Весела Ляхова: Истината не е креслива като лъжата и по-лесно ѝ се запушва устата

Весела Ляхова

© Личен архив

Весела Ляхова



"Дневник" препубликува със съкращения от "Диалог" интервюто с писателката Весела Ляхова, чийто роман "Бежанци" наскоро беше преиздаден от "Жанет 45" . Цялото интервю четете тук.


Книгата излезе през 2013 г. и стигна до финалните номинации на наградата "Роман на годината" за 2013 г. на Дарителски фонд "13 века България". Същата година авторката беше отличена с наградата "Христо Г. Данов" за художествена литература, както и с наградата за белетристика на Портал "Култура" през 2014 г. за художествено осветляване на белите полета от историята на българския народ. "Бежанци" беше представен на Международния панаир на книгата и на Европейския фестивал на първия роман в Будапеща (2014).


В романа си "Бежанци" разказвате историята на българското население от Драмско, чиито надежди да живее в собствена държава са изпепелени на два пъти през първата половина на ХХ век и на два пъти се налага да търси убежище в България. Бихте ли разказали повече?




- Действието в романа се развива на фона на събитията от 40-те години - нападението на Италия срещу Гърция през 1940 г., което води до намесата на Германия и пренасянето на войната на Балканите, временното българско управление на Беломорието от 1941 г. до 1944 г., Драмското въстание през есента на 1941 г., прогонването на българското население от родните огнища през 1944-1945 г., което търси подслон в България. И накрая акциите по насилствената македонизация. Но всички тези събития са финалната част на една дълга и трагична история, започнала в края на XIX век, а защо не и преди това.


Родственици на авторката от с. Кобалище, Драмско, снимани през 30-те години в градско облекло.

© Личен архив Весела Ляхова

Родственици на авторката от с. Кобалище, Драмско, снимани през 30-те години в градско облекло.

Бих искала да подчертая двете важни понятия във въпроса Ви: държава и население. В европейското съзнание, благодарение на просвещенските идеи, след разпадането на феодалните империи и монархии, се налага мощно тенденцията един народ, обединен върху етническата си територия, в една държава. Точно това България не успя да постигне поради поредица от събития и различни фактори. Но тъй като освободителната ѝ идеология бе изградена върху споменатия, усвоен от западноевропейските държави принцип,това се прие от цялото българско общество като крах. За българското население, оказало се извън пределите на България, това се оказа трагедия.


Вие сте напълно права, че всъщност всичките тези процеси, които се оказват трагични за българите, останали извън пределите на България, започват началото си още преди Освобождението


- В освобождаването на България от османско владичество има два парадокса, които определят бъдещата ѝ съдба. Първият: че най-многолюдният християнски народ на Балканите, българският, получава свободата си последен (и то не напълно). Т.е. измежду балканските народи по-рано се освобождават тези, които са в периферията на властта, а българският, по думите на Вазов, е "во чрево адово" - в най-охранявания от властта и най-важния за нея балкански център на империята.


Това прави националноосвободителното движение на българите най-продължително, най-кръвопролитно, с най-големи жертви и загуби. Вторият парадокс: веднага след създаването на третата българска държава, поради бързото си развитие, както и поради преобладаващия български етнически елемент в Македония и Одринско, тя е разглеждана от съседните млади балкански държави като съперник, а не като естествен съюзник, какъвто е бил българският народ за тях по време на собствените им освободителни движения. Те виждат в неосвободената Македония бъдеща плячка от разкапващата се султанска Турция, а не интегрална част от България.


Родственици на авторката от с. Кобалище, Драмско, снимани през 30-те години в народни носии.

© Личен архив Весела Ляхова

Родственици на авторката от с. Кобалище, Драмско, снимани през 30-те години в народни носии.

Както се казва, апетитът идва с яденето, и довчерашните васали на султана започват да се оглеждат какво могат да докопат от бившата си господарка. Тогава България е твърде заета със своето стопанско и политическо устройване, и някак си оставя за по-нататък разрешаването на въпроса със съдбата на българите в Македония. Дори под натиск отвън се отказва от каузата за пряко присъединяване на областта, докато Сърбия и Гърция, двете най-близки по съдба на България страни, в отговор на създаването на ВМРО започват борба за спечелването на териториите чрез отродяването на преобладаващото в тях българско население - с пропаганда и въоръжено насилие.


Това също е парадоксално: неразделна част от българския народ бива отродявана, атакувана, асимилирана, за да се измъкне изпод краката на българите територия, която в най-голяма степен и от векове принадлежи на тях.


И тук още само едно уточнение относно принципната разлика между борбите на българското население в Македония за Македония и борбите на Гърция и Сърбия за Македония. ВМРО още от създаването си е едно надпартийно, надкласово всенародно движение на българското население вътре в Македония. По-късните опити да му се пришият социални идеи се оказват разрушителни (имам предвид междуособиците между т.нар. ляво и дясно крило, превърнали се в братоубийствени).


Но ВМРО не е придатък на никоя партия и е с признат авторитет сред цялото население, което се доверява на ВМРО включително за стопанския си живот, за съдебните дела, за управлението на селата и градовете. То е създадено по модела на вътрешната организация на Левски и функционира по тази начин. Действията на Организацията са насочени срещу османския деспотизъм, а не срещу другите етнически групи в областта, независимо, а може би тъкмо защото българското население съставлява безспорното мнозинство в Македония и Одринско.


Наистина, действията на ВМРО са насочени срещу османския деспотизъм, а в това време какво правят Сърбия и Гърция, каква е тяхната държавна политика?


- Какво правят Сърбия и Гърция? Насочват своите усилия срещу българите в Македония, а не срещу султанския феодализъм. И двете се стремят да асимилират българския народ, като го изтръгнат от българския му корен. В тези си усилия те си служат с лъжи, каквито са идеологиите на македонизма (съчинен от сръбския външен министър Новакович в края на ХIХ в.) и на Мегали идеята (люшкаща се между елинизма и византинизма в нова Гърция). Позицията на Гърция от края на ХIХ в. и началото на ХХ в. е особено агресивна и докато четите на ВМРО са съставени от доброволци, поддържани от самото население, то гръцките андарти са финансирани от гръцкото правителство, пред което се отчитат за своите действия.


Докато българското просветно, читалищно, културно и религиозно движение в Македония е създадено доброволно от самото население, подобно на всички тези институти на Българското възраждане в цялото българско землище, то сръбската и гръцката пропаганда са финансирани от съответните централи.


Всичко това довежда до едно яростно противопоставяне срещу българското население в Македония и Беломорието, което, в резултат на Балканските войни попаднало в границите на Гърция и на Кралска Югославия, се е чувствало дори по-угнетено, отколкото от Османската империя. Османската империя не го е преследвала заради българското му самосъзнание, а го е потискала както всяка "деспотска" система прави това с подчинените групи.


По времето на Балканските войни и Първата световна българите в Егейска Македония са подложени на изтребление от редовните войски на съседите, а след това, в мирно време, са преследвани и репресирани заради самосъзнанието си на българи. Ето затова те са бягали от родните си места, бягали са от тормоза. При това няколко пъти:след Балканските войни, след Първата световна война, след Гръцко-турската война (1924-25 г.) Тия тегоби са се отложили в съзнанието на цели поколения до Втората световна война.


Ето тази историческа ретроспектива е заключена в живота и очакванията на моите герои, когато започва романното действие. Те живеят в Драмско, но техният живот е като на всички останали българи в Егейска Македония. А Драмското въстание събира в един много сложен възел цялата плетеница от геостратегически проблеми и конфликти: между Германия и СССР, между гръцкото антифашистко движение и българската държава, между колаборационисткото гръцко правителство и гръцката съпротива и пр., и пр. И в тая бъркотия българското малцинство в Гърция изпива горчивата чаша на всички сблъсъци.


Как и кога разбрахте за тази история, за трагичните събития, свързани с Драмското въстание?


- Както се досещате, до неотдавна тези събития бяха табу, за тях не се говореше нито в учебниците по история за средния курс на обучението, нито дори в университетския курс по история. Мисля, че и до днес е така. За тях можеше да се научи само от разказите на самите потърпевши. Така стана и с мен, аз научавах тези истории от моите родители. Баба ми и дядо ми по майчина линия са свидетели на Драмското въстание, преди това на италианското нападение над Гърция, слушала съм разказите им още като дете.


Първоначално не си давах сметка за какво става въпрос, но впоследствие, като осъзнах, че едно доста драматично време се подминава в учебниците ни по история, взех да се заслушвам и дори да ги разпитвам. Тогава нямаше как да сверя разказаното от тях, това можах да направя едва по-късно. Спомням си, непосредствено преди ноември 1989 г., когато у нас се заговори за гласност, в едно телевизионно интервю по "Всяка неделя" проф. Николай Генчев си позволи да спомене мимоходом Драмското въстание в контекста на прикривана истина. Това ми се стори невъобразимо откровение.


И ми вдъхна кураж, че може и да дойде времето, в което да се разкаже истината. За съжаление, много време беше пропуснато от българската историография, а то добре беше оползотворено от гръцката, която успя да наложи своята версия за Драмското въстание като за антиокупаторско въстание, т.е. за антибългарско. Всъщност то е нескопосано организирано от гръцката компартия по нареждане от Москва.


Какви източници ползвахте при написването на романа?


- Основно интервюта с участници и свидетели на събитията, както и няколкото публикувани през последното десетилетие на ХХ век изследвания на проф. Даскалов и проф. Д. Йончев. Разбира се, за борбите на българите в Македония до Първата световна война има многобройна литература. И въпреки това важни епизоди бяха непознати на българския читател - напр. българските въстания (като Охридското и Дебърското от 1913 г.) срещу включването на Вардарска Македония в границите на Сръбското кралство. Или систематическата асимилационна политика на гръцката държава срещу българското население, включваща такива репресивни действия като масови заточения в лагери из егейските острови, изтребване на цивилно население от гръцката армия в с. Търлис през 1924 г. или дори нахлуването на гръцката армия в България при Петрич през 1925 г.


Слава богу, българската историческа наука бързо попълни празнотите и днес има изобилна книжнина по всички теми и периоди, включително и по доста сложни и преплетени казуси като тези по-горе. Смятам, че трябва да ги помним не от злопаметност, а от вярност към истината. И тук именно е важната роля на литературата. Ако тези събития се пресъздадат в художествени текстове, българската история няма да тъне в мрак.


Ерна Парис казва, че скритата история рано или късно се разкрива и че дори да минат няколко поколения, истината за жертвите винаги излиза наяве, дори ако на тях им е било забранено да говорят за това. Дошло ли е вече време за истината?


- Несъмнено, дошло е и бих казала крайно време е! Истината не е креслива като лъжата и по-лесно ѝ се запушва устата, затова се нуждае от повече усилия и защитници. Самосъзнанието като знание за себе си в най-голяма степен трябва да съдържа отговори като кои сме ние, какво ни споява, какво се е случило с нас и между нас и другите народи и пр.


Мисля, че е актуален въпросът за подхода при изучаването на историята ни. Той не бива да се подчинява на идеологии или конюнктурни съображения - нещо, което беше обичайна практика до преди три десетилетия и по инерция продължава и досега. Заради тази конюнктура се премълчаваха горчиви истини, други се преиначаваха, трети се пробутваха срамежливо и без сериозен анализ в дълбочина.


Ето няколко въпроса, върху които си заслужава да се разсъждава: съдбата на българите в Егейска Македония след Освобождението е част от историята на българите и изучаването ѝ не трябва да приключва с Илинденско-Преображенското въстание; от историята на българите заради господството на атеизма е изключена историята на Българската православна църква.


Колцина знаят, че всъщност до началото на Възраждането продължава да функционира самостоятелната Охридска архиепископия като остатък от БПЦ след завладяването на България от Османската империя. А ако бяхме я изучавали, бихме имали много по-мощно обединително съзнание, защото принадлежността към тази конфесионална институция е етнически белег от огромно значение за всички българи, независимо дали са в границите на държавата или извън нея.


Потвърждение на тази теза откриваме в острата борба между патриаршисти и екзархисти, която в Егейска Македония продължава до Балканските войни - много от патриаршистите постепенно загубват българското си народностно самосъзнание и стават градивен елемент в гръцкия етнос. Това си е чисто преливане на население и жива сила. За България загуба, за Гърция - придобивка - ако се върнем на темата на романа.


Къщата на един от прадядовците на Весела Ляхова, снимана от нейни родственици, които са я посетили през 90-те години.

© Личен архив Весела Ляхова

Къщата на един от прадядовците на Весела Ляхова, снимана от нейни родственици, които са я посетили през 90-те години.


Защо според Вас тази премълчавана част от българската история трябва да се знае?


- Подготовката по история не бива да се насочва към помпане на инфантилен патриотизъм. Поколенията трябва да знаят точно толкова и горчивото, колкото и великото в историята ни. Истината е сила. Днес, на фона на българо-македонските отношения, е много актуално да признаем, че за налагането на този отровен македонизъм своя принос са дали и не малко български политици - още от времето на т. нар. антифашистка съпротива и след това.


Не с половин уста да се каже тук-там едва през 60-те години, че били допуснати грешки по времето на Г. Димитров и В. Коларов, а ясно да се посочи, че след 9-ти септември 1944 г. българската държава проведе една престъпна политика на отродяване спрямо собствените си граждани, превръщайки ги в разменна монета на една съчинена пролетарска идеология, а всъщност оставяйки ги на милостта на чужди сатрапи. И те не ги пожалиха, разбира се!


Ако не бяха харизали тленните останки на Гоце Делчев на Скопие и не бяха ликвидирали и предали целия архив на Македонския научен институт през 1947 г., днес просто нямаше да има нужда от двустранни научни комисии, обречени на неуспех, защото какво има да се умува и преговаря с една лъжа. Но това са огромни въпроси, напластили в себе си много далечна историческа перспектива от нерешавани и замазвани проблеми, за да дойдат днес дваж по-сложни и чепати и още по-горещи заради новите реалности в международната политика, която също се е развивала през времето, в което сме мълчали, та сега има да се обясняваме като слабия ученик, който все закъснява и все не си е написал домашното.


Истината може ли да породи омраза? Или обратното - да изчисти неприязънта, напластявана с годините?


- Това е все същата рефлексия, за която говорих по-напред. Когато не казваш истината от край до край, а я нагаждаш според политическата конюнктура (това с историята се прави редовно и не само у нас!), винаги си в позицията, сякаш криеш нещо срамно. А в историята всяко събитие се обяснява с друго предходно и предпоставя следващото.


Превземането на Беломорието и Вардарска Македония през 1941 г. от България се схваща от българското население там, а и от целия български народ тогава като тържество на историческата правда - най-сетне осъществен националният идеал. Но това осъществяване не отговаря на политическите конфигурации и международни регламентации, които през четвъртото десетилетие на ХХ век са коренно различни от тези преди три десетилетия.


И от гледна точка на международното право тази иначе очаквана историческа стъпка се оказва незащитима в следвоенните обстоятелства. Впрочем, българското население в Егейска Македония е имало съзнанието, че може би България няма да удържи "завоеванието" си, както това е ставало преди в Балканските войни и в Първата световна. И ако от наша страна беше изнесена истината за Драмското въстание веднага след 9-ти септември 1944 г., а именно, че то е политическа акция на ГКП без солидна национална, а дори и социална основа, поради което е потушено за по-малко от пет дни, ако бяха изнесени истинските размери на щетите и жертвите по данни от архивите и донесенията, нямаше да се отвори пространство за спекулации за 30 000 избити и дори още по-абсурдни небивалици от страна на чуждите източници.


Бежанци (Ново издание)
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

А когато през 70-те години на ХХ век България възстанови и подобри отношенията си с Гърция, управляващите у нас, уж заради добросъседските отношения, наложиха пълна забрана да се говори не само за това, но и за неправдите, извършени над българското малцинство в Гърция, включително и по време на гражданската война.


Поредната неправда над нашите хора там, която беше премълчана, заметена зад вратата в името на висши държавни интереси. Но никога скриването на истината не е довело до нищо добро, камо ли пък трайно. С това ние отложихме за неясно кога важните национални питания. Е, българската литература има право да пита, да изследва, да търси и да просветлява истината.

Ключови думи към статията:

Коментари (34)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на pinoccio
    pinoccio
    Рейтинг: 835 Неутрално

    Искам да благодаря на г-жа Весела Ляхова, че се осмели да пробие омертата на червените престъпници и наследниците им, наложена и до днес върху този така преломен и жесток момент от съдбините на нацията ни!!!

    Проучвала е периода над десет години, самата тя е потомка на бежанци от Беломорска Македония и е разполагала със сведения от първа ръка.

    Няма по-страшно нещо от крах на надеждата. Ненарадвали се на мимолетното и така очаквано обединение с отечеството, българите останали в Гърция, в земите на Беломорска Македония и Тракия са подложени на страховит терор, пряко повторение на този след ПСВ. И ако тогава на една част им се е разминало, защото отново са се превили по навик доземи, този път не е имало прошка за никого.

    Бягството в България обаче не им донася по-лека съдба. Там те са ненужни никому, особено на безродниците комунисти, завзели властта с помоща на чужда армия агресор и колещи и бесещи най-доброто от народа ни така, както и турци не са го клали. Не стига това, но и бежанците, по повелята на съветските господари на България трябва да припознаят нова, измислена народност, създадена с единствената цел да обезбългари Македония. Най-голямото престъпление срещу нацията ни е извършено от "българи" - наемници с черни сърца, хладен поглед и окървавени ръце! Позор за своя род и произход, проклети во век и веков!

  2. 2 Профил на Красимир Андонов
    Красимир Андонов
    Рейтинг: 900 Неутрално

    Не сте гледали филма за двореца на Путин!?
    Не сте пропуснали нищо, защото сте гледали морския сарай на Доган. Е просто умножете по сто.

  3. 3 Профил на Красимир Андонов
    Красимир Андонов
    Рейтинг: 900 Неутрално

    Грабнах, значи, пушката си и — друм! Хванах балкана, станах комитаджия. Веднаж, около здрач, се промъкнах в едно българско село и се скрих в един обор, в самата къща на един български поп, свиреп кръвопиец комитаджия. Хвърляше нощем расото, обличаше се в овчарски дрехи, вземаше си оръжието и потегляше към гръцките села; връщаше се сутринта, на разсъмване, измиваше се от калищата и кървищата, и отиваше на литургия. През ония дни беше убил един учител грък в леглото му, както си спял. Вмъкнах се, значи, в обора на попа и зачаках. Изтегнах се по гръб върху тора, зад двата вола, и зачаках. По едно време, по мръкнало, ето ти го влиза и попът да нахрани животните си; нахвърлих се върху него и го заклах като агне. Отрязах му и ушите и ги взех със себе си; правех си, видиш ли, колекция от български уши; и тъй, взех ушите на попа и си отидох.
    След няколко дни влязох отново в същото село посред бял ден — представих се, уж де, за пътуващ търговец, бях оставил оръжието си на планината и слязох в селото, за да закупя хляб,сол и цървули за момчетата. По едно време, пред една къща, гледам пет облечени в черно боси деца — заловили се за ръце и просят. Три момиченца и две момченца; най-голямото имаше около десетина години; най-малкото беше още бебе и кака му го държеше на ръце и го целуваше и галеше, за да не плаче. Не знам и аз какво ми скимна, божие просветление, та се приближих до тях:
    — Чии сте вие бре, деца? — питам ги аз на български.
    По-голямото момченце вдигна главичката си:
    — На попа — отвърна то, — дето го заклаха завчера в обора.
    Очите ми се наляха със сълзи; земята се завъртя около менкато воденичен камък; опрях се на стената, земята спря.
    — Приближете се бре, деца! — рекох аз. — Елате при мен!
    Измъкнах от силяха кесията си, пълна с турски лири и меджидиета, коленичих и ги изсипах на земята.
    — На, вземете! — извиках аз. — Вземете! Вземете!
    Децата се хвърлиха на земята и започнаха да събират с ръчичките си меджидиетата и лирите.
    — Ваши са, ваши са! — извиках аз. — Вземете ги!
    Оставих им и кошницата със стоката.
    — Всичко е ваше, вземете го! И веднага си плюх на петите; излязох от селото, разкопчах ризата си, измъкнах „Света София“, дето си я бях избродирал сам; скъсах я, захвърлих я и почнах да тичам… Тичах… тичах…
    И все още тичам!
    Зорбас се облегна на стената, извърна глава и ме погледна:
    — Така се отървах — каза той.
    — Отървал си се от родината ли?
    — Да, от родината — отвърна Зорбас със спокоен, твърд глас.
    И след малко додаде:
    — Отървах се от родината, отървах се от поповете, отървах се от парите, отсявам. И все повече отсявам, олеква ми. Как да ти го кажа? Освобождавам се, ставам човек.
    Очите на Зорбас светеха, широката му уста се смееше доволно. След като помълча малко, той пак се разпали; сърцето му преливаше, не можеше да го удържи.
    — Едно време си казвах: този е турчин, този е българин, а този е грък. Извършил съм такива неща за родината, началство, че ще ти настръхнат косите; крал съм, грабил съм, изгорил съм села, обезчестил съм жени, изтребил съм цели семейства… Защо? Защото, казва, били българи, турци. „Уу, да се не видиш макар, мръснико — казвам си често аз на себе си и се чумосвам. — Уу, да се не видиш макар, серсемино!“ Нали ми дойде вече акълът, гледам сега хората и си казвам: „Този е добър човек, онзи е лош.“ Какъвто ще да е — българин или грък! Все едно е, добър ли е, лош ли е, това само питам сега. И колкото по остарявам, на, кълна ти се в хляба, който ям, струва ми се, че ще почна и това да не питам. Море, какъвто ще да е — добър или лош! За всички ми е жал, сърцето ми се къса, когато видя някой човек, па макар и да се преструвам, че пет пари не давам. На, казвам си аз, и този фукара тук яде, пие, люби, страхува се, има си и той своя бог и своя дявол, ще хвърли и той петалата и ще се изпъне като дърво в пръстта, ще го изядат червеите…Ех, горкият! Братя сме всички… Храна за червеите!
    И ако пък е жена, ее, тогава вече ми иде, на, кълна ти се, да се разплача. Задяваш ме час по час твоя милост, че обичам жените; ами че как, бре, да не ги обичам, като са такива слаби същества, дето не знаят какво искат и дето само като ги хванеш за ненките, веднага разтварят всички врати и се предават?
    Влязох веднъж пак в едно българско село. Един мръсник грък, старейшина, ме издаде и ме обградиха в къщата, където бях отседнал. Изскочих аз горе, запълзях от покрив на покрив, имаше луна, заскачах от тераса на тераса, за да се измъкна. Ала забелязаха сянката ми, качиха се по покривите, откриха огън по мен. Гледам, какво да направя? Рипам в един двор; и току изведнаж изскача една българка — тя спяла на двора — по нощница и като ме вижда, отваря уста да извика, ала аз протягам ръка, прошепвам й: „Аман! Аман! Мълчи!“ и я хващам за гърдите. Жената побледня, премаля. „Влез вътре — казва ми тя тихо, — влез да не ни видят…“ Влязох вътре, стисна ме за ръката: „Грък ли си?“ — казва ми тя. „Да, грък. Не ме издавай.“ Прихванах я през кръста, не продума нищо. Спах с нея и сърцето ми тръпнеше от нежност. „На — казвах си аз, — на бре, Зорбас, това ще рече жена, това ще рече човек! Ама българка ли е? Ама гъркиня ли? Ама арапкиня ли? Все същото е, бре! Човек е, човек. Не те ли е срам да убиваш? Пфу на теб!“
    Това си казвах, докато бях при нея, в топлите й прегръдки; ала къде ти да ме остави родината, кучката й недна бясна! Измъкнах се сутринта, преоблечен в български дрехи, които ми беше дала българката, вдовицата; извади от сандъка и ми даде дрехите на покойния си мъж, и ми целуваше коленете, и ме молеше да се върна пак.
    Да, да, върнах се аз на следващата нощ — патриот, видиш ли, див звяр — върнах се с една тенекия газ и подпалих селото. Изгоряла е навярно и тя горката. Казваше се Людмила…
    Зорбас въздъхна; запали цигара, засмука два пъти, захвърли я.
    — Родината, ми казваш… Слушаш бабините деветини, които книгите ти казват… Мене слушай; докато има родина, човекът ще си остава звяр, див звяр… Но, слава богу, аз се отървах, отървах се, свършено! Ами твоя милост?

  4. 4 Профил на Bornagain
    Bornagain
    Рейтинг: 1375 Неутрално

    че след 9-ти септември 1944 г. българската държава проведе една престъпна политика на отродяване спрямо собствените си граждани,
    =================================================
    Пък американското посослство в Скопие подкрепи "македонците" и нещо не е съгласно с г-жа Ляхова, която като каже а, трябва да каже и б - на никоя империя не са нужни обединени и безпороблемни Балкани. Винаги ще се намерят такива дето ще открият нови "доказателства", само да пуснат американите печатницата за долари, ще видите каква песен ще запеят някои българи -демократи.

    Свободата, Санчо...
  5. 5 Профил на GMO VACCINES CHEMICALS
    GMO VACCINES CHEMICALS
    Рейтинг: 2445 Неутрално

    До коментар [#4] от "Bornagain":

    всъщност, мразите американците, щото заради съреванието с тях се спихна Савецкия Саюз, и колониите му се освободиха.

    ☠ ☠ ☠ Long after humanity and its works were dust, the Sun engulfed Earth, heaved its last gasp of energy out into an insouciant cosmos, and died.
  6. 6 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1272 Неутрално

    “ Поредната неправда над нашите хора там, която беше премълчана, заметена зад вратата в името на висши държавни интереси. “
    ——
    Ко беше там: Държавата, това сме ние ... или по-скоро — Аз. Та, ква е разликата между това, как комунинистите вирнали лапички в полза на некви коминтерновски идеи и сегашните призиви на либералните да не клатим лодката на ЕС? Ми, комунягите поне ... и ужким са имали идеята за “държавни интереси” когато са ги жертвали... сега призивът е да вирнеме лапички в интерес на “общото добруване”... Ррравнис! Мирно! Фани са за палцити!

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  7. 7 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1272 Неутрално

    До коментар [#3] от "Красимир Андонов":

    Не тъ знам кво от кого си копирал. Може и да са намери някой заблуден да го чете. ТИ имаш ли нещо свое да цвръкнеш тука?

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  8. 8 Профил на Таралеж
    Таралеж
    Рейтинг: 2562 Неутрално

    Трагедията на българите е било, е, и ще бъдат продажните, корумпираните, лъжливите български политици.
    А трагедията на българите в Егейска Македония е била десеторно по-голяма.

  9. 9 Профил на Ramon Asvalda
    Ramon Asvalda
    Рейтинг: 1013 Весело

    До коментар [#8] от "Таралеж":

    Всеки е мечтал да промени света в по наивните си години и дори е имал добри идей, които наистина би помогнали, но идва най голямата пречка :)) Хората... В момента, в които се сблъска с другите хора неизбежно осъзнава колко прости са мнозинството от хора и как дори не ти дават шанс да изкажеш мисълта и идеята си, камоли да могат да помислят върху нея и са напълно склонни да си блъскат главата в стената, за да падне, вместо да използват чука до тях :))

    Тогава младия пораства и осъзнава, че не идейте му, а липсата на разумни хора около и зад него са причините да не може да промени света към по добро :)) От друга страна може да осъзнае, че липсата на разумни хора може да е в негова полза все пак, ако обещаваш луната и утопия по цялата земя, равенство и трици за всички :))) Все пак, когато си разумен никои не те слуша, но когато обещаваш "безплатни" неща всички са ти приятели :)))

    Хората таралеж :))) Хората са причината нищо да не цъфти и връзва :)) Политиците са пъпката на гъза :)) Тя лесно може да бъде махната и политиците сменени ако има разумни хора, които се вслушват в уроците и мъдростите на миналото и мислят по напред от другата седмица :)) Също и е крайно време да осъзнаят, че няма супер герой и нито Исус ще слезе да им свърши работата вместо тях :)))

    Та политиците са симптом на качеството на хората :))) Ако хората не стават, не очаквай промяна скоро или поне без много болка, мизерия, глад, смърт и тнн, защото когато хората не се вслушват, трагедията и агонията са по добри и понякога единствените учители, които могат да накарат хората да се осъзнаят, че все пак трябва да се съобразяват с някои неща в природата и, че икономиката съществува именно, защото ресурсите са отскъдни и не може всички да имаме по равно, а и активното бъркане в нея, обикновено води до по малко за всички, докато като се остави, обикновено всички просперират малко или много... Не може всички да сме лордове...

  10. 10 Профил на Таралеж
    Таралеж
    Рейтинг: 2562 Неутрално

    До коментар [#9] от "Ramon Asvalda":

    Разбира се че е така.
    Политиците са функция на населението.
    И обществото е функция на същите хора.
    И принцът на бял кон дето го чакат тия хора на всеки 3-4 години е също тяхна функция. И кончето, и то.
    Тъй че си прав естествено.
    Да се сърдим на политиците е равнозначно да се сърдим на себе си.

  11. 11 Профил на dokoro
    dokoro
    Рейтинг: 575 Неутрално

    До коментар [#7] от "Gretel":

    Девойко, правилно е цитирал човека, но то си трябва обща култура.
    Откъсът е от "Алексис Зорбас" ( Зорба гъркът) на Никос Казанадзакис.
    Добре е на фона на патриотичните вълнения да има и такъв поглед.

  12. 12 Профил на spiegel
    spiegel
    Рейтинг: 1844 Неутрално

    Освен че разказва неизвестна част от българската история, "Бежанци" е роман, равностоен по литературните си качества на Талев, на Вазов. Мисля, че всеки българин трябва да има този роман в библиотеката си като "Под игото". Весела Ляхова действително разбима мълчанието, което продължава и до днес, за трагедията на българите в Егейска Македония и сетне в комунистическа България. Радвам се, че Дневник най-после публикуват нещо, което не е национален нихилизъм, а задълбочено и изстрадано лично познание на историята.

  13. 13 Профил на Bornagain
    Bornagain
    Рейтинг: 1375 Неутрално

    До коментар [#4] от "Bornagain":всъщност, мразите американците, щото заради съреванието с тях се спихна Савецкия Саюз, и колониите му се освободиха.
    —цитат от коментар 5 на GMO VACCINES CHEMICALS

    Не мразая никого, самите американци се спихнаха, както казвате и тепърва ще се спихват още повече. Ако някой някого мрази това е яростната русофобия която у нас се налага по всякакъв начин с щедри пари от разни американски фондации. Но е факт, че американското посолство не споделя идеята че "македонците" са българи и рано или късно щом те така смятат, обичащите американците у нас ще се съгласят. Америка винаги казва истината, те знат по-добре, така смятат българските патриоти.

    Свободата, Санчо...
  14. 14 Профил на Bornagain
    Bornagain
    Рейтинг: 1375 Неутрално

    Освен че разказва неизвестна част от българската история, "Бежанци" е роман, равностоен по литературните си качества на Талев, на Вазов.
    —цитат от коментар 12 на spiegel

    Георги Марков си пропуснал, бива ли така, класик- дисидент, живял в Англия, дори в Лондон.

    Свободата, Санчо...
  15. 15 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1436 Разстроено

    Много добро и човешко интервю, поради което вече е "уважено" от любителите на изобилното и целенасочено слюноотделяне!!!
    Жалко!

  16. 16 Профил на spiegel
    spiegel
    Рейтинг: 1844 Неутрално

    До коментар [#14] от "Bornagain":

    "Задочните репортажи" на Георги Марков също са книга, която всеки българин трябва да има, но тя не е в класическата литературна традиция, както е "Бежанци".

  17. 17 Профил на Molossian
    Molossian
    Рейтинг: 1723 Неутрално

    Хареса ми.
    По разкази на мои предци, описаното напълно отговаря на истината.
    Приятно съм изненадан че Дневник публикува тази статия.

    Panta rhei....
  18. 18 Профил на Дон Кихот
    Дон Кихот
    Рейтинг: 2776 Весело

    "Истината не е креслива като лъжата и по-лесно ѝ се запушва устата"

    Това е напречна дисекция на лилавата умнокресливщина в едно изречение.
    Супер!

  19. 19 Профил на samoedin
    samoedin
    Рейтинг: 3404 Неутрално

    " Ако не бяха харизали тленните останки на Гоце Делчев на Скопие и не бяха ликвидирали и предали целия архив на Македонския научен институт през 1947 г., днес просто нямаше да има нужда от двустранни научни комисии, обречени на неуспех, защото какво има да се умува и преговаря с една лъжа"

    А политиката на Дневник толкова много популяризира същата тази лъжа, обяснявайки ни колко сме лоши и несправедливи ние, българите, когато отстояваме историческата истина и собствената си идентичност срещу сърбизма и македонизма на комшиите ни !

  20. 20 Профил на hav08635628
    hav08635628
    Рейтинг: 251 Неутрално

    Дуйни ми, льохни (Дуйни ми, дуйни, бел ветре)
    https://www.youtube.com/watch?v=5r6PWBUFZck
    Любимата песен на дядовците.
    Поздрави и хубава седмица.

  21. 21 Профил на hav08635628
    hav08635628
    Рейтинг: 251 Неутрално

    из книгата "Възрожденските корени на моя род"на Проф. Атанас Попов

    https://www.atanaspopov.com/

    Летописците на комунистическата власт
    фабрикуваха безброй лъжи, за да направят от терористите
    „герои”, а от истинските герои „предатели”......
    Никак не бе случайно
    това, че когато агентите на Държавна сигурност
    претърсваха нашата къща, първо се нахвърлиха върху
    семейния архив, за да заличат следите от миналото. Помня,
    че един от тях каза на другите:
    - Късайте, но след това всичко прибирайте в чувала!
    - Ще го хвърлим в дерето , нали ? -попита друг.
    - Не, ще го запалим. Нека всичко тяхно изгори, за да
    не го намерят децата им.
    Ограбиха цели папки с документация, книги,
    списания, вестници и много снимки, в които бе историята
    на моята фамилия. Гледах онемял. Запомних изкривените
    лица на онези, които ме питаха и за войводската униформа
    на дядо. Искаха да знаят къде е скривалището му и дали
    има в него оръжие. Най-голям мерак имаха за револвера на
    войводата. Но не го намериха. Всичко, от което се
    страхуваха искаха да го открият и да го унищожат, за да
    няма следи от него. Но не можаха да изтрият паметта ни,
    която е жива и помага, за да разкажем всичко на нашите
    деца и внуци. В моите мисли възкръсна разказаното от
    майка и татко, от лелите ми Стоянка и Мехалина, от чичо
    Петър, дядо Велик и баба Серафимка, от вуйчовците ми, а
    така също и от всички останали близки и роднини от
    Зимбилевия род, както и от оцелелите четници на дядо ми.
    На всички тях, и на цялата Зимбилева рода посвещавам
    тази книга.

  22. 22 Профил на GMO VACCINES CHEMICALS
    GMO VACCINES CHEMICALS
    Рейтинг: 2445 Неутрално

    До коментар [#18] от "Дон Кихот":

    аз като гледам, нещо си много креслив и ти :)

    ☠ ☠ ☠ Long after humanity and its works were dust, the Sun engulfed Earth, heaved its last gasp of energy out into an insouciant cosmos, and died.
  23. 23 Профил на hasmokar
    hasmokar
    Рейтинг: 889 Неутрално

    Нищо човешко у БГ колаборацията на окупирана Гърция и уж новоподарените ни сръбски покрайнини. У село има сторени къщи от отрязани партизански глави от нашенци в угода на Германия. Позор не за нацията , за кръстещите се лицемери., които винаги са редом.

  24. 24 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3602 Любопитно

    Наистина, действията на ВМРО са насочени срещу османския деспотизъм, а в това време какво правят Сърбия и Гърция, каква е тяхната държавна политика?

    - Какво правят Сърбия и Гърция? Насочват своите усилия срещу българите в Македония, а не срещу султанския феодализъм
    =======
    Деспотство, феодализъм и т.н.....:)
    И как става тая работа....?
    Как 'вчерашните' Сърбия и Гърция ще си позволяват подобни политики?
    Не се връзвааа..... :)
    Днес, в условията на процъфтяващата демокрация, в почти всяка европейска държава има военни бази.....
    За сравнение.....на времето, всеки Каймакамин се е движел от село на село....с по две три заптиета....

    Bukalemun
  25. 25 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 3784 Неутрално

    До коментар [#8] от "Таралеж":
    "трагедията на българите в Егейска Македония е била десеторно по-голяма."

    Арменците проглушиха света с арменския геноцид , оспорван не само от турски , но и от американски историци , а българите мълчим за геноцида над българите от Егейска Македония, извършен от гърците след Балканските войни и доказан от Карнегиевата анкета.

  26. 26 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7938 Неутрално

    "Но ВМРО не е придатък на никоя партия и е с признат авторитет сред цялото население".
    Онова ВМРО няма нищо общо с това ВМРО.

  27. 27 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3602 Весело

    Османската империя не го е преследвала заради българското му самосъзнание, а го е потискала както всяка "деспотска" система прави това с подчинените групи.
    ========
    Единственото изречение в статията което донякъде отразява същината на нещата.
    Днес е много по различно, "нали"..... :)....!
    Днес всички сме европейски поданици под лоното на процъфтяващата портфеилна демокрация....
    Особено на Балканите....

    Bukalemun
  28. 28 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 3784 Неутрално

    "А с лъжата не може да се преговаря", казва авторката на романа "Бежанци".

    А ние преговаряме с Македония , което е излишно.Позицията на Българи трябва да бъде международно осъждане на духовния и физически геноцид на който бяха подложени българите от Македония, търсене на виновниците за този геноцид , а те са сегашното и минали политически ръководства на държавата Македония , както и пълна реабилитация на десетките хиляди жертви на насилственото отродяване на българите от този географски район на Екзархийска България.

  29. 29 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3602 Неутрално

    До коментар [#25] от "tacheaux":

    оспорван не само
    =======
    Оня ден, Ердоан отново апелира.....
    "Елате....всички историци и компетентни по въпроса хора. Отворете архивите и сами преценете".....

    Bukalemun
  30. 30 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1893 Неутрално

    че след 9-ти септември 1944 г. българската държава проведе една престъпна политика на отродяване спрямо собствените си граждани, =================================================Пък американското посослство в Скопие подкрепи "македонците" и нещо не е съгласно с г-жа Ляхова, която като каже а, трябва да каже и б - на никоя империя не са нужни обединени и безпороблемни Балкани. Винаги ще се намерят такива дето ще открият нови "доказателства", само да пуснат американите печатницата за долари, ще видите каква песен ще запеят някои българи -демократи.
    —цитат от коментар 4 на Bornagain


    На крив нашенец, американците му пречат:)
    Няма по политическа наука от историята и всяка власт, дори когато системата не се сменя, я фризира по нейния вкус. А когато настъпят по-големи промени, както в периода след освобождението, така и през двете СВ и след втората, играта загрубява. 1989-та отново обърна палачинката, при това в тези 30-на години на няколко пъти се люшкаме ту на Изток, ту на Запад.
    В този смисъл ЕС и вътрешната за съюза политика, като че ли най-пасва. Не ти налагат какъв да си, а ти се дава право да се самоопределиш, като при това, за какъвто и да се пишеш, това не ти влияе на останалата част от живота.
    Както се вижда, за някои това е много лошо, като че ли е по-добре някой да те командва.

  31. 31 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1272 Неутрално

    До коментар [#11] от "dokoro":

    “ Откъсът е от "Алексис Зорбас" ( Зорба гъркът) на Никос Казанадзакис.”
    ——
    Тъй ли? Много интересно! Да беше откопирал цялата книга тогава. И кът напрай на въпрос общата култура, да та питам: тоя тука КазанАдзакис да не е нещо рода на оня без “а”-то?

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  32. 32 Профил на Таралеж
    Таралеж
    Рейтинг: 2562 Неутрално

    Спомням си че в нашето градче също имаше така наречените “гръцка” и “македонска” махали.
    И бежанците българи от Егейска Македония поназнайваха (възрастните) някоя дума гръцки. И даже се гордееха че са гърци. Същата трагедия беше и с македонците от “македонската” махала.
    Горките хора, каква ли каша е била в главите им.
    Отгоре на огромния проблем да започнат от нула.

  33. 33 Профил на Борис
    Борис
    Рейтинг: 1144 Неутрално

    Така е "С лъжата не може да се преговаря" - затова са безсмислени всякакви разговори със сърбомакедонистите, те само ги легитимират. За да изпълнят изискванията за започване на преговори за членство в ЕС, управляващите в РСМ, трябва да спрат кражбат на българска идентичност, която включва и македонските наречия на българския език (да не се бъркат с изкуствено създадения и насилствено налаган сърбомакедонски), да спазват Конституцията на РСМ и да спрат говора на омразата срещу България в медиите, учебните заведения и учебните пособия, и да осигурят основното човешко право на свободно народностно самоопределение на българите в РСМ.

  34. 34 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3675 Неутрално

    Искрени благодарности към г-жа Ляхова и за споделените в интервюто мисли, и за романа "Бежанци"! Мога да го сравня с „Калуня-каля“ на Г. Божинов. И да сме благодарни, че между първото и второто издание на "Бежанци" няма 25-годишна "пропаст".
    Колкото и да са близки, корицата на първото издание ми харесва повече.
    За съжаление, българската гледна точка към описаните в творбата събития остава неизказана. Романът разкрива не само реални исторически събития, но и съдбите на нашите прародители - чувствали се бежанци в България, гонени от Егейска Македония.

    "На народите с къса памет преходите са им много дълги." Тони Филипов, д-р




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK