"Момчето, което последва баща си в Аушвиц" - в памет на жертвите на Холокоста

"Момчето, което последва баща си в Аушвиц" - в памет на жертвите на Холокоста

© "Сиела"



В нацистките лагери на смъртта завършва пътят на милиони хора. На 27 януари 1945 г. малкото, оцелели в концентрационния лагер Аушвиц, са освободени, а техните истории продължават да вълнуват човечеството.


76 години по-късно на същата дата - Международния ден в памет на жертвите на Холокоста - издателство "Сиела" публикува романа разследване "Момчето, което последва баща си в Аушвиц" от Джеръми Дронфийлд. То е история на момче, решило да последва баща си зад стените на концлагера.


Семейство Клайнман

© "Сиела"

Семейство Клайнман

Книгата е базирана на истинската история на Фриц и Густав Клайнман. Джеръми Дронфийлд използва тайния дневник на Густав, проучва архивите и взима интервюта с членове на семейство Клайнман. Това прави "Момчето, което последва баща си в Аушвиц" завладяващо журналистическо разследване и смазваща хроника на времето.


Годината е 1939-а. Виена също е завладяна от хаоса на Втората световна война. Густав Клайнман - еврейски тапицер - попада под ударите на нациската машина. Той е депортиран в Германия заедно с 16-годишния си син Фриц. Изпратени са в концлагера Бухенвалд.




Един ден обче Густав разбира, че скоро ще бъде изпратен в Аушвиц,което означава само едно - сигурна смърт. А Фриц не може да изостави баща си в неговото последно пътуване. И момчето доброволно се присъединява към групата, която ще бъде отведена в там. А за нацистите мястото на евреите е в концентрационните лагери. Без значение в кой от тях.


Въпреки всичко Фриц и Густав Клайнман имат късмета да оцелеят. В момента Фриц (97) живее в старчески дом в Австрия.


"Ярка, въздействаща, често шокираща и брилянтно написана реална история, която заслужава да бъде прочетена и която ще се помни дълго", казва Хедър Морис, автор на "Татуировчикът на Аушвиц".


Из "Момчето, което последва баща си в Аушвиц" от Джеръми Дронфийлд


ПРОЛОГ


Австрия, януари 1945 г.


Момчето, което последва баща си в Аушвиц
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Фриц Клайнман се размърда с потеглянето на влака, потрепервайки конвулсивно в минусовия вихър, ревящ над стените на открития товарен вагон. Сгушен до него, баща му дремеше изтощен. Около тях седяха неясни фигури, лунната светлина очертаваше бледите ивици на униформите им и костите на лицата им. Беше време Фриц да осъществи бягството си; скоро щеше да бъде твърде късно.


Вече беше осмият ден, откакто бяха напуснали Аушвиц за това пътуване. Изминаха първите шейсет километра пеша, подкарвани от есесовците, заедно с хиляди други затворници на запад през снега, надалеч от настъпващата Червена армия. Отзад на колоната от време на време се чуваха изстрели, тъй като онези, които не можеха да продължат, биваха убивани. Никой не поглеждаше назад.


После бяха натоварени на влакове, които да ги откарат в лагери по-навътре в територията на Райха. Фриц и баща му успяха да останат заедно, както успяваха винаги досега. Местоназначението им беше Маутхаузен в Австрия, където СС щеше да изпълни задачата да изстиска последните остатъци от сили от затворниците, преди окончателно да ги избие. Сто и четиресет мъже бяха натъпкани във всеки вагон с отворен покрив- в началото се налагаше да стоят прави, но тъй като дните минаваха и студът ги убиваше, постепенно стана възможно да седнат. Труповете бяха подредени в единия край на вагона, а дрехите им бяха взети, за да стоплят живите.


Може и да бяха на ръба на смъртта, но тези затворници бяха късметлиите, полезните работници- повечето от техните братя, сестри, съпруги, майки и деца бяха убити или принудени да маршируват на запад, докато не умрат.


Фриц беше още момче, когато кошмарът беше започнал преди седем години; той беше възмъжал в нацистките лагери, като се учеше, съзряваше, устояваше на натиска да се откаже от надеждата. Той беше предвидил този ден и се беше подготвил за него. Под лагерните си униформи той и баща му носеха цивилни дрехи, с които Фриц се беше сдобил благодарение на приятелите си от Съпротивата в Аушвиц.
Влакът беше отминал Виена, града, който някога бе техен дом, след това беше свил на запад, а сега се намираха само на петнайсет километра от местоназначението си. Бяха отново в родината си и след като се освободяха, можеха да минат за местни работници.


Фриц беше отлагал момента, притеснен за баща си. Густав беше на петдесет и три години и бе изтощен- цяло чудо беше, че бе оцелял досега. Сега, когато дойде моментът, той не можеше да направи опит за бягство. Силата вече го беше напуснала. И въпреки това той не можеше да лиши сина си от шанса да продължи да живее. Въпреки че болката от раздялата след толкова много години, в които си помагаха взаимно да оцелеят, щеше да е унищожителна, той призова Фриц да си тръгне сам. Фриц го помоли да дойде с него, но това не беше добра идея.


"Бог да те пази- каза баща му. - Не мога да дойда, твърде слаб съм."
Ако Фриц скоро не направеше опит, щеше да стане твърде късно. Той се изправи и се преоблече, като се отърва от омразната униформа; след това прегърна татко си, целуна го и с негова помощ се изкатери по хлъзгавата странична стена на вагона.


Ударът на вятъра при минус двайсет градуса го зашемети. Той тревожно погледна към съседните вагони, заети от въоръжени охранители от СС. Луната беше ярка- оставаха два дни до пълнолуние,- издигаше се високо и придаваше призрачен блясък на снежния пейзаж, на фона на който всяка движеща се форма щеше да се вижда ясно.Влакът избуча, достигнал максималната си скорост. Като събра цялата си смелост и се надяваше да има късмет, Фриц се хвърли в нощта и във вихрещия се, смразяващ въздух.


I ЧАСТ


ВИЕНА


Седем години по-рано


1. "КОГАТО ЕВРЕЙСКАТА КРЪВ КАПЕ ОТ НОЖА"


Жилестите пръсти на Густав Клайнман бутнаха плата под крачето на шевната машина; иглата изтрака, механично нанизвайки нишката в материала в дълъг, безупречен шев. До тезгяха му се намираше фотьойлът, който предстоеше да тапицира - буков скелет с опънати като сухожилия колани и пълнеж от конски косми. Когато панелът беше зашит, Густав го постави над лапата ; малкото ѝ чукче заби гвоздеите, обикновени пирони, с тракане за вътрешната част, габърчета с кръгли месингови глави - за външния ръб, плътно разположени като ред войнишки шлемове.


Хубаво беше, че работеше. Невинаги имаше достатъчно работа за всички и животът може да бъде несигурен за мъж на средна възраст със съпруга и четири деца. Густав беше талантлив в занаята, но не и умел бизнесмен, макар че винаги някак се оправяше. Роден в мъничко село край едно езеро в историческото кралство Галиция , провинция на Австро-унгарската империя, той дойде във Виена на петнайсетгодишна възраст, за да се обучава за тапицер, а после се засели тук.


Призован на военна служба през пролетта на годината, в която навърши двайсет и една, той служи по време на Великата война, беше раняван два пъти и награждаван за храброст, а в края на войната се върна във Виена, за да възобнови скромната си търговия и да извърви пътя си до майстор в занаята. Беше се оженил за момичето си, Тини, по време на войната и заедно отгледаха четири хубави, щастливи деца. И това беше животът на Густав: скромен, изпълнен с работа; и дори да не бе напълно доволен, той поне беше склонен да бъде весел.


Мислите на Густав бяха прекъснати от бръмченето на самолети; то се засилваше и отслабваше, сякаш те обикаляха над града. Накрая той остави инструментите си и излезе на улицата.


"Им Верд" беше натоварена пътна артерия, шумна от тракането и скърцането на впрегнати в коне каруци и от бученето на камиони, въздухът беше наситен с миризмите на човешки дейности, изпарения и конски тор. За един объркващ момент на Густав му се стори, че вали сняг- през март!,- но това беше виелица от хартийки, сипещи се от небето и настаняващи се върху калдъръма и върху пазарните сергии на Кармелитермаркт. Той вдигна една от тях.


ХОРА НА АВСТРИЯ!


За първи път в историята на нашето Отечество ръководството на държавата изисква открит ангажимент към нашата Родина...


Пропаганда за вота тази неделя. Цялата държава говореше за това и целият свят гледаше. За всеки мъж, жена и дете в Австрия това беше голяма работа, но за Густав като евреин беше от изключително значение- национален вот за уреждане на въпроса дали Австрия трябва да остане независима от германската тирания.


Вече от пет години нацистка Германия гледаше алчно през границата към австрийската си съседка. Адолф Хитлер, австриец по рождение, беше обсебен от идеята да вкара родината си в Германския райх. Въпреки че Австрия имаше собствени домашни нацисти, жадуващи обединение, повечето австрийци бяха против. Канцлерът Курт Шушниг беше подложен на натиск да даде на членовете на нацистката партия постове в своето правителство, като Хитлер заплашваше с тежки последствия, ако той не се съобрази- щяха да принудят Шушниг да напусне поста си, за да бъде заменен с нацистка марионетка; щеше да последва обединение и Австрия да бъде погълната от Германия. Сто осемдесет и три хиляди евреи в страната възприемаха тази перспектива с ужас.


Светът внимателно наблюдаваше развитието. В отчаяно последно хвърляне на заровете Шушниг обяви плебисцит- референдум, на който хората от Австрия сами ще решат дали искат да запазят своята независимост. Това беше смел ход; предшественикът на Шушниг бе убит по време на неуспешен нацистки преврат и точно сега Хитлер беше готов да направи почти всичко, за да предотврати провеждането на вота. Той трябваше да се състои в неделя, 13 март 1938 година.


Националистическите лозунги ("Да за Независимост!") бяха залепени и изрисувани на всяка стена и тротоар. И днес, два дни преди вота, самолетите обливаха Виена с пропагандата на Шушниг. Густав погледна отново листовката.


... За свободна и германска, независима и социална, християнска и обединена Австрия! За мир и труд, и равни права за всички, които изповядват вярност към народа и Отечеството.


... Светът ще види волята ни за живот; затова, хора от Австрия, застанете като един човек и гласувайте ЗА!


Тези енергични думи пораждаха смесени чувства у евреите. Те имаха собствени идеи относно германизма - Густав, безкрайно горд от службата за страната си във Великата война, се считаше за австриец на първо място и за евреин - на второ.


И все пак беше изключен от германския християнски идеал на Шушниг. Той имаше резерви и към австрофашисткото правителство на Шушниг. Някога Густав беше учредител на Социалдемократическата партия на Австрия. С възхода на австрофашистите през 1934 година партията беше репресирана и обявена извън закона (заедно с нацистката партия).


Но за евреите в Австрия в този момент всичко беше за предпочитане пред откритото преследване, което се случваше в Германия. Еврейският вестник Die Stimme имаше следната заглавна статия в днешното си издание: "Ние подкрепяме Австрия! Всички към избирателните урни!".


Татуировчикът на Аушвиц
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Ортодоксалният вестник Jüdische Presse отправяше същия призив: "Не е необходимо специално настояване австрийските евреи да излязат и да гласуват с пълна сила. Те знаят какво означава това. Всеки трябва да изпълни дълга си!".


По тайни канали Хитлер беше заплашил Шушниг, че ако не се откаже от плебисцита, Германия ще предприеме действия за предотвратяването му. В този момент, докато Густав стоеше на улицата и четеше листовката, германските войски вече се струпваха на границата.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (22)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1681 Разстроено

    Ужасът на 20-ти век трябва да бъде помнен!
    Ужасът на 20-ти век трябва да бъде заклеймяван!
    За съжаление и днес кафявото и антисемитизма владеят съзнанието на мнозина, за съжаление и в този форум...!

  2. 2 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5393 Разстроено

    До коментар [#1] от "selqnin":

    Бил съм в Освиенцим , не може да се нарече туризъм - ужасно е .................

    [email protected]
  3. 3 Профил на Веселяк У
    Веселяк У
    Рейтинг: 243 Неутрално

    До коментар [#1] от "selqnin":

    Възхищавам се на пионерският ви плам!! :))

  4. 4 Профил на 1908
    1908
    Рейтинг: 0 Неутрално

    Учените, които доказват неверността на историята с Холокоста, имат най-различни убеждения и различен етнически и религиозен произход (включително евреи). Няма връзка между отричането на Холокоста и антисемитизма например. Дори еврейски учени открито признават липсата на доказателства за ключови твърдения от историята с Холокоста.

    Няма мрак, който светлината да не може да разсее.
  5. 5 Профил на vjo23696630
    vjo23696630
    Рейтинг: 292 Неутрално

    Дано хората по света не виждат подобни човешки съдби
    Не зная дали сме много по-различни 75 год след това

  6. 6
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  7. 7 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1681 Разстроено

    До коментар [#3] от "Веселяк У":

    Разбирам желанието Ви да практикувате иронията и сърказмът,но за ваше съжаление имате огромни дефицити...
    Нали дори Вие усетихте, че отново не Ви се получи?!
    Особено в този контекст...
    Кой колкото може!

  8. 8 Профил на yxy36658763
    yxy36658763
    Рейтинг: 46 Неутрално

    До коментар [#7] от "selqnin":

    Браво бе, колега!
    Това трябва да е норма за трол -
    за по-малко от 8 часа си наблъскал 69 коментара!

    Но тебе няма да те обявят за трол, защото плюеш И по Путин.

  9. 9 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2210 Неутрално

    Защо в Германия не може да се отрича еврейския геноцид, но карат България да забрави как са изчезнали българите в Македония.

  10. 10 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1681 Неутрално

    До коментар [#8] от "yxy36648763":

    Слава Богу, че не сте ми "колега"!!!

  11. 11 Профил на anticomunist
    anticomunist
    Рейтинг: 370 Любопитно

    за тези 6 милиона евреи слушаме,в последните 70 години, интересно защо само тяхната трагедия трябва да се припомня постоянно,какво стана с голодомор в украина,5 милиона жертви,да ама не са евреи на кои му пука,какво стана с гулаг там са избити повече от 15 милиона ,да аме не са евреи,какво стана с хилядите избити българи от комунистите,а за геноцида в турция над арменците,даде ама арменци не са евреи,абе до сега не съм чул никога лоша дума за евреите,те са едни душички ,добрички у много,много работливи.

  12. 12 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1681 Неутрално

    До коментар [#11] от "anticomunist":

    Евреите се грижат Света да не забравя Холокоста!
    Украинците не се грижат за това Света да не забравя Голодомор!
    Иначе двете престъпления са еднакво позорни и обидни за човешкият род и природа!
    Комунизма и национал - социализма са сиамски близнаци!

  13. 13 Профил на yxy36658763
    yxy36658763
    Рейтинг: 46 Неутрално

    Днес не е Международния ден в памет на жертвите на Холокоста,
    а Ден в памет на жертвите на националсоциализма!

    Ден в памет не само за убитите евреи, но и за убитите
    от нацистите руски военнопленници, комунисти и партизани!

  14. 14 Профил на hasmokar
    hasmokar
    Рейтинг: 833 Неутрално

    Само дето комунисти са спасили евреите, а не секви Пешев & компания, царчето, подписали антиеврейски закон за защита на задниците си в 1941г и одобрен с мнозинство от същите тия псевдоспасители. Позор!

  15. 15 Профил на lz73
    lz73
    Рейтинг: 1958 Неутрално

    До коментар [#12] от "selqnin":

    75 years ago, Hermann Goering was asked in the Nuremberg trial how the Germans could have accepted all this.
    He replied: It is very simple and has nothing to do with National Socialism; it has to do with human nature. You can do it in a Nazi, socialist, communist, monarchic or democratic regime:
    The only thing a government needs to make people slaves is fear.

    Това ме навежда на някои кофти мисли за съвремието...

  16. 16 Профил на lz73
    lz73
    Рейтинг: 1958 Неутрално

    До коментар [#14] от "hasmokar":

    Позор е да не познаваш историята на собствения си народ!
    Или не си българин?

  17. 17 Профил на Ian Smith
    Ian Smith
    Рейтинг: 1318 Неутрално

    До коментар [#8] от "yxy36648763":

    Няма да го обявят за трол понеже няма плюещи по Пути, има хора които казват истината и никой не плаща за плюене по Пути.
    Хората срещу вас не са на вашето ниво, на много по-
    високо ниво са.

    До коментар [#11] от "anticomunist":Евреите се грижат Света да не забравя Холокоста!Украинците не се грижат за това Света да не забравя Голодомор!Иначе двете престъпления са еднакво позорни и обидни за човешкият род и природа!Комунизма и национал - социализма са сиамски близнаци!
    —цитат от коментар 12 на selqnin


    Абе тази еврейска "грижа" попада в доста благодатна почва, а украинците и да се грижат, никой много, много не надава ухо.
    Определено има равни по-равни.
    Едни милиарди и едни банки ще да са в основата на това "равенство".

    В нормалните държави лудите са в психиатриите, а в Русия са в Кремъл.
  18. 18 Профил на Ian Smith
    Ian Smith
    Рейтинг: 1318 Неутрално

    Днес не е Международния ден в памет на жертвите на Холокоста, а Ден в памет на жертвите на националсоциализма! Ден в памет не само за убитите евреи, но и за убитите от нацистите руски военнопленници, комунисти и партизани!
    —цитат от коментар 13 на yxy36648763


    Айде руските комунисти да не ги жалим чак толкова, а ! Малко са съотговорни за онази война. Малко е за благозвучие.
    Поляците и другите ги пропускаме ! Евреите и комунистите са важни, другите са равни, но не дотам.

    В нормалните държави лудите са в психиатриите, а в Русия са в Кремъл.
  19. 19 Профил на Ian Smith
    Ian Smith
    Рейтинг: 1318 Неутрално

    Само дето комунисти са спасили евреите, а не секви Пешев & компания, царчето, подписали антиеврейски закон за защита на задниците си в 1941г и одобрен с мнозинство от същите тия псевдоспасители. Позор!
    —цитат от коментар 14 на hasmokar


    И защо да не си защитят з@дниците ! Длъжни ли са да стават курбан.
    Най-малко България и нашите управници са били виновни за онази война.
    И кой щеше да го топли тяхната гибел !

    Българските евреи са спасени от "Пешев & компания" с помощта на "царчето" макар и негласна.
    Приели са проформа нацистките закони и така са били доста по-полезни отколкото, ако Скорцени беше замел ситуацията, както е станало в Унгария в края на войната.

    Комунистите в България не пеят в градски хор чак до идването на Червената орда.

    В нормалните държави лудите са в психиатриите, а в Русия са в Кремъл.
  20. 20 Профил на lz73
    lz73
    Рейтинг: 1958 Неутрално

    До коментар [#19] от "Ian Smith":


    Комунистите в България не пеят в градски хор чак до идването на Червената орда.
    —цитат от коментар 19 на Ian Smith


    Ми не е баш така! Мисля, че спретват една Соболева акция...целяща да накара България да се присъедини към...а познайте?

  21. 21 Профил на venci4
    venci4
    Рейтинг: 1323 Неутрално

    Защо в Германия не може да се отрича еврейския геноцид, но карат България да забрави как са изчезнали българите в Македония.
    —цитат от коментар 9 на blondofil


    Защото вече историята ги е "писала" на съвестта на царя и тогавашното правителство и швабите нямат никакъв интерес да се човърка още лайното..

    Платени форумни тролчета, така ли ви възпитават на Позитано? http://prikachi.com/images/793/8000793h.jpg
  22. 22 Профил на hasmokar
    hasmokar
    Рейтинг: 833 Неутрално

    Лесно да "спасяваш" след погрома Сталинград, изправяш опашка и като Чаплин в "Треска за злато" се зъбиш на Черния Ларсен, в сянката на Големия Джим.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK