"Снежна слепота" на Рагнар Йонасон (откъс)

Издателство "Ера"

Издателство "Ера"



В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Снежна слепота" с автор Рагнар Йонасон, предоставен от издателство "Ера".


Тесен планински тунел е единственият начин да се стигне до Сиглюфьордюр - идилично рибарско градче в най-северните части на Исландия, където хората не заключват вратите си, а животът има собствен ритъм. Новото попълнение в полицейския участък там е младият полицай Ари Тор Арасон.


Идилията е разрушена, когато млада жена е открита в безсъзнание в снега, а известен писател среща смъртта при мистериозни обстоятелства. Ари започва разследване в сърцето на една общност, в която не може да се довери на никого, а тайните и лъжите са начин на живот.




Миналото се преплита с настоящето, докато клаустрофобичното напрежение в снежната буря нараства. Заслепен от снега, Ари е тласкан все по-дълбоко в собствената си тъмнина, а един убиец все още е на свобода


Романите на Рагнар Йонасон са публикувани в повече от 40 държави и са продадени в над 1.5 милиона копия. "Снежна слепота" е избран за един от 100-те най-добри криминални романа на всички времена от Blackwell Group. Рагнар е адвокат, банкер, писател, университетски преподавател и преводач, превел от 17-годишна възраст 14 от произведенията на Агата Кристи на исландски.


Рагнар Йонасон към българските читатели


Снежна слепота
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

"Снежна слепота", Рагнар Йонасн, откъс


Сега обаче трябваше да ѝ звънне. Средата на декември беше, работеше в Сиглюфьордюр повече от месец и наближаваше Коледа. Налагаше се да ѝ съобщи за решението на Томас да му даде смени по време на празничния период и това не беше разговор, който очакваше с нетърпение. В действителност Томас го беше формулирал като молба, но на практика Ари Тор не можеше да каже "не": не беше в положение да отказва, освен това искаше да се докаже.


Започна деня с овесена каша, леденостудено мляко и вчерашния вестник. Бе започнал да свиква с остарелите вестници, защото сутрешните издания не достигаха този отдалечен фиорд преди обяд. Не че това имаше някакво значение. Тук ритъмът на живот беше друг, времето течеше по-бавно и липсваше забързаната суетня на големия град. Вестниците щяха да пристигнат, когато им дойде времето.


Звънна на Кристин и трябваше да изчака малко, докато тя отговори.
- Здрасти, на работа съм, не успях да вдигна веднага. Как върви?
- Не е зле - каза той и се поколеба, загледан през кухненския прозорец. Градът беше покрит с дебел сняг. Не беше място за коли, които не са със задвижване 4х4. Това, от което човек имаше нужда тук, бяха чифт добри ботуши или ски. - Вали ли сняг при теб? Тук изобщо не е спряло.


- Не, не вали. Само е студено, няма вятър, но всичко е заледено. Изглежда в Рейкявик ще караме Коледа без сняг. Ще пропуснеш коледния сняг там горе на север.
Ари Тор замълча за момент, като внимателно обмисляше думите, които щеше да използва.
Кристин продължаваше:
- Говорих с майка и татко, на Коледа ще обядваме с тях както миналата година, така че може да минем, без да купуваме коледна елха, освен ако не искаш да имаме една и у дома...


- Виж... Трябва да ти кажа нещо.
- О?
- Да. Вчера Томас говори с мен, ще трябва да взема няколко смени по Коледа...
Отсреща последва мълчание.
- Няколко? - Гласът ѝ беше рязък. - Какво точно означава това?
- Ами. Бъдни вечер, Коледа и още два дни преди Нова година.
Последвалото мълчание беше оглушително.
- И така, кога ще се върнеш на юг?


- Вероятно най-добре ще е, ако дойда в началото на януари, когато мога да си взема една седмица отпуск.
- Другата година? Шегуваш ли се? Няма да си дойдеш за Коледа? - Тонът ѝ беше леден, но тя не повиши глас. - Решихме, че ще обсъдим всичко по Коледа, ще направим плановете си за следващата година. А се оказва, че няма да те видя до януари? Или може би дори февруари?


- Ще се опитам да дойда през януари. Нов съм тук, така че не мога да имам претенции. Трябва да съм благодарен, че поне имам истинска възможност за кариера. - Беше малко ядосан, но се опита да го прикрие, не искаше да влошава положението.


- Възможност? Свали си капаците, Ари Тор... Това възможност ли е... да изградиш връзка или да имаш семейство? Между нас има петстотин километра. Петстотин, Ари Тор.
Грубо четиристотин, не петстотин, каза си той наум, съзнавайки, че сега не е време да я поправя.
- Не мога да направя нищо. Двамата колеги са тук по-дълго от мен, и двамата имат семейства... - продължи той, съжалявайки за думите си в момента, в който ги изрече.


- И какво от това? Ти нямаш ли семейство в Рейкявик? Аз какво съм? Какво са родителите ми?
- Не исках да прозвучи така.
Последва ново мълчание.
- Трябва да вървя. - Гласът ѝ беше по-тих и той долови напиращо ридание. - Трябва да вървя. Пейджърът ми звъни. Ще говорим по-късно.


9.


Нямаше представа какви са намеренията му.
Обзе я ужасно предчувствие, в главата и` се понесоха мисли, които не се осмеляваше да завърши докрай. Просто обир ли беше, или нещо далече по-лошо?


Идеята да пренебрегне предупреждението му и просто да се разкрещи, да крещи с все сили, проблесна в ума и` , но наоколо нямаше много хора, които биха я чули, къщите бяха разделени от обширни градини.
Беше затворничка на собствения си успех тук, в тази просторна самостоятелна къща в спокойно предградие, където хората плащаха, за да се откъснат от проблемите на света.


Той мълчаливо се оглеждаше. Тя не смееше да проговори, едва се осмели да го погледне. Той огледа всекидневната, без да каже дума, мълчанието натежаваше заплашително, мълчанието и несигурността.
Какво, по дяволите, става, защо той не говори? Да каже нещо, каквото и да е, само да не я оставя да лежи сама с мислите си.


Умът и` се насочи към двете и` деца, отдавна излетели от гнездото, със свои собствени семейства. Нямаше вероятност да се появят точно когато тя има нужда от тях, посещаваха родителите си рядко, само по празници или за лятната ваканция.
Не, беше съвсем сама с този непознат мъж.


Той стоеше неподвижен и сякаш преценяваше размера на всекидневната. Беше чудесна стая, красиво подредена като в списание за интериор, с два акварела на стените, и двата пейзажи от провинцията, както и със стилна масичка за кафе и почти нов диван, старото дървено писалище, наследено от се­мейс­твото на съпруга и` , и накрая безобразно скъпото дизайнерско кожено кресло, което тя обичаше толкова много. Ахна шокирана, когато той се отпусна в него, погали подлакътника с върха на ножа си и я погледна. Каза нещо, само една дума с дрезгав глас, почти я прошепна, сякаш не искаше да бъде идентифициран по гласа по-късно. Това и` се стори обещаващо, както и фактът, че беше решил да покрие лицето си. Може би щеше да я остави жива.


Помъчи се да чуе какво каза той.
- Моля? - почти прошепна тя, ужасена.
- Казах къде са бижутата?
Само някакъв си проклет крадец, реши тя с облекчение.


Изправи се, но почувства замайване и се опита да запази равновесие, докато посочваше по коридора към стълбите. Някои от скъпоценностите и` бяха в спалнята горе, въпреки че съпругът и` беше поставил най-скъпите неща в сейф в малкия кабинет долу, заедно с документи и други ценности. Не изпита кой знае каква утеха при мисълта, че не знае комбинацията, за да го отвори.


Той държеше ножа някак небрежно, но все пак създаваше чувството, че знае как да го употреби, сякаш това не беше първият път, когато го използва. Тя тръгна нагоре по стълбите, той я последва. Побърза да му покаже бижутата в спалнята, решавайки, че няма смисъл да протака, с надеждата, че той ще вземе това, за което е дошъл, и ще я остави жива.


Той изсипа съдържанието на кутията с накити върху леглото и се разрови из тях, събуждайки спомените и` - годежния и` пръстен, подаръци за рождени дни, сватбени подаръци. Тя се замисли за съпруга си, ами ако този мъж не я пусне? Ами ако...?
Помисли и за бъдещето, за златните години, които бяха планирали да прекарат в пътешествия, опознавайки останалата част от света.


Нима това престъпно копеле щеше да и` отнеме всичко това?


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на hope
    hope
    Рейтинг: 3249 Неутрално

    Романът "Железният светилник" е първата книга от известната тетралогия на Димитър Талев ("Железният светилник", "Илинден", "Преспанските камбани" и "Гласовете ви чувам"), публикуван през 1952 г.

    В него са отразени българските борби за политическа и църковна независимост. Талев пише романа по време, когато семейството му и той самият са изселени в Луковит.

    Нека си припомним 15 страхотни цитата от "Железният светилник".

    1. "Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!"

    2. "Никога ли не случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не гори, да не боли - редом с радостта, която идва, и тъгата, неутолимият копнеж по нещо загубено или непостигнато?"

    3. "Човек не бива и не може да живее само за себе си."

    4. "Което човек не може да види с очите си и да чуе с ушите си, намира го с душата си."

    5. "Само с женска сила може да се надвие мъжката сила и упоритост, тя е като водата за огъня."

    6. "А който се отдели от народа, ще остане сам и никой нема да го слуша."

    7. "Радостта крепи и лекува."

    8. "Имаше едно кътче в неговото сърце, заето от другата, и той не можеше да я прогони оттам. Едно кътче, но то като болка обхващаше, владееше цялото му същество."

    9. "Народ сирак сме ние и като не можем сами да си свършим работа, никой нема да ни помогне."

    10. "- Не, не е от това. Не съм настинал. Тука - посочи той гърдите си, - Тука нещо се скъса."

    11. "Който еднаж е вкусил от духовна храна и е изпитал нейната сладост, той вечно жадува за нея и я търси."

    12. "По-лесно е да вървиш по правия път, колкото и да е върл и стръмен…"

    13. "Щом си слаб и се боиш от людете, тогава те стават по-зли."

    14. "Мъката разяжда човека…"

    15. "Но понякога човек взема думите на истината, за да покрие с тях една неистина."

    Любовта ще спаси света!!!
  2. 2 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2137 Неутрално

    «Железният светилник » е книгата, която мога да препрочитам до безкрайност.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK