mitovete-za-tsarstvoto/
    ——
    Снимките са хубави ама туй за митовете не го разбрах. Кои са тия дет си мислят, че по царско време е нямало богаташи или работилници, или че хората са ходели голи по улицата?

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  12. 12 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3033 Неутрално

    До коментар [#11] от "Gretel":

    Комунистите така лъжеха българите...

  13. 13 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1569 Неутрално

    До коментар [#12] от "deaf":

    Те тия не са ли напраяха на капиталисти ... преди 30 годин веки

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  14. 14 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 2764 Неутрално

    [quote#9:"МОЙШЕ ТОЛКОЗ"][/quote]

    Мойше, имаше и на Руски, но на Витошка беше много голяма, на два етажа! Това помня. Бях много млад! Всички бяхме!😁

  15. 15 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3819 Неутрално

    До коментар [#14] от "Alexander97":

    Руските книжарници бяха единственото място където човек можеше да си купи хубава книга без връзки, така се научих и да чета на руски,първо бавно и трудно но сетне съвсем свободно. Качеството на книгите беше с класи над нашето а за албумите с репродукции да не говорим. И при тях положението е било също както при нас - дефицит и връзки, при нас просто тези книги се купуваха от много малко хора, а тук са ги изнасяли за престиж, все пак не може да оставят книжарницата с празни рафтове.

    klimentm




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK