Писателят Людмил Станев, за когото без хумор светът щеше да е недоразумение

Людмил Станев

© Личен архив

Людмил Станев



Текстът е препубликуван от "Свободна Европа".


Смята, че най-лесно човек може да бъде отказан от четенето с партийни програми, а най-тъжната гледка, която вижда в последните години, е мизерията в бита на пациентите му. "Очите им не светят, а самите хора са като изтръпнали", казва той.


А той е лекар, работи в Спешната помощ във Варна. И твърди, че докторите се страхуват за живота на пациентите си повече от самите пациенти.




Людмил Станев обаче е известен на българската публика не с призванието си на медик, а с определението, което често му дава литературната критика - "майстор на късия разказ, какъвто няма в българската литература".


Людмил Станев. Събрано (Футляр)
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Преди дни Станев беше обявен като тазгодишният носител на литературната награда "Стоян Михайловски". Призът се присъжда всеки януари от община Елена.


"С оригиналното си творчество, с мястото, което заема в съвременната литература, Людмил Станев е сред авторите и личностите, които безспорно могат да се нарекат продължители на делото на Стоян Михайловски", се посочва в мотивите за присъждането на наградата, която заради епидемичната обстановка тази година ще бъде връчена на 24 май.


Люси Станев, както е известен в литературните среди в България, е роден през 1959 г. във Варна. Завършва медицина. И в момента съчетава двете си призвания - лекуването и писането.


Твърди, че да прави и двете е лесно. "Вземам по няколко смени в спешното, след което ползвам по-дълги почивки и така имам време да се концентрирам и да пиша", разказва за навиците си Станев пред "Свободна Европа".


Първата му книга излиза през 1991 г. Оттогава той има постоянно присъствие в обществения живот като писател и сценарист.


Работил е с Теди Москов по епизоди на "Улицата", за шоуто "Как ще ги стигнем американците" на Тодор Колев, за детската редакция към БНТ, за сериала "Клиника на третия етаж".


Като писател Станев не се лута между жанрове, а следва това, в което е най-добър - късия разказ. Последните му сборници са издадени от "Жанет 45": "Приятели мои", "По-малко", "Ненакърнимо", "Неприятният татарин", "Няма такава книга", "Рязко".


Книгата му "Малка нощна приказка" получава наградата "Христо Г. Данов" през 2004 г.


За историите си, които разсмиват и натъжават, казва, че черпи вдъхновение от реални случки. "Впоследствие се видоизменят, разбира се, има и много фантазия. Всичко обаче започва от нещо от живота", казва Станев.


Писателят проверява дали това, върху което работи в момента, е "жизнено", като още преди да го е написал, го разказва на приятелите си. "Разсмеят ли се - всичко е наред, ще стане текст", обяснява Станев.


Колегите му го определят като сатирик, а той самият мисли, че светът би бил недоразумение, ако в него няма чувство за хумор. "Чувството за хумор обаче се възпитава. От родителите ти, от това, което четеш като малък, а и после, от хората, с които общуваш", твърди Станев.


На въпрос какво го разсмива в момента той отговаря мигновено. "Организацията на изборите в условията на коронавирус". И допълва, че не вижда нито една интелигентна физиономия в българската политика.


Рязко
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Към родния политически живот Станев има отношение от години. Той все още твърди, че рецептата му за отказ от литература, която дава в разказа "Четенето като опияняващо удоволствие", работи безпогрешно. "Отказването от четене е много трудно, почти невъзможно. Но все пак може да опитате, като от силни минете на слаби текстове и накрая на партийни програми и предизборни обещания. Така ще стигнете до отвращение от четенето", пише той.


На въпрос какво го натъжава писателят напомня другата си професия. "Когато отида на адрес от Спешна помощ, виждам такава мизерия и безизходица навсякъде. Очите на хората не светят", казва той. И допълва, че хората са изтръпнали, но "това не е само от страха заради пандемията. Отдавна е така. Няма светлина в края на тунела, а май и тунел няма"

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1243 Неутрално

    “ Четенето като опияняващо удоволствие"
    ——
    За мен от 2 години е по-актуално “четенето като нездраво пристрастяване към junk food” във формата на истерични дълбоко-убедени коментари лишени от rhyme or reason. Като студентка срещнах едного, който пишеше антропологична дисертация върху откровенията по стените в обществените тоалетни. Би ми се искало и аз да съм антроположка, та да мога да се оправдая пред себе си заради присъствието си тука... ама на!

    Апропо, Дневник, нищо не струваше да сложите един разказ на човека, ей така, за илач

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  2. 2 Профил на Бланш
    Бланш
    Рейтинг: 5038 Неутрално

    Нали ви казвам, българина е "роб" в истинския смисъл на думата. А господаря даже не се притеснява да показва палатите си и го прави с усмивка щото знае че си е "платил"
    на по-големия господар.

  3. 3 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3570 Неутрално

    UNITED EU UNION

    С хумор субективен -- или с без,
    светът е субективно човешко възприятие.
    Ограничено и противоречиво, "недоразумение".

    Примирете се, бе :)

    "Писателят Людмил Станев, за когото без хумор
    светът щеше да е недоразумение"

  4. 4 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3570 Неутрално

    UNITED EU UNION

    Да... такива сте.
    Мужици пишущи се за българи в Волжка България,
    под рушки "государи".

    Трудна ще е Евроинтеграция ви.
    Зад Урал -- оттам напира ваший конкурент.
    Не спира да напира за Чакалнята.
    И от Анадола мала -- в Мала Азия "заспала"

    До коментар [#2] от "Бланш":

    Нали ви казвам, българина е "роб" в истинския смисъл на думата.
    А господаря даже не се притеснява да показва палатите си и го прави с усмивка щото знае че си е "платил"
    на по-големия господар.

  5. 5 Профил на owen
    owen
    Рейтинг: 1531 Неутрално

    че той и с хумор може да е недоразумение

  6. 6 Профил на owen
    owen
    Рейтинг: 1531 Неутрално

    четенето на книги - художествени или не, и на партийни програми са две много различни неща, и аз съм против сравняването им.

  7. 7 Профил на Nelumbo
    Nelumbo
    Рейтинг: 802 Неутрално

    “ Апропо, Дневник, нищо не струваше да сложите един разказ на човека, ей така, за илач
    —цитат от коментар 1 на Gretel


    http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=214&LangID=1

  8. 8 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8162 Весело

    Людмил Станев е много готин авер :)

    [email protected]
  9. 9 Профил на Бланш
    Бланш
    Рейтинг: 5038 Неутрално

    До коментар [#4] от "dnevnikar":

    Може и така да е нооо Слава Богу нищо общо с потурнаците ви(виж пост.8).

  10. 10 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7624 Неутрално

    "Няма светлина в края на тунела, а май и тунел няма"





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK