"Мамка му и прасе, никакво се не обажда"

Освен че е подходящ за времето в изолация, сборникът "Свирепо настроение" отива много и на зимата – точният сезон е да четеш за митологичен студ, от който прането на простора се чупи като лед.

© "Нике"

Освен че е подходящ за времето в изолация, сборникът "Свирепо настроение" отива много и на зимата – точният сезон е да четеш за митологичен студ, от който прането на простора се чупи като лед.



Текстът е препубликуван от рубриката на "Тоест" - "На второ четене". Тя е за книги, публикувани преди поне година, които редакцията желае да препоръча. Заглавието е на "Дневник".


"През 1965 година един сборник с разкази до такава степен обърква литературната критика в България, че никой не може да прецени какво представлява той. Заради него Йордан Радичков е нападан, хулен, но и възхваляван", гласи текстът на задната корица на това издание.


Разбира се, подобни изречения винаги ще се пишат за задните корици на много книги, защото наострят ушите на читателите. Само понякога се случва да бъдат и много на място. При заглавията, издържали теста на времето, тези изречения наистина те подготвят, че това, което ще намериш вътре, може да ти се стори "новаторско и необикновено", дори да четеш далеч след 1965 г.




Страхотно е, че този толкова известен сборник на Радичков излиза - също като останалите на издателство "Нике" - с толкова съвременна корица. Но след като разгледаш първата и последната корица (няма как, илюстрациите на Ива Димитрова са наистина много хубави), първоначално може да се учудиш, че няма някакво въвеждащо есе за книгата. Този избор обаче също я издърпва в сегашния свят - от значение е усещането, че я четеш не защото е "важна", а изцяло заради удоволствието, което ще ти донесе. Затова и текстът започва без повече обяснения.


Свирепо настроение
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Те наистина не са и особено нужни. Цели изречения от сборника са станали част от езиковото ни наследство. Когато мимоходом в разговор споменах, че съм започнала да чета книгата, в отговор получих смях и кратичък цитат: "Слуушам, слуушам - нищо няма. Мамка му и прасе, никакво се не обажда." Разказът, от който идва този известен израз, е последен в сборника и е също толкова известен, колкото и първият, "Лебеди мои". Дори да не смяташ или да не помниш, че си ги чел, по някакъв мистериозен начин, както понякога става с езика, те са част от теб. Усещането е хубаво.


Езикът в книгата е вкусен като нещо познато, което си ял като дете. Изреченията носят това, без да се стремят специално - просто се получава от самия им строеж и избор на думи:


"Тъй както гръмнал, ловецът ударил наведнъж двата вола, селянина, колата, селянката, детето и кучето. Произтекла една работа, фантастическа."


Разказите успяват да събудят апетита ти, но и да те нахранят. В днешната изолация се четат особено добре - селото е сцена на голяма част от това, което се случва, и в него има една хубава заедност. Хуморът е за предпочитане пред романтичните описания на селото: вместо да въздишаш колко си далеч от този прост начин на живот, когато ти е разказано смешно, го чувстваш близо, част от собственото си минало. Пък и Радичков не пропуска да покаже и жестокостта, точно свирепостта от заглавието, която често остава извън кадър в селските идилии - има и люти зими, от които дърветата пукат, трудни по характер хора, които в гнева си хващат първото сечиво и разрушават цялата къща, а има и инатливи животни, с които не може да се излезе наглава. Има меланхолия и тъга, открити като незаздравяващи рани дори когато са сложени в скоби:


"Ами ако една сутрин видим в горите вместо зима самото зелено дърво, слязло от планините нощем и тайно! Сигурно ще бъде хубаво като покойните приказки от студеното огнище на баба. (Няма я баба!)"


В първите повествования е описан митологичният верблюд, чиято основна характеристика е, че е почти неназовим и неописуем. За някои неща се измислят собствени думи, а други са лишени от познатите си имена и описвани по друг начин. Разказът за зеленото дърво така представя иглолистните дръвчета, че сякаш са нещо извънземно, извънредно и толкова рядко срещано - защото, разбира се, не става дума просто за дръвчето, а за всичко, което символизира едно същество, което не се предава пред зимата, не оставя цветовете си.


Повествованията са отделни, но захванати един за друг като верижка - или като овце, скачащи в реката ("И други истории си припомняха, защото едно събитие винаги започва да струпва около себе си други събития от същия образ и подобие, тъй както една овца, скочила в реката, повежда по себе си и другите овце, създадени по неин образ и подобие."). По правило разказите искат вниманието на читателя по начин, по който романите няма нужда да правят. В кратките форми всичко е много по-концентрирано. Някои разкази знаят как да поискат вниманието ти, но не и как да го заслужат - при Радичков обаче играта е чудесна, защото той още от началото има вниманието ти и все повече го заслужава. Усеща се в надграждането, което прилича на вълшебна приказка:


"А има и черказци, които мислят, че това са стари истории, времената на верблюда са отминали, хората все пак са излезли по-хитри от него, като измислили времето, разделили го на години и всяка година ни отдалечава от верблюда. Затуй си честитим Нова година! Старите черказци, като изпращали старата година, казвали: "Отиде си и тоя верблюд!"


Освен че е подходящ за времето в изолация, сборникът отива много и на зимата - точният сезон е да четеш за митологичен студ, от който прането на простора се чупи като лед. И макар че днешната зима, разбира се, е мека, е хубаво и да се зарадваш още на заглавието на един от последните разкази: "Пролет иде!". И скоро няма да има нужда да се търсят само вечнозелените дървета - меланхолията ще се вдигне и пак ще има патици на двора.

Ключови думи към статията:

Коментари (19)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  2. 2 Профил на plamenss
    plamenss
    Рейтинг: 968 Весело

    Майстор е Радичков, майстор!

  3. 3 Профил на piliferus
    piliferus
    Рейтинг: 409 Неутрално

    Като написахте “Мамка му и прасе”, очаквах да видя Прасето на корицата. Ама къде е?

  4. 4 Профил на uporit
    uporit
    Рейтинг: 752 Весело

    Като написахте “Мамка му и прасе”, очаквах да видя Прасето на корицата. Ама къде е?
    —цитат от коментар 3 на piliferus

    Като си купуваш бонбони "Катеричка", какво очакваш да има вътре?
    Катеричка ли?
    Апропо, с изкуството нещата са по-сложни, отколкото с бонбоните.

  5. 5
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  6. 6
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  7. 7
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  8. 8
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  9. 9
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  10. 10
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  11. 11 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3864 Неутрално

    UNITED EU UNION

    Стойте си във Вашата 1965 година,
    с объркана литературна критика,
    с той Радичков,
    с наострени уши.

    Чиба! 2021

    "През 1965 година един сборник с разкази до такава степен обърква
    литературната критика в България, че никой не може да прецени
    какво представлява той.

    Заради него Йордан Радичков е нападан, хулен, но и възхваляван",
    гласи текстът на задната корица на това издание.

    Разбира се, подобни изречения винаги ще се пишат за задните корици
    на много книги, защото наострят ушите на читателите."

  12. 12 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3864 Неутрално

    ВИИ Маркс имени В.И.Лелина

    Консумирано покрай коледни празници.

    Кравите и те.
    Кравари управляват

    "Мамка му и прасе, никакво се не обажда",
    Севда Тоест

  13. 13 Профил на olimpipanov
    olimpipanov
    Рейтинг: 927 Неутрално

    Велик майстор на перото е Радичков...

    Мамка му и прасе, никакво се не обажда. Пак мамя. Ма – амя, ма – амя, ма – амя, па пак слушам. Нищо няма.

    Ееех ако знаеше, че прасето не е по неговия СЗ, а някъде по Шоплъка

  14. 14 Профил на Deaddark
    Deaddark
    Рейтинг: 2513 Весело

    До коментар [#9] от "Моа Преател Тайпи":

    https://youtu.be/SDea7laHD4E

    Странна птица е Радичков. Различни стилове пробва - едно може да ти допадне, друго не.

  15. 15 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1691 Неутрално

    Има какво да се прочете от Радичков, има какво и да се чуе и види в неговите пиеси. Все ми се струва, че колкото повече хора четат не само него, но и хилядите наши и световни автори, толкова по-малка ще е вероятността простотията да ни управлява.
    Лошото е, че това само едно пожелание, при това с много малка вероятност да се случи.
    Днес всеки е велик, напише една-две думи в телефона, погледне във фейсбук какво е казал някой виден едва пишещ, но много популятрен неандерталец и готово, човека е наясно и е готов да се бие, за да защито така изработеното мнение. Ама било за литература, било за политика или медцина - няма проблем - "мрежата" и хората с най-много последователи, ще ти отворят очите и после олеле-мале, как може тиква да ти е началник:).

  16. 16 Профил на Лео
    Лео
    Рейтинг: 1008 Неутрално

    Класиката си е класика! надявам се на е осъвременена или редактирана, за да е "по-достъпна" или политкоректна.

  17. 17 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 2764 Неутрално

    Имах великото щастие да присъствам на среща с Радичков!
    Студентски години.
    Бяхме ошашавени от това, че той си говореше простичко, със същия език, с който и пишеше. Не усетихме как мина повече от час време!
    Голям! Много голям!
    Ако можеше да бъде преведен с всичките тънкости на "неговия" български език, щеше да е нобелов лауреат! Ръстът му засенчва всичко писало наоколо!
    Знам. Правени са много преводи, но това не може да бъде преведено!
    Сума ти и българи не долавят тънкостта – това не е реч, това е аромат!

  18. 18 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7750 Неутрално

    Страхотен е Радичков!

  19. 19 Профил на Fiji
    Fiji
    Рейтинг: 1533 Неутрално

    Когато за първи път прочел положителна рецензия за разказите си, изпълнена със сложни и завъртяни суперлативи, Радичков възкликнал нещо от рода: "Леле, колко умен съм бил, пък аз да не го знам! Не съм и допускал какви мъдрости съм искал да кажа, докато просто си пишех за нещата от живота ми!"

    Предавам по спомен смисъла, не е цитат.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK