Да се намери отговорът на въпроса "Кой съм аз?" Това е големият номер

Типовете, рисувани от Николай Табаков в романа "Синята гора", на всяка цена искат да заразят всичко около себе си с красота и справедливост

Типовете, рисувани от Николай Табаков в романа "Синята гора", на всяка цена искат да заразят всичко около себе си с красота и справедливост



Текстът е препубликуван от "Портал Култура". Заглавието е на "Дневник".


Насред корона-паниката се появи новият роман на Николай Табаков. "Синята гора" видимо се вписва в реда на книгите му, тълкуващи "хората от реката" в свойствения за Табаков стил. Една предговаряща бележка предупреждава: "Книгата изцяло се уповава на въображаеми факти, събития и топоними. Свищов е съчинен, Бостън илюзорен, за София да не говорим. Моля за внимание! Ако някой се познае в тази книга, да знае, че е напълно измислен и се налага да вземе спешни мерки. Диагнозите поставям аз.". Щом моли, нека внимаваме.


Синята гора
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Ако "Синята гора" се отклонява с нещо от досегашните му прози, то е с по-радикалното самонаблюдаване на Табаков, по-близкото общуване, по-мощното му "излизане напред" чрез директно заявяване, философстване и даже проповядване. Без заобикалки заговаря за битието си като писател и движещата сила, направила го автор на вече дванадесет книги.


"Писането си е лично моя, съвсем интимна работа" (с. 18), казва той програмно. Така си е. Писането му няма за цел да взривява световната и даже не българската литература, не копнее за шум и признания, интересува се от читателския поглед, но не му е незаобиколимо условие. Пише, за да живее смислено.




Ето как го казва: "Единственото смислено живеене - поне така, както го разбирам, - е живеенето в смисъла Смисълът на живота е в собствената ни, истинска, напълно удовлетворяваща работа на този свят. Занаятът, даден ни от Бога" (с. 61). И още: "Човек си има един-единствен занаят на тази земя. И това е нещото, което осмисля живота му. Онова нещо!" (с. 168). Това "онова нещо" е същественият мотив, двигателят на писането му. Всичко друго е акциденция.


Типът писателство на Табаков може да се онагледи чрез напрежението, протичащо между две самопризнания. От една страна: "Всъщност аз съм си роден самотник, обичам тихите нощни часове, когато седя на бюрото си и работя" (с. 47), ала преди това: "Но сега ми трябва всичкото неспокойствие на света" (с. 29). Напрежението е налице задължително, защото залогът е висок: "Трябва да се намери отговорът на въпроса "Кой съм аз?" Това е то, големият номер" (с. 62).


Номерът се осъществява пред фона на проста очевидност: "Времето беше малко. Може да се каже - времето на света изтичаше" (с. 83), при което "целият живот е за пръв и единствен път" (с. 143). Това именно компенсират постоянните "забежки до брега на Дунава. Може би защото реката е вечна. Може би защото е силна. Може би защото тя винаги ще отминава и отминава, а нас няма да ни има на брега" (с. 195). Реката е пълномощният представител на космическата вековечност.


Защото реката е вечна, а човешкият часовник цъка накъсо, затова Табаков отсича: "Не ми се разказва за идилии. Не обичам захарен памук. Мразя очилата с розови лещи" (с. 194). Все по същата причина: "Не желая да коментирам агрегатните състояния на хора, напуснали категорично човешките измерения" (с. 47). Той има пред очи само човеци в естествено състояние. Наистина, с една необходима особеност. Човекът, който го тегли, не отговаря на въпроса "какво", а на въпроса "кой" (с. 184). Неговите герои невинаги знаят какво представляват, но затова пък са наясно кои са.


"Дявол да го вземе, на този свят има наистина хубави неща!" (с. 143), забелязва Табаков, и реди "книжки с проза и те до една за местни чешити и пияници" (с. 18). Общият белег е персоналното им ядро: "жилаво като корен на върба, уж уязвимо, а неуловимо като живак" (с. 88). Общият им знаменател е, че "точно те са открили тайната на живота" (с. 168). Коя тайна? И кое ѝ е явното на тази тайна?


От хоризонта на този въпрос е полезно да се забележи, че съществена част от сюжета е действието на ширещия се в днешно време коронавирус и съпровождащата го паника, която взема връх и жертви. То обаче се чете като изправяне на микробиологията срещу макробитовизма на човешкия свят (с. 52). И се превръща в повод за питането: "Човекът или глобалното устройство на света?" (с. 202). Отговорът е еднозначен: съпротива срещу опитите за поголовно смачкване на човеците; категоричен избор за човека в неговото достойнство, същественост и най-сетне - величие.


Първото условие за действителност на хора с такъв профил е независимостта. Те всички, всичките "чешити и пияници", са свободни човеци (с. 110), редовно прогонвани за "недопустимо свободомислие" (с. 80). Което не нарушава тяхната невъзмутимост.


Защото са взели своите решения, от които нямат никакво намерение да се отказват. Злополуките, идващи в отговор, не ги правят да изпитват тъга, а по-скоро леко задоволство. От себе си, най-вече от себе си (с. 89). Тъй като някак си успяват да разтърсят света. Или по-точно: да правят света да се отърсва от вечната си сънливост (с. 200). Понеже са от онези, на които Господ е казал - създавай! (с. 203).


Колкото и да е шантаво или наглед незначително създаваното, то има една обща характеристика - истинско е. А е истинско по простата причина, че е насочено към разтваряне на границите на света, така че да се съберат ведно смисъл и битие по начин такъв, че те, битие и смисъл, да бъдат схващани като синоними на добро и красота (с. 165). Типовете, рисувани от Табаков, на всяка цена искат да заразят всичко около себе си с красота и справедливост (с. 49).


Византия
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Тази е целевата причина на всичките му текстове. Което рязко ги разграничава от черногледото, мрачното, нацупеното и поради това в последна сметка мизантропичното и резигниращото, задаващо основния тон в литературата на съвремието ни. Табаков е сред малцината, които честват живота в неговата смисленост.


Да
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Този жест не предполага гримиране на претендиращото да е реалността, разкрасяване на това, което е под носовете ни. Табаков системно подчертава условността на представяната от него действителност. Най-непосредствено - чрез имената на описваните. (Главният герой например е Симеон Майкъл Самюъл, синът на Майкъл Клифърд Самюъл, на кой друг, около когото фучат или кротко оказват съпротива Баба Меца, Дядо Плетикрачко и подобно именувани същества.) И не само чрез това. Този тип отстраняване има една основна задача: да бъде поставена под въпрос единствеността на "реалността" и особено нейната истинност.


Перспективата се полага ето как: светът се приема такъв, какъвто е, без изопачаване на фактите; след което му се казва да се промени (с. 189). Тълкувайки илюстрациите на Либико Марайа, Табаков забелязва: "Мечти и действителност - това ли е направил? Може би от действителността е нарисувал мечти, а от мечтите е изградил идеалния модел на света. Своя идеален модел. Моя. Може би вашия". За да премине в настъпление: "Кое е по-реалната реалност? Световъртежните висини или грапавият път под краката ни? Въображението или ежедневието? Слушаме - а не чуваме. Гледаме - и сме слепи. Живеем - в царството на мъртвите" (с. 91). А алтернатива има.


С прозата си Табаков показва, че светът, изтъкан от дадености и обстоятелства, но освен това от мечти и въображение, характер и свобода, творчество и смисъл, е съвсем действителен. Че животът в него е напълно възможен, и то не някъде в далечни земи и светло бъдеще, а тук и сега. Табаков дава кураж.


Ветровете ни мраморни
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

На първо място кураж, че всеки има сила да върви по своя - уникално неговия си - път. По който се познава така, че да не се отказва от себе си, бидейки в състояние да казва, наложи ли се, "не" на света (с. 203-204). И да е наясно, че в този поход не се пита за "полза". Защото каква ти полза от доброто, красотата, смисъла? От истината на човешкото? Никаква! - в което именно е обяснението на смислено човешкото (с. 206).


Тъкмо това човешко изследва и изповядва Николай Табаков, достойно човешкото, трябва да се добави. Което може да те изкара от обувките - или през комина.

Ключови думи към статията:

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Николай Колев
    Николай Колев
    Рейтинг: 3280 Неутрално

    Кой съм и какъв съм аз?
    Мечтател,
    Чийто поглед вече губи цвят,
    От любов по теб живял и патил
    С хората на тоя Божи свят.

    * ПКП-Прекрасна Кърджалийска Принцеса. Политкоректна формулировка на думи на министър председателя за председателя на Народното събрание
  2. 2 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1629 Неутрално

    Звучи смислено и интересно!

  3. 3 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1767 Неутрално

    Що за словоблудства са тия "презентации"?
    Аман от писарушки.

    ХАКНАТИЯТ МОЗЪК: https://unbrain.eu/?bg
  4. 4 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1767 Неутрално

    Кой съм аз?
    Отговорът забравя се завчас,
    щом тоз въпрос изречен е на глас.
    Отговорът не е в думи,
    далеч е от словесните локуми,
    той е спомен, вятър, небесна синева,
    прашинка, или цялата земя,
    мрак и проблясваща искра.
    НЕ, това не са слова,
    някаква мисловна пелена,
    и трябва да се дава сметка,
    тука думите са клетка.

    ХАКНАТИЯТ МОЗЪК: https://unbrain.eu/?bg
  5. 5 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3492 Неутрално

    Може би от действителността е нарисувал мечти, а от мечтите е изградил идеалния модел на света. Своя идеален модел.
    =======
    Добре че е станал само писател.
    Света страда най вече от идеалисти на които им е дадена власт.....които постоянно демократизират.....

    Bukalemun
  6. 6 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 2018 Весело

    Така е. Писането е единственото смислено нещо. Всичко друго е АКЦИДЕНЦИЯ!😁😜🤪🤪

  7. 7 Профил на Таралеж
    Таралеж
    Рейтинг: 2094 Неутрално

    Ако бяхте публикували страничка или две щеше да е хем по-добра реклама, хем уважение към читателите.

  8. 8 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3492 Любопитно

    До коментар [#6] от "Lemmy":

    По принцип, да..... Но какво е всъщност писането....?
    Писането в смисъл.....от гледна точка на човешката еволюция.....
    Откак човек е прописал.....са се променили доста неща.....
    Писало се е върху глинени плочки, стени, колони, кожа....и още какво ли не...!
    В миналото са писали малко хора.....а читателите им са били много....
    Дори до началото на миналия век, писането е било нещо не леко.....
    Днес всички пишат......
    Днес......който хване химикала.....живее с илюзията, че е писател.....
    Получава се парадокса на интелектуалния хаос......

    Bukalemun
  9. 9 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1001 Неутрално

    “ Не обичам захарен памук.“
    ——
    Ми, няма са четем с тебе, значи.

    Мерси за подборката цитати!

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  10. 10 Профил на rkf46690675
    rkf46690675
    Рейтинг: 129 Неутрално

    Ако бяхте публикували страничка или две щеше да е хем по-добра реклама, хем уважение към читателите.
    —цитат от коментар 7 на Таралеж


    МИ ЩОТО "ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕТО НА ТЕКСТА В ЕЛЕКТРОНЕН ИЛИ ДРУГ ВАРИАНТ БЕЗ РЕЗРЕШЕНИЕ .." И Т.Н. Е ЗАБРАНЕНО.
    ТЪПО РАЗБИРА СЕ...
    МА ТОЗИ НЕ БИХ ГО ЧЕЛ...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK