Ново издание на "Тристахилядна София и аз между двете войни" - 29 години по-късно

Спомените на изкуствоведа Драган Тенев са вълнуващо пътешествие в малките улички на столицата и срещи с героите на онова време.

© "българска история"

Спомените на изкуствоведа Драган Тенев са вълнуващо пътешествие в малките улички на столицата и срещи с героите на онова време.



"Никой не може да си избере родители!
Нито родина!
Още по-малко пък родно място. Или дори само време за своето появяване на света!"


Така започва мемоарната книга на известния софиянец изкуствовед Драган Тенев "Тристахилядна София и аз между двете войни".


"А именно тези четири "дреболийки" са едни от решаващите неща в човешкия живот. Въпреки тяхната значимост обаче за "нашего брата" няма друг вариант! И макар някога мъдрият Аристотел да е обявил човека за "дзон политикон", т.е. за "обществено животно", което може да мисли, това "животно" и до днес не е успяло да осигури на подобните си избор по отношение на тях.




Междувременно винаги когато съм се опитвал да преценя резултатите от тези четири предпоставки в човешкия живот, що се отнася до мене, аз винаги съм признавал без никакви резерви - слепият случай е бил абсолютно благосклонен към моята скромна особа, и то цялостно благосклонен. По четирите показателя.


Впрочем да почнем с родния ми град, независимо че ще пообъркаме малко подреждането на "дреболийките" от началото.


Е, добре - този град е София.


Роден съм в нея на 12 април 1919 година.


На същия априлски ден през 1742 година в Дъблин е била изпълнена за първи път грандиозната оратория "Месия" от Хендел, а на 12 април 1877 година в Петербург в Исакиевския събор е бил прочетен Манифестът за обявяването на Освободителната война.


Пак на 12 април в 1961 година Юрий Гагарин излетя от Байконур в космоса.
Според астролозите денят на моето раждане се пада в зодията "Овен". На практика това означава - още с появяването ми на света аз съм бил вече с рога.


Ще признаете, че такава дреболия е все пак нещичко с оглед спокойното бъдеще на едно новородено. По чисто географски причини на същия 12 април 1919 година България - най-хубавата земя, която съм виждал по света - е станала моя родина.


Заедно с всичко дотук, ей богу, провървяло ми е и на неизбираемите родители!
Така например баща ми се оказа художник. Е, разбира се, той не излезе от най-добрите български майстори на четката от онези дни, но все пак нарисува през живота си няколко прилични картини. През останалото време, за зла чест обаче, татко бе принуден да се занимава с приложна работа. Трябваше да ме изхрани някак и най-вече - да ме изучи."


Тристахилядна София и аз между двете войни
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Тенев разказва за атмосферата в българската столица между двете войни. Описани са прочутите кафе-сладкарници "Сан Суси" и "Роял", оживената "Търговска" улица с красивите й фасади, бирарията на братя Прошек и ресторант "Батенберг", до кино "Модерен театър".


Сладкодумецът Тенев разказва и за многобройните си срещи - с легендарния спортист, но скромен по душа човек Дан Колов, със Стоян Михайловски, написал текста на химна "Върви, народе възродени", с Евгения Марс, която го кани в дома си и лично му прочита писмата си от Иван Вазов. "Възстановени" са и вълненията около първото издание на конкурса "Мис България" и навлизането на "говорещия филм".


Първото издание на книгата е от 1992 г. (изд. Лика"), като тиражът е изчерпан бързо. 29 години по-късно мемоарите на Тенев отново са в книжарниците. Новият издател е Сдружение "Българска история".


Драган Тенев (1919 - 1999) завършва право и философия. Владее френски, италиански, немски, руски език. За участието си в Отечествената война е награден с Орден за храброст.


Сред известните му книга са "Малки разкази за велики хора" (1961), "Гарибалди. Един живот накратко" (1967), "Николай Павлович. Един живот за бъдещето" (1967), "Чудната история на изкуството" (1970),), "Ехо от Шипка" (1975), "Тези красиви площади" (1976), "Вечно зеленото клонче. Седем разказа за българското изобразително изкуство и архитектура" (1979), "40 разказа за велики композитори " (1979), "Малки разкази за велики художници" (1980), "Дъбът или животът на Вазов" (1984), "Слънцето изгря най-късно на изток" (1987, "Бащите на Америка" (1991), "Гениалният немирник" (1994), "Писма до Северина" (1997), "Стари моментни".


Наричан е българският Кенет Кларк заради популяризирането на българското и световното изкуство.

Ключови думи към статията:

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Zizu
    Zizu
    Рейтинг: 1016 Весело

    И тогава и сега София е красив град!
    С дух!

    Машини прости, народ неук.
  2. 2 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3355 Неутрално

    Често препрочитах "Чудната история на изкуството".
    Много можеше да се научи от този човек.

    Еретик
  3. 3 Профил на pet_fire
    pet_fire
    Рейтинг: 5080 Неутрално

    До коментар [#1] от "Zizu":

    +++++++++++++++++

  4. 4 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3536 Любопитно

    UNITED EU UNION

    Издателство Запад Изток

    "Слънцето изгря най-късно на изток" (1987)

    В 1989 и Свобода изгре млада в таз земя.

    "Бащите на Америка" (1991)

  5. 5 Профил на ivangabrovo
    ivangabrovo
    Рейтинг: 580 Неутрално

    Дневник, определението "Отечествена война" за участието на Първа Българска Армия в операциите на Трети Украински фронт е наложено от болшевишките подлоги, управлявали България след 1944. Никой нормален човек не използваше това определение, дори и участници в бойните действия, с които съм разговарял през осемдесетте на миналия век /двама от тях - роднини/.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK