"Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните"

Ивайло Петров

© Юлия Лазарова

Ивайло Петров



Ивайло Петров е сред значимите български писатели. На 19 януари се навършиха 98 години от рождението му. Роден е като Продан Петров Кючуков в Гюкчедьолюк, днес село Бдинци. Учил е право и графика.


Първият му сборник е "Кръщение" (1953 г.), а с повестта "Нонкина любов", която излиза на следващата година, става популярен.


През 1949 г. е редактор в "Радио София". Постъпва на работа в издателство "Български писател" през 1953 г. и оттогава се посвещава професионално на попрището си на писател и редактор. Автор е на повече от 20 книги, повечето от които преиздавани многократно в България и чужбина: "Кръщение" (разкази, 1953), "Нонкината любов" (повест, 1954), "Мъртво вълнение" (роман, 1961), "На чужда земя" (1962), "Малки илюзии" (разкази, 1963), "Зелената шапка" (разкази, 1965), "Авария" (1965), "Преди да се родя и след това" (повест, 1968,), "Преди да се родя" (1969), "Леля се годява" (1969), "Объркани записки" (новели, 1971), "Дяволски опашки" (повести и разкази, 1972), "Лъжливи хора" (1973), "Любов по пладне" (разкази, 1976), "Есенни разкази" (разкази, 1978), "Божи работи" (роман, 1979), "Най-добрият гражданин на републиката" (повести, 1980), "Хайка за вълци" (1982, 1987) и др.




Носител е на орден "Стара планина" - I степен, на наградите "Христо Г. Данов" (2002), "Златен век", Голямата награда за литература на Софийския университет (2002) и др. Почетен гражданин на Добрич (1994). Умира на 16 април 2005 г.


Из "Преди да се родя и след смъртта ми" от Ивайло Петров


1.


Преди да се родя и след смъртта ми (ново издание)
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните, но първата значителна глупост извърши едва на шестнадесет години и два месеца. За негова чест, която отпосле трябваше да бъде и моя, веднага трябва да поясня, че баба и дядо имат вина за тази работа. Една сутрин баба влезе при него в обора, когато той бе изринал на добитъка и се мъчеше да отлепи някаква муха изпод опашката на кобилата, пришляпа боса купчината тор, взе една сламка от коша и почна да си чопли зъбите. Тя зъзнеше в памучния си елек без ръкави, гледаше баща ми с мазни очи и се оригваше на лучена чорба. Баща ми или не я забелязваше, или не искаше да й обърне внимание. Тогава тя каза:


- Петре, тази зима ще те оженим!


Баща ми окачи конското чесало на гвоздея и излезе на двора. Бе така засрамен от думите на майка си, че се прибра вкъщи много късно след полунощ. Баба и дядо не туриха в сметките си неговия глупав свян от бъдещата женитба и решиха да се сдобият с още две работни ръце. Оставаше да решат на чия врата в селото да похлопат.


Баба, като всяка жена, имаше твърде високо мнение за себе си и за своето семейство, но дядо си бе истински реалист. Без да се залъгва с празни илюзии, той каза, че снаха трябва да се търси в някое от съседните села. Баба прояви учудващо честолюбие. "Как тъй, ще изпуснем питомното, за да гоним дивото? Момите от селото ще се наредят на опашка пред нашия вратник!" Цял месец обикаля селото, посети стотици семейства, но визитите й останаха без успех. Накрай, изпосталяла от ходене, тя докладва на дядо, че нито една мома не й се харесва за снаха, без да й мине през ум, че хората нямат особено добро мнение за нашата почтена фамилия. В края на краищата работата опря пак до Гочо Патладжана.


Този човек живя твърде дълго и умря смешно и мъчително. Падна в един изоставен кладенец някъде извън селото и никой не знае колко време се е мъчил с глада и надеждата да го спасят случайни минувачи. Провидението го наказа за злините, т.е. за годежите и сватбите, които бе направил на стотици мъже и жени било по свой собствен почин, било по тяхна молба. Няма да скрия, че като научих за смъртта му, изпитах остро чувство на злорадство. И досега вярвам, че тази личност е първовиновникът за моята поява на бял свят.


Ако не бе се заел да ожени баща ми със своя дяволски усет да намира на всекиго жена, баща ми никога нямаше да свърши сам тази работа. По това време той бе проходил на седенки, но само като оръженосец на по-възрастните и отракани ергени. Мъкнеше голяма дъбова сопа, разгонваше кучетата и влизаше последен в къщите, отбивайки яростните им набези. И докато другите ергени седяха при своите момичета и бърникаха в пазвите им, баща ми подсмърчаше в някое кьоше, обираше мазилката на стената и не смееше да погледне встрани, да не би да стане нужда да отговаря, ако някой го запита за нещо. Така че до момента, в който баба и дядо решиха да го оженят, той можеше да разлайва селските кучета, да си връзва самостоятелно потурите и да си бърше носа с ръкава на антерията. Но както казва една латинска поговорка, съдбата води желаещите, а влачи нежелаещите. Баба и дядо поканиха на гости Гочо Патладжана и не стана нужда да му обясняват защо са му оказали това внимание. Още след първата чашка Гочо заяви съвсем категорично:


- За вас има снаха в Могиларово. Тя ще е и никоя друга!


Баба и дядо поискаха да узнаят нещо за бъдещата си снаха и нейното семейство. Патладжана не се поскъпи на хвалби и дядо, макар да бе непоправим реалист и скептик, донесе от мазето още една дамаджанка вино. За да бъде убедителен, Патладжана не каза, че е далечен роднина на майка ми и че по време на своите годежарски странствания из селата много често бе пренощувал у тях. Нещо повече, той предложи да отидат още утре вечер в Могиларово и да се отбият "пътьом" у бъдещите сватове. Ще ги изненадат и по този начин баща ми ще може да види с очите си дали вкъщи е пометено. Тази тънка хитрост много се хареса на дядо. Според него тактиката на изненадата бе еднакво полезна както във военните битки, така и в търсенето на снахи.


На другия ден привечер Патладжана и баща ми яхнаха двете кобили и потеглиха към Могиларово. Сутринта бе навалял дебел сняг и кобилите едвам прегазваха преспите по навеите. Патладжана бе зареден добре, свирукаше си и с тънки подробности рисуваше на баща ми прелестите на бъдещия му брак. Баща ми подсмърчаше срещу острия вятър и слушаше кукуригането на петлите, които предвещаваха промяна на времето. Тези пресипнали от грип крясъци го затрогваха тъй дълбоко, че той не смогваше да избърше сълзите си. Ако бе по-интелигентен, сигурно щеше да заяви, че се чувства като осъден на смърт, когото водят към лобното място. Той знаеше само стотина думи от родната си реч, с които си служеше в крайни случаи, и сега му бе невъзможно да изрази сложните си преживявания. Всеки случай, когато наближиха Могиларово, той на два пъти обърна кобилата, за да препусне назад, но Патладжана бе неумолим, хващаше повода на кобилата и го влачеше на буксир.


В Могиларово пристигнаха към девет часа. По това време могиларовци спяха дълбок сън. Патладжана безпогрешно намери къщата на майка ми, слезе от кобилата и отвори вратника. Две рунтави кучета, едри като магарета, изскочиха откъм кошарата и с нескрита омраза се нахвърлиха върху тях. Едното захапа ямурлука на баща ми и отнесе долницата му. Патладжана измъкна от оградата един кол и го размаха. Разлаяха се и съседските кучета.


Дядо Георги, откъм майка ми, се събуди и стана. Погледна през прозорчето и видя на белия сняг двама души с коне. Наметна някаква дреха и излезе да разгони кучетата. Баба Митрина запали лампата, едва успя да пораздига това-онова из стаята и на пруста затрополяха гостите. Патладжана влезе като у дома си, окачи ямурлука си зад вратата и каза:


- Рекохме да се отбием, че да се постоплим.


Настаниха ги до огнището, дядо Георги извади басмена кесия с рязан тютюн и предложи на Патладжана. Двамата дълго близаха с езици коравата бакалска хартия и когато запушиха, дядо Георги погледна изкъсо стопанката си. При всичката си сиромашия той си въобразяваше, че е човек с достойнство, не бе от разговорливите и смяташе, че жена му и децата му трябва да го разбират само от един поглед. И те го разбираха. Баба Митрина взе голямата паница и слезе в зимника под хамбара. В това време страничната врата скръцна и в стаята влезе майка ми. Тя бе чула идването на гостите, но за да се яви пред тях, трябваше да се облече, да среше косите си и да си оплете плитките. Нейно задължение бе, когато и да пристигнат гости, да ги поздрави, да им сложи каквото Бог дал, да им налее вино и ако баща й даде знак с очи, да си излезе или да остане докрай. Тя пристъпи до Патладжана, подаде му крайчеца на пръстите си и се обърна към баща ми. На баща ми му мина през ум, че това ще е момата, която бе дошъл да "изглежда", и наведе глава като сърдит. Успя да види само голямото седефено копче, което блестеше на робата й.


Патладжана пое паницата, отпи няколко волски глътки и хълцукна от удоволствие:


- Шик, хаа! Айде сте живи и здрави, да даде Господ скоро да ожените момата!


Изпод рунтавия калпак на баща ми, нахлузен до веждите, потекоха мътни ручеи пот. Изплаши се, че Патладжана, въодушевен от първите глътки вино, няма да удържи тайната. На Патладжана обаче не му липсваше такт в такива случаи и когато дядо Георги го запита най-после откъде идат по това късно време, стисна в шепа посинелия си нос, изсекна се здраво и подхвърли:


- Бе ходим ние по една работа, ама да видим на какъв край ще я изкараме!


- По работа, казваш, ходите - каза дядо Георги, след като си зави втора цигара.


- Търговийка, свако Георге, търговийка! - без да му мигне окото, заяви Патладжана. - Ей с туй момче ортаклък правим. Не го гледай такова, то инак е отракано за двама, па и в джоба на баща му не се гонят бълхи. Марин Денев от Вълчи дол, ако го знаеш, за него овце купуваме


Ония, които не познаваха Патладжана, можеха да повярват, че той и баща ми държат в кесиите си цяла Добруджа, но дядо Георги го познаваше добре и не му вярваше нито дума. Подаваше му паницата, поклащаше глава и кашлюкаше. Търговчето, което не знаеше да умножи три по четири, не откъсваше очи от козинявите си цървули, боеше се да не срещне очите на майка ми, а майка ми отдавна бе отишла да спи. Откритият огън на огнището го напичаше, той стоеше, както го бяха посадили, не смееше да си поотмести калпака на тила, а събраният по пътя студ изтичаше през носа му като през водосточна тръба. И бълхите в антерията му не стояха мирно. Обезпокоени сериозно от топлината на огнището, те търсеха изход да се спасят и панически скачаха из яката на антерията.


Към полунощ Патладжана запя, разчувства се от песента и заплака. Разплака се и баба Митрина от солидарност, макар че дядо Георги й даваше знак с очи да не се поддава на излишна сантименталност. След полунощ гостите яхнаха кобилите и хванаха пътя към село. Така баща ми не можа да "изгледа" бъдещата си съпруга, но пренесе доста нашенски бълхи в Могиларово.


2.


И дядо Георги разполагаше със свои кадри за разузнаване. След десетина дни в село пристигна една другоселка и се настани у свои роднини. Тя имаше строги инструкции да се вмъкне на всяка цена в семейството на баща ми и да види всичко с очите си. Сведенията, които получи за нашия род, не бяха твърде благоприятни, но тя бе професионална годежарка и трябваше да си свърши работата докрай, за да получи обещаното възнаграждение.


Ако тази жена бе успяла да посети баба внезапно, както кроеше, преговорите с Могиларово щяха да се прекъснат веднъж завинаги, защото годежарката не можеше да затвори очи пред онова, което щеше да види. Но Патладжана отново спаси положението. Той познаваше колегите си от цялата околия и опитът му подсказваше, че в най-скоро време трябва да се очаква пратеник от Могиларово. Той бе нащрек и душеше из селото, тъй че оная от Могиларово, при всичката си хитрост, дори не подозираше каква клопка й готви нашенското контраразузнаване.


На сутринта Гочо Патладжана рано-рано дотича у дядови и извика от вратата:


- Свако Иване, лельо Недо, от Могиларово са изпратили Каракачанката. Отваряйте си очите и все едно, че нищо не знаете!


Предпазливостта изискваше той да изчезне веднага, без да получи обичайната почерпка. Дядо и баба се разтревожиха, но тревогата им бе радостна. От Могиларово даваха знак, че са готови да водят преговори, ако получат добри вести от своята пратеница.


Първото нещо, което трябваше да направят, бе, естествено, да почистят цялата къща. Дядо и баща ми се заловиха да ринат сняг пред къщи, а баба - да мете. Тя си знаеше, че тази работа няма да бъде лека, и все пак бе изненадана. Тримата сополанковци, които бе мобилизирала в своя помощ, изхвърлиха на бунището седем кофи боклук. След като замаза пода с говежди тор и изтупа рогозките, наля в коритото топла вода и повика дядо да му измие главата. Дядо си миеше главата от Великден на Великден, преди да отиде на черква, но сега бе принуден от изключителните обстоятелства да падне на четири крака пред коритото. Баба натърка плешивото му теме с един голям и твърд като кирпич сапун, ливна му две канчета вода и го избърса. Като го погледна след малко, тя едва го разпозна. Лицето на дядо се бе преобразило до такава степен, че ако облечеше бяла риза с вратовръзка, можеше да мине за секретар-бирник или дори за околийски началник. Къде с молби, къде с бой, понеже изпитваха ужас от водата, през коритото минаха и тримата сополанковци. Щом поизсъхнаха косиците им, баба ги натири из махалата с по един комат в ръцете, да не шляпат по чистото. Баща ми не намери кураж да се потопи в коритото. Боеше се да не се удави тъкмо пред най-значителното събитие в живота си и се скри някъде из двора. За него бе достатъчно да си изтърка ръцете със сняг и да ги избърше о ръкавите на антерията. С една дума, посещението на годежарката предизвика истинска революция в домашната хигиена на нашия род.


Сега на дядо му предстоеше едно голямо изпитание, съвсем нищожно в сравнение с миенето на главата - да заколи кокошка. Цял час дебна тия глупави птици с царевични зърна и най-после ги примами в обора. Затвори вратата и започна да ги лови в тъмното. Хвана една, поопипа я, стори му се много тлъста и я пусна навън. Хвана втора, трета, четвърта Най-после докопа под яслата и последната. За беда тя се случи най-тлъстата. Нямаше как, изнесе я на двора със свито сърце, замижа и откъсна главата й. Кокошката се преметна няколко пъти, окървави снега и се предаде на смъртта. Дядо стискаше в длан още топлата й глава и си мислеше, че никога няма да си прости този лукс.


В това време баба, обрашнена и омацана до лактите с тесто, точеше баница. Още една разсипия, която дядо понесе с върховни усилия. Но Каракачанката (тази черна циганка, както сполучливо я нарече отпосле дядо) трябваше да види с очите си, че в това семейство делничното меню е обикновена кокоша яхния с тънка баница, а какво ли ще е през празничните дни. Материалното благополучие винаги е било по-убедително пропагандно средство от словесното и баба ми знаеше тази работа още по онова време. При това, както ще видим отпосле, тя бе привърженица на идеалистическото мировъзрение, бе набожна, ходеше всяка неделя на черква, без да си мие главата, за разлика от дядо, който ходеше само на Великден, но пък си миеше главата.


Най-после към обяд пристигна и гостенката. Тя напразно се бе въоръжила с тежка дрянова тояга, защото дядо отдавна бе вързал кучетата и я дебнеше през паяжината на оборското прозорче. И още щом прекрачи вратника, дядо случайно се намери на двора и я въведе вкъщи. Тя наистина приличаше на каракачанка: черна като въглен, мършава, навлечена с пъстри фусти и престилки. За баба и дядо бе истинско удоволствие да чуят причината за нейното посещение. Научила от някакви хора, че баба сама излекувала детето си от треска. И тя имала болно от треска, та дошла да иска илач. "Тръшка се детето, ще ослепее от огън!"


Докато се жалеше, Каракачанката се оглеждаше на всички страни, но черните й живи и взискателни очи не можеха да видят нещо, което би накърнило нейния естетически вкус. Дядо изглеждаше на преоблечен в нови селски дрехи интелигент, косата на баба лъщеше като гарваново крило, а собата с изкорубения таван и кривите стени блестеше от порядък и чистота. Въздухът просто тежеше от смесената и затова дваж по-съблазнителна миризма на печена баница и кокоша яхния. Баба подробно разказа как бе излекувала детето си от треска, как го бе къпала с варени орехови листа, как тези листа взели като с ръка болката от детето. Тя разказваше с излишни подробности, за да се наслаждава по-дълго на превъзходството си над Каракачанката, която продължаваше да играе ролята на добре законспириран шпионин, без да подозира, че ходовете й са вече дешифрирани.


Като дойде време за обяд, Каракачанката стана да си ходи. Дядо и баба виждаха много добре, че тя симулира желание да си отиде, и все пак дълго и упорито я молиха да удостои с вниманието си тяхната скромна трапеза. Каракачанката седна отново, но сега пък заяви, че не е гладна. По този начин хората от нашия край показваха своята скромност и възпитание. Ако завариш домакините да обядват или вечерят, трябва да твърдиш, че никак не си гладен, малко по-късно да вземеш само едно залче "за хатър" и най-после да се наплюскаш здравата.


Каракачанката яде така, че на дядо му се досвидя. Като я гледаше как потапя черните си пръсти в яхнията, дядо си мислеше, че стомахът й е пробит и храната изтича някъде изпод шарената й фуста. А когато Каракачанката почна да унищожава баницата съвсем безогледно и да пие на един дъх цели паници вино, дядо завинаги прокле своята щедрост и загуби настроение. Струваше му се, че тази жена няма да изкупи щетите, които му бе нанесла, дори ако доведе в къщата му златна снаха.


Тримата сополанковци отдавна подсмърчаха отвън до вратата, примамени от миризмата на баница и яхния, но малко по-късно трябваше да се задоволят със зелева чорба, поръсена с червен пипер. Каракачанката им отне един голям празник и те дълги години си спомняха за нея с омраза: "Оная черната, дето изяде баницата и кокошката."


Накрая обаче Каракачанката спечели симпатиите на домакините по такъв блестящ начин, че те забравиха и за баницата, и за кокошата яхния, и за виното. Като понаправи главата, тя пренебрегна строгите правила на дипломацията и заяви, че е от Могиларово и че е дошла не да оглежда, а направо да иска съгласието им за годеж. На всичко отгоре баба и дядо имаха възможност да се понадуват и да проявяват известно високомерие. "Не познаваме хората, пък и да ги познаваме, такава работа изведнъж не става!" (След като утвърдиха по този начин престижа си, на свой ред откриха картите и дадоха съгласието си.)


Привечер Каракачанката си отиде с натежал корем и пълна престилка с армагани, отнасяйки на бъдещите сватове много здраве и най-приятни новини.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (41)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на schwimmwagen
    schwimmwagen
    Рейтинг: 1637 Неутрално

    Прочетох откъса и само една струна останана да дрънчи в главата - колко щастлив бях , когато неподозирах за творчеството на тоз' корифей

    "...Thereafter the man-loving God who arranges everything, and who did not abandon man without an intellect, sent unto him Saint Constantine the Philosopher, called Cyril, a righteous and truth-loving man, and he created for them thirty-eight letters..."
  2. 2 Профил на rsk14877483
    rsk14877483
    Рейтинг: 1139 Весело

    Прочетох откъса и само една струна останана да дрънчи в главата - колко щастлив бях , когато неподозирах за творчеството на тоз' корифей
    —цитат от коментар 1 на schwimmwagen


    Направо ме довежда до пълно безмълвие.

    I ain't never crossed a man that didn't deserve it.
  3. 3 Профил на Таралеж
    Таралеж
    Рейтинг: 2579 Неутрално

    Красиво, истинско, усеща се даже миризмата на сапуна, и на яхнията.

  4. 4 Профил на metalogy
    metalogy
    Рейтинг: 576 Неутрално

    Как пропуснаха "Хайка за вълци", не знам.
    Много добра книга.

    колко е стабилен финансовият сектор у нас, ако не се говори за него
  5. 5 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3519 Любопитно

    антерията....собата.....
    Еееех, Добруджа, ех....

    Bukalemun
  6. 6 Профил на Ufo
    Ufo
    Рейтинг: 70 Неутрално

    Много истинско и хубаво. Благодаря

  7. 7 Профил на niksan1
    niksan1
    Рейтинг: 1655 Неутрално


    Чиста проба талант .
    Браво !

    Без ДС - ченгета! Лустрация!
  8. 8 Профил на Lazarus
    Lazarus
    Рейтинг: 1001 Неутрално

    Самоиронията е качество на най-силните.

  9. 9 Профил на edin drugii
    edin drugii
    Рейтинг: 2110 Неутрално

    Браво ,истински се потапяш в живота на тези хора .

  10. 10 Профил на Абсент
    Абсент
    Рейтинг: 453 Неутрално

    Прочетох откъса и само една струна останана да дрънчи в главата - колко щастлив бях , когато неподозирах за творчеството на тоз' корифей
    —цитат от коментар 1 на schwimmwagen


    Както и аз бях на върха на щастието преди да разбера за твоето съществуване.

    По-добре здрав и богат отколкото беден и болен
  11. 11 Профил на elena_pipilota
    elena_pipilota
    Рейтинг: 491 Неутрално

    Туй не може да е истина! Чувам преди 9-ти всички са били аристокрация.

  12. 12 Профил на Deaddark
    Deaddark
    Рейтинг: 2704 Неутрално
  13. 13 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 2748 Неутрално

    Стрсхотно. С такава лекота е написано.

    Im Kapitalismus wird der Mensch durch den Menschen ausgebeutet; im Sozialismus ist es umgekehrt. "Gleichberechtigung ermöglicht Freiheit, weil Ungleichheiten nicht negiert werden. Gleichstellung ist Gleichmacherei, die den Menschen nicht mehr in seiner Individualität, sondern nur als Vertreter eines Kollektivs wahrnimmt"
  14. 14 Профил на geordgeo
    geordgeo
    Рейтинг: 1255 Весело

    Благодаря за словесния живопис, истински реализъм. Да бях там, не бих усетил цялата атмосфера по-добре...

  15. 15 Профил на Bizarre_infit
    Bizarre_infit
    Рейтинг: 481 Неутрално

    Хареса ми! Описанията на герои и предмети направо те потапят и с чувстваш че и ти седиш редом с героите на софрата и ядеш яхния

    Всеки го бива поне в едно нещо -ако и толкова не те бива, поне не пречи на другите.
  16. 16 Профил на Незнайко в Слънчевия град
    Незнайко в Слънчевия град
    Рейтинг: 5844 Весело

    Точно "Преди да се родя и след това" изучавахме в последната година по литература, там някъде при перестройката. След Омир, Сервантес, Ботев и Вапцаров, този автор ми се стори "голям пънк", както тийнейджърското ми съзнанийце го класифицира тогава...

    "Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. Ботев
  17. 17 Профил на vhd33692822
    vhd33692822
    Рейтинг: 56 Неутрално

    До коментар [#1] от "schwimmwagen":

    Книгата е блестяща,написана с много чувство,самоирония и е истинско удоволствие да се чете...За неразбиращите като теб бих цитирал нещо от библията-,,не хвърляйте бисери по свинете"

  18. 18 Профил на Molossian
    Molossian
    Рейтинг: 1705 Неутрално

    Великолепна книга.
    Иронията е направо брилянтна.

    Panta rhei....
  19. 19 Профил на proudbulgarian
    proudbulgarian
    Рейтинг: 340 Любопитно

    До коментар [#1] от "schwimmwagen":

    Каква струна, какви два лева? Главата ти е празна като цинкова кофа, от тия, които любимата ви гробаджийска ПКП е проектирала!

  20. 20 Профил на иванчолаков
    иванчолаков
    Рейтинг: 351 Неутрално

    Свободен и талантлив човек.

  21. 21 Профил на ziguli
    ziguli
    Рейтинг: 366 Неутрално

    Факта,че гаргата грачи срещу лебеда,я утвърждава като такава.„Преди да се родя и след това“ е втората книга след „Трима души в една лодка без кучето“ на Дж.Джером,която ме е карала да се смея на глас със сълзи.И...Чудомир.Харесвам изказа на И.Петров.Но определено не е за хора,оперирани от чувство за хумор.Силен,или „много е „суперско““.

  22. 22 Профил на dedoliben
    dedoliben
    Рейтинг: 2368 Неутрално

    Туй не може да е истина! Чувам преди 9-ти всички са били аристокрация.
    —цитат от коментар 11 на elena_pipilota


    Не мойто момиче не са били аристократи а хора здраво държашти животът и съдбата си в ръце.
    Не зависещи от държавата а тя зависи от тях.
    Затова колкото и да се пънеш умрели от глад няма да намериш за твое съжаление.

    "Моите министри са англофили, моите генерали са германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил". Цар Борис III
  23. 23 Профил на Литекс се преименува на ЦСКА минус  София
    Литекс се преименува на ЦСКА минус София
    Рейтинг: 1399 Неутрално

    Сега Патладжана е "Facebook".
    А, ролята на Каракачанката изпълнява алгоритъма на платформата.

  24. 24 Профил на pamela
    pamela
    Рейтинг: 2568 Неутрално

    Пропуснали сте романа "Хайка за вълци", който според мене е една от най-добрите му книги.

  25. 25 Профил на иванчолаков
    иванчолаков
    Рейтинг: 351 Неутрално




    [quote#22:"dedoliben"][/quote]

    Много правописни грешки!

  26. 26 Профил на diq55699032
    diq55699032
    Рейтинг: 617 Неутрално

    Хайка за вълци.
    феноменална!

  27. 27 Профил на balada
    balada
    Рейтинг: 488 Неутрално

    [quote#4:"metalogy"]Как пропуснаха "Хайка за вълци", не знам.Много добра книга.[/quote

    Това е един велик роман.

  28. 28 Профил на Пипера е много лют
    Пипера е много лют
    Рейтинг: 1195 Неутрално

    Забележителен писател.

    https://www.youtube.com/watch?v=eYfOYx1G2zU
  29. 29 Профил на spiegel
    spiegel
    Рейтинг: 1913 Неутрално

    Някъде в средата на 70-те баща ми донесе едно издание на Преди да се родя. С голямо задоволство и тържество, че я е купил. Тогава ме заинтригува с този странен стил, но не я разбрах много добре. Сега като препрочитам това издание, се чудя как е излязла. В него е и Мъртво вълнение, в което насилствената колективизация и съсипването на българското село и на трудолюбивия и предпримчив български селянин от порусначените комунисти е обрисувана съвсем директно. Аз лично предпочитам Мъртво вълнение пред Хайка за вълци.

  30. 30 Профил на ПРИСМЕХУЛНИК
    ПРИСМЕХУЛНИК
    Рейтинг: 149 Неутрално

    Ивайло Петров преподава как се прави критика на традиционното общество, без да се плюят хорицата, с малко хумор при това.

  31. 31 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2317 Любопитно

    "порусначените комунисти" пак ръсиш бисери на воля?! Какви се тези порусначени комунисти - сменили са си имената с руски?! Те предпочиташ може би покитайчените или еврокомунистите?!
    До коментар [#29] от "spiegel":

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  32. 32 Профил на pinoccio
    pinoccio
    Рейтинг: 809 Неутрално

    Хайка за вълци е велика и много важна книга!

  33. 33 Профил на myrmel4e83
    myrmel4e83
    Рейтинг: 761 Неутрално

    Манталитетът обрисуван в откъса се вихри и сега.

  34. 34 Профил на elena_pipilota
    elena_pipilota
    Рейтинг: 491 Неутрално

    До коментар [#22] от "dedoliben":

    За нищо не се пъна. Просто си давам ясна сметка, че бая народ е измъкнат буквално от копторите и заведен в университети и по директорски места в предприятията. Как ще го приемеш и оцениш това събитие, ще го възхвалиш или ще го презреш, си е въпрос на твоя собствена гледна точка. Фактите са си факти.

  35. 35 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2385 Разстроено

    До коментар [#1] от "schwimmwagen":

    Значението на писател като Ивайло Петров не намалява от подобни изблици, но Вашето представяне в този форум се стопява под морското равнище.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  36. 36 Профил на Gunners
    Gunners
    Рейтинг: 1011 Неутрално

    Жив и здрав да е и от здраве да не се отьрваваш.

  37. 37 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7882 Неутрално

    "Хайка за вълци" е страхотен роман, но първото, което прочетох беше "Преди да се родя и след това"/ тогава не беше...и след смъртта. Даже и сега си я препрочитам.

  38. 38
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  39. 39 Профил на Абсент
    Абсент
    Рейтинг: 453 Неутрално

    До коментар [#37] от "Роси":
    "Преди да се родя и след това" са първата и втората част, след смъртта е третата, намерете я и я прочетете ако не сте го направили, препоръчвам я.

    По-добре здрав и богат отколкото беден и болен
  40. 40 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3665 Неутрално

    Романът "Преди да се родя и..." е изключителен по своему, в коментар 17 колегата е дал кратка, но точна характеристика на творбата.
    "Хайка за вълци" е друг тип произведение. Ако се водят само по сюжета, създаването на ТКЗС и др. кооперативи не би било интересно в днешно време. Но Ив. Петров създава великолепни образи, разказва за човешки драми. Защото вълците не са в гората, а в нечии души. Писателят ни заставя сами да направим извода, че всички хора са добри, но, когато животът ги изправи пред проблем, реагират различно.
    Донякъде завиждам на хората, които тепърва ще разлистят произведенията на Ив. Петров.

    "На народите с къса памет преходите са им много дълги." Тони Филипов, д-р
  41. 41 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2385 Неутрално

    До коментар [#36] от "Gunners":

    Писателят отдавна не е сред нас, но книгите му се четат!

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK